Решение по дело №913/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 04.03.2022г. ПО НОХД № 913/2022 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
М.Д.Й. за това, че на 23.01.2021 год. в гр. Пловдив, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, наложено му с НП № 20-
1030-003725/07.05.2020г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, връчено му лично на 20.05.2020 год. и
влязло в сила на 28.05.2020 год., е извършил такова деяние - управлявал е
моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ“, модел, „5 ЕР РЕИХЕ“ с
рег. № *******, без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В проведеното разпоредително заседание делото е насрочено по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК, поради наличие на
предпоставките за това.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Защитникът се солидаризира с прокурора досежно доказаността на
обвинението от обективна и субективна страна и предложения размер на
административното наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.Д.Й. е роден на *******, *******, б.г., средно
образование, неосъждан, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият М.Д.Й. няма издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство / СУМПС /.
На 25.04.2020г. в гр. Пловдив, подс. М.Д.Й., управлявал лек автомобил
БМВ 5, модел, „5 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № *******. Движейки се по бул.
„Марица“, подс. Й. бил спрян от контролните органи за извършване на
проверка. При проверката се установило, че подс. Й. е неправоспособен
шофьор и не притежава СУМПС, като такова никога не му било издавано.
За констатираното нарушение по чл. 150 от ЗДВП му бил съставен
АУАН № АА432891/25.04.2020г. Въз основа на съставения АУАН, на подс.
Й. било издадено НП № 20-1030-003725/07.05.2020г., издадено от Началник
група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, като същото
било лично връчено на подс. Й. от св. И.Т. на 20.05.2020г. Подсъдимият не
обжалвал наказателното постановление и същото влязло в сила на
28.05.2020г.
1

На 23.01.2021г. около 17:30 часа в гр. Пловдив, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, подс. М. Й. Й. отново
управлявал лек автомобил „БМВ“, модел, „5 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № *******,
като се придвижвал по ул. „Ландос“, гр. Пловдив.
На същата дата св. С.И. и св. Н.Д. - полицейски служители при 06 РУ
Пловдив, изпълнявали служебните си задължения на територията на
районното управление в гр. Пловдив, като осъществявали контрол по
безопасност на движението по ул. „Ландос“, със служебен автомобил, когато
забелязали управлявания от подс. Й. лек автомобил „БМВ“, модел, „5 ЕР
РЕИХЕ“ с рег. № ******* да се придвижва покрай тях по пътя. Полицейските
служители подали светлинен и звуков сигнал на подс. Й. и го спрели за
проверка.
При извършване на проверката, полицейските служители установили
самоличността на подс. Й., като му поискали за проверка и СУМПС. Подс. Й.
не представил исканото свидетелство, като заявил на свидетелите, че не
притежава такова.
Полицейските служители извършили справка в ОДЧ, като установили,
че подс. Й. действително не притежава СУМПС (като такова никога не му
било издавано) и че същият е наказван с влязло в сила НП от 28.05.2020г. за
същото по вид деяние.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК доказателства:
-обяснения на обвиняемия;
-свидетелски показания на С.И., Н.Д., И.Т.,
- заключения на изготвените по делото единична, тройна и петорна
съдебно почеркови експертизи.
- писмени доказателства: Акт за установяване на административно
нарушение бл. № 766845; Акт за установяване на административно
нарушение бл. № 432891, НП № 20-1030-003725/07.05.2020; Справка за
съдимост, Характеристична справка, Справка за нарушител/ водач, справка за
регистрация на МПС, протоколи за очна ставка и др.

В посочените доказателствени материали се съдържат две основни
противоречия:
Първото е между заключението на единичната почеркова експертиза от
една страна и заключенията на тройната и петорната почеркова експертиза от
друга страна досежно обстоятелството дали подписа в графа получил на НП
№ 20-1030-003725/07.05.2020 е лично положен от подсъдимия. Съдът
кредитира заключенията на тройната и петорната експертиза не само
поради тяхната подробност, мотивираност и научна обоснованост, но и
2

поради пълното им съответствие с показанията на полицейски служител,
който е връчил процесното НП- И.Т.. Поради изложеното съдът приема, че
саморъчния подпис в графа получил НП е положен лично от подсъдимия.
Следващото основно противоречие е относно обстоятелството дали НП
№ 20-1030-003725/07.05.2020 е било лично връчено на подсъдимия.
Всъщност единственото доказателствено средство по делото, в което се
отрича този факт са обясненията на подсъдимия.
В тази връзка съдът отчита трайно установеното в съдебна практика
положение, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна
природа- като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
Така изрично Решение №242/16.04.2020 по дело №1018/2019 на ВКС,
Решение №110/18.07.2019 по дело №472/2019,Решение № 218 от 16.01.2018 г.
по н. д. № 1060 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 69 от 28.04.2014 г. по нак. д. № 1392 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 619 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 622/2008
г., I н. о, Решение № 453 от 14.12.2009 г. по н.д. № 462/ 2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение №173/18.12.2019 по дело №735/2019 на ВКС,
Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС, Решение № 15 от
8.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2983/2011 г., I н. о. и много други.
Във връзка с гореизложените принципни положения, съдът кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, в която признава за извършеното
управление на МПС на инкриминираната дата- 23.01.2021, доколкото
съответстват на показанията на свидетелите С.И. и Н.Д..
В частите, обаче, с които отрича да е получил лично НП № 20-1030-
003725/07.05.2020 съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, доколкото
се опровергават от изцяло кореспондиращите си показания на св. И.Т. и
заключенията на тройната и петорна съдебно почеркова експертиза.
Други съществени противоречия не се съдържат в събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради което и по аргумент за обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното й обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на подсъдимия са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 343в ал. 2 от НК, доколкото на
23.01.2021 год. в гр. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без
3

съответно свидетелство за управление, наложено му с НП № 20-1030-
003725/07.05.2020г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, връчено му лично на 20.05.2020 год. и
влязло в сила на 28.05.2020 год., е извършил такова деяние - управлявал е
моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ“, модел, „5 ЕР РЕИХЕ“ с
рег. № *******, без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК е на формално извършване,
като за съставомерността му от обективна страна е достатъчно да са налице
следните две условия:
1.) деецът да е наказан по административен ред с влязло в сила
наказателно постановление за управление на МПС без съответното
свидетелство за правоуправление;
2) отново да е извършил управление на МПС, без съответното СУМПС
в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с
което му е наложено административното наказание;
Същевременно трайната съдебна практика е приела, че условията по т.1
и т.2 ще са реализирани, винаги когато са налице предпоставките за
санкциониране на дееца по реда на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, независимо от
причините, поради които същият към релевантният момент на констатиране
на нарушението не е притежавал валидно СУМПС, като тези причини при
условията на примерно, неизчерпателно изброяване могат да бъдат следните:
-СУМПС никога не е издавано на дееца, доколкото същият е
неправоспособен водач и за него изобщо не е осъществяван фактическия
състав за придобиване на правоспособност;
-деецът е изгубил правоспособност поради отнемане на всичките
контролни точки към контролния му талон по реда на чл. 157, ал.4 ЗДвП;
-СУМПС е отнето като ПАМ по реда на чл. 171 ЗДвП или по реда на чл.
69а НПК;
-деецът притежава валидно свидетелство за управление, но то не
кореспондира на изискваната категория за управляваното от него моторно
превозно средство;
-срокът за валидност на СУМПС е изтекъл;
-СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено
В този смисъл е изцяло ирелевантно дали първото нарушение на ЗДвП (
за което деецът е санкциониран по административен ред) и второто
нарушение (извършено в едногодишен срок от санкционирането по първото)
са получили в издадените АУАН правна квалификация по чл. 150 или по 150а
ЗДвП. Това е така, доколкото отговорността на дееца се обуславя от
обективното осъществяване в действителността на фактите, включени в
престъпния състав, но не и от правната квалификация, която контролните
органи по ЗДвП са дали на констатираните нарушения в АУАН и НП.
4

В този изричен смисъл Решение № 70/07 април 2016 г., н. д. №
204/2016 на ВКС, Решение № 161 от 21.06.2017 г. по н. д. № 611 / 2017 г. на
ВКС, Решение № 588 от 20.01.2009 г. по нак. д. № 570/2008 г. на ВКС,
Решение №260/04 януари 2017 г., н. дело № 1031/2016 на ВКС, Решение № 44
от 19.02.2013 г. по нак. д. № 2161/2012 г. на ВКС, Решение № 209 от
19.12.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на ВКС, Решение № 377 от 29.06.2010 г.
по н.д. № 328/2010 г. на ВКС, Решение № 97 от 29.03.2012 г. по нак. д. №
40/2012 г. на ВКС, Решение № 25/14 март 2018 г, по н.д № 1181/2017 на ВКС,
Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак. д. № 641/2009 г. на ВКС, Решение №
377 от 29.06.2010 г. по н.д. № 328/2010 г. на ВКС.
От приетата за установена фактическа обстановка се установява, че и
двата елемента от фактическия състав в настоящия случай са налице, като и
двете констатирани управления на МПС са извършени без на дееца изобщо
някога да му е издавано СУМПС, поради което той се явява
неправоспособен водач по смисъла на чл. 150 ЗДвП.
Процесния лек автомобил се явява годен предмет на престъплението-
МПС, като съгласно чл. 150а, ал.2, т.6 ЗДвП за неговото управление се
изисква СУМПС от категория В, каквато деецът никога не е притежавал,
доколкото никога не му било издавано.

Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината.
В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк
и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто
извършване) престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът
може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши. Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004
г., II н. о. на ВКС.
От изричните признания на обвиняемия следва, че той съзнателно е
управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство за
правоуправление, което определя и прекия умисъл за извършване на
престъплението.
От личното връчване на Наказателно постановление НП № 20-1030-
003725/07.05.2020 се установява и че същият е имал съзнание, че управлява
МПС без правоспособност в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние. Тоест налице са условията да се
приеме субективна съставомерност на деянието по смисъла на ТР 1/2016
по т. д 1/2016 ОСНК на ВКС.

Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК
наказание е от една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до
1200 лева; подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, от деянието не са причинени имуществени
5

вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемият съдът съобрази:
-вида и характера на засегнатите обществени отношения и степента на
накърняване на същите, обективирани в правната квалификация на деянието,
за което деецът е предаден на съд;
- данните за личността на обвиняемия – на млада възраст, неосъждан,
без други противообществени прояви, оказал съдействие на органите на реда
чрез дадените частични самопризнания;
-не на последно място съдът отчете и имущественото състояние на
обвиняемия, а именно безработен.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума, предвиден в
закона, а именно 1000лв. Този размер на глобата съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, като ефективно ще съдейства за
поправянето му, без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия и без върху
патримониума му да се възлага непосилна имуществена тежест.
Този размер на санкцията кореспондира и на съвпадащото
становище на прокурора и защитника.
Доколкото подсъдимият е неправоспособен водач, то наказанието
лишаване от правоуправление по смисъла на чл. 78а, ал.4 НК е неприложимо
към него.

ПО РАЗНОСКИТЕ
Предвид изхода от делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
сумата от 593,85 лева /петстотин деветдесет и три лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

6

Номер на акта:	472
Дата:	4 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20225330200913
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 февруари 2022 г.

Решение по дело №913/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите