Р Е Ш Е Н И Е
Номер 73/20.02. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На пети февруари Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 02102 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 34-0000144 от 07.11.2019 г. (НП), издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”)-Перник, с което на Р.С. Р., с ЕГН ********** е наложено на основание чл. 94, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) административно наказание глоба в размер на 700 лв (седемстотин лева) за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията (Наредбата), извършено на 18.10.2019 г., около 14:10 часа в района на пътен възел Калкас в гр. Перник.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от упълномощения си защитник адв. А.И. от САК, който излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна ОО „АА”-Перник – редовно призована, не изпраща свой представител в хода на съдебното производство. По изложени в придружителното писмо доводи счита, че жалбата е неоснователна, поради което процесното НП следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
На 18.10.2019 г. жалбоподателят Р.С. Р. извършвал с автобус „Мерцедес 560” с рег. № ********, собственост на „********” ЕООД, обществен превоз на пътници по маршрут гр.София-гр. Кюстендил. Около 14:10 часа, в района на пътен възел Калкас, след автобусна спирка „Метал” в гр. Перник бил спрян за проверка от свидетелите В. И.И. и К.Г.В., в качеството им на инспектори в ОО „АА”-Перник. Проверяващите приели, че на трима от пътниците водачът не е издал документ за платена превозна цена, тъй като лицата не им предоставили такъв. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл.37а, т.7 от Наредбата, като в присъствието на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 264499 от 18.10.2019 г., в който последният оспорил направената констатация. До приключване на проверката, на място пристигнал свидетеля Д.С.Д.-автоконтрольор във фирма „Енергийна дъга”, която по силата на договор с „********” ЕООД извършвала мобилни проверки на автобусите на превозвача с цел спазване на изискванията за превоз на пътници. Същият направил разпечатка от електронния касов апарат в автобуса, установяваща, че на спирка „Метал” в гр. Перник, за времето от 13:56 до 13:57 часа са регистрирани издадени от водача пет билета на пътници, но това останало без последствие от проверяващите, които не преброили общия брой на пътуващите лица.
В тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал допълнителни писмени възражения срещу АУАН.
Административнонаказващият орган (АНО) издал НП № 34-0000144 от 07.11.2019 г., с което ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за визираното в АУАН нарушение на чл.37а, т.7 от Наредбата, за което му наложил на основание чл. 94, ал.1 от ЗАвтП административно наказание глоба в размер на 700 лв (седемстотин) лева.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 29.11.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН № 264499 от 18.10.2019 г., заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед № 1003 от 30.09.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, маршрутно разписание № 22106 на автобусна линия гр. София – гр. Кюстендил, пътен лист № 320530 от 18.10.2019 г., разпечатка от електронния касов апарат в автобуса, пощенски плик, с който жалбата е постъпила в поща и свидетелските показания на В. И.И., К.Г.В. и Д.С.Д..
От правна страна:
Съгласно чл. 92, ал.1 вр. чл. 91 от ЗАвтП длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”, каквото качество притежава актосъставителя В.И.И., тъй като е инспектор ОО „АА”-Перник, са органите, които издават актове за констатираните от тях нарушения. Със Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са определени компетентните органи за издаване на НП във връзка с нарушение на ЗАвПр и на Закона за движението по пътищата, като сред тях са и началниците на ОО „АА”, т.е. процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят, в качеството си на водач на автобус „Мерцедес 560” с рег. № ********, към момента на проверката на 18.10.2019 г., е осъществявал обществен превоз на пътници с маршрут гр. София - гр. Кюстендил, т.е. той е бил субект на задължението по чл.37а, т.7 от Наредбата, съгласно който като такъв е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи.
От показанията на св. Д.С.Д., които кореспондират с приложената по
преписката разпечатка от електронния касов апарат в автобуса се установява, че
преди да бъде спрян автобуса за проверка, на последната спирка „Метал” в гр.
Перник за времето от 13:56 до 13:57 часа са били регистрирани издадени от водача
пет билета на пътници. Същевременно актосъставителят свидетелства, че не е
преброил общия брой на пътуващите лица, както и не е снел самоличността на
тримата пътници за които се твърди, че са били без превозен документ, поради
което в АУАН и в НП същите не са индивидуализирани по никакъв начин. Това води
както до ограничаване правото на защита на наказаното лице, така и не позволява
на съда, с оглед принципа на служебното начало да събере допълнителни
доказателства с оглед разпита в качеството на свидетели на пътниците, по
отношение на които е констатирано нарушението, за установяване по несъмнен
начин, че превозваните лица са платили
на водача превозната цена, като същият не им е издал съответния документ за
това. Още повече, че фактическата липса на превозен документ е възможно да е
следствие, както от виновно поведение на водача, така и на пътника, в случай,
че не го е съхранил до слизането си. При последната хипотеза не водачът, а
пътникът би станал субект на нарушение, подлежащ на наказване по чл. 101 от ЗАвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че констатацията на контролния орган, че жалбоподателят не е издал документ за платена превозна такса на трима пътници, след като те са я заплатили, не е доказана по несъмнен начин. Вмененото на жалбоподателя обвинение за нарушение на чл. 37а, ал.1 от Наредбата следва да почива на обективни данни, въз основа на които да може да се направи безспорен извод, че е осъществен от обективна и субективна страна неговия фактически състав, като именно върху наказващия орган е доказателствената тежест, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство, съгласно чл.84 от ЗАНН.
По изложените съображения, предявеното на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по чл. 37а, т.7 от Наредбата се явява недоказано, тъй като не е установено при категорични и безспорни доказателства, от което следва извод за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 34-0000144 от 07.11.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Перник, с което на Р.С. Р., с ЕГН ********** е наложено на основание чл. 94, ал.1 от Закона за автомобилните превози административно наказание глоба в размер на 700 лв (седемстотин лева) за нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, извършено на 18.10.2019 г., около 14:10 часа в района на пътен възел Калкас в гр. Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ