МОТИВИ: Срещу подсъдимия Д.Л.Д. *** е подадена тъжба от М.Х. ***
и С.Х. ***, в която се тъжи за извършени спрямо тях престъпления по чл. 146,
ал. 1 от НК за това, че на 18.06.2014
година в гр. Севлиево, първо пред блок № 8, вх. Б в ж.к. „М. П.” гр. Севлиево,
а след това и пред супермаркет „***” в ж.к. „М. П.”, казал и извършил
унизителни неща за честта и достойнството на М.Х. ***, ЕГН: ********** и С.Х. ***,
ЕГН: **********, като им крещял на публично място и ги наричал: „***”; „*** с ***
и двете”; „***” и „***”, в тяхно присъствие, както и в присъствието на техни
роднини и съседи и
по чл. 147, ал. 1,
предложение второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от
19.02.2014 година до 04.07.2014 година, съответно на 19.02.2014 година, на неустановени дати в
периода от 23.06.2014 година до 30.06.2014 година и на 04.07.2014 година, в гр.
Севлиево да е приписал на М.Х. ***, ЕГН: ********** и С.Х. ***, ЕГН: **********
извършването на престъпление по чл. 216 от НК пред домоуправителя на блок № 8, вх.
Б в ж.к. „М. П.”, пред съседите на М.Х.Х., както и в жалба с вх. №
2841/23.06.2014 година по описа на РУ „Полиция” гр. Севлиево, депозирана в РУ
„Полиция” гр. Севлиево, чието съдържание Д.Д. е свел до знанието на всички
съседи на М.Х.Х..
С тъжбата са предявени и
граждански искове от двете тъжителки. М.Х. претендира обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК в размер на сумата от 1500,00 лева,
платима ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на увреждането
до окончателното й изплащане и обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от престъплението по чл. 147, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК в размер на сумата от 1000,00 лева, платима ведно със законната лихва
върху нея, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
С.Х. претендира
обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК в размер
на сумата от 1000,00 лева, платима ведно със законната лихва върху нея до
окончателното й изплащане, и обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от престъплението по чл. 147, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК в размер на сумата от 1000,00 лева, платима ведно със законната лихва
върху нея, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
С Определение № 83 от
23.07.2014 година съдът прекрати производството в частта за извършено от
подсъдимия Д.Д. спрямо тъжителките на 18.09.2013 година престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК поради изтекла давност на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК.
От обясненията на подсъдимия, показанията
на разпитаните свидетели и от останалите
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка: тъжителката М.Х. ***. До 2007 година
на този адрес живеела и дъщеря й – тъжителката С.Х.Х., която след това отишла
да живее в село Сенник, община Севлиево, като често гостувала в дома на майка
си.
През лятото на 2013
година подсъдимият Д.Л.Д. отишъл да живее при приятелката си Г. М. Б., която
живеела в апартамент на осмия етаж във входа на блока, в който живеела
тъжителката М.Х.. В тъжбата се твърди, че малко след нанасянето на подсъдимия в
блока, същият започнал да проявява нетърпимо поведение спрямо М.Х., без същата
да го е провокирала по какъвто и да било начин. Твърди се също, че такова
отношение Д. демонстрирал и по отношение на другата тъжителка С.Х., когато тя
гостувала на майка си. Според изнесеното в тъжбата на 20.02.2014 година
домоуправителят на блока Д., по настояване на подсъдимия, направил забележка на
тъжителката М.Х., че е одраскала колата му с остър предмет, в следствие на
което по нея имало права линия. В последствие на 18.06.2014 година около 08:30
часа, свидетелката Х. Х. – дъщеря на М.Х. и сестра на С.Х.,*** пред блока на
майка си, където се събрали всички роднини, за да тръгнат заедно за дело в
Габровски окръжен съд. Според твърденията в тъжбата, Д. бил на терасата на
апартамента, в който живеел, и след като видял двете тъжителки пред блока
започнал да ги псува като викал силно „***. *** с такива. ***. ***”. Твърди се,
че тези негови думи станали достояние както на близките на тъжителките, така и
на съседите, които излизали от блока и отивали на работа. Тъжителките твърдят в
тъжбата си, че малко след това Д. излязъл от блока и ги проследил. Когато М. и С.,
придружавани от Х. Х. и нейния съпруг, стигнали до супермаркет „***”, Д. ги
настигнал с колата си, издебнал ги, слязъл от автомобила и пред смаяните
погледи на множеството хора, минаващи пок*** супера, влизащи и излизащи от
него, Д. бързо се приближил до двете тъжителки и започнал да вика срещу тях и
да ги обижда с цитираните по – горе думи. В тъжбата се твърди, че двете
тъжителки потънали в земята от срам, че им потекли сълзи от очите и се
разтреперили. След това влезли в магазина, за да си вземат кафе, където
продавачките, които видели случващото се, ги посъветвали да поговорят за
поведението на Д. с приятелката на Д., която в този момент била на банкомата
пред магазина. Въпреки че направили това, тъжителките твърдят в тъжбата, че Д.
не престанал да се занимава с тях и че на
23.06.2014 година депозирал в РУ „Полиция” гр. Севлиево жалба с вх. №
2841/23.06.2014 година срещу двете тъжителки, която според тях съдържала само и
единствено клеветнически твърдения по техен адрес. След като се прибрали в дома
на М.Х. в деня, в който били извикани в полицията по повод на горепосочената
жалба, тревогите на двете тъжителки нараснала, тъй като при разговор със свои
съседи разбрали, че целият вход знае за депозирана жалба от Д. и Г. срещу тях и
за изнесеното в нея.
В жалбата се твърди още,
че в последствие на 04.07.2014 година около 16:00 часа тъжителката М.Х. се
прибирала в дома си, когато забелязала, че Д. бил пред входа и разговарял с
домоуправителя, сочейки колата си, която била спряна наблизо. Прибирайки се във
входа след като подсъдимият влязъл в него, М.Х. срещнала домоуправителят, който
й показал къде е одраскана колата на Д. и й казал, че колата била залята и с
киселина, както и че Д. разправял на всички, че именно М.Х. е отговорна за
поражението върху колата му. В тъжбата се твърди и че от домоуправителя Х.
разбрала, че освен на него, подсъдимият бил казал на всички съседи, че именно М.
му била одраскала колата.
Видно от тъжбата, всички
тези събития – обидните думи, които подсъдимият отправял многократно срещу
двете тъжителки и клеветническите твърдения, поместени в жалбата до полицията,
което съдържание Д. бил свел до знанието на всички съседи, са дали сериозно
отражение върху психиката на двете тъжителки, изолирали са ги от
микрообществото на входа, тъй като съседите също се страхували от Д.,
предизвикали са страх у М. да напуска жилището си сама и да излиза навън, а у С.
да гостува на майка си и да посещава дома й и не на последно място до безсъние
и до непрекъснато мислене за това какви ще бъдат следващите действия на
подсъдимия. Именно поради това двете тъжителки искат съдът да признае
подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпленията по чл. 146, ал. 1 от НК
и по чл. 147, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и да им
присъди обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
В подкрепа на
твърденията си, изложени в тъжбата, двете тъжителки ангажираха показанията на Х.
Х. и С. С.. Свидетелката Х. Х. обясни пред съда, че на 18.06.2014 година около
08:30 часа отишла заедно със съпруга си пред блока на майка си и звъннала на
звънеца отдолу, за да извика брат си и баща си, с които трябвало да отидат на
дело в Габровски окръжен съд. Докато чакали брат й да слезе, Х. твърди, че Д.
се показал на прозореца на апартамента си и започнал да псува: „***, ***”. Х.
каза, че не знае към кого Д. е отправил обидните думи, тъй като пред блока били
тя, баща й и съпруга й и от входовете на блока излизали много хора, които
тръгвали на работа. Х. каза, че когато Д. се провикнал, майка й, сестра й и една тяхна приятелка били тръгнали
към магазина и се намирали встрани до другите блокове.
Свидетелката С. С. каза
пред съда, че познава двете тъжителки и че в средата на месец юни 2014 година
сутринта, тя, съпругът й и двете тъжителки отивали към супермаркет „***”, за да
пият кафе, когато пред магазина, Д. спрял колата, отворил прозореца и отправил
към тях думите: „***, *** с *** и на двете”. Според думите на С. по това време
до магазина имало много хора, тъй като към 8:30 – 09:00 часа обичайно хората
отивали на работа.
В подкрепа на защитната
си теза, че не е извършил описаните в тъжбата деяния, подсъдимият Д. ангажира
показанията на приятелката си – свид. Г. Б.. Тя каза пред съда, че живее с Д.
на съпружески начала от около година и половина. За твърдяния инцидент на
18.06.2014 година свидетелката Б. обясни, че е излязла сутринта от дома си
заедно с подсъдимия, който се качил на колата си, а тя тръгнала пеш към
магазина. Свидетелката твърди, че Д. не е спирал колата си пред магазина и че
не е чувала той да отправя обидни думи към никого. Според нейните показания
след като изтеглила пари от банкомата, който се намирал до магазина, при нея
отишла първо С.Х., а след това и М.Х., които започнали да викат по нея да
предупреди мъжа си да не ги обижда и да не се държи непристойно. Няколко дни
след това тя и подсъдимият подали жалба в полицията, в която се оплаквали от
неприличното поведение на тъжителките спрямо тях.
В хода на съдебното
следствие съдът изиска от РУ „Полиция” преписката, образувана въз основа на
подадената спрямо тъжителките жалба от подсъдимия и свидетелката Б.. В жалбата,
послужила за образуване на преписката под № 2841 от 23.06.2014 година, се излагат
обстоятелства за влошени междусъседски отношения между страните по делото и се
разказват различни случки, при които двете тъжителки отправяли обидни думи
спрямо жалбоподателите. При едната от случките подсъдимият и приятелката му
твърдят, че един ден, след като си паркирали колата пред входа и тръгнали да се
прибират, двете тъжителки ги пресрещнали с думите : „Вие тук не сте
собственици”, след което на следващия ден пострадалата колата им. По нататък в
жалбата се изнасят и твърдения, че тъжителките отправяли обидни думи по адрес
на подсъдимия когато той си прибирал дървата в мазата. Обидните думи не са
цитирани в жалбата. В заключение подсъдимият и приятелката му искат от
полицейските органи да предупредят тъжителките да не влизат в пререкание с тях.
Видно от преписката, същата е приключила с изготвянето на два протокола за
предупреждение, в които М.Х. и С.Х. са предупредени да не влизат в конфликти с Д.Д.
и Г. Б., да не им отправят обиди, закани и заплахи за физическа саморазправа и
спорните въпроси да решават по законов ред.
Въз основа на изложените
по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
В тъжбата се твърди на
първо място за извършено спрямо тъжителките М.Х. и С.Х. престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК. За да е налице такова престъпление е необходимо тъжителките
да докажат, че на определена дата подсъдимият Д. е казал или извършил нещо унизително за честта или
достойнството им в
тяхно присъствие. Съдът счита, че в настоящото наказателно производство
тъжителките не успяха да докажат обвинението. От събраните по делото гласни
доказателства не се установи по един несъмнен и безспорен начин на 18.06.2014
година в гр. Севлиево, първо пред блок № 8, вх. Б в ж.к. „М. П.” гр. Севлиево,
а след това и пред супермаркет „***” в ж.к. „М. П.”, подсъдимият Д. да е казал
и извършил унизителни неща за честта и достойнството на двете тъжителки, като
им крещял на публично място и ги наричал: „***”; „*** с *** и двете”; „***” и „***”,
в тяхно присъствие, както и в присъствието на техни роднини и съседи. За
доказване изнесеното в тъжбата относно инцидента на 18.06.2014 година пред
блока на тъжителките, последните ангажираха показанията на свидетелката Х. Х..
Както беше посочено по – горе Х. обясни пред съда, че на 18.06.2014 година
около 08:30 часа тя е отишла със съпруга си до гр. Севлиево, за да вземе брат
си и баща си и да отидат заедно на дело в гр. Габрово. Според нейните
показания, докато тя, съпругът й и баща й били долу пред входа, подсъдимият се
показал на прозореца на апартамента си и като гледал към тях се провикнал: „***,
***”. В това време двете тъжителки не са били при свидетелката Х., съпруга й и
баща й, а на далечно разстояние от тях в близост до другите блокове. Този факт
оборва обвинителната теза, че пред входа на блока подсъдимият е отправил обидни
думи към двете тъжителки и по този начин е извършил престъплението по чл. 146,
ал. 1 от НК, тъй като за да е налице това престъпление е необходимо на първо
място обидните думи да са казани в присъствието на двете тъжителки. В
конкретния случай, ако изобщо подсъдимият е казал цитираните по – горе думи, за
което не се събраха безспорни доказателства, тъй като единствените
доказателства са показанията на дъщерята на тъжителката М.Х., които предвид
този факт следва да се ценят паралелно с други доказателства в тази насока, а
такива не бяха ангажирани, то те несъмнено не са казани в присъствието на двете
тъжителки. По делото се установи, че те са били на доста отдалечено разстояние
от блока, в който живеят и поради това не може да се приеме, че те са били
адресати на казаното от Д.. В подкрепа на това твърдение на съда са и думите на
Х. Х., която каза, че не знае към кого подсъдимият е насочил думите си, тъй
като тогава тя е била пред входа само с баща си и мъжа си, а майка й сестра й,
заедно със своя приятелка, били тръгнали към магазина и вече били стигнали до
другите блокове.
При преценка на това
дали има извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК следва да се има
предвид и това, че обидата е резултатно престъпление. Тя е довършена, когато
унизителните за честта и достойнството на пострадалия думи или действия бъдат
възприети от него, когато той ги чуе, прочете или види. В тази връзка и предвид
изложеното по – горе съдът намира за недоказано твърдението в тъжбата, че
подсъдимият Д. е отправил обидни думи към двете тъжителки на 18.06.2014 година
около 08:30 часа пред вход Б на блок № 8 в ж.к. „М. П.” в гр. Севлиево и по
този начин е извършил престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
По идентичен начин стоят
и нещата относно обвинението, че малко по – късно подсъдимият отново е обидил
двете тъжителки като е изрекъл обидните думи:„***”; „*** с *** и двете”; „***”
и „***” пред супермаркет „”***” в горепосочения жилищен комплекс. За доказване
на това твърдение тъжителките ангажираха показанията на свид. С. С.. Тя каза
пред съда, че докато е минавала с двете тъжителки покрай магазина, подсъдимият
ги настигнал с колата си, спрял до тях, отворил прозореца на колата си и
извикал: „***, *** с *** и на двете”.
Съдът намира, че изявленията на С. нямат солидна тежест и не са достатъчни, за да послужат като основа за
осъдителна присъда срещу подсъдимия за
осъществяване състава на вмененото му
престъпление обида.
Следва да се отбележи, че в противоречие с нейните показания са твърденията на
свидетелката Б., която заяви, че докато е отивала към магазина, подсъдимият е
минал с висока скорост покрай нея с колата си и че когато е стигнала пред
банкомата, който се намирал на входа на супермаркета, отвътре излезли двете
тъжителки, които се развикали срещу нея, карайки я да разговаря с подсъдимия за
непристойното му поведение спрямо тях. Ако се приеме, че тези показания на Б.
също са заинтересовани дотолкова, доколкото тя живее на съпружески начала с
подсъдимия, то единствените доказателства спрямо Д. са показанията на свид. С..
Същите обаче са в пълно противоречие с изнесеното в жалбата, тъй като тя казва,
че подсъдимият свалил прозореца на колата си и от там се провикнал към тях, а в
тъжбата се твърди, че подсъдимият ги настигнал, издебнал ги, спрял колата,
слязъл от нея, приближил се към двете тъжителки и чак тогава им отправил
обидните думи. При това се твърди, че тези обидни думи били възприети освен от
двете тъжителки, а и непосредствено от свидетелката Х. Х. и нейния съпруг,
както и от множеството хора около магазина, предимно съседи, които инстинктивно
насочили вниманието си към случващото се. Това твърдение обаче бе оборено по
несъмнен начин с показанията на Х. Х., която каза изрично пред съда, че след
като е била пред блока на майка си, не е ходила до магазина със съпруга си и на
практика не би могла да е свидетел на случилото се.
На следващо място следва да се отбележи, че за да
е налице престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е необходимо обидните думи да
са отправени спрямо конкретно физическо лице, в случая спрямо двете тъжителки.
От думите на С. обаче не става ясно към кого са били отправени думите на Д..
Според показанията й пред магазина имало много хора, които сутрин по това време
пиели кафе, така че не може да се твърди със сигурност към кого са били
отправени тези думи, а от тук и да може да се прецени доколко пострадали от
деянието на подсъдимия са именно двете тъжителки.
Съобразявайки изложеното по – горе съдът намира
обвинението срещу подсъдимия Д.Д. за извършено спрямо тъжителките Х.
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК за недоказано, поради което го призна за
невинен в това, че на 18.06.2014 година в гр. Севлиево, първо пред блок
№ 8, вх. Б в ж.к. „М. П.” гр. Севлиево, а след това и пред супермаркет „***” в
ж.к. „М. П.”, е казал и извършил унизителни неща за честта и достойнството на
двете тъжителки, като им крещял на публично място и ги наричал: „***”; „*** с ***
и двете”; „***” и „***”, в тяхно присъствие, както и в присъствието на техни
роднини и съседи и го оправда по така предявеното му обвинение по чл. 146, ал.
1 от НК.
Другото престъпление, за
което се тъжи в тъжбата срещу Д. е по чл. 147, ал. 1, предложение второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Д. е
обвинен от двете тъжителки, че в периода от 19.02.2014 година до 04.07.2014
година, съответно на 19.02.2014 година,
на неустановени дати в периода от 23.06.2014 година до 30.06.2014 година и на
04.07.2014 година, в гр. Севлиево е
приписал на М.Х. ***, ЕГН: ********** и С.Х. ***, ЕГН: ********** извършването
на престъпление по чл. 216 от НК пред домоуправителя на блок № 8, вх. Б в ж.к.
„М. П.”, пред съседите на М.Х.Х., както и в жалба с вх. № 2841/23.06.2014
година по описа на РУ „Полиция” гр. Севлиево, депозирана в РУ „Полиция” гр.
Севлиево, чието съдържание Д.Д. е свел до знанието на всички съседи на М.Х.Х..
Преди да пристъпи към обсъждане на престъплението от правна страна съдът
намира, че следва да отбележи, че в тъжбата се твърди, че подсъдимият на три
пъти е приписал на двете тъжителки престъплението по чл. 216 от НК пред
различни хора и че макар, че деянието не е квалифицирано от процесуалния
представител на Х. като продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК,
съдът, изхождайки от изнесеното в тъжбата и факта, че трите деяния осъществяват
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вина, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, съдът прие, че в случая се касае за престъпление по чл. 147,
ал. 1, предложение второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз основа разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и 2
от НК клеветата може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление,
какъвто е конкретния случай. В тази връзка тъжителките следваха да докажат по
несъмнен начин, че на три пъти подсъдимият е приписал престъплението по чл. 216
от НК на двете тъжителки пред домоуправителя на блока, пред съседите на М.Х. и
в жалба, подадена пред РУ „Полиция” гр. Севлиево. По отношение на твърдението,
че Д. им е приписал горепосоченото престъпление пред домоуправителя и съседите
на М.Х., двете тъжителки не ангажираха никакви доказателства и по този начин
твърденията им, изложени в тъжбата в тази насока, останаха абсолютно
недоказани. По отношение на твърдението, че подсъдимият е приписал
престъплението по чл. 216 от НК на двете тъжителки в жалбата пред полицията
съдът намира за установено следното: от внимателния прочит на жалбата съдът не
може да стигне до извода, че в нея се изнасят каквито и да било данни за
извършено престъпление по чл. 216 от НК от страна на тъжителките спрямо лична
вещ на подсъдимия, в случая лекия му автомобил, т.е. той да ги обвинява в това,
че те са повредили противозаконно лекия му автомобил. В жалбата до началника на
полицейското управление в гр. Севлиево се съдържат данни, че на следващия ден,
след като двете тъжителки пресрещнали подсъдимия, свидетелката Б. и сина й и им
се скарали за това, че си паркират колата пред входа, понеже не били
собственици там, пострадала колата им /последното изречение на първата страница
на жалбата/. В жалбата обаче никъде не се твърди каква е повредата на колата,
нито и кой според подсъдимия я е извършил. При това положение не може да се
приеме, че в жалбата по преписка Вх. № 2841 от 24.06.2014 година подсъдимият е
приписал престъплението по чл. 216 от НК на двете тъжителки, т.е. че е извършил
престъплението по чл. 147, ал. 1, предложение второ от НК. Тъжителките не
доказаха извършването на гореописаното престъпление от страна на подсъдимия
както от обективна, така и от субективна страна. Освен това следва да се
отбележи, че жалбата е подадена и подписана не само от подсъдимия, а и от свидетелката
Б., поради което следва да се приеме, че твърденията в нея са изложени и от
двамата, а не само от подсъдимия.
В обобщение съдът намира
и второто обвинение спрямо подсъдимия Д. за недоказано. Анализът на доказателствената
съвкупност не може да обоснове извършването на престъплението по чл. 147, ал.
1, предложение второ във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия Д.,
както от обективна, така и от субективна страна. Една осъдителна присъда не
може да почива на предположения, а трябва да се основава на вътрешното
убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват
авторството и механизма на извършване на деянието по начин, изискуем от чл.
303, ал. 2 НПК.
Предвид изложеното по -
горе и обстоятелството, че тъжителките не можаха да докажат твърдяните в
тъжбата обстоятелства и обвинението като цяло, съдът призна подсъдимия Д.Д. за
невинен в това, че в периода от
19.02.2014 година до 04.07.2014 година, съответно на 19.02.2014 година, на неустановени дати в
периода от 23.06.2014 година до 30.06.2014 година и на 04.07.2014 година, в гр.
Севлиево да е преписал на М.Х. ***, ЕГН: ********** и С.Х. ***, ЕГН: **********
извършването на престъпление по чл. 216 от НК пред домоуправителя на блок № 8, вх.
Б в ж.к. „М. П.”, пред съседите на М.Х.Х., както и в жалба с вх. №
2841/23.06.2014 година по описа на РУ „Полиция” гр. Севлиево, депозирана в РУ „Полиция”
гр. Севлиево, чието съдържание Д.Д. е свел до знанието на всички съседи на М.Х.Х.,
и го оправда по така предявеното му обвинение по чл. 147, ал. 1, предложение
второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Изложеното по отношение на предметния обхват на
наказателното производството относно деянието, касае и определя решението по предявения граждански иск. Предметът на
гражданския иск е пряко обвързан с деянието по повдигнатото обвинение, тъй като
същото е елемент от фактическия състав пораждащ гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. В теорията и практиката се приема, че
относно вредите от обидата и клеветата съществува
законова оборима презумпция за настъпването – следствие накърняването на
самооценката на индивида. В настоящия случай, обаче не се установиха основните
правопораждащи елементи от
фактическия състав, а именно – деянията, описани в тъжбата. Ето защо, съдът приема, че няма настъпили
вреди, стоящи в пряка и непосредствена причинна връзка с деянията по повдигнатите с тъжбата
обвинения, поради което
отхвърли, като неоснователни и недоказани гражданските искове, предявени от двете тъжителки срещу
подсъдимия Д., и по – точно гражданският иск, предявен от М.Х.Х., с
който се претендира обезщетение за причинените й от деянията на подсъдимия Д.
неимуществени вреди в размер на сумата от 2500,00 лева, от които 1500,00 лева
от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК и 1000,00 лева от престъплението по
чл. 147, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, платима
ведно със законната лихва върху сумите, начиная от датите на увреждането до
окончателното им изплащане, и гражданския иск, предявен от С.Х.Х., с който се
претендира обезщетение за причинените й от деянията на подсъдимия Д.
неимуществени вреди в размер на сумата от 2000,00 лева, от които 1000,00 лева
от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК и 1000,00 лева от престъплението по
чл. 147, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, платимо
ведно със законната лихва върху сумите, начиная от датите на увреждането до
окончателното им изплащане.
При този изход на делото съдът осъди тъжителките да заплатят солидарно на подсъдимия Д.Л.Д. направените от него разноски,
възлизащи на сумата от 400,00лв. /четиристотин/ лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
В този смисъл съдът
произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: