№ 13
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК, образувано по
частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* чрез
пълномощника адв. Х.И. от САК против разпореждане от 25.06.2021г.,
инкорпорирано в заповед № 5622 за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 402 по описа за 2021г., с което се
отхвърля заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед и
изпълнителен лист с присъждане на: 443 лева – нотариални такси за
уведомяване на длъжника, както и за разноските над присъдените до пълните
претендирани размери.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва се изводът на
заповедния съд, че уговорката за такси и обезщетение за уведомяване се
превръща в необоснована санкция за длъжника и средство за неоснователно
обогатяване на кредитора.Излагат се доводи, че начинът на удостоверяване на
връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.Моли
се за отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което да бъде постановено
издаването на заповед за незабавно изпълнение за същото
вземане.Претендират се разноски за настоящето производство.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната
1
жалба и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество настоящият състав намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Х.И. от САК против
длъжника ЕЛ. СЛ. СЛ., ЕГН ********** за вземане в общ размер 3414, 79
лв., включващо дължима главница по договор за потребителски кредит №
FL788475 от 19.11.2015г., възнаградителна лихва, мораторна лихва и
обезщетение за уведомяване в размер на 443 за периода 04.02.2020г. до
23.12.2020г., като за последното претендирано вземане заявлението е
отхвърлено с обжалваното разпореждане.В т. 14 от заявлението са изложени
обстоятелства, че обезщетението за уведомяване представлява непогасен
остатък от разходи на Банката, във връзка с връчване на покана до длъжника
за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение,
приложена като доказателство към заявлението, които разходи подлежат на
обезщетяване съгласно чл. 309а, ал. 1, пр. 2 от ТЗ.
Заповедният съд е отхвърлил частично заявлението с мотиви, че не е
посочено на какво основание се дължат претендираните разходи, предвидено
ли е заплащането им в договора или се касае за вреди от неизпълнението му в
размер на направени разходи.Обосновано е също, че те не са законово
определени и необходими за производството.Решението за обявяване на
предсрочна изискуемост чрез връчване на покани от нотариус е взето от
кредитора и доколкото не се обосновава договорно или законово основание
за дължимостта им, длъжникът не следва да понася отговорността за
плащането им в заповедното производство.
Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на
Банката изх. № 918, в което са удостоверени дължимите суми по процесния
договор, вкл. и разходите по уведомяване в размер на 443 лева и заверен
препис на договора за потребителски кредит № № FL788475 от 19.11.2015г.,
погасителен план към него и нотариална покана за връчване на
2
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника, както и
преводни нареждания за заплатените нотариални такси.
Настоящият състав на съда намира крайния извод на заповедния съд за
правилен.Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 2, пр. второ от ГПК заявителят
може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането се
основа на извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен
документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови
приложения, вкл. приложимите общи условия.Доколкото в процесния
договор не е предвидено задължение за заплащане на разходите при
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е налице и основание за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК,
тъй като това вземане не произтича от представения документ.Неприложима
в случая е и разпоредбата на чл. 309а, ал. 1, пр. 2 от ТЗ, тъй като не се касае за
отношения между търговци, а за потребителски договор.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане се явява
правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.06.2021г., инкорпорирано в
заповед № 5622 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 402 по описа за
2021г., с което се отхвърля заявлението в частта, с която се иска издаване на
заповед и изпълнителен лист с присъждане на: 443 лева – нотариални такси за
уведомяване на длъжника, както и за разноските над присъдените до пълните
претендирани размери.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4