№ 12580
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110147020 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от ФИРМА , чрез пълномощника му адв. Х. от АК – Габрово
против „******* ” към БАН , с която е предявен иск с правно основание
чл.86 ЗЗД , вр. с чл. 79, ал.1, вр. с чл. 266 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 103,49лева , представляваща лихва върху
просрочена главница от 180 577,10лева с вкл. ДДС , за периода 27.12.22г.-
21.06.23г., дължима по договор № 15/27.05.22г.
Ищецът ФИРМА поддържа, че в качеството на изпълнител сключил с
ответника в качеството на възложител Договор №15/27.05.22г. за възлагане на
обществена поръчка за строителство по чл. 20, ал.3, т.1 от ЗОП с предмет
„Преустройство и смяна на предназначението“ в „******“ на помещения в
сграда на ****** при БАН. Твърди , че в качеството си на изпълнител
изпълнил в срок всички дейности , предмет на договора, и същите били
приети без забележки от възложителя, като били съставени съответни
протоколи и на 22.11.22г. бил съставен Акт Обр. 15 за обекта , подписан без
възражения от страните.Били предадени и всички декларации за съответствие
на вложените материали, както и издадени фактури. Поддържа се , че
ответникът неоснователно е забавил плащанията на цената , като е извършил
същите съгласно издадените фактури на 21.06.23г. Счита , че е забавил
плащането в периода 27.12.22г.- 21.06.23г., за който период дължи лихва в
размер на 10 103,49лева.
Ответникът „******* ” към БАН в срока за отговор на исковата молба
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не е изпадал в
1
забава за заплащане на главното задължение , доколкото възразява, че
договорът е бил удължен до 10.04.2023г. Поддържа , че с Писмо
№21/04.04.23г. изпълнителят го уведомил за извършеното изпълнение „
точно, съгласно Количествено-стойностна сметка и подписани Протоколи
обр.19/18.11.22г./, което само по себе си представлявало признание, че
дотогава не са били извършени. С Писмо №24/18.04.23г. изпълнителят
уведомил възложителя за окончателно изпълнение от негова страна на
договора и поискал приемане на извършените работи на 21.04.23г. С писмо от
26.05.23г. ответникът-възложител уведомил изпълнителя, че следва да
представи посочени в писмото документи, доколкото финансирането на
строителството по договора било от Европейски фонд за регионално развитие
и подлежи на строг контрол, като плащанията към към изпълнителя са
невъзможни без одобрение на управляващия програмата орган-„*****“ към
Министерство на образованието и науката. С писмо №34/30.05.23г.
изпълнителят изпратил исканите документи на възложителя, поради което
счита, че плащане на по-ранен етап би съставлявало преждевременно
заплащане. Моли за цялостно отхвърляне на иска. В условията на
евентуалност възразява, че размерът на обезщетението за забава следва да се
намали до 3% от общо дължимата сума на основание чл 20 от договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните , като е определил, че по иска по чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 266,
ал.1,ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувал
договор с посоченото в исковата молба съдържание , както и че е изправна
страна по договора – изпълнил е точно задължението си в количествено,
качествено и времево отношение , като за ответника е възникнало насрещно
задължение за заплащане на определената с договора цена на падежа. В
тежест на ответника е да докаже , че е изпълнил точно задължението си по
договора във времево отношение- че е изпълнил на падежа.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че на 27.05.2022 г. между ФИРМА като изпълнител
и „*******“ към БАН като възложител, е сключен договор, с който
ответникът е възложил, а изпълнителят се е съгласил, в срока на договора,
срещу заплащане на уговореното възнаграждение, да извърши „
преустройство и смяна на предназначението в „******“ на помещения в
сграда на ******* при БАН , гр. София. Съгласно чл. 2 , ал.1 и ал.3 от
договора срокът за изпълнение е 150 календарни дни и започва да тече от
датата на подписване на протокол обр. 2 за открИ.е на строителна площадка
, като изтича на датата на подписване без забележки на Констативен акт
обр.15 от Наредба 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителство. В чл. 3 от Договора е посочено, че общата му
стойност е 209.902.18лева без ДДС или 251 882.62лв. с ДДС, като общата
2
стойност за извършените работи по договора без непредвидени разходи е
198 020.92лв. без ДДС или 237,62.10лв. с ДДС , и до 6% непредвидени
разходи- 11881.26 лв. без ДДС или 14 257.51лв. с ДДС . В ал.3 е предвидено,
че окончателният размер на подлежащите за заплащане разходи ще се
определи на база на двустранно подписан Протокол тип образец 19 за
действително извършени и измерени СМР , като същият не може да
надвишава стойността на договора по ал.1 Предвидено е авансово плащане в
размер на до 30 % от цената по чл. 3, ал.2, т.1 срещу представяне от
изпълнителя на фактура и гаранция , обезпечаваща авансовото плащане, до
четири междинни плащания, които да бъдат извършвани след приключване и
приемане на завършени строително-монтажни работи в съответствие с
актуализиран линеен график , като броят междинни плащания се определя от
изпълнителя съгласувано с възложителя , като от всяко междинно плащане се
приспада част от платения аванс.Междинните плащания за изпълнени СМР
до достигане на 80% от стойността на СМР съгласно чл. 3, ал.1 от Договора
се извършват в срок до 20 дни след получаване от възложителя на фактура,
декларации за съответствие на възложени материали , подписани от страните
, Протокол тип обр.19 за приетите СМР и документи съгласно указанията на
финансиращата програма за искане на средства, доказващи количествено и
качествено изпълнение на даден вид дейност, като от стойността на всяко
междинно плащане се приспада пропорционално платения аванс. Срокът за
одобряване на представените от изпълнителя количествено-стойностни
сметки за извършени СМР е до 5 работни дни , считано от датата на
представянето им на възложителя. В чл.3.3 от договора е предвидено, че
окончателното плащане на останалата част от стойността на реално
изпълнените и одобрени от възложителя СМР съгласно Протокол тип обр.19
, като се приспаднат платения аванс и междинните плащания , ще бъде
извършено след приключване на работите и приемането им от възложителя с
Протокол тип образец 19 и Акт обр.15, подписан от възложителя ,
изпълнителя и строителния надзор, като плащането ще се извърши след
получаване от възложителя на фактура , декларации за съответствие с
вложените материали и подписани от страните Протокол тип обр. 19 за
приемане на СМР и акт обр.15. Предвидено е , че плащанията на стойността
по договора ще се извършват в срок до 20 календарни дни след представяне
от изпълнителя на дължимите документи съгл. ал.1 , като в този срок се
включва и времето, за което възложителят е длъжен да нареди плащане по
сметка на изпълнителя . Срокът за извършване на плащанията спира да тече,
когато възложителят получи неправилно съставена фактура или нередовен
документг , докато му бъдат предоставени правилно съставените документи,
като се извършва по посочени в договора между страните банкови сметки на
изпълнителя.
По делото се установява, че за извършените и изпълнени СМР са
съставени и двустранно подписани от страните следните протоколи :
Протокол обр.19/18.11.22г. за климатични инсталации на стойност 20
3
347,15лв. без включено ДДС ; Протокол обр.19/18.11.22г. за обзавеждане на
стойност 33 175лв. без ДДС ; Протокол обр.19/18.11.22г. за други видове
СМР на стойност 156 365,05лв. без вкл. ДДС ; Акт обр.15 за обекта от
22.11.22г. Представено и прието по делото е издадено от възложителя на
изпълнителя „Удостоверение за добро изпълнение“ изх. №СБ01-53/20.01.23г.,
в което е посочено, че извършените СМР са в съответствие с нормативнтите
изисквания и съгласно техническата документация , с отлично качество и
изпълнени с висок професионализъм, като всички дейности са остойностени
и отчетени коректно. За дължимите от ответника-възложител плащания по
договора за извършени СМР ищецът е издал следните фактури: №
637/06.12.22г. на стойност 24 416.58лв. с ДДС , 638/06.12.22г. на стойност
39810лв. с ДДС .
Не е спорно и че посочените фактури на обща стойност от
180577,10лв. с ДДС са заплатени от ответника-възложител на 21.06.2023г.
Спорно между страните е изпаднал ли е в забава за заплащането на
посочените фактури ответникът.
По делото е разпитан св. С.Г. , която към процесния период е била
ангажирана от ответника във връзка с извършване на мониторинг и контрол
по проекта на трудов договор. В показанията си пред съда същата заявява, че
акт обр. 15 по договора е бил изготвен през ноември 2022г. като документ ,
като в него били положени подписи само от страна на стоителя и директора
на института.Нямало подпис от строителен надзор и от авторски надзор.Към
този момент по-голямата част от обзавеждането не била монтирана, като
продължавало да се работи .Авторският надзор подписал акта през декември
2022г., а строителният надзор започнал проверка през януари 2023г., като
отказал да подпише акта поради липса на становище по пожарна безопасност,
каквото било издадено в края на януари месец 2023г.Към края на април 2024г.
били доставени нови мебели на обекта , като договорът бил изпълнен
окончателно в края на май месец 2023г., когато били предадени всички
документи и било изпълнено съобразно уговореното.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
По иск за реално изпълнение на договорни задължения, какъвто е този
по чл. 266, ал. 1, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи
наличието на валидно сключен договор, по който самият той е изправна
страна, а тежестта да установи положителния правопогасяващ факт на
изпълнението на своето насрещно задължение лежи върху ответника. По
делото е безспорно наличието на валидно сключен договор от 27.05.22г. с
описания в него предмет, с който ищецът, като изпълнител по него се е
задължил да извърши дейностите, описани в чл.1 от същия. Безспорно е също
така, а това следва и от прилагане на последиците на института на
доказателствената тежест, че съконтрахентът по договора е заплатил на
ищеца възнаграждение за извършените в изпълнение на договора работи на
4
21.06.2023г. При тези данни, съществото на спора по делото се
съсредоточава върху релевираното от ответника възражение за неизпълнен
договор в качествено отношение, имащо отношение към въпроса налице ли е
забавено изпълнение за заплащане на цената по договора.
С подписването на Констативен протокол обр. 15/22.11.22г. / л.29-38 от
делото/ответникът по същество е приел извършената работа без възражения.
Същият е имал възможността да прегледа работата и направи всички
възражения за неправилно изпълнение , освен ако се касае за недостатъци,
които не могат да се открият при обикновено приемане, или се проявят по-
късно / т.нар. скрити недостатъци/. От действията на ответника и от
подписаните документи може да се направи извод, че ответникът е одобрил и
доставените от изпълнителя мебели и към момента на приемане на обекта не
е имал възражения към тях, включително и към техните размери.
Неснователно е възражението на ответника за неизпълнение на договора от
изпълнителя , доколкото се твърди с отговора на исковата молба, че
доставеното обзавеждане било негодно за монтиране поради несъответни на
указаните размери. В приложената техническа спецификация /Приложение 1
към договора/ не се установява наличие на конкретни размери на мебели ,
зададени от ответника като възложител . Отделно от това, в представената по
делото кореспонденция между страните, неоспорена от ответника, се
установява , че изпълнителят е предоставил на възложителя електронен файл,
съдържащ снимки и информация за размерите на обзавеждането към
31.08.22г. , като е дадена възможност на възложителя да прегледа
информацията, преди да бъдат поръчани мебелите , като възражения в тази
посока не са направени своевременно от възложителя. В издаденото от
ответника удостоверение за добро изпълнение от 20.01.23г./ л.42-45 от
кориците на делото/ в т.7 , касаеща обзавеждането , не са посочени
отклонения от поръчката , като даденото заключение е , че строително-
монтажните работи са в съответствие с нормативните изисквания и съгласно
техническата документация, с отлично качество и изпълнени с висок
професионализъм, като дейностите са остойностени и отчетени коректно. С
оглед на установените дотук факти следва да се приеме, че обзавеждането на
обекта също е било прието без забележки с подписване от възложителя на
акт обр. 19, съставен на 18.11.22г. съгласно предвиденото в договора между
страните. Установените впоследствие разминавания от възложителя с
изискванията на органа , финансиращ програмата , по която е реализиран
проекта, за което изпълнителят е уведомен с писмо от 08.02.23г. , не могат да
бъдат вменени като отговорност на изпълнителя, доколкото последният не е
бил в договорни отношения с финансиращия програмата орган, като въпреки
късно направените възражения , е извършил корекция на доставените мебели
в допълнително предоставения от възложителя срок. Доколкото работата е
била приета без възражения с подписването на актове обр. 15 и 19 на
18.11.2022г. , следва да се приеме , че ответникът е дължал заплащане на
уговореното възнаграждени за вече приетата работа в предвидения по чл. 3а,
5
ал.4 от договора срок.
Неснователно е и възражението, че констативният протокол обр.15 с
посочена дата на подписнване от 22.11.22г. е подписан от посочените в
протокола лица на по-късна дата, като в тази връзка не са ангажирани
доказателства от релевиралата възражението страна. Доколкото процесният
акт обр.15 има характер на официален документ , то неговото съдържание не
е допустимо да се опровергава със свидетелски показания на осн. чл. 164,т.2
от ГПК и в този смисъл показанията на разпитаната по делото свидетелка не
следва да се вземат предвид. Възражението , че становище за
противопожарна безопасност на обекта е издадено след съставяне на
констативния протокол обр. 15 също не се отразява на извода на съда,
относно приемането на обектана дата 22.11.22г., доколкото съгласно чл. 35,
ал.3 от Наредба №8121-з-882/25.11.2014г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол , за издаването на становище по чл. 33,
ал.1, т.2 се прилага констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа – приложение №15 към чл. 7, ал.3, т.15 от Наредба 3/2003г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителство, от което се
установява , че становището се дава след съставянето на акт обр.15, а не
преди него.
Като съобрази, че ответникът не е въвел твърдения за недостатъци на
извършената от ищеца работа своевременно, то неоснователни са
възраженията на ответника, обективирани в отговора на исковата молба,
касаещи реквизитите на окончателния приемо-предавателен протокол.
Съгласно чл. 3а, ал.4 от договора плащанията от възложителя е следвало да
се извършат в срок до 20 календарни дни след представяне от изпълнителя на
документите по чл. 3а, ал.1 .Доколкото фактурите са издадени на
06.12.2022г. възложителя е следвало да извърши окончателно заплащане в
срок до 26.12.22г. Налице е извършено заплащане на дата 21.06.23г. , поради
което възложителят е изпаднал в забава за периода 27.12.22г. до 21.06.23г. и
доколкото се касае за парично задължение - дължи обезщетение в размер на
законната лихва от 10 103,49лева. Доколкото се касае за неизпълнение на
парично задължение , то на осн. чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва . Неснователно е възражението на ответника , че на
осн. чл. 20 от договора обезщетението следва да не надвишава 3% от
дължимата сума с ДДС. Ищецът се е позовал на чл.21 от договора и
претендира обезщетение от неизпълнение по общия ред в размера на
законната лихва, който е установен , поради което на същия се следва именно
този размер .
С оглед изложеното предявения иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото сторените от ищеца разноски за държавна
такса в размер на 404,14лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в
6
размер на 1300лева следва да му бъдат присъдени в цялост.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******* към БАН с БС *******, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС да заплати на ФИРМА с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС на основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, вр.
с чл. 266 ЗЗД сумата от 10 103,49лева, представляваща законна лихва за
забава върху просрочена главница от 180 577,10лева с вкл. ДДС , за периода
27.12.2022г.- 21.06.2023г. , дължима по договор № 15/27.05.2022г.
ОСЪЖДА ******* към БАН с БС *******, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС да заплати на ФИРМА с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
общо 1704,14лева- разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7