Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД ГК, І ГО, 9 с-в
в открито заседание, проведено на тридесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Юлия Асенова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4412 по описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 432, ал.2 КЗ вр. с чл. 498, ал.3 КЗ.
Ищците И. Ц. И. и С. Ц. И., в качеството
на наследници по закон на първоначалния ищец Ц.И.В. и В.М.В. конституирана в
хода на процеса като наследник и съпруга на първоначалния ищец по делото поддържат,
че първоначалният ищец претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на
описаните в ИМ физически травми, които му били причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 31.10.2016 г. на кръстовището на ул.„ Пловдивска“ и ул. „********на улица „ Пловдивска“ в
гр. Пазарджик. Самото произшествие било реализирано от водача на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. ********, блъснал пресичащия пешеходец Ц.В..
Виновното поведение на водача на лекия
автомобил причинил ПТП-то, според твърденията в ИМ, било установено в ДП №
1496/2016г.по описа на РУ- Пазарджик. Първоначалния ищец по ДП е заявил, че не
желае водачът на л.а. да бъде наказван и наказателното производство да бъде прекратено,
с оглед обстоятелството, че причинителят на вредите е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответното дружество.Първоначалният ищец отправил извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. В рамките на минималния 3-месечен
срок застрахователят не е изпълнил задължението си към пострадалият.Претендирал
осъждане заплащане обезщетение за неимуществените вреди, в размер на исковата
сума,ведно със законната лихва от 13.02.2017 г. до окончателното
й изплащане и направените разноски по
делото.
Ответникът в писмен отговор е
оспорил иска по основание и размер. Не оспорва факта на настъпване на ПТП-то и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„ГО“ на водача на л. а. „Ситроен Ксара“, с рег. ********
към датата на произшествието. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия пешеходец,който не е изпълнил задължението на чл.113, т.1 ЗДвП. Моли съда за отхвърляне на
иска и претендира за направените разноски.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
За настъпилото ПТП е образувано наказателно производство, приключило със
споразумение от 06.06.2017 г. по НОХД 898/2017 г. на РС-Пазарджик,
с което С.Я.Д. се признал за виновен, че
на 31.10.2016 г. в гр. Пазарджик на ул. „Пловдивска“, при управление на л.а.
„Ситроен Ксара“ с peг. ********
е нарушил правилата за движение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП - при приближаване към
пешеходна пътека, не е пропуснал преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта
или спре и по чл. 196 ППЗДвП - при приближаване към
пешеходна пътека, не е намалил скоростта и не е спрял, за да пропусне
преминаващия по нея пешеходец и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на първоначалния
ищец Ц.В., изразяваща се
в счупване на горния край на табията /голям
пищял/ в областта на латерален /външен/ кондил на
лявата подбедрица, наложило оперативно лечение и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник, за около 6-7 месеца.
От заключението на в.л.Т. по основната и допълнителна САТЕ, се установява, че процесното ПТП е настъпило в зоната на кръстовище, образувано с ул. „Пловдивска“ и с ул. „Св. Петка“ в гр.Пазаджик. Улица Пловдивска е предназначена за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока е обособена по една пътна лента с широчина
по 5 м. Пътните ленти са отделени с единична непрекъсната линия. В зоната на
кръстовището, преди и след него и по двете улици са обособени пешеходни пътеки
и от двете страни и на двете улици са обособени тротоарни площи. Кръстовището е
нерегулирано. Скоростта на движение на л.
а.Ситроен непосредствено преди
настъпването на ПТП е била около 25 км/ч. Мястото на удара
между л.а. и пострадалият
пешеходец по широчина на платното за движение на ул. „Пловдивска”
е на около 4 м. вляво от
десния бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за
движение е на около 2 м преди линията на ориентира по посока движението
на автомобила. Ударът е настъпил
върху пътната лента, по която
се е движил автомобила и върху пешеходната пътека на излизане на
автомобила от кръстовището. Скоростта на движение на пешеходеца преди настъпването на удара е била
около 3.2 км/ч или 0.9 м/сек при спокоен ход. Водачът на л.а. движещ се със скорост 25 км/ч е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП още в момента на стъпване на платното
за движение на пешеходеца. Пострадалият пешеходец
е имал възможност да предотврати настъпването на удара от процесния
автомобил и ПТП, ако не предприема пресичане
на платното за движение в момент,
в който към него е приближавалл процесния
автомобил.
От
показанията на свид. Д. – водача на л.а.причинил
ПТП-то е видно, че е имало две пешеходни пътеки, на
първата спрял, защото е имало хора и карал бавно, но на другата пешеходна
пътека потеглил, като твърди, че ищеца излязъл изведнъж зад паркирал микробус на
тротоара, без да се огледа.
Съгласно заключението на в.л. по
назначената СМЕ д-р Г. в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил: счупване на горната част на
голямопищялната кост на лява подбедрица.
Травмата на лява подбедрица със счупване на
голямопищялна кост в колянната става е довела до изразен оток в травмираната област, невъзможни активните движения в същата става и силно
ограничени и болезнени пасивни движения. В.л. е посочило че травмата е довела до трайно (за повече от 30 дни от
датата на инцидента) затруднение в движенията на левия
долен крайник.На ищеца е била извършена
оперативна интервенция за открито наместване
на счупването и метална остеосинтезна фиксация на счупените
фрагменти с L-плака. Проведено е медикаментозно
лечение с антикоагуланти, аналгетици, антибиотик. Провеждано е и антихипертензивно лечение с хлофазолин по повод съпътстващо
заболяване от хипертония. След операцията кракът на пострадалия е имобилизиран и при изписване са му
дадени указания да раздвижва активно
неимобилизираните стави и да не
натоварва крайника 2 месеца след операцията. В.л. сочи, че увреждането на коляното с оглед приложеното лечение и възрастта на пострадалия,
налага имобилизацията да продължи за
около 45 - 60 дни. След сваляне на
имобилизацията, функционално
възстановяване е настъпило за около 4 до
6 месеца след инцидента.
От
показанията на свид. В. И. –снаха на ищеца преценени
по реда на чл.172 ГПК,която в продължение на четири месеци след злополуката се
е грижила за ищеца се установи,че той не е можел да се обслужва сам –
свидетелката и съпругът и му помагали да
става от леглото си, да се придвижва и да ходи с патерици,психически се
променил, притеснил и поради обстоятелството, че той се грижил за съпругата си,
болна от деменция.
С молба от 13.12.2016 г.
ищецът е предявил пред застрахователното дружество претенцията си за изплащане
на обезщетение за причинените му неимуществени вреди и имуществени вреди. Не се
спори между страните,че в рамките законовия 3-месечен срок застрахователят не е изпълнил задължението
си към пострадалият.
От представените удостоверения за наследници е видно, че ищецът Ц.И.В. е починал на 25.04.2018г.,а
на 05.10.2018 г. е починалата и съпругата му В.М.В. - конституирана като ищец
по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По
иска по чл. 432,ал.1 КЗ:
Според нормата на чл.45,ал.1 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,а ал.2 на същия текст сочи, при всеки случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденият
спрямо когото застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя при спазване нормата на чл.380 КЗ – да е отправил преди това
писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителната застраховка „ГО“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.477,ал.1и
чл.278,ал.1 КЗ).Основателността на предявения иск предпоставя установяване
в резултат на ПТП на непозволено увреждане, чиито елементи при условията
на кумулативност трябва да са налични
за ангажиране отговорността,
както на прекия причинител, осъществил деликта,
така и на субекта обвързан с гаранционно – обезпечителната отговорност.
От събраните доказателства се
установява фактическия състав на деликта. Налице е
вземане за непозволено увреждане срещу
водач на МПС от чието виновно поведение
в причинна връзка произтичат вреди и наличие на застрахователно
правоотношение - договор за застраховка
„ГО“ между водача и застрахователя. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, споразумение, решение
по чл. 78а НК има обвързваща сила
относно деянието, дееца и вината му, с оглед одобреното от съда
споразумение от 06.06.2017 г. по НОХД 898/2017 г. на
РС Пазарджик.Причинените телесни увреждания - счупване на
горния край на табията /голям пищял/ в областта на
латерален /външен/ кондил на лявата подбедрица са в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. С.Я.Д.. Получените
травми съгласно САТЕ и СМЕ кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. Безспорно се
установи, че са налице всички елементи на
непозволеното увреждане: деяние, противоправност на
деянието, причинна връзка и вреди поради което съдът счита предявения иск за
основателен.
В конкретния случай, поради настъпило
приемство в процеса и след преценка основателността на иска, съдът съобрази и
факта, че при приключване на съдебното дирене – две други лица, установили
качеството си на наследници по закон на първоначалния ищец, поддържат твърдение
да са легитимирани да получат обезщетението за неимуществени вреди, което се
дължи на техния наследодател.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на първоначалния ищец да бъдат надлежно
и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В
настоящия случай съдът съобразявайки характера на причинените телесни
увреждания – счупване на горния край на табията
/голям пищял/ в областта на латерален /външен/ кондил
на лявата подбедрица, наложило оперативно лечение и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия долен крайник, за около 6-7 месеца –
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК; съобразявайки
възрастта (81 години) на пострадалия и неудобствата, които е търпял във връзка
с невъзможността да се самообслужва в продължение на четири месеца; имайки
предвид продължителността на възстановителния период. Съдът съобрази и обстоятелството, че пострадалият е бил
хоспитализиран и е търпял оперативни интервенции и свързаните с тях допълнителни
болки и страдания.Като взе предвид обсъдените по горе обстоятелства и съобрази
с икономическата конюктура към датата на настъпването
на деликта съдът намира,че обезщетение в размер на 35 000 лева се явява справедливо да
репарира претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Искът в разликата
над 35 000 лв. до предявения размер 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По възражението за съпричиняване:
В хода на делото ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на възражението, че пострадалия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат като
не е съобразил разстоянието на приближаващите се МПС и тяхната скорост.Безпорно е установено,че пресичането е станало на
обозначеното за това място – пешеходна пътека и с темп на движение за 81
годишен мъж, поради което възражението се явява неоснователно.
По претенцията за лихвата
Относно претенцията за лихва за
забава съгласно чл. 497 КЗ дължимостта на същата е
свързана с уведомлението на
застрахователя. Липсват доказателства ответникът да се е произнесъл в 3
месечния срок по претенцията на ищеца
подадена на 13.12.2016 г. Ето
защо съдът счита, че ответникът дължи лихва за забава на осн. чл. 497,
ал.1 т.2 КЗ от 13.03.2017 г. – датата,
на която е изтекъл тримесечния срок.
По разноските:
Първоначалния ищец е бил освободен от
внасяне ДТ и разноски.
Адв. Л.Г. процесуалния
представител на ищеца, съгласно списъка претендира
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на основание чл.38
ал.2 ЗА, съобразно уважената част на
иска поради което и с оглед предявения размер на иска му се следва - 2 330
лв. и на основание уважения размер на
иска ответникът следва да заплати съобразно уважената част - 1 360 лева (35 000/60 000 х 2 330)
Ответникът претендира: 325 лв. -разноски за
в.л. и свидетел и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част, възлиза на 135,41
лева ( 25 000/60 000 х 325), както и юриск.
възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 ГПК ,което съдът
определя на 250 лева или общо ищците
следва да му заплатят сумата 385,41 лева
Ответникът следва да
заплати на осн.
чл. 78,ал.6 ГПК по сметка СГС, ДТ – 1 400 лв. и разноски – 450 лв. или
общо сумата 1 850 лева.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на И.Ц.И.,
ЕГН ********** и С.Ц.И., ЕГН **********,
конституирани като наследници на Ц.И.В.,
съд. адресат- адв. Л.Г. ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ – сумата
от 35 000 лева, застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 31.10.2016 г. с Ц.И.В., ведно със законната
лихва, считано от 13. 03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в разликата му над
35 000 до 60 000 лева.
ОСЪЖДА И.Ц.И. ЕГН ********** и С.Ц.И., ЕГН ********** *** 17, съд. адресат- адв.
Л.Г. ***, да заплатят на З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление ***, на осн.
чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 385,41
лева разноски и юриск.възнаграждение.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление *** да
заплати на адв.
Л.Г. ***,на осн.38,ал.2 ЗА сумата 1 360 лева адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на осн. чл. 78, ал.6 ГПК
сумата 1 850 лева –ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: