РЕШЕНИЕ
№ 1506
гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502479 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „К.Г. ТМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Д., ул. ***, чрез
процесуалния представител адвокат А. К., против Решение №
3408/19.07.2023г., постановено по гр. д.№ 18407/2022 г. по описа на РС-
Пловдив, в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението
на В. К. И., с ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул.***, извършено със заповед
№ 01/13.12.2022г. на управителя на „К.Г. ТМ“ ЕООД, ЕИК *********, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на
труда, считано от 15.12.2022г.
В жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд за
основателност на исковата претенция, поради нарушаване от страна на
работодателя на дисциплинарната процедура за изискване на писмени
обяснения по чл. 193 КТ от служителя и неустановяване в процеса
последният да е извършил нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа се
в жалбата, че работодателят е спазил процедурата по дисциплинарно
наказване , като заповедта за изискване на писмени обяснения е била
изпратена с куриер, но с очевидната цел да не я получи, ищецът е поискал
промяна на деня и мястото на доставката на пратката, а след това е отказал
получаването й. Твърди се в жалбата , че от събраните гласни доказателства
1
и заключението на вещото лице , по делото е безспорно установено
извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.9
от КТ, а с оглед неговата тежест , са налице основания за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание. Отправеното до въззивния съд искане е за
отмяна на решението в обжалваната част с отхвърляне на предявения иск и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия В. К. И., с ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника му
адв. С. П., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна ,
касае неблагоприятното за нея първоинстанционно решение и откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Очертаният от валидно упражненото право на жалба, предмет на
въззивното производство, е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ предявен от В. К. И., с ЕГН: **********, срещу „К.Г. ТМ“ ЕООД, ЕИК
*********.
В исковата си молба ищецът е изложил съображения , че е работил по
трудов договор в ответното предприятие на длъжността „***“. С връчена от
работодателя на 15.12.2022г. Заповед № 01/13.12.2022 г. му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, с посочени в същата мотиви-поради
увреждане имуществото на работодателя, причиняване разпиляване на
материали, изразяващо се в липси на продукти, поверени на ищеца, в
качеството му на МОЛ.Ищецът твърди, че така наложеното му наказание е
незаконосъобразно, тъй като от страна на работодателя не са му били искани
обяснения в нарушение на разпоредбата на чл.193 от КТ, заповедта била
немотивирана в нарушение на чл.195 от КТ и от нея не ставало ясно дали е
налице увреждане, разпиляване или липса на повереното му имущество.
Твърди, че не е извършил и визираните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина , поради което настоява за нейната отмяна , като
незаконосъобразна.
Работодателят оспорва исковете, като твърди , че заповедта е
мотивирана и законосъобразна , като при издаването й е спазена
дисциплинарната процедура – изискани са писмените обяснения на
наказания служител, установени са и подробно описаните в заповедта
нарушения и наказанието е съобразено с тяхната тежест.
От фактическа страна e безспорно и документално установено по
делото, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „***“. Със връчена от
работодателя на 15.12.2022г. Заповед № 01/13.12.2022 г. на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ , поради увреждане
2
имуществото на работодателя, причиняване разпиляване на материали,
изразяващо се в липси на продукти- хляб „Бонус“, поверени на ищеца, в
качеството му на МОЛ през периода м.03.2022г.-м.09.2022г.
Спорните въпроси във въззивното производство са свързани с това дали
преди налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" работодателят е
изискал обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и доказано ли е
извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл. 193, ал. 1 – 3 от КТ работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество. Посочените разпоредби не се прилагат, когато обясненията на
работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Въззивният съд намира за основателно възражението на ищеца за
нарушаване от страна на работодателя на дисциплинарната процедура за
изискване на писмени обяснения по чл. 193 КТ и намира за правилни и
законосъобразни изводите на първоинстанционния съд. Съгласно
константната съдебна практика , обективирана напр. в Решение по гр. дело
№ 985 по описа за 2011 г. на ВКС, ІV гр.отд., Решение № 96 от 22.07.2019 г.
по гр. д. № 2116/2018 г на ВКС, ІІІ гр.отд., в изпълнение на задължението си
по чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят следва да поиска от работника или
служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен
срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане
може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането
е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде
възприето от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва
да се връчи на работника или служителя - лично, или чрез пощенска услуга,
или по всеки друг начин, допустим съобразно общите правила, уредени в
глава шеста, раздел първи на ГПК - на адрес, посочен от работника или
служителя. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е
поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Трайна и последователна е практиката на
касационната инстанция, че осъществяването на процедурата по даване на
обяснения е гаранция за спазването правото на защита на работника или
служителя в дисциплинарното производство. На по-слабата икономически
страна трябва да бъде указано по ясен и разбираем начин какви нарушения на
трудовата дисциплина са й вменени, за да може да се защити по всяко едно от
тях и да й се предостави възможността да изложи своите съображения и
доводи /решение № 124 от 23.06.2020 г. по гр. д. № 3709/2019 г. по описа на
ВКС, IV г. о., решение № 198/02.10.2019 г. по гр. д. № 1480/2019 г. по описа
на ВКС, IV г. о. /. Едва когато работодателят е предоставил по ефективен
начин възможност на работника или служителя да упражни правото си да
даде обяснения, той може да упражни работодателската си власт и да наложи
3
дисциплинарно наказание, в случай, че намери, че са налице основанията за
това. Идеята на законодателя /арг. от чл. 193, ал. 3 КТ/ е да се гарантира
правото на защита на работника или служителя, като само от неговата воля
зависи дали да се възползва от правото си да даде обяснения или не.
В процесния случай жалбоподателят твърди,че е спазил процедурата по
дисциплинарно наказване , като заповедта за изискване на писмени обяснения
е била изпратена с куриер, но с очевидната цел да не я получи, ищецът е
поискал промяна на деня и мястото на доставката на пратката, а след това е
отказал получаването й.
В подкрепа на своите твърдения работодателят е представил по делото
копие от куриерски плик, с който „Еконт Експрес“ООД , град
Пловдив,ул.“Брезовско шосе“№145А, под хотел Филипополис , връща на
„К.Г. ТМ“ ЕООД, град Г.Д. , след разпореждане по пратка
№530043105477:заповед за обяснение да се разпише части. Представена е и
разпечатка от Еконт за движение на пратка с номер №530043105477.
Въззивният съд намира, че така представените по делото доказателства
не установяват работодателят да е изпълнил изискванията на чл.193 от КТ. От
същите не се установява, че се касае да адресирана именно до ищеца пратка,
в частност , че с нея му е изпратена заповедта на работодателя за изискване
на писмени обяснения във връзка с твърдените дисциплинарни нарушения ,
че пратката е изпратена на адреса на служителя посочен в трудовия му
договор- град Пловдив, ул.*** , че пощенският оператор е спазил
процедурата по чл. 5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, приети от Комисията за регулиране
на съобщенията, приложими съгласно чл.36 от Закона за пощенските услуги
условията , както и че е налице отказ от страна на ищеца за нейното
получаване.
При тези данни по делото въззивният съд приема, че изискванията на
чл. 193, ал. 1 КТ не са спазени от работодателя , тъй като преди налагане на
дисциплинарното наказание , от работника на са били изискани писмени
обяснения за фактите и обстоятелствата, които работодателят е счел за
нарушение на трудовата дисциплина. В процесния случай е неприложима
разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, доколкото обясненията не са дадени не по
вина на работника, а поради поведението на работодателя, който е нарушил
задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да поиска,
събере и оцени обяснения на работника.
Пропускът на работодателят предварително да изслуша работника
беше казано, че съставлява самостоятелно формално основание за отмяна на
заповедта за уволнение съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ, поради което
обжалваното решение, в частта , с която предявения иск по чл.344,ал.1 от КТ
е уважен, следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор право на разноски има въззиваемата
страна , като в представения договор за правна защита и съдействие е
уговорено, че се представлява безплатно от адв. С. П. на основание
чл38,ал.1,т.3 от ЗАдв. Ето защо за производството пред въззивната инстанция
4
в полза на адв. С. П. следва да се присъди възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство, което съдът определя в размер на 780 лв. на
основание чл.7,ал.1,т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3408/19.07.2023г., постановено по гр. д.
№ 18407/2022 г. по описа на РС- Пловдив, I гр. състав, в обжалваната му част,
с която е признато за незаконно и отменено уволнението на В. К. И., с ЕГН:
**********, от гр. Пловдив, ул.***, извършено със заповед № 01/13.12.2022г.
на управителя на „К.Г. ТМ“ ЕООД, ЕИК *********, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, считано от
15.12.2022г.
ОСЪЖДА „К.Г. ТМ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат С.
Ж. П., с адрес: гр. Пловдив, пл.“Съединение“№3,ет.4, офис 411, сумата от 780
лева-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В. К.
И., с ЕГН: **********, в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5