№ 392
гр. Дупница, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100125 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Аквадрийм пуулс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ангел Каралийчев“ № 19, ет. 2, ат. 13, е предявило срещу „Емар
инжинеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Св. Варвара“ № 11,
искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 01.07.2022г. доставил на ответника „Масажно легло Лукс
200x75“ на стойност 1920.00 лева с ДДС. За извършената доставка издал фактура
№1028/01.07.2022 г., с посочена в нея крайна дата за плащане 11.07.2022г.
На 08.08.2022г. ищецът доставил на ответника „Активен кислород на таблетки СТХ
100-6 кг.“ на стойност 225.22 лева с ДДС. За извършената доставка издал фактура №
1051/08.08.2022г., с посочена крайна дата за плащане 08.08.2022г.
На 21.10.2022г. ищецът доставил на ответника „Лятно покривало тъмно синьо-75
кв/м.“ на стойност 1080.00 лева с ДДС. За извършената доставка издал фактура №
1071/21.10.2022г., с посочена крайна дата за плащане 31.10.2022г.
На 08.08.2023г. ищецът изпратил електронно писмо до ответното дружество, с което
го поканил да плати сумите по посочените фактури, но въпреки поканата, то не изпълнило
задължението си и до настоящия момент.
На 05.10.2023г. ищецът депозирал пред РС-Дупница заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответното дружество за заплащане на доставените, но незаплатени
стоки, въз основа на което, РС-Дупница, е издал заповед за изпълнение на парично
1
задължение № 996/05.10.2023г., срещу която длъжникът възразил в законоустановения срок.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: главница
общо в размер на 3216.22 лева; законна лихва в размер на 270.38 лева, за периода от
12.07.2022г. до 05.10.2023г. - върху главница в размер на 1920 лева - фактура №
1028/01.07.2022г.; законна лихва в размер на 29.96 лева, за периода от 09.08.2022г. до
05.10.2023г. - върху главница в размер на 225.22 лева - фактура № 1051/08.08.2022г.; законна
лихва в размер на 118.49 лева, за периода от 01.11.2022г. до 05.10.2023г. - върху главница в
размер на 1080.00 лева - фактура № 1071/21.10.2022г., както и законна лихва върху
главницата за периода от 05.10.2023г. до изплащане на вземането. Претендира присъждане
на разноски в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран
такъв от ответника. В открито съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения адв. М.
К. оспорва изцяло предявения иск, като недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
С исковата молба са представени и са приети като доказателство по делото:
1. Фактура №1028/01.07.2022г., с посочена крайна дата за плащане 11.07.2022г.,
описание на стоката: „Масажно легло Лукс 200x75“, на стойност 1920.00 лева с ДДС;
2. Фактура №1051/08.08.2022г., с посочена крайна дата за плащане 08.08.2022г.,
описание на стоката: „СТХ 100-6 кг. Активен кислород на таблетки“, на стойност 225.22
лева с ДДС и
3. Фактура №1071/21.10.2022г., с посочена крайна дата за плащане 31.10.2022г.,
описание на стоката: „Лятно покривало тъмно синьо 75 кв/м.“, на стойност 1080.00 лева с
ДДС.
И трите фактури са с доставчик „Аквадрийм пуулс“ ЕООД и получател „Емар
инжинеринг“ ЕООД, като и трите не са подписани.
Представени са копия от e-mail-и, изпратени от ищцовото на ответното дружество,
съдържащи процесните фактури, както и покана за заплащане на дължимите суми.
По делото е разпитан като свидетел В.С.Т.-служител в ищцовото дружество на
длъжност „монтажник“. Същият дава показания, че през лятото на 2022г. изработвали солна
стая в хотела на ответното дружество и той (свидетелят) доставял необходимите материали.
Сред доставените материали били и „Масажно легло Лукс“, активен кислород на таблетки
за поддръжка на водата в „джакузи“ и лятно покривало за басейн. Тези стоки свидетелят
доставил в хотела, като при разтоварването му помогнали хора от персонала на ответното
дружество.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
2
установява, че в счетоводството на дружеството-ищец процесните фактури са надлежно
осчетоводени в Регистър-Дневник на продажбите справка ДДС за месеците юли, август и
октомври 2022г. Осчетоводяването е извършено със счетоводна операция 410 /клиенти/ 700
/приходи от продажба/. Същите са включени в Справка-декларация по ЗДДС за месеца, в
който са осчетоводени, по тях е начислен и внесен ДДС. Дължимите суми по фактурите
стоят в сметка 410 /клиенти/ в счетоводството на ищеца като задължение за получаване.
В ответното дружество процесните фактури не са постъпили и не са осчетоводени.
Размерът на претендираните суми по главниците по приложените към исковата молба
фактури е на стойност 3225.22 лв. с вкл. ДДС, а общият размер на законната лихва за забава
на плащането към подаване на исковата молба е 548.27 лв.
Приложено е ч.гр.д. № 1735/2023г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено
възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на
срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1735/2023г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният
интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът
за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Обект на доказване в настоящото производство е сключването и съществуването на
договорно облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото
задължение. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал.1 от ТЗ
е консесуален. Доколкото договорът за продажба е и неформален, то писмената форма не е
условие за неговата действителност. Сключването му предпоставя постигане на съгласие
между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са
стоката и цената. Фактурата също се приема за доказателство, установяващо договора за
търговска продажба, когато съдържа в себе си всички необходими елементи от
съдържанието на сделката. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки
на продавача и купувача, както и отразяването в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея са все обстоятелства, имащи значение за
установяване на продажбеното правоотношение, във връзка с което фактурата е издадена. В
този смисъл е решен принципния въпрос за значението на фактурата като доказателство за
сключен договор за търговска продажба на стоки и оттам основание за плащане на
уговорената цена по него - Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по т.д. № 454/2008г., II
т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д.№ 593/2009г. II т.о., Решение № 20 от
25.03.2013г. на ВКС, по т.д. № 206/2012г. I т.о., Решение № 23 от 07.02.2011г. на ВКС по т.д.
3
№ 588/2010г. II т.о. и други.
След съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства,
съдът приема, че ищецът установи при условията на главно и пълно доказване основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания. В настоящия случай издадените от
ищеца фактури съдържат всички изискуеми реквизити на чл.7, ал.2 от Закона за
счетоводството – дата и място на съставяне, данни за дружествата, вид и количество на
стоката, стойност на сделката, начин на плащане (в брой и по банков път). Макар и
неподписани от купувача по договора, издадените фактури служат за доказателство за
възникване на облигационно правоотношение между страните, тъй като съдържат всички
изискуеми от закона реквизити. Същите са надлежно осчетоводени в счетоводството на
дружеството-ищец, по тях е начислен и внесен ДДС, видно от заключението на вещото лице
по счетоводната експертиза.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.Т., които съдът прецени
съобразно чл.172 от ГПК предвид обстоятелството, че същият работи в дружеството-ищец, и
кредитира като достоверни и непротиворечиви, се установява, че процесните стоки-масажно
легло „Лукс“, активен кислород на таблетки за поддръжка на водата в „джакузи“ и лятно
покривало за басейн-действително са доставени от ищеца на ответника и приети от
служители на последния, за което са издадени и процесните фактури.
Обстоятелството, че ответното дружество не е осчетоводило фактурите, не променя
извода за възникналото в негова тежест задължение за плащане на цената за приетата стока.
Това е така, защото осчетоводяването на фактурата е действие, предоставено на волята на
длъжника, която има вторичен характер и не може да се отрази върху валидността на
възникналото и съществуващо договорно отношение. Задължението за плащане на цената
възниква от самия сключен между страните договор, доставката на поръчаната стока и
приемането й от купувача, а не от осчетоводяването на издадените въз основа на договора
фактури. Осчетоводяването на фактурите има значение само за спазване на данъчното
законодателство при облагане на осъществената сделка, като от това, че ответното
дружество не ги е осчетоводило и съответно не е спазило данъчното законодателство, то не
може да извлича благоприятни последици. Тук важи общият принцип в правото, че никой не
може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен
размер. Основателен е и акцесорният иск за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва, която се дължи от крайния срок за заплащане на съответната фактура.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски, в общ размер на 616.35 лв.,
представляващи направени разноски по делото за държавна такса (64.35 лв.) и адвокатско
възнаграждение (в размер на 552.00 лв.).
Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 1735/2023г. по описа на РС-
Дупница в размер на общо 624.71 лв., от които 71.72 лв.-държавна такса и адвокатско
4
възнаграждение в размер на 552.00 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Аквадрийм пуулс“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ангел Каралийчев“ №
19, ет. 2, ат. 13, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, че ответникът
„Емар инжинеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Св. Варвара“
№ 11, дължи на ищеца следните суми: главница в размер на общо 3216.22 лв. (три
хиляди двеста и шестнадесет лева и двадесет и две стотинки); законна лихва в размер
на 270.38 лв. (двеста и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки), за периода от
12.07.2022г. до 05.10.2023г. - върху главница в размер на 1920.00 лева по фактура №
1028/01.07.2022г.; законна лихва в размер на 29.96 лв. (двадесет и девет лева и
деветдесет и шест стотинки), за периода от 09.08.2022г. до 05.10.2023г. - върху главница в
размер на 225.22 лева по фактура № 1051/08.08.2022г.; законна лихва в размер на 118.49
лв. (сто и осемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки), за периода от 01.11.2022г. до
05.10.2023г. - върху главница в размер на 1080.00 лева по фактура № 1071/21.10.2022г.,
както и законна лихва върху главницата за периода от 05.10.2023г.-датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед № 996/05.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1735/2023г. по описа на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Емар инжинеринг“ ЕООД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Св. Варвара“ № 11, да заплати на „Аквадрийм
пуулс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ангел Каралийчев“ № 19, ет. 2, ат. 13, сторените разноски по настоящото производство в
размер на общо 616.35 лв. (шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки),
както и разноските по ч.гр.д. № 1735/2023г. по описа на РС-Дупница в размер на общо
624.71 лв. (шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинки).
Решението подлежи на подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Кюстендилския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5