О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 205
гр.Пловдив, 30. 01. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2876/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 274 във вр. с 410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба
от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. С., бул. „П. В.“ № 29, етаж 3, представлявано от И.К. - Управител, чрез юрк. Д.А., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10129/20.11.2019г. на осн. чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение,
постановено от ПдРС –XIX гр.с. по ч.гр.д.№ 18693/2019 г. в частта за искането за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 208,56 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се
постанови връщането на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на
процесуалните действия.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с. констатира следното:
Районният съд, за да остави без уважение искането,
излага основни съображения, че клаузата с която е уговорено плащането на тази неустойка е
неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 от Закон за защита на потребителите, която задължава потребителя при
неизпълнение на негово насрещно задължение да заплати необосновано висока
неустойка, а неравноправните клаузи в договорите са нищожни съгласно чл. 146,
ал. 1 Закон за защита на потребителите.
С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД се
възразява, че Районният съд е превишил правомощията си, дадени с уредбата за
заповедното производство, чиито цели се свеждат до това да се установи дали
твърдяното вземане е спорно и в случай, че е безспорно, кредиторът да се снабди
със съдебно изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към
принудително събиране на вземането си.
ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е основателна. В производство по чл.410 от ГПК е счетено и са
изтъкнати аргументи за нищожност на клаузи за неустойка по Договор №
3061717/23.10.2017г. Такъв договор не е приложен към заявлението, защото
заявителят не е и длъжен да го прилага, затова няма и как да се прогласява
нищожността на която и да било клауза на каквото и да било основание. Съдът
разполага с правомощие да обявява нищожност на клаузи, предмет на разглеждане,
инкорпорирани в договор, а не и на клаузи, цитирани в заявление, по твърдения на кредитора,
затова, че бил съществувал такъв договор, сключен с лицето В.Й.Ю. с ЕГН- ********** *** и за твърдения какво съдържание имал.
На следващо място, въззивната инстанция намира, че
следва да се предостави процесуална възможност както на длъжника да
депозира възражение по чл.414 от ГПК,
тъй като може да се окаже всъщност и че няма никакъв спор, при положение, че не
бъде подадено такова възражение по делото; така и да се предостави процесуална
възможност на заявителя да обоснове и докаже твърденията си в производството по
чл.422 от ГПК, ако от длъжника е постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК.
На практика, приемайки, че заявлението е редовно и
произнасяйки се за нищожност на клаузи, преди длъжникът все още да се е
запознал с твърденията, Районният съд дерогира целите на заповедното
производство по чл.410 от ГПК. Заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Подобно
произнасяне би означавало да се извърши преценка по същество относно
съществуването на материалното право само въз основа на твърдения в
заявлението, без запознаване с конкретното съдържание на клаузите, без
възможност за тълкуването им във връзка с останалото договорно съдържание. С оглед целта
на заповедното производство да провери единствено ликвидността на вземането,
наличието на евентуален спор относно валидността на правопораждащия факт следва
да бъде разрешен по исков ред, тъй като изисква провеждане на двустранно
състезателно производство, каквото, както вече беше отбелязано, заповедното не
е.
В допълнение следва да се посочи, че формираният от настоящия състав извод
не противоречи на европейското законодателство /Директива 2008/48 и Директива
2009/22/ и съдебна практика. В решение C-618/10
СЕС действително приема, че в заповедното производство съдът следва да приложи правилата на директивата и без наличие на
възражение, но при определени условия - при
наличие на необходимите фактически и правни данни. Посоченото уточнение
следва да се тълкува в смисъл, че в процедури, в които не се използват
доказателства, съдът не е длъжен да прави подобна проверка. В мотивите на същото
решение изрично е посочено, че при липса на хармонизация на националните
механизми за събиране на безспорни вземания, правилата за провеждането на
националните заповедни производства се уреждат във вътрешното право на
държавите членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия, но при
условие тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни
вътрешни положения, нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза.
Разяснено е също така, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали
национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно
прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка
за мястото на тази разпоредба в цялото производство и за неговото развитие и
особености пред различните национални инстанции.
От друга страна следва да се има предвид, че практиката на СЕС поначало
съобразява принципа за състезателност в
процеса, като например в Решения C-472/11 и СЕС С-243/08 СЕС приема, че ако съдът служебно
установи основания за нищожност, следва да даде възможност на страните да
вземат становище по нея, като след като бъде уведомен, потребителят може да
се откаже от защитата, в случай че националното право го допуска. В рамките на
заповедното производство, с оглед целената с него бързина и опростеност на
процеса, липсва процесуална възможност за провеждането на този процес относно
процеса. До издаване на заповедта за изпълнение производството има едностранен
характер. Едва с връчването на заповедта за изпълнение производството се
трансформира в двустранно, като в полза на длъжника-потребител е предвидено
улеснено средство за защита чрез подаване на бланкетно възражение по образец,
което е пречка за стабилизиране на заповедта. Посочената правна уредба създава
достатъчни гаранции за правото на защита на длъжника, които са достъпни за
всички субекти, включително и тези без юридическо образование, още повече, че
формулярът се връчва на длъжника едновременно със заповедта и ведно с указания
за попълването му. С оглед изложеното не би могло да се приеме, че националната
уредба прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на
потребителските права на длъжника. Напротив, предвидена е облекчена процедура
по оспорване на вземанията с подаването възражение, което може и да не бъде
мотивирано.
Обжалваното разпореждане ще бъде отменено и делото
ще се върне на ПдРС за продължаване на процесуалните действия по издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази му част.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10129/20.11.2019г. на осн. чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, постановено
от ПдРС –XIX гр.с. по ч.гр.д.№ 18693/2019 г., с
което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-
гр. С., бул. „П. В.“ № 29, етаж 3, представлявано от И.К.
- Управител, чрез юрк. Д.А., против В.Й.Ю. с ЕГН- ********** ***, в частта за искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 208,56 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, V гр.с., за
продължаване на процесуалните действия
в тази част по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :