ПРОТОКОЛ
№ 251
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-П.)
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600508 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:06 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдим Б. Ф. К. – лично, не се явява назначеният
му служебен защитник адв. М. Р..
От нея е постъпила молба, че не е в състояние да се яви в днешното
съдебно заседание, поради внезапно заболяване.
По разпореждане на съдията докладчик е направено искане от АК П. за
определяне на адвокат, който да бъде евентуално назначен като служебен
защитник на подсъдимия.
С писмо Адвокатската колегия в П. е уведомила съда, че е определила
адв. Н. К.
Подс. К. - Не възразявам да ме защитава в днешното съдебно заседание
адв. Н. К. който е определен от АК в П..
Адв. К. – Запознат съм с делото, готов съм да поема защитата на
1
подсъдимия.
Съдът намира, че са налице основанията на чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК за
назначаване на адв. Н. К. като служебен защитник по делото на подс. Б. Ф.
КР., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА на подс. Б.К. за служебен защитник по делото адв. Н. К.
Жалбоподателят – частен обвинител А.Х. редовно призован, чрез майка
си З.М. не се явяват, за него се явява повереникът адв. АНТ. Й..
ПРОКУРОРЪТ – не са налице процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
Адв. Й. – да се даде ход на делото. Знаят за делото доверителите ми.
Адв. К. - да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямаме отводи, нямаме нови искания.
Адв. Й. – нямаме искания.
Адв. К. – нямаме други искания.
Съдът, с оглед становището на страните
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съди, ще Ви моля да
потвърдите първоинстанционния съдебен акт, като обоснован и
законосъобразен.
Фактите са изключително прости, но с оглед обстоятелството, че
подсъдимият и пострадалият са били сами в жилището, доказателства се
събират трудно. Първата инстанция е положила максимални усилия за
изясняване на фактическата обстановка, като правилно е приела, че се касае
за престъпление по чл. 115, а не такова за превишаване пределите на
неизбежна отбрана, каквото искане е обсъждано от защитата пред първата
инстанция.
Какво ми дава основание за това становище, а именно за
квалификацията първо и за самото наказание след това. Отчасти това са
непълните и частични самопризнания, които самият подсъдим е дал в ДП.
На следващо място това са назначените експертизи, а именно
намерените следи по конкретните предмети и то чувалите имам предвид, в
които са били части от тялото на пострадалото лице.
На следващо място съдебно - медицинската експертиза, която в пълнота
без изследване на главата, се вижда, която е изследвала намерените части от
тялото на пострадалия, се вижда че няма други травматични увреждания.
Около тези обстоятелства е разсъждавал и съдът.
За наказанието – намирам същото за абсолютно справедливо.
Правилно съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство чистото
съдебно минало. Абсолютно акуратно е описал всички отегчаващи
обстоятелства и затова е наложил наказание близко до максимално
предвиденото в закона.
Правилно съдът е разсъждавал и в насока, че подсъдимият макар и да
страда от психическо заболяване, то е такова, което му е разрешавало както
3
при самото извършване на престъплението, така и в наказателния процес да
разбира свойството и значението на извършеното и да се защитава в
наказателния процес. Наказанието от 18 години намирам за справедливо и
съобразено с целите на чл. 36 НК и поради това ще Ви моля
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Адв. Й. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло казаното от
прокурора с изключение за чистото му съдебно минало, като считам че това е
формално, защото е осъждано и реабилитирано лицето. Освен това,
психичното му заболяване е такова, че той го е продължавал и извършил това
престъпление доколкото може да извършва съзнателни действия. Твърди се
от една страна, че не може да оцени обстановката, а от друга страна, че
същият със съзнателни действия няколко дни е прикривал следите от
престъплението, което е извършил, първо отстранил главата, после го
разчленил. Считам, че следва да му се наложи максималното наказание от 20
години, защото с особена жестокост се е отнесъл с трупа на неговия приятел,
като го е разчленил и една седмица е прекарал с него в жилището. Считам, че
за него ще бъде от полза да бъде в такова затворническо общежитие, защото
така ще се лекува и от алкохолната му зависимост и ще се постигне
превенцията, която се цели със закона, а именно да се поправи и превъзпита.
Представям и писмени бележки, в които съм изложила подробно своето
становище.
Искането ни е, че дотолкова доколкото Б.К. е опасен за обществото със
своето заболяване, следва да бъде лишен от свобода за по-дълъг период, като
се има предвид и редукцията като вместо 18 ще лежи 12 години, имам
предвид той като работи. Апелирам за максимална присъда.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, уважаеми г-н апелативен
прокурор, от името на моя подзащитен и от мое име поддържам подадената
въззивна жалба и допълнителната, изготвени от служебната защитничка - адв.
Р., в първата инстанция.
Налице са въззивните основания за изменение на постановената
присъда, съгласно чл. 348 ал. 1 т. 1 и 3 НПК, а именно, че е нарушен
материалният закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.
4
Поради това Ви моля да преминете към постановяване на съдебен акт,
вашето решение, като измените първоинстанционната присъда и преминете
към друга по-лека квалификация на деянието, а именно по чл. 119 и да
обсъдите евентуално възможността за квалификация по чл. 118 НК.
Кое ми дава основание за твърдението ми за нарушаване на
материалния закон? Първо, относно фактическата обстановка
първоинстанционният съд само частично е разкрил обективната истина по
делото и изложил само частично мотиви, като не е обсъдил възраженията и
обясненията на подсъдимия, които са доказателство и доказателствено
средство относно това дали е бил душен. Никъде в мотивите към присъдата
не срещнах анализ на тези му твърдения. Не може да се вади извод, че не е
бил душен от резултатите на извършената съдебно - медицинска експертиза
на подсъдимия К., тъй като тя е направена едва на 14. 12., а събитията се
развиват на 2-3 декември, т. е., ако е имало такова душене, тези следи са
преминали с оглед дългия период от време.
Има и необоснованост в мотивите като една, мисля че на стр. 109, се
обсъжда, се приема, че развитието на събитията е такова – скарване на
двамата участници, обиди от пострадалия към подсъдимия, нанасяне на удар
по челото на подсъдимия и в желанието си да отблъсне нападащия го
събеседник, подсъдимият го ударил със стъклена пълна бутилка на
пострадалия в областта на главата със значителна сила. Това е приетата
фактическа обстановка. Още от това може да се направи извод дали не е
налице превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 119
НК и съответно на чл. 12.
Моля да имате предвид, че има необоснованост в мотивите на
присъдата относно формата на умисъла. Това личи от фактическата
обстановка и мотивите, относно формата на умисъла, на вина, субективната
страна на престъплението, съдът във втората си част на мотивите в раздела за
фактическа обстановка приема, че има такъв конфликт, че е провокиран
подсъдимият, че се стреми да отблъсне ударилия го събеседник, а по-нататък
казва – „даже и да се приеме, че е имало конфликт“, като не е ясно по
същество той приема ли, че е имало такъв или не, който конфликт и
нападение е започнато от пострадалия, което е много важно. От тези мотиви и
5
по-специално относно фактическата обстановка, може да се прави извод, че
деянието е извършено при евентуален умисъл т. е., е имал намерение да
отблъсне налитащия му събеседник, който го е ударил и не е преценил силата
и средствата, с които реагира на това нападение, като е допускал, не е желаел,
само е допускал настъпването на смъртоносния резултат. Това е аргумент, че
се касае за евентуален умисъл, защото той нито словесно, нито преди това е
изразил агресивност към пострадалия за разправа с отнемане на живота му. За
да се приеме пряк умисъл от страна на съда той се е позовал на силата на
удара, посоката, начина на нанасяне, средството, но не е обсъдил, че се касае
за реакция, която е обособена донякъде и от психическите дефицити, които не
го правят невменяем на подсъдимия, които са от това, че той страда от
личностно разстройство, което е описано в съдебно - психиатричната и
психологична експертиза. Там се говори за намалената му способност за
преценка действията на другите лица спрямо него и за намалена възможност
да овладява афектите си, т. е. имаме предварително обособена предпоставка
за това, че той е реагирал по този начин, чрез несъразмерна защита на
опасността от нападението.
Защо акцентирам върху формата на умисъла, защото при евентуален
умисъл вече размерът на наказанието, което ще следва, би трябвало да е по-
нисък, защото не е желана пряко смъртта на пострадалото лице.
По отношение на насрещната жалба Ви моля да я оставите без
уважение.
Относно оплакванията за явна несправедливост на наложеното
наказание. За наложеното наказание при превес на отегчаващите вината
обстоятелства и то близко до максимума, първоинстанционният съд е
посочил три отегчаващи вината обстоятелства – изключителна опасност на
конкретното деяние, обществена опасност, като се каже изключителна
опасност съдът е обосновал с обстоятелството, че деянието е извършено в
пияно състояние и че пострадалият му е бил приятел. Аз считам, че при данни
за евентуален умисъл тази обществена опасност, изключително висока
обществена опасност на престъплението не е налице. Не е налице и поради
това, че престъплението е извършено с едно действие, нямаме нито
предварителен умисъл за извършването му, нито особена жестокост, нито
6
някаква пресиленост на деянието и средствата. Касае се за обикновено
пиянско скарване и сблъскване по неправомерен начин и това поведение от
другия участник в пиянската среща.
За обществената опасност на самия деец съдът също е приел, че е
изключително висока, като се е позовал на лоши характеристични данни. За
това нямам какво да изложа.
За третото смекчаващо – то не е само формално такова, а и по същество
е смекчаващо - чисто съдебно минало, както каза колежката, защото
предходното му осъждане е за престъпление в много далечното му минало,
наказанието е било отложено по чл. 66 НК, той е и амнистиран, т. е. той не е
осъждан, чисто съдебно минало. Така че не може да се приеме, че това е
отегчаващо вината обстоятелство.
Другото смекчаващо обстоятелство посочено от съда е частичното му
признание. Аз моля да имате предвид, че от началото до края, с изключение
на съдебната фаза, когато не си спомня нещо, подсъдимият е имал
последователна позиция, направил е чистосърдечни признания, които са
достатъчни да се разкрие обективната истина по делото.
Не е отчетено като смекчаващо обстоятелство поведението на самата
жертва. Тези обиди, удар по лицето, хващане за гушата, очевидно е
предпоставка за извършеното и най-малко е смекчаващо вината
обстоятелство и аз считам, че следва да измените първоинстанционната
присъда при условията на чл. 54 НК и намалите размера на наложеното
наказание малко под средата, предвидено от закона. Същото ще изпълни
целите си, визирани в чл. 36 НК. Благодаря Ви.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с казаното от адвоката
ми. Ние не сме били приятели, само сме пътували за Г. и той е бил женен в
тоя блок, където аз живея.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Б. Ф. КР. – моля за по-малка присъда. Аз изобщо не ходя по заведения,
пия в къщи. Моля да ми намалите присъдата, моля за по-малко наказание.
7
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 09:29 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8