Решение по дело №222/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. М. Г., [ЕГН] подадена чрез адв. Х. Х. – ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000085/06.03.2025 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка - Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и моли да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. Х. Х. от *** - упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Твърди, че три от НП - НП № 23-0306-000992/18.09.2023г.; НП № 24-0351-000259/05.07.2024г. и НП № 24-0306-001020/07.08.2024г. не е получавал и положения подпис не е негов. Моли съда да отмени атакувания административен акт. Не претендира разноски.

Административният орган, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената заповед е издадена на 06.03.2025 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен. С нея на оспорващия Г. е наложена ПАМ Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като правно основание е посочената разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП в периода 2023 г. – 2024 г. водачът Г. М. Г. е с отнети общо 40 контролни точки, като в посочения период не е възстановявал контролни точки. Изброени са НП, по които са отнети контролни точки, както следва: 1.НП № 23-0447-000157/01.06.23г. на Началник РУ Гълъбово в ОДМВР Стара Загора, отнети 10 /десет/ контролни точки, НП е връчено лично на 18.08.23г. не е обжалвано, влязло в сила на 02.09.23г.; 2. НП № 23-0306-000992/18.09.23г. на Началник Група РУ Нова Загора в ОДМВР Сливен, отнети 10/десет/ контролни точки, НП е връчено лично на 16.11.23г., не е обжалвано влязло в сила на 01.12.23г.; 3. НП № 24-0351-000259/05.07.24г. на Началник Група ВПД РУ Свиленград в ОДМВР Хасково, отнети 10 /десет/ контролни точки, връчено лично на 09.08.24г., не е обжалвано влязло в сила на 24.08.24г.; 4. НП № 24-0306-001020/07.08.24г. на Началник Група РУ Нова Загора в ОДМВР Сливен отнети 10 /десет/ контролни точки, връчено лично на 30.10.24г., не е обжалвано, влязло в сила на 14.11.24г., като с влизане в сила на последното НП Г. е на минус 1 контролни точки.

В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, представена от административния орган с писмо, входирано в съда на 22.04.2025 г., в която в табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващия Г. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на отнетите контролни точки. В справката е отразено, че: на водача Г. М. Г., на 25.01.2016 г. е издадено СУМПС № **********, валидно до 25.01.2026 г.; общо отнетите точки от влезли в сила НП са 39; наличните точки са 0.

Относно цитираните в оспорената заповед четири НП, се установи следното:

С НП № 23-0447-000157/01.06.23г. на Началник РУ Гълъбово в ОДМВР Стара Загора, на оспорващия, за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки. НП е връчено лично на наказаното лице на 18.08.23г., не е обжалвано, влязло в сила на 02.09.2023г.

С НП № 23-0306-000992/18.09.23г. на Началник Група РУ Нова Загора в ОДМВР Сливен, на оспорващия за нарушения по ЗДвП са наложени глоба и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка НП е връчено лично на 16.11.23г., не е обжалвано, влязло в сила на 01.12.2023г.

С НП № 24-0351-000259/05.07.24г. на Началник Група ВПД РУ Свиленград в ОДМВР Хасково, на оспорващия за нарушения по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на оспорващия на 09.08.24г., не е обжалвано влязло в сила на 24.08.2024г.

С НП № 24-0306-001020/07.08.24г. на Началник Група РУ Нова Загора в ОДМВР Сливен на оспорващия за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на оспорващия на 30.10.24г., не е обжалвано, влязло в сила на 14.11.24г.

По делото е приобщена Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Сливен, с която Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171 от ЗДвП.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен акт. Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил длъжностни лица при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта е посочен Началника на сектор „ПП“ на територията на ОДМВР – Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а от процесуална страна е видно, че в нея се съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Заповедта съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Конкретно и ясно са описани наказателните постановления, издадени срещу жалбоподателя, броя на отнетите контролни точки, както и неизпълнението от същия на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП, които представляват фактическо основание за налагане на процесната ПАМ.

Оспореният административен акт е и материалноправно законосъобразен. Съобразно предвижданията на разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на заповедта, изземване на свидетелството за управление се налага на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП, т.е. задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР след като е загубил правоспособност, поради това, че са му отнети всички контролни точки. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условия и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС е 39, като отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3/.

Основното възражение на жалбоподателя, до което се свежда защитната му теза, е за ненадлежно и недоказано връчване на три от процесните НП, вследствие на което същите не са влезли в сила и не е настъпило отнемане на контролни точки на водача. Доводите са неоснователни. Цитираните в оспорената заповед четири НП са връчени лично срещу подпис. Редовността на процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. В настоящото производство не може да се преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Провеждането инцидентен съдебен контрол върху предпоставките за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение е недопустимо. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Наказателните постановления съдържат удостоверяване от административния орган, че са влезли в сила, а това е обстоятелство, което обвързва административния съд. В хода на производството не са представени надлежни доказателства за противното, които да опровергават извода, че действително тези наказателни постановления не са влезли в сила. Дори и при положение, че наказателните постановления не са връчени, те са станали известни на оспорващия при издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в която административният орган се е позовал на влезлите в сила наказателни постановления издадени в периода 2023 г. - 2024 г. Няма твърдения и доказателства, че жалбоподателят е обжалвал посочените наказателни постановления пред районния съд, който в производството по обжалването им следва да провери дали жалбата срещу наказателното постановление е допустима, като подадена в срок във връзка с възраженията за редовното връчване на наказателното постановление. Добросъвестното упражняване на процесуалните права изисква жалбоподателят да е подал жалба срещу наказателните постановления пред районния съд и производството по обжалването им да не е прекратено, за да се приеме, че наказателните постановления не са влезли в сила.

Броят на точките, отнети в резултат на описаните в заповедта за прилагане на ПАМ и влезли в сила четири броя НП възлиза на 40 и надхвърля лимита от 39 точки по Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Поради изложеното, съдът следва да зачете обвързващата доказателствена сила на отразените в разписките за връчване на НП факт на връчването им. В този смисъл са Решение № 4678 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2015 г., VII о.; Решение № 12612 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2015 г., VII о.; Решение № 10354 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2015 г., VII о., Решение № 6889 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16838/2013 г., VII о..

С оглед гореизложеното съдът, приема, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т.е. осъществен е фактическия състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП "изземване на свидетелство за управление", а именно: отнемане на всички 39 контролни точки на водач и неизпълнение на задължението от същия да върне свидетелството си управление на МПС на компетентния административен орган. Второто обстоятелство не е спорно по делото, а възраженията на жалбоподателя касаят издадените наказателни постановления и факта на влизането им в сила, включително приложимостта на процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН.

Обратно на поддържаното от оспорващия, съдът счита, че административният орган е доказал релевантния факт – отнемането на контролните точки, с чието проявление възниква правомощието му да наложи ПАМ с цел преустановяване извършваното правонарушение. С влизане в сила на описаните в административния акт наказателни постановления, подробно обсъдени по - горе в настоящото решение, наред с наложените административни наказания, автоматично на водача се отнемат законоустановения брой контролни точки съгласно правилата на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., т.е отнемането на контролните точки е последица от влизането в сила на наказателните постановления, посочени изрично в обжалваната заповед.

По делото са приети като доказателства цитираните в оспорената заповед наказателни постановления. Същите представляват официални удостоверителни документи, т.е. годно доказателствено средство и се ползват с материална доказателствена сила, като разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК задължава съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с наказателните постановления, включително относно отнемането на контролни точки / в този см. решение № 8872/14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2015 г.; решение № 2764 от 02.03.2018 г. на ВАС по адм.д. № 9212/2017 г. и др./.

След като вследствие на собственото си противоправно поведение оспорващият като водач на МПС, е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемането на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал.1-4 от ЗДвП той няма право да управлява моторно превозно средство и законодателят е предвидил налагането на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП с цел осигуряване безопасността на движението и за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, т.е. спазено е изискването за законосъобразност по чл. 146, т.5 от АПК. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е законосъобразна, а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. М. Г., [ЕГН] от [населено място] подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000085/06.03.2025 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на Г. М. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.