РЕШЕНИЕ
№24/14.2.2019г.
Гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Девненският
районен съд - II-ри състав, в публичното заседание на 16.01.2019г., в състав:
Районен
съдия: ДИМИТЪР В.
при
секретаря Антоанета Станева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 554 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.9 СК и
чл. 127а СК
Молителката
Д.М.К., ЕГН **********, излага, че тя и ответника М.Й.В., ЕГН **********, са
бивши съпрузи, като брака им е прекратен с Решение по гр. д. №60/2014г. на РС
Девня, като родителските права по отношение на родените по време на брака деца М.М.В.
и К.М.В. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на двете деца.
Ответникът от датата на фактическата раздяла между страните през 2013 г. не се
интересувал от децата, само веднъж в началото на 2014г. се е свързал и видял с
тях. Тъй като не заплащал определената от съда месечна издръжка, против него
било образувано изпълнително дело, на два пъти против ответника било образувано
и наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал.1 НК, първото от
които прекратено на осн. 183, ал. 3 НК, второто висящо към момента на
предявяване на исковата молба. Молителката кандидатствала и получила
предложение за работа във ***, като нейният брат, живущ във *** й предложил, да
й осигури място за живеене в неговия дом вкл. на негови разноски, докато се
установи. Същият канел многократно сестра си и децата да му гостуват, но
ответникът отказвал, да даде съгласие децата да пътуват в чужбина. Молителката
желае, децата да живеят при нея във ***, тъй като те са силно привързани към
нея и там ще имат по – голям шанс за реализация в бъдеще. Детето М. иска да учи
във ***, като счита, че това е в нейн интерес, тъй като ще обогати езиковите си
познания и култура и разшири мирогледа си.
С оглед изложеното се моли съдът, да бъде
издаден паспорт за задгранично пътуване на децата М.М.В. и К.М.В. без
съгласието на бащата М.Й.В. и да бъде разрешено на децата М.М.В. и К.М.В. да
напускат пределите на РБ единствено със съгласието на тяхната майка Д.М.К. без нотариално заверено писмено съгласие на
техния баща М.Й.В., като осъществяват пътувания до *** и останалите страни от
ЕС, както и транзитно преминаване през Република Сърбия, за срок от 5 години,
придружавани единствено от майка си, както и да бъде изменен режима на лични
отношения на бащата М.Й.В. с децата М.М.В. и К.М.В., както следва: всяка втора
и четвърта събота от един месец по време на лятната ваканция на децата и който
месец не съвпада с платения годишен отпуск на майката, от 9,00 до 19,00 часа,
два дни през зимната ваканция и два дни през великденската ваканция, както и
всяка неделя чрез телефон с продължителност от 15 минути всеки контакт,
осъществен чрез телефонните номера на децата, а при липса на такива чрез
телефонния номер, ползван от майката.
В
о.с.з. лично и чрез проц. представител молителката поддържа така предявението
искове и моли съда за положително решение по тях. Представя писмени
доказателства и ангажира гласни такива чрез разпита на двама души свидетели.
В
срокът по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител. Заявява,че макар и със закъснение ответникът е
заплащал дължимата издръжка и не се е напълно дезинтересирал от децата си.
В
о.с.з. назначения на ответника особен представител заявява, че по принцип
поддържа отговора на исковата молба, но разбира мотивите на молителката да
иска, да замине за чужбина. Оспорва предложения от молителката режим на лични
отношения като несъобразен с особеностите на казуса, тъй като видно от
изложеното от молителката децата ще живеят при нея в чужбина и личните контакти
на бащата с децата следва да бъдат за по –дълъг период през лятната ваканция.
Контролиращата
страна ДСП Девня представя социален доклад, в о.с.з. чрез представител изразява
становище за основателност и доказаност на исковете.
Съдът,
като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От представени по делото копия от
удостоверения за раждане се установява, че страните по делото са родители на
децата К.М.В., р. на ***г. и М.М.В., р. на ***г. От представено по делото копие
от Решение № 100 /03.07.2014г. по гр. д. №60/2014г. на РС Девня и Решение
№192/06.02.2015г. по гр. д. №2851/2014г. на ВОС се установява, че бракът между
страните е бил прекратен с развод по реда на чл. 49 СК, като упражняването на
родителските права над децата К.М.В., р. на ***г. и М.М.В., р. на ***г. са
предоставени на майката Д.М.К., на бащата М.Й.В. е определен режим на лични
отношения с децата: всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 08,00
часа в събота до 20,00 часа в неделя, с преспиване и 30 дена през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и през национални
празници - по споразумение с родителите
и бащата М.Й.В. е осъден да заплаща в полза на детето К.М.В., р. на ***г. и М.М.В.,
р. на ***г. месечна издръжка. Представени са също копие от Решение №173/20.12.2013г.
по гр. д. №1013/2013г. на РС Девня и заповед за защита №8/20.12.2013г. по
същото дело, с които на М.Й.В. е
налижена следната мярка за защита по ЗЗДН задължение да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д.М.В. и дъщеря им М.М.В., както и
постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.01.2016г. по
преписка вх. №837/2015г. на РП Девня срещу М.В. за престъпление по чл. 183,
ал.1 НК.
По
делото са представени още копие на английски език и заверен превод на български
език на договор за наем на недвижим имот – къща с 3 спални, сключен с К.
Марков, копие на английски език и заверен превод на български език на
сертификат за края на годината Р60 до
5.04.2018г. на К. М., покана -
уведомление до ищцата за назначаване на работа
от ***, декларация от К. М., че е в състояние да поеме издръжката и
престоя на сестра му Д.М. Кирилова и нейните деца М. и К. във ***.
Представен
по делото е социален доклад, изготвен от ДСП Девня, в който се излага, че след
развода основните грижи за децата се полагат от майката, която успява макар и и
трудно с помощ от нейни роднини – нейн баща
и нейн брат, да задоволява нуждите и потребностите на М. и К.. Децата са силно
привързани към своята майка. Пред социалните работници споделили, че с баща си
не са се чували и виждали, след като той
си е заминал от жилището освен веднъж за кратко време. По сведения от майката
дори в случаите когато се е налагало да говори по телефона с ответника, дори и
тогава той не е питал за тях. Отново по данни на майката определения от съда
режим на лични контакти с децата не се изпълнява от бащата, а издръжката, която
изплаща е нередовна и свързана винаги с трудности - подавани са били жалби до РП и образувани
наказателни производства. М. и К. имат изграден приятелски кръг с деца на
тяхната възраст от училище и с други деца от града, с които се срещат и играят.
Справят се отлично с учебния материал, участват почти във всички мероприятия на
училището и извънкласни дейности.
По
делото като свидетели на страната на молителката са разпитани лицата М. Т. и К. М. М., от показанията на които се
установява следното :
Свидетелката
М. Т., без родство и дела със страните,
излага, че е колежка на молителката и
познава същата от 10 години. Твърди, че съпругът й упражнявал върху нея
физическо насилие. Излага, че след развода ответника няма желание за срещи с децата
си, не им се обажда за празнични и
рождени дни. Твърди, че децата в началото имали надежди и желания за контакт с
бащата, но никой от неговото семейство не ги е търсил. Свидетелят явства, че единствен път след
развода ответникът е взел децата със
себе си и ги завел на МОЛ –а. Явства, че след като молителката завела дела за
издръжка, ответникът започнал да изплаща минимални суми за издръжка на своите
деца. Излага, че училището, в което работи молителката е малко, като броя на
учениците намалява и след година -две
няма да има работа за ищцата. Твърди, че ищцата се опитала, да си намери работа
в региона с икономическото си образование, но без успех. Молителката желае да
замине за чужбина, за да може да осигури по
-добър живот и бъдеще за децата си, тъй като те имат желания и
потребности, които свидетелката счита при настоящите условия за неосъществими. Излага,
че молителката се страхува от бившия си съпруг и затова не му се обажда, за да
иска разрешение за децата. Децата имат желание, да напуснат страната с майка си,
осъзнават,че в чужбина ще имат подкрепата на вуйчо си.
В
своето изложение пред съда свидетелят К. М. М., брат на ищцата, излага, че
сестра му желае, да даде шанс на децата си, като излязат от страната, да разширят
своя светоглед, култура и възможности за личностно развитие. Твърди, че
неговото семейство и семейството на ищцата са много близки. Излага, че е канил
племенниците си на гости в ***, но баща
им не е давал своето съгласие, да им бъдат изготвени паспорти. Твърди, че е в
състояние да помогне на ищцата и семейството й, като й предостави жилище в
рамките на една година, докато се установят и стабилизират финансово. Излага, че
сестра му вече има отношения с Българо – ***компания, която се занимава с
индиустриално почистване на сгради и офиси. Свидетелят не знае, къде живее
ответника, нито къде работи. Твърди, че от разговорите си с децата те отказват,
да са се виждали с баща си, не ги е водил където и да е и не им е давал подаръци и храна, донесъл бил
на децата няккава фланелка и шапка, но не според размерите ,които носят.
Съдът
цени показанията на свидетелите въпреки близката родствена връзка на едния от
тях със страната по делото в частите, където се установи съответствие с
останали доказателствен материал по делото.
При
своето изслушване пред съда на основание чл. 15 ЗЗДт децата М. и К. М. В.излагат,
че не са излизали от страната, желаят, да видят други страни и им е интересна
тяхната архитектура и култура. Твърдят, че поддържат чести контакти с вуйчо си
и говорят много по телефона с братовчедите си, които им разказват за обучението
и технологиите в чужбина. Твърдят, че роднините им са ги канили често на гости
по време на ваканции, да разгледат музеи, други отношения и мироглед. Твърдят,
че не могат да излязат извън страната, тъй като паспортите им са изтекли, а
баща им не е съгласен за това. Излагат, че не са се виждали с ответника от пет
години, като той не се е интересувал от тях и не се е обаждал.
При
изслушването си от съда по реда на чл. 59, ал. 6 СК молителката Д.М.К. излага,
че причината да иска, да отида в ***, е че след две години ще остане без работа
и няма да може да издържа децата си. Твърди, че получава морална помощ и
подкрепа от семейството си - своя брат и
баща им. Излага, че опитала през лятото да разговаря с ответника и той поискал, да се срещнат лично, но на
тази среща отказал категорично и арогантно да даде съгласие да се издадат
паспорти на децата.
Поради
неявяването без уважителни причини на ответника, редовно уведомен чрез
назначения му от съда особен представител, в съдебно заседание, не бе проведено
изслушване на същия
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразявайки
всички факти по делото и интересите на децата, съдът намира, че искът с
основание чл. 127а СК е основателен. Молителката е родителят, който упражнява
родителските права спрямо родените от брака с ответника деца. Същата е взела
едно важно и сериозно решение да замине във *** по оферта за работа там, като
близки роднини са поели ангажимент да й помагат. Съгласно доказателствата по
делото майката притежава много добър родителски капацитет, налице е силна
връзка между нея и децата. Отделянето на молителката от тях би означавало
коренна отрицателна промяна в живота им, лишаването им всъщност от семейството,
което имат. В тази насока съдът приема, че е в интерес на децата да пътуват, за
да могат да се виждат с майка си в страната, в която тя ще работи, и ще се
установи и ще може в бъдеще да им създаде условия за нормален живот, вкл. и с възможност да
посещават училище. Пътуванията на децата извън територията на страната също
безспорно биха допринесли и за обогатяване културата, познанията, социалните
контакти и опита им. Следва също да се отбележи, че разрешението не се иска за
някакъв несигурен район, място, в което се развиват военни действия или където
повече от обичайното се случват природни бедствия или катаклизми, а по –
конкретно за територията на *** и останалите държави – членки на ЕС, сред които
няма такава, на чиято територия да има гражданска война или епидемична
обстановка, създаващи опасност за живота и здравето на децата. Следва да
се уважи и искането на молителката за
заместване съгласието на бащата относно снабдяване на децата с международен
паспорт защото пътуването в чужбина изисква наличие на паспорт, удостоверяващ
самоличността на детето извън границите на страната. По отношение на периода от
време, за който следва да бъде дадено необходимото разрешение, съдът съобрази
разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗБЛД, според която паспортите на българските
граждани се издават със срок на валидност 5 години и като съобрази интересите
на децатаи тяхната възраст, намира, че следва да даде исканото заместващо
съгласие и разрешение за напускане пределите на страната за посочените
дестинации да бъде за периода на валидност на паспорта на децата.
Ето
защо настоящият съдебен състав, намира, че в интерес на децата М. и К. М. В.им
бъдат издадени паспорти за задгранични пътувания по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, подадено само от майката Д.М.К.,
без съгласието на другия родител М.Й.В., и да бъде дадено разрешение те да
пътуват със майка си или друго изрично упълномощено от нея извън пределите на
Република България до *** и останалите държави – членки на ЕС за срока на
валидност на така издадените им паспорти.
Съдът
намира, че хипотезата на чл. 127а от СК предвижда възможността да бъде
заместено съгласието на другия родител за
напускане пределите на страната от детето единствено с цел „ пътуване „ . Хипотезата на чл. 127а СК сама
за себе си не засяга и не урежда възможността за трайно установяване на
територията на друга страна на дете - български гражданин. В този смисъл и ТР 1/2016г. на ОСГК на ВКС, в мотивите
на което се казва следното „ Когато разглежда
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на
необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за
пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за
разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето.“
Дори и да се приеме, че искайки да бъде дадено разрешение за напускане на
страната за неограничен по брой
пътувания за период от 5 години, с оглед възрастта на децата – 13 г. и 16 г.,
т.е до навършване на пълнолетието им, и наведени твърдения за по –добри условия
на живот и образование на децата във ***, молителката отправя искане до съда и за
изменение местоживеенето на децата при нея в чужбина, то произнасянето на съда
по въпроса за изменение на местоживеенето на децата при нея във *** по чл. 59,
ал. 9 СК изисква преценка дали промяната на средата, в която децата ще бъдат
възпитани и отглеждани извън РБ, ще бъде
в техен интерес и дали тази среда е по –благоприятна от средата, в която децата
се отглеждат понастоящем, което към настоящия момент няма как да бъде направено,
другояче би стоял въпросът, ако майката вече се е установила във *** и е
започнала там работа – напр. в представения AST
краткосрочен договор за наем на свидетеля К. М. М. е упоменато, че същия като
наемател се задължава, да не приема наематели или гост без предварително
писмено съгласие на наемодателя –т.1.9
от договора, каквото предварително писмено съгласие на наемодателя по
делото не е представено. Така изложеното налага иска по чл. 59, ал. 9 СК за
изменение на определения от съда режим на лични отношения на ответника с децата
да бъде отхвърлен като преждевременно предявен, тъй като не е налице трайно
установяване на децата или родителя, който упражнява родителските права извън
територията на РБ, нито преимуществено пребиваване на същите на територията на
друга държава към датата на приключване устните състезания по делото. В
противен случай с решението по делото би се стигнало до изменение на вече
определения от съда по бракоразводното дело режим на лични отношения за в бъдещ
момент – от датата на трайно установяване на децата на територията на ***.
От
събраните по делото доказателства не се установиха обстоятелства, сочещи на
извънредност, налагащи предварително изпълнение на решението, поради което
съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.127а СК за допускане
предварително изпълнение на настоящето решение.
Относно
разноските, съдът намира, че с оглед характера на производството по чл. 127а СК,
представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес, разноските
следва да се понесат от страните, така, както са направени. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното дете, ползва и двете страни и
затова в производството всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш
И:
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а ал.2
от СК на децата К.М.В., ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********, да
се издаде паспорт за задгранични пътувания по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД,
подадено само от майката Д.М.К. с ЕГН **********,
без съгласието на другия родител М.Й.В., ЕГН **********
В
случай на издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Д.М.К. с ЕГН **********,
по реда на чл. 45, ал. 2
от ЗБЛД.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а ал.2
от СК на К.М.В., ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********, ДА ПЪТУВАТ
извън пределите на Република България до *** и държавите-членки на Европейския
съюз с правото да преминават транзитно през Република Сърбия заедно с майка си Д.М.К.
с ЕГН ********** или изрично упълномощено от нея лице, без съгласието на баща
си М.Й.В., ЕГН **********, за срока на валидност на издадените им паспорти.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Д.М.К. с ЕГН **********, срещу М.Й.В., ЕГН **********, с правно
основание чл.59, ал. 9 СК, за постановяване на съдебно решение, с което да
бъдат изменени определените със съдебно решение №100/30.07.2014г. , постановено
по гр. д. №60/2014г. на РС Девня мерки
относно режима на лични отношения на М.Й.В., ЕГН ********** с децата К.М.В.,
ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********, като бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде определен нов режим на лични отношения, както следва: всяка
втора и четвърта събота от един месец по време на лятната ваканция на децата и
който месец не съвпада с платения годишен отпуск на майката, от 9,00 до 19,00
часа, два дни през зимната ваканция и два дни през великденската ваканция,
както и всяка неделя чрез телефон с продължителност от 15 минути всеки контакт,
осъществен чрез телефонните номера на децата, а при липса на такива чрез
телефонния номер, ползван от майката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: .......................