РЕШЕНИЕ
№ / 01.04. Година
2019 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.03. 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията
СИМИТЧИЕВ т.д.
№ 237 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от М.Г.К. с ЕГН
********** с постоянен адрес:*** срещу „З.К.У.“АД, с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. „***, с която са предявени са главен иск с
квалификация по чл.405, ал.1 КЗ и обусловени искове по чл.86 ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца:
- 28 075,25
лв., представляващи незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение,
общо в размер на 52 600 лв, по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил
марка „MAZDA”, модел „СХ-5 2.2 CD”, с peг. № СТ**ВС, шаси №
JMZKEN91800462984*2016 и застрахователна полица № 17023110197/07.03.2017 г. за
настъпил риск „кражба на цяло МПС” по заведена пред „З.К.У.” АД щета
17110230143/23.01.2018 г., както и
- 858,04 лв.,
представляващи лихва за забава върху главницата, изчислена като сума от: 717,38
лв. лихва за забава върху цялото дължимо обезщетение в размер на 52 600 лв. от
датата, на която е станало изискуемо – 08.06.2018г., до датата на частичното му
изплащане - 26.07.2018 г. и 140,66 лв. лихва за забава върху неизплатения
остатък от обезщетението в размер на 28 075,25 лв. от 27.07.2018 г. до датата
на подаване на исковата молба - 13.08.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 13.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото съдебни разноски.
В 1-то с.з., по искане на ищеца, е допуснато изменение на
предявените искове, като искът за главница да се счита предявен до размер от 25
475,25 лв., представляващ неизплатено застрахователно обезщетение, а искът за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата, до размер на сумата
724,60 лв. лихви за забава за периода от 14.06.2018г. до 15.08.2018г., от които
597,22 лв. лихви за забава върху цялото дължимо обезщетение от датата, на която
е станало изискуемо - 14.06.2018г. до датата на частичното му изплащане –
26.07.2018г. и 127,38 лв. лихви за забава върху неизплатения остатък от
обезщетението в размер на 25475,25лв, от 27.07.2017 до 13.08.2018г.
На основание чл.232 ГПК, производството по делото е
прекратено, в частта, за която исковете са оттеглени, а именно:
- за сумата 2600
лв. съставляваща разлика над сумата от 25 475,25 лв. от главницата до
първоначално предявения размер от 28 075,25 лв.;
- за сумата от 36,83 лв.,
съставляваща разлика над 680,55 лв. лихва за забава върху цялото дължимо
обезщетение в размер на 50 000 лв., от 08.06.2018г. до датата на частичното му
изплащане – 26.07.2018г., до първоначално предявения размер от 717,38 лв.;
- за сумата 13,28 лв., съставляваща разлика над 127,38 лв.
лихва за забава върху неизплатения остатък от обезщетението за периода
27.07.2018г.- 13.08.2018г., до първоначално предявения размер от 140,66 лв.
Ищецът
твърди в ИМ, че има неудовлетворени вземания срещу ответника, произтичащи от
сключен помежду им договор за застраховка „Каско на МПС“ от 07.03.2017г., за
л.а. Мазда СХ 5, модел „СХ-5 2.2 CD”, с peг. № СТ ** ВС, шаси №
JMZKEN91800462984*2016, собственост на ищеца, за което е била издадена
застрахователна полица № 17023110197, със срок на застраховката от 00:00 часа,
на 07.03.2017 г., до 24:00 часа, на 06.03.2018 г. по отношение на който
автомобил, на 23.01.2018г., е настъпил предвиден в договора риск – „кражба“. По
случая било образувано досъдебно производство №79/18г. по описа на I-во
РУ-Полиция, гр.Стара Загора, което било спряно с постановление на РП-Стара
Загора от 23.05.2018г., поради неоткриване на извършителя на кражбата. Застрахователната
стойност на автомобила при сключване на
договора е 52 600 лв. Във връзка със застрахователното събитие,
ищецът е подал на 23.01.2018г. уведомление до застрахователя, по което е заведена
щета. С писмо от 23.07.2018г., позовавайки се на т. 6.5.19, б. „е” от Общите
условия на застраховката, застрахователят уведомил ищеца, че ще му изплати само
половината от определената стойност на МПС към датата на кражбата в размер на
49040,50 лв и че отказва да заплати останалата част от дължимото обезщетение в
размер на 28 075,25 лв. с мотива, че към момента на установяване на кражбата,
като доказателство за последната, свидетелството за регистрация на МПС част 2 с
№********* не му било предадено, тъй като документът се е намирал в автомобила
по време на деянието. На 27.07.2018 г., от застрахователя е изплатено на застрахования
обезщетение в размер на половината
от определената от застрахователя стойност на автомобила към датата на
настъпване на кражбата в размер на 49 049,50 лв., а именно - сумата от 24
524,75 лв.
Правата
си, предмет на исковете, ищецът претендира, в качеството му на застрахован по
договор за имуществено застраховане (каско на МПС) и произтичат от сключения
със застрахователя договор и нормата на чл.405, ал.1 КЗ, според която, при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Обезщетение за забава се
претендира на основание чл.409 КЗ, вр. чл86 ЗЗД и т.12.24 от ОУ на
застрахователя, относими към процесния договор.
Ответният
застраховател е направил възражение по чл.408, ал.1, т.3 КЗ, като поддържа, че
за него е възникнало право да откаже изплащане на пълния размер на
претендиранто застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, което е предвидено в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие, а именно - свидетелството за
регистрация на МПС част 2 с №********* не му било предадено, тъй като
документът се е намирал в автомобила по време на деянието. Релевирал е и
възражение за неизпълнение на задълженията на застрахования по чл.395, ал.7 КЗ,
възражение по чл.400, ал.1, вр чл.386, ал.2 КЗ за несъответствие между
действителната стойност на процесното МПС към датата на застрахователното
събитие и посочената от ищеца такава, на база която е формулирана и ищцовата
претенция, както и възражение относно началния момент, от който застрахователя
дължи обезщетение за забава.
Ищецът,
от своя страна, оспорва
наличието на основание за отказ по чл.108, ал.1, т.3 КЗ. Счита, че ответното
дружество дължи заплащане на застрахователното обезщетение в пълен размер, тъй
като дори и да се приеме, че е налице неизпълнение от нейна страна на
предвиденото в Общите условия към застрахователния договор задължение за
предаване на т. нар. „малък талон” (свидетелството за регистрация на МПС част 2
на автомобила), като доказателство за кражбата, неизпълнението не се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, като
същото по никакъв начин не е довело до или улеснило настъпването на
застрахователното събитие.
Ищецът
възразява, че частичното изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от
страна на застрахователя съставлява неточно по см. на чл.63 ЗЗД изпълнение по
застрахователния договор, в противоречие с нормата на чл. 400, ал. 3 от КЗ,
според която, дължимото от застрахователя обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпването на събитието.
По
делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е сключен процесният
договор за застраховка „Каско на МПС“, с посочени в ИМ дата, периода на
валидност, страни, предмет, застрахователна сума, покрити рискове, вкл. „кражба
на цяло МПС“, че е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие на
посочената дата, по време на действието на застраховката, че по случая е
образувано ДП, което е прекратено поради неоткриване на извършителя, че ищецът
е уведомил застрахователя за настъпилото събитие на посочените в ИМ дата, че
образувана е преписка при ответника, като е определено и изплатено на ищеца,
преди завеждане на делото, застрахователно обезщетение в размер на 24524,75 лв,
явявящи се 50% от действителната според застрахователя стойност на
застрахованото МПС към датата на събитието от 49049,50 лв. Не е спорно и че
ищецът не е предоставил на застрахователя част 2 на свидетелството за
регистрация на МПС на автомобила, което е било в автомобила към момента на
извършване на кражбата и с което застрахованият обективно не е разполагал при
предявяване на претенцията към застрахователя.
В
тежест на ищеца бе да докаже по размер претенциите си, в т. число, относно
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на застрахователното
събитие. Съгласно заключението, неоспорено от страните действителната стойност
на застрахования лек автомобил Мазда СХ 5, модел „СХ-5 2.2 CD”, с peг. № СТ ** ВС, шаси №
JMZKEN91800462984*2016, собственост на ищеца към датата на застрахователното
събитие – 28.01.2018г, е била 50000 лв. Следователно, разликата между тази,
явяваща се действителна застрахователна стойност по см. на чл.400, ал.1 КЗ към
датата на застрахователното събитие и изплатеното от ответника застрахователно
обезщетение от 24524,75 лв, т.е. сумата от 25 475,25 лв, съставлява остатъка от
общо дължимото от застрахователя обезщетение по договор за застраховка „Каско
на МПС“ от 07.03.2017г., на основание чл.405, ал.1 КЗ , в размер на 50000 лв.
При
лежаща върху ответника тежест, същият не доказа възражението си по чл.408,
ал.1, т.3 КЗ, че за него е възникнало право да откаже изплащане на пълния
размер на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като визираното от него
неизпълнение на задължението по застрахователния договор, от страна на
застрахования, за предаване на застрахователя на част 2 от свидетелството за
регистрация на застрахованото МПС при завеждане на претенцията, е значително с
оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното
събитие. Съдът намира, че обективната, в случая, невъзможност на застрахования
да предаде т.нар „малък талон“ на застрахователя, обусловена от отнемането му
заедно със самия автомобил, нито е способствала за настъпване на
застрахователния риск „кражба“, нито би осуетила разкриването й, нито като
неизпълнение на задължение на застрахования, явяващо се невиновно в случая, е
значително с оглед интереса на застрахователя. Във връзка с последното, следва
да се има предвид, че самият закон не предвижда такава презумпция и доказването
на значимостта на съответното неизпълнение следва да се извърши от
застрахователя във всеки конкретен случай, като в настоящия, това не бе сторено.
За пълнота, ще се посочи, че т.6.5.19, б.“е“, вр. т.6.5.19 от ОУ на ответника,
според която, в случай на риск кражба от кражба или грабеж, застрахователят не
изплаща обезщетение, ако на застрахователя не са предадени оригиналните
документи на превозното средство (свидетелство за регистрация част I и II),
е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради заобикаляне на закона, тъй
като на практика премахва/заобикаля визираната кумулативно в чл.408, ал.1,
т.3 предпоставка неизпълнението на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, освен да е
предвидено в застрахователния договор, също да е значително с оглед интереса на
застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие. С
цитираната клауза от общите условие се заобикалят именно тези две кумулативно
предвидени предпоставки за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.
Друг е въпросът, че макар плащайки само половината от застрахователното
обезщетение, застрахователят на практика е признал наличието на предпоставки за
изплащането в пълен размер, при липса на изложени, законово или договорно
обосновани аргументи на какво основание се плаща само половината.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника за неизпълнение на
задълженията на застрахования по чл.395, ал.7 КЗ, доколкото застрахованият не е
бил в обективна възможност да представи отнетия заедно с автомобила му „малък
талон“, нито пък непредставянето му е било поради тази обективна причина е било
пречка за застрахователя да установи застрахователното събитие и размера на
вредите.
Възражението
на ответника по чл.400, ал.1, вр чл.386, ал.2 КЗ за несъответствие между
действителната стойност на процесното МПС към датата на застрахователното
събитие и посочената от ищеца такава, на база която е формулирана и ищцовата
претенция, се явява частично основателно, доколкото според заключението,
действителната стойност на лек автомобил Мазда СХ 5, модел „СХ-5 2.2 CD” е била
50000 лв, т.е с 2600 лв по-малко от посоченото в ИМ. Ищецът обаче е съобразил
събраните по делото доказателства в тази връзка и е изменил размера на иска си
съобразно тази стойност като го е намалил до 25475,25 , след приспадане на
платената му от застрахователя сума от 24524,75 лв. Именно в този размер се
явява и основателен предявеният иск, поради което ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 25 475,25 лв., представляващ неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил марка
„MAZDA”, модел „СХ-5 2.2 CD”, с peг. № СТ**ВС, шаси № JMZKEN91800462984*2016,
обективиран в застрахователна полица № 17023110197/07.03.2017 г., за настъпил
риск „кражба на цяло МПС” по заведена пред „З.К.У.” АД щета
17110230143/23.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на Им в съда – 13.08.2018г. до окончателното изплащане.
Възражението
на ответника относно началния момент, от който застрахователя дължи обезщетение
за забава, е неоснователно. Обезщетение за забава се претендира на основание
чл.409 КЗ, вр. чл86 ЗЗД и т.12.24 от ОУ на застрахователя, относими към
процесния договор. Съгласно чл.409 КЗ, Застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.
405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Съгласно чл.405, ал.1, изр.1 КЗ,
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според т.12.24 от ОУ на
застрахователя, приложими към процесния договор, при кражба или грабеж на
цялото МПС, застрахователното обезщетениесе изплаща до 15 дни след получаване
на всички изискуеми документи, необходими за определянето му, вкл.
постановлението от прокуратурата за прекратяване на следствието или за спиране
на наказателното производство. Видно от отговора на ИМ, ответникът признава, че
е получил постановлението за спиране на наказателното производство на
29.05.2018г., а от доказателствата по делото е видно, че всички други изискани
от застрахователя документи за предоставени още преди това.
Следователно,
на основание чл.409 КЗ, вр. чл.405 КЗ, чл86 ЗЗД и т.12.24 от ОУ на „З.К.У.“АД,
дружеството е следвало да изплати на ищцата К. дължимото застрахователно
обезщетение в 15-дневен срок след получаването на постановлението за спиране на
наказателното производство на 29.05.2018г., т.е. до 13.06.2018г. вкл. Ето защо,
от 14.06.2018г., застрахователят е изпаднал в забава относно изпълнението на
това си задължение, поради което дължи на ищцата обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимото обезщетение. Доколкото по делото се установи,
че действителната стойност на застрахования лек автомобил Мазда СХ 5, модел
„СХ-5 2.2 CD”, с peг. № СТ ** ВС, шаси № JMZKEN91800462984*2016, собственост на
ищеца към датата на застрахователното събитие – 28.01.2018г, е била 50000 лв,
то в такъв размер е и дължимото на застрахования обезщетение по процесния
договор за
застраховка „Каско на МПС“ от 07.03.2017г. Предвид платеното от ответника застрахователно
обезщетение от 24524,75 лв на 27.07.2018г., ответникът дължи и следва да бъде
осъден да заплати на ищцата обезщетение за забава върху пълния размер на
обезщетението от 50000 лв, за периода 14.06.2018г. – 26.07.2018г., в размер на
597,22 лв, а върху неплатения остатък в размер на 25 475,25 лв от общо
дължимото от застрахователя обезщетение по договор за застраховка „Каско на
МПС“ от 07.03.2017г., в размер на 50000 лв, да й заплати обезщетение за забава,
считано от 27.07.2018г., до датата на подаване на Им в съда (датата на
пощенското клеймо) – 13.08.2018г., в размер на 127,38 лв.
Относно
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената
част от исковете. След изменението им, исковете са уважени в пълен размер.
Независимо от това, разноските по делото са направени върху първоначално
предявените размери, поради което при присъждането им ще се вземе предвид и
оттеглянето на исковете. Така, при установени разноски на ищеца по делото от 1173,01 лв за държавна такса, 1500 лв за адв.
хонорар и 200 лв депозит за вещо лице, на ищеца се следват по съразмерност
1065,57 лв разноски за държавна такса, 1362,61 лв за адвокатски хонорар и
181,68 лв разноски за държавна такса, т.е. общо 2609,86 лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото. Такива ответникът не е извършил, но доколкото е бил представляван от
юрисконсулт, има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В
единственото по делото заседание, ответникът, чрез представителя си, е поискал
присъждане на такова размер на 100 лв. В представената след заседанието писмена
защита, е поискал юрисконсултско
възнаграждение размера на 300 лв. Това „увеличено“ искане обаче не може да се
вземе предвид, доколкото е направено след устните състезания на последното
заседание, в срока за писмена защита. Освен това, делото е приключило в едно
заседание, без никакви усложнение или специфики, поради което, съдът счита, че
не са налице предпоставките по чл.25, ал.2 НЗПП за увеличаване на
юрисконсултското възнаграждение с до 50% над максималния размер от 100 лв.
Именно върху този размер ще се изчисли юрисконсултското възнаграждение, което
се следва на ответника съобразно интереса по частта от исковете, за които
производството бе прекратено. Така, на ответника ще се определи юрисконсултско
възнаграждение от 9 лв.
В
крайна сметка, след приспадане на дължимото на ответника юрисконсултско
възнаграждение от 9 лв, на ищеца ще се присъдят разноските по делото за
държавна такса, адв. хонорар и депозит за вещо лице, в общ размер от 2600,86
лв.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„З.К.У.“АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „***, да
заплати на ищеца М.Г.К.
с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** сумата от 25475,25 лв, представляващи
незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение, общо в размер на 50 000
лв, по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „MAZDA”, модел
„СХ-5 2.2 CD”, с peг. № СТ**ВС, шаси № JMZKEN91800462984*2016 и застрахователна
полица № 17023110197/07.03.2017 г. за настъпил риск „кражба на цяло МПС” по
заведена пред „З.К.У.”АД щета 17110230143/23.01.2018 г., както и сумата от 724,60
лв. обезщетение за забава за периода от 14.06.2018г. до 13.08.2018г., от които
597,22 лв обезщетение за забава върху цялото дължимо обезщетение от 50000 лв,
считано от датата, на която е станало изискуемо - 14.06.2018г., до датата на
частичното му изплащане – 26.07.2018г. и 127,38 лв. обезщетение за забава върху
неизплатения остатък от обезщетението в размер на 25475,25лв, за периода от
27.07.2017 до 13.08.2018г, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото съдебни разноски за държавна такса, адв. хонорар и депозит
за вещо лице, след
приспадане на дължимото от ищеца на ответника юрисконсултско възнаграждение от
9 лв, в общ размер от 2600,86 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от
съобщението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: