МОТИВИ по НОХД №338/2018 г. на Окръжен съд – гр.
Плевен.
Подсъдимият С.М.М., с ЕГН **********, е роден на ***г***, област Плевен - ул. „*******" **. Женен. Българин.
Български гражданин. Не е осъждан. Завършил средно образование, безработен.С
добри характеристични данни.
Обвинението на
подсъдимия С. М. е за престъпление по чл. 343, ал.1, б."в", във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК – за това, че на 25.12.2016 година, около 19:15 часа по път PVN – 2142, в местност „Комудара“ в землището на гр.Плевен, при управление на
МПС - лек автомобил
„Мерцедес
250“ с рег.№ ЕН**ВВ нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З.Д. С.,
с ЕГН **********.
По искане на подсъдимия и неговият
защитник - адвокат Н.М.,*** , съдебното производство по делото протече при
условията на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК ,
като С. М. заяви , че признава изцяло фактите , изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт , а те са следните :
На
25.12.2016 година около
19:15 часа С.М.М. управлявал лек
автомобил „Мерцедес 250“, с рег.№ ЕН**ВВ, собственост на Г.В.П., по път PVN – 2142, гр.Плевен – с.*****, в местност „Комудара“, в землището на гр.Плевен.
Движил се в посока гр.Плевен, заедно с В.Д.Н., седящ на предна дясна седалка и М.
С. М., седящ на задната седалка в средата. Пътят бил сух и с добра видимост,
било тъмно. Платното за движение в този участък от пътя е от асфалтобетон, в
добро състояние, без пътна маркировка. От двете страни на
платното имало храсти и висока трева, без банкети.
Пътят бил прав, с надлъжен наклон от 4% на изкачване, по посока движението на
автомобила.
М. управлявал автомобила
с включени дълги светлини на фаровете, като след разклона за с.*******, преди
разминаване с насрещно движещ се автомобил, превключил на къси светлини на
фаровете. Подсъдимият в този момент управлявал автомобила със скорост около 80
км.ч.
По това време по
пътното платно, в близост до десния банкет, по посока на движение на лекия
автомобил „Мерцедес 250“, се намирал
пешеходецът З.Д. С.. С. стоял на платното за движение, с лице към полето и с
гръб към средата на пътя. След разминаването М. продължил движението си на къси
светлини, при което не видял стоящия в
дясната част на пътното платно С., поради което го блъснал с десния ъгъл на
предната броня, в областта на дясната подбедрица. Към момента на удара С. е бил
в изправен стоеж, намирал се е в покой, стъпил и с двата крака. От удара тялото
на пострадалия се ударило в десния край на предното обзорно стъкло и било
отхвърлено встрани от пътя, като се установило окончателно до метална тръба с
пътен знак. След
като усетил удара, подсъдимият С.М.М. предприел спиране и обърнал в обратна
посока, продължил движение и отново обърнал в обратна посока, за да се придвижи
до мястото където е било отхвърлено тялото на пострадалия.
В резултат на удара
на З. С. били причинени:
травма със счупване на кости и смърт. Последната била неизбежна и настъпила до
няколко минути след удара.
Изложената по – горе фактическа обстановка съдът прие
за установена и доказана , при условията на чл.373 ал.3 от НПК , въз основа на
направеното самопризнание от подсъдимия С.М.. Това самопризнание съдът прие ,
че е подкрепено от фактическите данни ,
съдържащи се в показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното
производство, от приложените по делото
писмени доказателства , както и от заключенията на представените автотехническа
и съдебномедицинска експертизи.
Видно от заключението на
назначената по делото тройна Автотехническа експертиза е, че към момента на
удара процесния лек автомобил „Мерцедес 250“ с рег.№ ЕН**ВВ е имал валиден технически
преглед и не е имал неизправности, които да са били в причинна връзка с
произшествието. Установено е, че кормилната и спирачната система на автомобила непосредствено преди
произшествието са били изправни. Скоростта на автомобила непосредствено преди и
в началото на удара е била равномерна - около 80 км/ч. Разстоянието, което е
бил необходимо за спиране на автомобила с максимално спирачно закъснение –
опасната зона при определената скорост на движение от около 80 км/ч. е 69,90
метра. Механизмът на настъпване на произшествието е както следва: към началото
на удара автомобил „Мерцедес 250“ се е движил с постоянна скорост от около 80
км/ч. Пострадалият е бил обърнат с дясната си страна към автомобила, стоял е
неподвижно, стъпил с двата си крака върху асфалта. При приближаването на
автомобила последвал удар между десния ъгъл на предната му броня и дясната
подбедрица на С.. От удара тялото е контактувало с предния десен калник,
предното стъкло, рамката на стъклото, дясното странично огледало и дясната
предна врата, след което е отхвръкнало в десния банкет, като окончателно се е
установило до метална тръба на пътен знак.
При разстояние на
видимост на къси светлинни фарове от 30 метра, съобразявайки и скоростта от
около 80 км/ч. следва извода, че водачът
С. М. не е имал възможност да спре
автомобила в границите на видимостта при установената скорост. Водачът е
възприел опасността и е реагирал чрез спиране на лекия автомобил едва след
удара с пешеходеца. Мястото на началото на удара е по дължина на пътя в посока
на движение на лекия автомобил е на около 5.70 метра преди избрания при огледа
ориентир №1, определено от положението на обективните находки, описани в
протокола за оглед – шапка, парчета стъкло, смачкани храсти и трева, където е
намерено тялото.
Основната причина за
настъпване на произшествието е скоростта на автомобила от около 80 км/ч. при
видимост от 30 метра на къси светлинни фарове. Ако процесния лек автомобил се е
движил със скорост до 44,15 км/ч., при видимост 30 метра, водачът е могъл да предотврати
произшествието чрез спиране преди мястото на удара. Изборът на скоростта е бил
направен съзнателно от С.М. и с това той сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на произшествието.
С
описаните действия подсъдимият С. М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК , тъй като на посочените време и
място, при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес 250“ с рег.№ ЕН ** ВВ
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според който - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с … конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие“, и по непредпазливост причинил смъртта на З. С., ЕГН **********.
Извършвайки описаното деяние
подсъдимият С.М. е действал при условията на евентуален умисъл, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, осъществявайки описаното нарушение на правилата
за движение, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че управлявайки автомобила
с посочената скорост, на къси светлини е възможно да възникне ситуация, при
която, при възникнало препятствие, той да не бъде в състояние да спре и по този
начин да предизвика ПТП, както е станала в конкретния случай.
От обективна страна, водачът М. е
нарушил посоченият текст на Закона за движението по пътищата, касаещ избирането на скоростта на движение, с оглед
атмосферните условия и движението на къси светлини фарове. Видимостта от 30
метра при къси светлинни фарове е била достатъчна, водачът М. да възприеме движението на С. и адекватно да
реагира като спре, единствено при избрана от него скорост на движение до 44,15 км/ч. Процесният лек автомобил „Мерцедес 250“ се е движел с постоянна скорост от около 80 км/ч., при която максималното спирачно закъснение –
опасната зона е 69,90 метра. Именно скоростта и ниската видимост при къси
светлини фарове на процесния лек автомобил са причините за настъпилото ПТП, в
резултат на което настъпила и смъртта на С..
От субективна страна М.
е действал при условията на непредпазливост в нейната форма на проявление
небрежност – не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, съгласно чл.11, ал.3 от НК. От
установеното по делото е видно, че М. е бил длъжен и е могъл
да възприеме човешката фигура на пострадалия на пътното платно своевременно.
Чрез своето виновно поведение при избиране на скоростта на движение, с оглед
атмосферните условия и движението на къси светлини фарове, М. се е поставил в
невъзможност да предотврати произшествието, в резултат на което е
настъпила и смъртта на С..
Като допълнителна причина за настъпване на произшествието съдът отчете и поведението на пешеходеца, който е стоял на
платното за движение, с тъмни дрехи, които не позволяват възприемането му от по-голямо разстояние, тъй като
възможността за зрително възприемане на предмет /човек зависи от неговата
яркост и контраст с околния фон. В случая фонът е тъмен, а пострадалият е бил
облечен в тъмни/ черни/ дрехи.
Ако пешеходецът се е движил извън платното за движение
или ако е носил светоотразителни дрехи, които да позволяват възприемането му от
по-голямо разстояние, произшествието е
нямало да настъпи.
Освен това съдът съобрази и обстоятелството, че
пострадалият С. към момента на възникване на ПТП е бил под въздействието на
употребен алкохол, което се е отразило на неговите възприятия и реакции.
Времето за реакция на пешеходеца
при конкретните условия е 1,4 секунди, а при алкохолно опиянение над 1,8%
промила, каквото е било налице, времето за реакция на пострадалия стига до 2,1
секунди. За това време процесния лек автомобил „Мерцедес 250“, движещ се със
скорост 80 км/ч. (22, 22 м/с) би изминал около 46,66 метра.
Установена е била
концентрация на етилов алкохол в кръвта и урината на пострадалия З.Д. С., съответстваща на
средна степен алкохолно опиване, в стадий на елиминация, която се характеризира
със забавени реакции и значителни нарушения в съобразителността, вниманието,
мисловна дейност и координация на движенията.
Като причина за извършване на престъплението съдът
отчете пренебрежителното отношение на подсъдимия към необходимостта от стриктно
спазване на правилата за движение.
При определяне на наказанието , което наложи
на подсъдимия за извършеното престъпление , съдът обсъди и прие като смекчаващи
обстоятелства проявената от него критичност към деянието, за която свидетелства
направеното самопризнание, недоброто му здравословно състояние, както и това, че пострадалият с поведението
си, намирайки се под въздействието на употребения алкохол, е допринесъл за
настъпване на ПТП.
За извършеното от С.М. престъпление е
предвидено наказание от две до шест
години лишаване от свобода.
При наличието на посочените смекчаващите обстоятелства, съдът, на основание чл. 343 ал.1 б."в" вр. с чл. 342 ал. 1 вр.
чл.54 вр. чл.58а ал.3 вр. ал.1 от НК осъди подсъдимия С.М. на две години и шест
месеца лишаване от свобода, което
наказание намали, на основание чл.58а ал.3 вр. ал.1 от НК с една трета или му
определи наказание в размер на една
година и осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66
ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия С.М. наказание лишаване от свобода за срок от три
години, като съобрази изложените смекчаващи обстоятелства и прие, че за
постигане целите на наказанието, формулирани в чл. 36 от НК и най-вече за
неговото поправяне и превъзпитание не се налага той да изтърпи това наказание.
На основание
чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 вр. чл.343г,
вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши подсъдимия С.М. от право да
управлява МПС за срок от две години,
съобразявайки посочените по-горе смекчаващи обстоятелства.
Вещественото
доказателство по делото - лек автомобил „Мерцедес 250“ с рег. № ЕН ** ВВ,
оставен на съхранение в Сектор „ПП“, при ОД на МВР – гр. Плевен, съдът
постанови, след влизане на присъдата в сила, да бъде върнат на неговия
собственик - Г.В.П., от с. ****, обл. Плевен, ул. „****“ ***, ЕГН **********.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.М. да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.
Плевен направените по делото разноски по досъдебно производство № Д-305/2016 г.,
по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен, в размер на 1704,00 лв.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: