№ 2619
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20241100101011 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба от И. П. В., с която
срещу Прокуратурата на Република България е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 300 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане
и поддържане на обвинение по ДП № 114/2000 г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура - Хасково, пр.пр. № 366/2002 г. на Окръжна
прокуратура - Хасково, което е прекратено по отношение на ищеца.
Ищецът твърди, че на 05.04.2001 г. е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл.199 ал.2 т.з вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК, заедно с други две лица – за грабеж на движими вещи на
обща стойност 80 000 лв., като деянието е извършено от две или повече лица
сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи, чрез използване на
сила, заплашване и оръжие, чрез привеждане на пострадалия в безпомощно
състояние и стойността на предмета на престъплението е в особено големи
размери. Определена му е мярка за неотклонение „домашен арест“, отменена с
постановление на прокуратурата от 10.06.2016 г. Посочва, че наказателното
производство е спирано и възобновявано неколкократно, а с Постановление от
26.09.2019 г., което е влязло в сила, Окръжна прокуратура-Хасково е
прекратила наказателната производство срещу ищеца. Ищецът твърди, че
наказателното производство срещу него му е причинило тежък стрес, отразил
се на семейните и социалните му контакти, започнал трудно да се храни,
непрекъснато мислел за обвинението, общувал само с 3-4 човека, с които си си
говорел само за обвинението, влошили се и отношенията със съпругата му.
Наложената мярка за неотклонение препятствала да напуска дома си и да
1
работи, издържала го е съпругата му, наложило се е да вземе заеми. Като лице
с чисто съдебно минало, изживял значителен стрес, претърпял нарушаване на
емоционалното си равновесие, страхувал се за бъдещето си. Претендира
обезщетение в размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на търпяната мярка за
неотклонение „домашен арест“ за периода 05.04.2001 г. до 10.06.2016 г. и
незаконното обвинение в извършване на престъпление по ДП № 114/2000 г.,
пр.пр. № 366/02 г. на Окръжна прокуратура - Хасково на 05.04.2001 г., заедно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че няма данни
постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу
ищеца да е влязло в сила, поради което липсва основание за предявяване на
исковата претенция. Оспорва и твърдяната продължителност на наложената
мярка за неотклонение и дали мярката е била изпълнявана. Твърди, че ако
мярката не е била приложена по отношение на ищеца, за него не са
възникнали вреди от мярката. Позовава се и на изтекла погасителна давност
на вземането за неимуществени вреди от мярката за неотклонение. Оспорва да
са настъпили неимуществени вреди за ищеца, включително относно
психологическо/психиатричното му състояние, доколкото не са представени
медицински документи за това, оспорва и липсата на трудова заетост за
периода 2021 г. – 2020 г. Твърди, че през целия посочен период ищецът е
осъществявал търговска дейност като едноличен търговец ЕТ „П. И. В.“,
функциониращ и към настоящия момент. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение, като сочи, че същият не е съобразен с критерия
за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от писмените доказателства, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем в досъдебно производство №114/2000 г. по описа на ОСлС - ОП
Хасково, пр.пр.№ 366/2002 г. по описа на ОП Хасково за престъпление по
чл.199 ал.2 т.3, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, заедно с други две
лица – за грабеж на движими вещи на обща стойност 80 000 лв., като деянието
е извършено от две или повече лица сговорили се предварително да вършат
кражби и грабежи, чрез използване на сила, заплашване и оръжие, чрез
привеждане на пострадалия в безпомощно състояние и стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери – за това, че на
07.07.2000 г. в гр. Свиленград, обл. Хасково, отнели от владението на турския
гражданин С.Е.С. движими вещи на стойност 80 000 лв., чрез използване на
сила, зашлашване и оръжие, чрез привеждане на пострадалия в безпомощно
състояние.
С постановление от 26.09.2019 г. на ОП-Хасково наказателното
производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК – поради това,
че обвинението не е доказано.
2
Съгласно мотивите към т.4 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС „Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане
в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство“. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.
Установява се от писмо от 19.11.2024 г. от ОП-Хасково (л.181) по повод
изискана по делото информация, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е влязло в сила поради невъзможност за
връчване на постановлението на част от лицата, посочени в чл.243, ал.4 НПК.
Въпреки дадените изрични указания на ищеца във връзка с доказателствената
тежест в определението по чл.140 ГПК, както и предоставената възможност в
заседанието, проведено на 23.10.2024 г. да предприеме процесуални действия
за влизане в сила на наказателното постановление, към момента на устните
състезания не е налице окончателен (влязъл в сила) акт за прекратяване на
наказателното производство.
Предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ е образуваното наказателно производство бъде прекратено с
влязъл в сила (окончателен) прокурорски или съдебен акт. Ето защо съдът
приема, че искът е преждевременно предявен – към момента на сезиране на
съда и разглеждане на делото (към приключване на съдебното дирене) не е
налице елемент от фактическият състав на предявеното вземане, а именно -
влязъл в сила прокурорски акт за прекратяване на наказателното
производство. Поради това претендираното вземане не е възникнало и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Поради което, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. В., ЕГН:**********, срещу
Прокуратурата на Република България, адрес: гр.София, бул. Витоша № 2,
осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 300 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 114/2000 г. по описа на ОСлО
при Окръжна прокуратура - Хасково, пр.пр. № 366/2002 г. на Окръжна
прокуратура - Хасково, което е прекратено по отношение на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3