Определение по дело №462/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260490
Дата: 13 септември 2022 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20183100900462
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                /             .09.2022 г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т. д. № 462/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 9002/22.03.2018 г. на ТПК „РУБИН“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Отец Паисий“, бл. 58, вх. В, ап. 28, представлявана от Е.М.И. срещу „РУБИНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни“, № 22, ет. 3, представлявана от В.Ц.П., с която е предявен иск за установяване нищожността на решения на общо събрание на акционерите на ответника, проведено за 12.03.2018 г., тъй като са взети при незавършен фактически състав, а от друга страна са липсващи, невзети решения, в условията на евентуалност е предявен иск за отмяна на взетите решения като незаконосъобразни.

И главния и евентуалния иск са основани на твърдения за нищожност на сключените едностранни сделки по джиросване на временни удостоверения № 2 до 90, по силата на които сделки, притежаваните от ищеца акции в ответното дружество са придобити от трети лица, поради липса на основание, противоречие със закона и заобикалянето му, поради липса на представителна власт, поради липса на съгласие. С посочените доводи за нищожност на  оспорените джира ищецът обосновава активната си процесуална легитимация на акционер и извежда твърдения, че лицата взели атакуваните решения на проведеното Общо събрание на акционерите на 12.03.2018 г., в действителност не се легитимират като акционери в ответното дружество, като същевременно се навеждат твърдения за нищожност на джира, осъществени от другия първоначален акционер в ответното дружество „Спартак“ ООД. На посоченото основание, счита че решенията взети на проведеното събрание са липсващи (невзети), тъй като за приемането им не е формирана воля от нито един действителен акционер в дружеството, предвид неучастието на ищеца в събранието. В условията на евентуалност сочи, че следва да се приеме, че решенията са незаконосъобрани, тъй като са взети на общо събрание, проведено без наличие на изискуемите кворум и мнозинство.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „РУБИНА“ АД, ЕИК *********, не депозира писмен отговор.

По силата на Определение 4037/12.11.2018 г. производството по делото е спряно в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 738/2017 г., по описа на ВОС, ТО, към което е присъединено и т.д. № 863/2017 г.

Предвид приключването на преюдициалното производство с влязъл в сила съдебен акт, с Определение № 260322/01.06.2022 г. производството по настоящото дело е възобновено.

Видно от изисканите по служебен път влезли в сила съдебни решения, постановени по преюдициалното т. д. № 738/2017 г. и присъединеното към него т.д. № 863/2017 г. е, че са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 42 ЗЗД, за прогласяване нищожността на джиро, обективирано на гърба на временно удостоверение № 7/23.12.1998 г., а производството по исковете справно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за прогласяване нищожността на решенията взети на ОС на акционерите, проведени на 05.06.2017 г. и 20.06.2017 г., евент. Чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията взети на ОС на акционерите на същите дати, е прекратено като недопустимо, поради липсата на активна материална легитимация на ищеца, с оглед недоказаност на качеството на акционер.

Видно от решенията е и, че по исковете за прогласяване нищожност, евент. Отмяна на решенията взети на ОС на акционерите, проведени на 05.06.2017 г. и 20.06.2017 г. активната легитимация на ищеца е обоснована с твърдения за нищожност на джирата, с които ищецът е прехвърлил на трети лица акциите по временни удостоверения № 2 до № 90, на същите основания, послужили за обосноваване на активната легитимация на ищеца и по настоящото дело, касателно решенията взети на проведеното на събрание на 12.03.2018 г.

Съобразявайки посоченото, с Разпореждане № 261279/01.06.2022 г. на ищеца са дадени указания да изложи фактически твърдения и ангажира съответни доказателства, обосноваващи качеството му на акционер в ответното дружество, както и да изложи твърдения обосноваващи правния му интерес от предявените искове.

В границите на предоставения срок е постъпила уточняваща молба вх. №  264034/28.06.2022 г., от ищеца, в която се посочва, че не е налице съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо да отрича акционерното му качество. За установяване на качеството си на акционер ищецът прави доказателствено искане за приобщаване към материалите по т.д. № 738/2017 г., на ВОС, ТО, в кориците на което твърди да са приложени всички временни удостоверения и книга на акционерите, които оспорва.

Съдът намира, че наведените от ищеца твърдения не могат да обосноват качеството му на акционер в ответното дружество към датата, на която се твърди да е проведено общо събрание на акционерите – 12.03.2018 г.

Както бе посочено, с влязлото в сила решение по преюдициалното дело, производството по предявените искове за нищожност, евент. Отмяна на решенията взети на ОС на акционерите на 05.06.2017 г. и 20.06.2017 г. е прекратено като недопустимо, поради липса на качеството „акционер“ на ищеа в ответното дружество. Макар и да му е дадена възможност, ищецът не е посочил да притежава качеството акционер на основания различни от вече разгледаните в границите на преюдициалното производство (нищожност на джира по временни удостоверения № 2 до 90) или да е придобил такова качество към датата – 12.03.2018 г, когато твърди да е проведено процесното събрание, на което са взети атакуваните решения. Изложеното прави възможен извода, че към датата на провеждане на събранието ищецът не е притежавал качеството на акционер, поради което не разполага с легитимация да претендира отмяната на решенията. Доколкото искът по чл. 74 ТЗ е предназначен за разрешаване на конкретни вътрешно-дружествени спорове между съдружник/акционер и дружество, той предполага наличието на изискуемата активна материална и процесуална легитимация. Такова е и схващането на съдебната практика – за допустимостта на иска с правно основание чл. 74 ТЗ е необходимо ищецът да притежава качеството на съдружник или акционер към момента на провеждане на събранието, на което са взети атакуваните от него решения. (така Р № 46/22.04.2010 г., т.д. № 500/2009 г., ВКС, ІІ ТО и Р № 128/19.11.2009 г., т.д. № 269/2009 г., ВКС, І ТО).

При това положение искът, с правно основание чл. 74 ТЗ, е предявен при липсата на процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, а именно липса на процесуална легитимация, за която съдът служебно следи при всяко положение на делото. Поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Що се касае до предявения иск по чл. 124 ГПК за нищожност на взетите на събранието решения, този иск също се явява недопустим, поради липса на правен интерес. Всички твърдения на ищеца за нищожност на джирата по временни удостоверения № 2 до 90, по силата на които притежаваните от ищеца акции са придобити от трети лица. са разгледани и произнесени в хода на проведеното вече производство по т.д. № 738/2017 г. при произнасянето на съда по нищожността на взетите решения на предходните две събрания 05.06.2017 г. и 20.06.2017 г.

Доколкото нищожността на една сделка, без значение едностранна или двустранна, се установява към датата на нейното извършване и заличава с обратна сила последиците от нея, то последващото й атакуване е недопустимо. В този смисъл, разглеждането на твърденията за нищожност на ищеца и произнасянето на съда по тях с влязло в сила решение, преклудира заявяването на същите твърдения за нищожност на същите едностранни сделки, за ново разглеждане, в последващи производства между същите страни, макар и да става дума за дати на различни събрания на акционерите, доколкото не би се променила датата на сключване на едностранните сделки, която се явява меродавния момент при прогласяване на нищожност. При приемане на обратното становище, би се стигнало до преразглеждане на вече разрешен между страните въпрос.

В заключение, обосновайки правния си интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за нищожност на взетите на общото събрание на акционерите, проведено на 12.03.2018 г., решения, на същите твърдения за нищожност на същите едностранни сделки – джира по временни удостоверения № 2 до 90, ищецът не сочи защитим правен интерес от предявяването на установителния иск, какъвто безспорно следва да е налице като абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му. Липсата на такъв правен интерес прави иска недопустим, а производството по него следва да бъде прекратено.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 462/2018 г., по описа на ВОС, ТО като недопустимо, на осн. чл.130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в 1-седмичен срок, от съобщаването му на страните.        

.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: