Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Елена, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 172
по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Постъпила е искова молба от Д.Н.Ц. ***,
чрез адв. Й.П., против „З.А.Д.А.” АД гр. София, представлявано от Д.Н.М., К.С.В.,
М.П.И. и В.П.К.-М.. В същата се твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил
марка „Ауди”, модел „Q7“,
с рег. № ВТ **** КН, с рама № *****************. На 08.07.2018 г. около 16.50 часа
настъпило ПТП, за което бил подаден сигнал на телефон 112. Същото станало в гр.
Бургас, ул. „Янко Комитов” № 6 на паркинга на МОЛ „Галерия”. Ищцата се движела
със собствения си лек автомобил на път с предимство, когато отдясно с висока
скорост излязъл автомобил на път без предимство и ударил управляваното от
ищцата МПС в предната дясна част. Настъпили увреждания по автомобила на
последната в предната дясна и централна част. Установило се, че другият водач е
И.В.Я., която управлявала лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СА **** РХ.
Ищцата направила опит да извика екип на КАТ, който да направи оглед на ПТП-то,
но й отговорили, че няма свободни екипи. По тази причина между страните бил
сключен двустранен констативен протокол, съгласно който ищцата имала
качеството на пострадал, а И.В.Я. - виновен
за инцидента водач. Към датата на ПТП-то - 08.07.2018 г. управляваният от
виновния водач И.В.Я. лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА **** РХ имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със „З.А.Д.А.” АД гр.
София, за което била издадена полица. На 09.07.2018 г. ищцата подала
уведомление за щета по МПС в офиса на ответника в гр. Велико Търново. Щетата
била заведена под № 14018100100079. Същата представила автомобила си за оглед и
такъв бил извършен от служители на последния. Установени били външни
увреждания. На 10.07.2018 г. бил извършен допълнителен оглед. Изготвено било
опис-заключение по щета от 09.07.2018 г. и от 10.07.2018 г., както и снимки на
МПС-то. На 25.07.2018 г. ищцата отишла в оторизиран сервиз „Авточойс” ООД, за
да калкулират стойността на необходимия ремонт на посоченото МПС. Офертата,
която й била предоставена била на стойност 9058.62 лв. и включвала стойността
на частите за подмяна. Освен това била предложена и сумата 1386.00 лв. за
ремонта на ходовата част и окачване, регулиране на преден и заден мост, ремонт
на бронята, преден десен калник, десен кулер и въздуховод, десен водач,
боядисване на преден десен калник и предна броня. Посочената оферта била
представена на застрахователя. На 19.07.2018 г. ищцата получила уведомление с
изх. № Л-5500/19.07.2018 г., с което било отказано изплащане на посочената
по-горе сума. Доводът на застрахователя бил, че щетите по фаровете на
процесното МПС не били настъпили при конкретния инцидент и ще й изплати
обезщетение, което няма да включва фаровете на МПС-то. На 25.07.2018 г. ищцата
получила сумата 1131.91 лв. от ответника, с която според него следвало да се
покрият щетите за ремонта на автомобила, като не й било дадено обяснение защо
не й е признат пълният претендиран размер на щетата - 10444.62 лв. Останала за
изплащане сумата 9312.71 лв. Същата подала жалба до застрахователя, но отговора
на ответника бил идентичен с първоначалния.
Ищцата Д.Н.Ц. моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „З.А.Д.А.” АД гр. София, представлявано от Д.Н.М.,
К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М., да й заплати сумата 9312.71 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира направените разноски по делото.
Във визирания едномесечен срок е депозиран
отговор на исковата молба от страна на ответника „З.А.Д.А.” АД гр. София,
представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М., чрез юрисконсулт И.Х.Й.,
с който се изразява следното становище по предявения иск от ищцата: На първо
място ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, като заявява, че
на ищцата е определено застрахователно обезщетение в размер на 1131.91 лв.,
което е изплатено по нейна сметка с платежно нареждане от 25.07.2018 г. Същият счита,
че това е безспорен факт, тъй като не се оспорва от страна на последната.
Заявява, че обезщетението е определено законосъобразно и правилно съгласно
разпоредбите на Кодекса за застраховането и представлява пълно и окончателно
уреждане на претенциите на ползвателя на застрахователна услуга по щета №
14018100100079 относно ПТП, настъпило на 08.07.2018 г. На следващо място намира,
че претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е неоснователна.
Твърди, че е изпълнил задължението си и заплащане на допълнително обезщетение
би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице, в случая ищцата по
делото. Поддържа твърдението, изразено с писмо с изх. № Л-5500/19.07.2018 г.,
че констатираните увреждания на фаровете на автомобила са били налични преди
настъпване на процесното ПТП, поради което счита, че не са част от щетите,
причинени от застрахованата И.В.Я. и съответно не подлежат на обезщетяване от задължителната
застраховка на причинителя на вредата. Съгласно разпоредбите на Кодекса за
застраховането застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите дължи репариране само онези вреди, които са
причинени от застрахованото лице при или по повод ползването на застрахованото
МПС, съответно не дължи обезщетение за вреди, които не са причинени от
застраховано лице в резултат на застрахователно събитие. В процесния случай при
анализ на изготвения снимков материал на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7” с рег. № ВТ **** КН било установено,
че уврежданията на фаровете на автомобила се дължали на разнообразни предходни събития,
извършвани били предходни ремонти и същите не биха могли да настъпят в резултат
на процесното ПТП. С оглед на изложеното счита, че претенцията на ищцата за
изплащане на допълнително обезщетение е незаконосъобразна, неоснователна и
недоказана. На последно място ответникът оспорва претенцията по размер като
твърди, че обезщетението не може да надхвърля действителната стойност на
вредата към датата на нейното настъпване и вредата следва да бъде остойностена
по средни пазарни цени към момента на нейното настъпване. Твърди, че
представената проформа фактура не съставлява доказателство за реално извършен
разход по възстановяване на МПС-то, както и не отразява средните пазарни цени
за резервни части и труд към момента на настъпване на събитието. Към датата на
ПТП-то автомобилът на ищцата бил на повече от 11 години от датата на първа
регистрация и не съществували каквито и да било обстоятелства, които да налагат
извършване на процесния ремонт при официален представител за марката, както и
влагането на части и агрегати от официален производител. Оспорва претенцията по
размер, като твърди, че същата не отговаря на действително претърпените вреди.
В съдебно заседание ищцата Д.Н.Ц. се
представлява от адв. Й.П., който поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът „З.А.Д.А.”
АД гр. София не се представлява и не депозира писмено становище.
С Определение от 28.11.2019 г. по гр.
д. № 172/2019 г. по описа на Районен съд – Елена е допуснато намаляване на
размера на предявения иск, т. е. от сумата 9312.71 лв. на 7507.47 лв.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър, ответникът „З.А.Д.А.” АД гр. София е вписан в Търговския
регистър и се представлява от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М..
От свидетелство за регистрация на МПС №
*********/**.**.****г. се установява, че ищцата Д.Н.Ц. е собственик на лек
автомобил марка „Ауди”, модел „Q7“,
с рег. № ВТ **** КН, с рама № *****************.
Видно от Двустранен констативен протокол
за ПТП от 8.07.2018 г., съставен в гр. Бургас, на 8.07.2018 г. е настъпило ПТП
между собствения на ищцата лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q7“, с рег. № ВТ **** КН и лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № СА **** РХ, управляван от И.В.Я.. МПС на първата се
управлявало от П.Г.С. и се движело по път с предимство. МПС на втората било на
път без предимство и водачът не спазил съответния за това знак, като продължил
движението си напред. По тази причина настъпил удар между двете МПС, като МПС
на ищцата било засегнато в предната дясна част, а това на И.В.Я. в предната
лява част. Виновен за инцидента водач била последната. МПС имало застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника „З.А.Д.А.” АД гр. София.
Ищцата уведомила ответника „З.А.Д.А.”
АД гр. София за настъпилото ПТП и депозирала молба за извършване на оглед и
оценка на увредено имущество на 9.07.2018 г.
От опис-заключение по щета от 9.07.2018
г. се констатира, че на 9.07.2018 г. бил извършен оглед на собствения на ищцата
лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q7“, с рег. № ВТ **** КН от представител на ответника „З.А.Д.А.”
АД гр. София, при който било установено, че увредените части по МПС са, както
следва: облицовка пр. броня, лайсна лява на обл. пр. броня вертикална, решетка
в пр. броня горна дясна, решетка в пр. броня долна дясна. Освен това в същото
било отбелязано, че е необходимо да се извърши допълнителен оглед, касаещ
основа пр. броня, фар десен, джанта пр. дясна, ходова част. Видно от опис-заключение
по щета от 10.07.2018 г., на 10.07.2018 г. бил извършен допълнителен оглед на
посочения лек автомобил от представител на ответника, при който било
констатирано, че увредените части са, както следва: калник пр. десен,
въздуховод пред радиатор интеркулер десен, водач десен ПВЦ, предна броня, радиатор
интеркулер десен, конзола метална дясна долна на основа калник пр. десен, фар
пр. ляв - стъкло, фар пр. десен - стъкло, шенкел пр. дясно колело.
Изготвен бил опис и доклад по щета №
14018100100079/15.07.2018 г., с който било определено на ищцата да бъде
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1131.91 лв.
С писмо с изх. № 1-5500/19.07.2018 г.
ответникът уведомил ищцата, че във връзка със заявената претенция за повреди на
собствения й лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q7“, с рег. № ВТ **** КН била образувана
преписка по щета № 14018100100079. Освен това било констатирано, че претенцията
за фаровете била неоснователна, поради факта, че същите били с увреждания,
които не били от декларираното събитие. Ответникът я уведомил, че ще й изплати
застрахователно обезщетение по преписка по щета № 14018100100079, което обаче
няма да включва фаровете на увреденото МПС.
От проформа фактура от 25.07.2018 г.,
издадена от „Авточойс“ ООД, се установява, че е направена оферта за извършване
на ремонт на собствения на ищцата лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q7“, с рег. № ВТ **** КН, при който ще
бъдат вложени следните части: шенкел, интеркулер, водач, решетка, декоративна
лайсна, вежда калник, броня, 2 броя фарове, въздуховод, всичко на обща стойност
7548.85 лв. без ДДС и 9058.62 лв. с ДДС.
Ответникът изплатил на ищцата на
25.07.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 1131.91 лв., видно от
преводно нареждане за кредитен превод от 25.07.2018 г.
Ищцата обаче останала недоволна от
изплатената й сума и депозирала пред ответника възражение с вх. №
140-23/23.07.2018 г.
С писмо с изх. № 100-3991/2.08.2018 г. ответникът
отново отказал да изплати на ищцата в цялост претендираната сума за
възстановяване на увредения лек автомобил, като се мотивирал, че претенцията й
в частта за фаровете е неоснователна, тъй като застрахователят обезврежда само
онези вреди, които се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка със застрахователното събитие.
По делото е приложена преписка по щета
№ 14018100100079 на „З.А.Д.А.” АД гр.
София.
По делото е разпитан в качеството на
свидетел П.Г.С.. Същият твърди в показанията си, че с ищцата са близки
приятели. На 8.07.2018 г. двамата били в гр. Бургас в МОЛ „Галерия“. На
излизане от паркинга същите се придвижвали с лекия автомобил на ищцата марка
„Ауди”, модел „Q7“,
с рег. № ВТ **** КН. Водач на същия бил свидетелят и се намирали на път с
предимство. Въпреки това, последното им било отнето от водач, управляващ лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № СА **** РХ, който ги ударил от дясната страна.
С оглед реализираното ПТП участниците в него спрели МПС, които управлявали, и
се обадили на телефон 112, но им отговорили, че няма свободни екипи. По тази причина
същите съставили двустранен протокол за ПТП, съгласно който виновен за
последното бил водачът, управляващ лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СА ****
РХ. Последният имал застраховка „Каско“ и за това оглед на него бил извършен от
представител на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД на мястото на инцидента,
тъй като имало щети по предната му лява част. Лекият автомобил на ищцата бил
ударен в дясната предна част и били увредени следните части и детайли: спукани
фарове – ляв и десен, изкривяване на предната дясна гума, счупена лайсна на
бронята, джанта, спукано стъкло на маската. Свидетелят заявява, че имал
наблюдения относно фаровете на автомобила, тъй като лично той ги бил залепил
със силикон към държачите, за да не ги откраднат, което често ставало при този
модел автомобили. Същите били здрави и нямали никакви увреждания от преди ПТП.
След като се прибрали двамата с ищцата в гр. Елена закарали МПС на стенд и се
установило, че десният шенкел бил крив, едната въздушна възглавница била
спукана, бронята била счупена, както и други пластмасови части, които били
вътре и не се виждали отвън.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от
последното е, че на 8.07.2018 г. в гр. Бургас на ул. „Янко Комитов“ в близост
до МОЛ „Галерия“ лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СА **** РХ, движещ се на
път без предимство, пресякъл траекторията на движението на лек автомобил марка
„Ауди”, модел „Q7“,
с рег. № ВТ **** КН, който бил на път с предимство. Последвал удар между двете
МПС, като за втория ударът бил с дясна предна челна и странична дясна предна
част, а за първия – с предна лява ъглова част. Вследствие на това за двете МПС
настъпили щети. Настъпилите щети по лекия автомобил на ищцата - лек автомобил марка
„Ауди”, модел „Q7“,
с рег. № ВТ **** КН били описани в опис-заключение по щета от 9.07.2018 г. и
опис-заключение по щета от 10.07.2018 г., както и били видни от показанията на
свидетеля П.Г.С.. Според вещото лице изясненият механизъм на ПТП определя
настъпилите щети вследствие на описания инцидент, като същите могат да бъдат
възстановени. Стойността на причинените в резултат на ПТП на собствения на
ищцата лек автомобил са в размер на 4062.51 лв., като се отчита и овехтяването.
Средната пазарна цена на необходимите за ремонта нови части е 7140.67 лв.
Стойността на работата по ремонта съгласно пазарно приложимия нормочас за труд
е в размер на 366.80 лв. Според вещото лице в резултат на възникналия ударен
импулс фаровете в комплект се отделили от захващащите елементи, свързващи
тялото на фаровете в гнездата. Освен това били налице допълнителни укрепвания
по фаровете, изразяващи се в залепване, като подобни такива за този модел
„Ауди“ се срещали често. Фаровете на лекия автомобил на ищцата отговаряли на
фабричния вид на фаровете за този модел автомобили. Стойността на необходимия
ремонт, включващ фаровете, е в размер на 4062.51 лв., като се отчита
овехтяването, а с нови части без овехтяване е в размер на 7140.67 лв.
Стойността на фаровете е в размер на 2025.38 лв.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е
пряк иск срещу застраховател с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането с претенция за обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната
разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно
разпоредбата на чл. 380, ал. 1 във връзка с чл. 412 от Кодекса за
застраховането, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от Кодекса
за застраховането е специална предпоставка за допустимост на иска срещу
застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства, ищцата
на 9.07.2018 г. е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна
претенция за обезщетяване на имуществени вреди от соченото ПТП. След като е
спазено изискването на горецитираната разпоредба от Кодекса за застраховането,
исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за имуществени
вреди се явява допустима.
Разгледан по същество предявеният иск
за обезщетение е основателен, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото доказателства
се установи, че на 8.07.2018 г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищцата е
получила увреждания по собствения й лек автомобил. Механизмът на ПТП-то,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, от показанията на разпитания свидетел, както и от
заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента И.В.Я., а именно
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение
и вредите, вина. Противоправното поведение на последната се изразява в
несъобразяване с правилата за движение от нейна страна, което довело до ПТП
между управлявания от нея лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СА **** РХ и лек
автомобил марка „Ауди”, модел „Q7“,
с рег. № ВТ **** КН, управляван от свидетеля П.Г.С., който е собственост на
ищцата. В резултат на възникналото ПТП били причинени вреди по последния.
Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от
приложения като доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП
и показанията на свидетеля П.Г.С., както и от заключението, изготвено от вещото
лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза. От същите е
видно, че водачът И.В.Я., движейки се с МПС на път без предимство, не осигурила
такова на МПС, собственост на ищцата, което се е движело на път с предимство, вследствие
на което се стигнало до удар между МПС, управлявано от нея, и МПС, управлявано
от свидетеля П.Г.С.. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на
настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства,
които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за
настъпването на ПТП. От това ПТП процесният лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q7“, с рег. № ВТ **** КН, собственост на
ищцата, е получил увреждания на следните детайли: облицовка предна броня,
решетка горна и долна – 2 броя, основа пр. бр., конзола мет. основа пр. д. к.,
фар ляв, фар десен, калник пр. д., интеркулер, въздуховод пред радиатора,
шенкел десен с джанта. Настъпилите увреждания се установяват от събраните по
делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, показанията на
свидетеля П.Г.С. и заключението на вещото лице Н.Й.А. по назначената
съдебно-автотехническа експертиза. В тази връзка съдът не възприема възраженията
на ответника, че фаровете не следва да се обезщетяват, тъй като по тях били
извършвани ремонтни дейности от преди инцидента. От показанията на свидетеля П.Г.С.
е видно, че същите били закрепени със силикон, с оглед на това да се предотврати
демонтирането им при кражба. Безспорно е, че същият е в близки приятелски
отношения с ищцата и е управлявал процесния автомобил в деня на инцидента, но
показанията му не следва да се игнорират, тъй като са в унисон с останалите
събрани по делото доказателства. По-специално в тази насока е заключението на
вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза. Вещото
лице излага в заключението си, че е налице такава практика, т. е. извършване на
допълнително укрепване на фаровете на този модел автомобили по описания от
свидетеля П.Г.С. начин, както и по други възможни механични и залепващи методи.
На следващо място вещото лице сочи, че изясненият механизъм на ПТП за удар с
дясна предна челна и странична дясна предна част на автомобила определя
настъпилите щети вследствие на инцидента, включително и по отношение на
фаровете. Последните са посочени като увредени части в двустранния констативен
протокол за ПТП, съставен на мястото на инцидента на 8.07.2018 г. между
участниците в него. Фаровете фигурират и в опис-заключение по щета от
10.07.2018 г., изготвен при допълнителния оглед на МПС. По тази причина и
вещото лице Н.Й.А. е посочило, че в резултат на възникналия ударен импулс
фаровете се отделили от захващащите елементи, свързващи ги в гнездата. С оглед
на изложеното съдът приема, че фаровете на автомобила са увредени и се налага
тяхната подмяна, поради което следва да бъдат включени в застрахователното
обезщетение, което да бъде изплатено на ищцата.
На следващо място по делото не е спорно
и от представените доказателства се установи наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между
деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
8.07.2018 г. При това положение и по силата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е налице основание за ангажиране на отговорността на
застрахователя за обезщететяване на вредите, причинени от деликвента. Съгласно
общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД ответникът е длъжен да
обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. По смисъла на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за
застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата
на чл. 400, ал. 2 от Кодекса за застраховането за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 6/02.02.2011 г.
по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о.; Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II т. о.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени
при действието на Кодекса за застраховането (отм.), но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество, като увредената вещ.
Видно от заключението по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, поради
обстоятелството, че отговаря пълно и професионално на поставените въпроси,
стойността за възстановяване на щетите, получени по процесния лек автомобил, с нови
материали от същия вид и качество, в това число с всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, е в размер на 7507.47 лв., т. е. закупуване
на нови части – 7140.67 лв. и труд – 366.80 лв. От данните по делото се
констатира, а и не е спорно между страните, че ответникът е изплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 1131.91 лв. Следователно същият следва
да бъде осъден да й заплати останалата част, която е в размер на 6375.56 лв.
Предявеният иск за разликата от 6375.56 лв. до 7507.47 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. На ищцата следва да се присъди и
законната лихва върху сумата 6375.56 лв., считано от подаване на исковата молба
в съда, т. е. 10.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото в полза на
ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 1182.56 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район С., ул. „С.К.“ № *, представлявано
от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М., да заплати на Д.Н.Ц. с ЕГН ********** ***
сумата 6375.56 лв. (шест хиляди триста седемдесет и пет лв. 56 ст.),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на детайли на лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q7“, с рег. № ВТ **** КН, а именно: облицовка
предна броня, решетка горна и долна – 2 броя, основа пр. бр., конзола мет. основа
пр. д. к., фар ляв, фар десен, калник пр. д., интеркулер, въздуховод пред
радиатора, шенкел десен с джанта, причинени в резултат на ПТП на 8.07.2018 г.,
реализирано по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СА **** РХ,
застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху главницата 6375.56 лв., считано от датата на
предявяване на иска – 10.06.2019 г., до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 6375.56 лв. (шест хиляди триста
седемдесет и пет лв. 56 ст.) до 7507.47 лв. (седем хиляди петстотин и седем лв.
47 ст.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район С., ул. „С.К.“ № *,
представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М., да заплати на Д.Н.Ц. с ЕГН
********** *** направените разноски по делото в размер на 1182.56 лв. (хиляда
сто осемдесет и два лв. 56 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: