Решение по дело №8055/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 366
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Райна Кирова Кирякова
Дело: 20192120108055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 366                             27.01.2020 год.                           град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                         ХІІІ граждански състав,

На петнайсети януари                                две хиляди и двайсета година

В публичното заседание, в следния състав:

 

                                                                  Председател: Райна Кирякова

Секретар: Елена Христова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело № 8055 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Т.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Й.Г.Ж. от Адвокатска колегия-Варна, с адрес на кантората: град С., срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, Булстат *********, представлявана от директора старши комисар Радослав Стефанов Сотиров, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев 46, тел. 056/856470, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като орган по назначението, да му заплати сумата от 1924 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за 296 часа, за периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, заедно със законна лихва върху сумата от предявяването на иска-27.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В хода на делото, с определение на съда от 15.01.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, след приемането на заключението на експертизата, е прието увеличение на осъдителния иск, от първоначално предявения размер 1924  лева, за 296  часа извънреден труд до размера 1779.37  лева, за  256.25 часа извънреден труд.

Осъдителният иск е процесуално допустим и с правно основание 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал. 5, т. 2 и чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответникът Областна дирекция на МВР-Бургас, своевременно с отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че е налице е специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда/КТ/, за работници и служители на трудово правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Прави възражение за изтекла в негова полза кратка 3-годишна давност. Ангажира доказателства. 

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че осъдителният иск е основателен, поради следното:

Не се спори между страните по делото, че ищецът Т.М.К., с ЕГН **********, в процесния период от 01.08.2016 г. до 31.08.2019 г. е държавен служител, в служебно правоотношение с Областна дирекция  на МВР-Бургас, на длъжност „....”, в група „...“, който за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 24 часови дежурства, по месечни графици. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.

Спори се по делото дали при определянето на възнаграждението на ищеца К. за нощния труд, през процесния период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

По предвиждането на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, с което се разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00 до 6,00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира, по предвиждането  с нормата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно, процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.

Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното възнаграждение за нощен труд на ищеца К. е било начислено и изплатено по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означава, че за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е с коефициент 1-ца(8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Размерът на възнаграждението е определен с издадените от министъра на вътрешните работи заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017 г. За целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители и служители на МВР, включително ищеца К. е било изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева на час. За период преди процесния, с чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, действала до 01.04.2015 г., при сумираното отчитане на отработеното време между 22,00 и 6,00 часа общият брой на часовете нощен труд се е умножавал с коефициент 0.143. Не се спори между страните по делото, че нощният труд за процесния период е отчитан от с представените по делото нарочни протоколи и изплащан с приетите като доказателства по делото платежни бележки.

Предвид изложеното от фактическа страна, очевидно е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в процесното правоотношение. Последната предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от системата на МВР да получават да положения нощен труд възнаграждения при условията на Кодекса на труда. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от предвидената по Кодекса на труда, респективно наредбата която е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.

В хипотезата на работни нощни смени на ищеца К., императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано за тримесечен период. Работодателят, каквото качество има и органът по назначението, има задължението, като насрещна престация за предоставената му и използвана работна сила, да заплати възнаграждението на работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото на чл. 242 от КТ, за възмездност на положения труд, е от публичен ред и не може да бъде дерогирано от страните по трудовото, респ. служебното правоотношение. От заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за процесния период от 01.08.2016 год. до 31.08.2019 год. ищецът К. е положил нощен труд, както следва: за 2016 година-248 часа, за 2017 година-576 часа, за 2018 година-584 часа и за 2019 година-384 часа, общо 1792 часа нощен труд, реално положен. Преизчислен с коефициент 1.143 нощният труд от възлиза на 2048.25 часа, за целия период. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 256.25 часа. Съгласно методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника за него се следва възнаграждение от 1779.37 лева, до който размер е увеличен осъдителният иск по делото, поради което, като основателен доказан, следва да бъде уважен изцяло.

Правопогасяващото възражение  за изтекла в полза на органа по назначението кратка 3-годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „а“ от ЗЗД не може основателно да се слуша по делото, поради неговата недоказаност. Действително, за началото на процесния период давността има обхват и това е частта от 01.08.2016 г. до 26.09.2016 г., но по делото не са ангажирани доказателства за размера на възражението, за което пасивно легитимираната страна носи доказателствената тежест за главно и пълно доказване. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения/чл. 154, ал. 1 от ГПК/.

 

С оглед изхода на делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца К., съобразно събраните доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 350.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 271.17 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета на Районен съд-Бургас възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 200.00 лева и държавна такса за производството от 71.17 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на Т.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1779.37 лева(хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 256.25 часа извънреден труд, в периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2019 г., на изпълняваната длъжност „младши оперативен дежурен”, в група „Оперативна дежурна част“ към ОД на МВР-Бургас, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-27.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на Т.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 350.00(триста и петдесет) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 271.17 лева(двеста седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки).

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

 

                                                                Районен съдия:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ