Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                 № 240

гр.Горна О., 13.06.2017г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                  Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№778/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Искове с правно основание  чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.146 ал.1  от СК.

            Ищцата Б.М.Н. с ЕГН********** – действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка П.Н.Н.(чрез адв.П.З. от ВТАК), твърди в исковата си молба, че П.Н.Н. и М.Б.Н. са родители на Б.М.Н. с ЕГН**********. С Решение№183/28.04.2015г. по гр.дело № 286/2015г. ГОРС  е осъдил М.Б.Н. да заплаща на ищцата Б.М.Н. с ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка П.Н.Н. месечна издръжка в размер на 110.00лв., koято издръжка отвеникът продължавал да изплаща с много големи закъснения и то по принудителен начин.  Б.М.Н. е ученичка в XI клас - специалност „Банково дело” на ПГЛПИ„Атанас Буров” гр.Г.О.. Ноторен факт са нуждите на всяко дете на тази възраст от подходяща храна, облекло, обувки, учебни пособия, спортна екипировка, а защо не и компютър, козметика, мобилен телефон и всички нормални за разбиранията на съвременния живот удобства, които не са предмети на някакъв излишен лукс. Всички тези нужди се задоволяват от майката П.Н.Н., с подкрепата на нейните близки от разширеното и семейство. Майката П.Н.Н. работи като машинен оператор и получавала трудово възнаграждение около и под средното за региона ни. Твърди, че М.Б.Н. работи и има редовни месечни доходи, като нямал задължение да  заплаща издръжка за други деца. Съобразно реалностите, възрастта и нуждите на детето Е.Г.Г.към момента, следвало да бъде увеличен и размерът на месечната издръжка. Моли съда да осъди М.Б.Н. да заплаща на Б.М.Н. с ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка П.Н.Н., вместо определената месечна издръжка от 110.00лв. занапред месечна издръжка в размер на по 160.00лв, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2017г. до настъпване на законови основания за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът М.Б.Н. не депозира отговор на исковата молба. Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

            Съдът прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и приема за установено следното:

            М.Б.Н. и  П.Н.Н. са  сключили граждански брак на 13.06.1998г.,  за който е бил  издаден Акт за сключен граждански брак№88/13.06.1998г., на Община Г.О.. Този брак е първи по ред и за двамата. През време на  родителите имат едно дете - Б.М.Н. с ЕГН**********.

           С влязло в законна сила Решение №183/28.04.2015г. по гр.дело №286/2015г. ГОРС  е  прекратил с развод брака между М.Б.Н. и  П.Н.Н., като е присъдил упражняването на родителските права по отношение на детето Б.М.Н. с ЕГН********** – на майката П.Н.Н., бащата М.Б.Н. е бил осъден да заплаща на Б.М.Н. с ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка П.Н.Н. месечна издръжка в размер на 110.00лв., считано от  датата на завеждане на исковата молба – 23.02.2015г. до настъпването на законни  обстоятелства за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното и изплащане.

            През учебната 2016г./2017г. Б.М.Н. е ученичка в единадесети клас в ПГЛПИ„Атанас Буров" гр. Г.О.  - специалност специалност „Ел.търговия”, видно от уверение от 08.05.2017г.

            Според удостоверение от 16.02.2015г. П.Н.Н. работи в „Ел. Индъстри"ЕООД гр.Г.О.  на длъжност „машинен оператор” през периода:  м.май.2016г.-м.юли.2016г., с нетно месечно трудово възнаграждение около 460.00лв.  П.Н.Н. работи в 4М„Продакшън”ЕООД гр.Г.О. като „машинен оператор” в периода след м.август.2016г. и понастоящем, с нетно  месечно трудово възнаграждение 446.00лв.

            По делото е приложен социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето от страна на Д”СП” гр.Г.О.. Според проведените социални анкети се установява, че Б.М.Н. живее заедно с майка си, баба си и дядо си по майчина линия в жилище(апартамент, състоящ се от две спални, хол, кухня и санитарни помещения) – собственост на нейните баба и дядо по майчина линия. В жилището се предлагат много добри условия за живот. Майката получава  месечни помощи за отглеждане на дете до 18 години в размер на 37.00лв. на месец. При проведените разговори в приемната на О”ЗД” към Д”СП” Б.М.Н. споделила, че родителите и са разделени много отдавна, като  от скоро контактува активно с баща си, често му гостува дори и с преспиване. От баща си получавала дребни подаръци. Заявила, че обича еднакво и двамата си родители, но желае да остане да живее при майка си, но да продължи да се вижда, когато пожелае и с баща си. Отбелязано в доклада е наличието на здравословни проблеми у детето Б.(от неврологично и хормонално естество). Основни грижи за непълнолетната Б.М.Н. полага нейната майка П.Н.Н., която получава помощ и подкрепа от своите родители, които живеят заедно с тях.

            От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства. Св.М. Н.Ц. твърди, че П.Н.Н.  с детето Б.М.Н.  живеят  в гр.Г.О.  при нейните родители, които им помагат. Твърди също, че грижи за детето Б. полага майка и. Не знае  и не е виждала бащата М.Б.Н. да е идвал да  види и да се поинтересува за дъщеря си. Б.М.Н.   имала здравословен проблем, което наложило  изследвания в МА гр.Плевен. Имала информация, че М.Б.Н.  живеел на квартира. Съдът  кредитира свидетелските показания относно нуждите на детето и здравословните проблеми на детето, които се и потвърждават и от останалия доказателствен материал.

            При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

            Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.

            М.Б.Н. е баща на детето Б.М.Н.  и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК му дължи издръжка независимо дали е трудоспособна и  дали може да се издържа от имуществото си.

            Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че в сравнение с времето на постановяване на определението по гр.дело№286/2015г., нуждите на детето са нараснали, предвид физическото и израстване и свързаната с това необходимост от повече средства за издръжка. Към датата на приключване на устните състезания Б.М.Н.  е  на възраст от 17г.6м, като тази възраст предполага както средства за облекло и обувки, хранителни продукти, ученически пособия и т.н. Явно е, че размерът на определената досега месечна издръжка от по 110.00лв. е недостатъчен и не може да покрие ежедневните нужди на детето. 

            При определяне размера на издръжката, освен, че следва да се съобразят доходите на страните и нуждите на детето/чл.142 ал.1 от СК/, също следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето(Решение№280/28.09.2011г. по гр.дело№1654/22010г. - IIIг.о. ВКС; Решение №341/01.11.2011г. по гр.дело№147/2011г. IIIг.о. ВКС – двете по реда на чл.290 от ГПК). При иск за изменение на определена от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице(Решение№154/16.07.2013г. по гр.дело№1435/2012г. - IIIг.о. ВКС – по реда на чл.290 от ГПК). В случая, предходната издръжка на детето е била определена преди две години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в страната. Нараснали са нуждите му от храна, облекло и други текущи разходи. Необходими са и повече средства за учебни помагала и пособия, които са база за неговото пълноценно развитие. Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка. Заедно с това, нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържало или който иска да поддържа. При определяне размера на издръжката, съдът  следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. Според общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Считано от 01.01.2016г.  размерът на минималната работна заплата  е 420.00лв.  - ПМС№375/28.12.2015г. Считано от 01.01.2017г.  размерът на минималната работна заплата  е 460.00лв., съгласно ПМС№22/26.01.2017г.  С Решение №6122/16.05.2017г. по адм. дело№1566/2017г. Io. ВАС отмени ПMС№22/26.01.2017г.(обн. ДВ бр.11/2017г.) за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017г. на 460.00лв.(Решението на ВАС не е влязло в законна сила). От цитираните по-горе Постановления на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен. Задължението за издръжка е безусловно и следва ответникът, в изпълнение на задълженията си да издържа роденото си дете, да реализира доход за заплащане на издръжка в размер на 160.00лв. месечно, а майката да поеме останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за детето, тъй като също следва в изпълнение на задължението си да се грижи за детето да реализира доход за издръжката му.

            С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания,  според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В  случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

            По изложените съображения, съдът следва да измени размера на издръжката по Решение№183/28.04.2015г. по гр.дело№286/2015г.  на ГОРС, вместо който  да осъди  М.Б.Н. да заплаща на Б.М.Н. с ЕГН********** – действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка П.Н.Н., вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 110.00лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 160.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2017г. до настъпване на законови основания за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.

            При този изход на делото, на основание  чл.78 ал.1 от ГПК,  ответникът следва да заплати   на ищцовата страна сумата 120.00лв., представляваща направените  по делото разноски(адвокатско възнаграждение).

            При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът М.Б.Н.  следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 12.00лв., съставляваща ДТ върху  присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК(съобразена с датата на навършване на пълнолетие на детето);  сумата  5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист служебно издаване на изпълнителен лист.

            На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

            ИЗМЕНЯВА размера на издръжката по Решение№183/28.04.2015г. по гр.дело№286/2015г.  на ГОРС, вместо който ПОСТАНОВИ:

            ОСЪЖДА М. Б. Н. с ЕГН**********,***, да заплаща на Б. М. Н. с ЕГН********** – действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка П.Н.Н. с ЕГН**********, - двете от гр.Г.О. ул....., вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 110.00лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 160.00лв./сто и шестдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2017г. до настъпване на законови основания за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.

            ОСЪЖДА М. Б. . с ЕГН**********,***, да заплати на  Б. М.Н. с ЕГН********** – действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка П.Н.Н. с ЕГН**********, - двете от гр.Г.О. ул....., сумата 120.00лв./сто и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

            ОСЪЖДА М. Б. Н. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 12.00лв./дванадесет лева/, представляваща ДТ върху  присъдената издръжка по Тарифа за  дтссгпк; сумата  5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

            На основание чл.315 ал.2 от ГПК, решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 27.06.2017г.

            Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                              Районен съдия: