Присъда по дело №52/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 39
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20223130200052
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. ****, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. П.а
при участието на секретаря И.М.В.
и прокурора С. Ст. К.
като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Наказателно дело от общ
характер № 20223130200052 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. А.А Д., с ЕГН: **********, роден на
15.06.1990 г. в гр. ****, с постоянен и настоящ адрес с. ****, община ****,
обл. ****, българин, български гражданин, основно образование, неженен,
работи като строител на граждански договор, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в
това, че на неустановена дата през месец октомври 2020 г. в с. ****, община
****, област ****, намерил чужда движима вещ – един брой куче от мъжки
пол, некастрирано, порода „Йоркширски териер“, на възраст около четири
години, на стойност 1500 лева, собственост на М. С. И. и в продължение на
една седмица не съобщил на собственика, на властта или на този който я е
загубил – престъпление по чл.207, ал. 1 НК, като на основание чл. 304 НПК го
ОПРАВДАВА по така възведеното му обвинение.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от М. С. И., ЕГН:
**********, с адрес гр. ****, ул. „Вардар“ № 30, вх. 3, ет. 3, ап. 3 срещу
подсъдимия П. А.А Д., с ЕГН: **********, с адрес с. ****, община ****, обл.
**** за причинени имуществени вреди, в резултат от престъплението в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС, в
петнадесетдневен срок от днес за присъстващите страни, а от датата на
1
съобщаване на подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД № 52 по описа
на Провадийския районен съд за 2022 година, III състав

Варненска районна прокуратура – ТО - **** е внесла обвинителен акт
срещу ПЛ. АТ. Д., за това, че:
На неустановена дата през м. октомври 2020г. в с.****, общ.****,
обл.Варна, намерил чужда движима вещ – един брой куче от мъжки пол,
некастрирано, порода „Йоркширски териер”, на възраст около четири години,
на стойност 1500лв., собственост на М. С. ИВ. и в продължение на една
седмица не съобщил на собственика, на властта или на този, който я е загубил
– престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП – ТО -****
поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната
квалификация, посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е
доказано по безспорен начин.
Защитникът на подс. Д. пледира за опрадвателна присъда. Счита, че не
е доказана обективната и субективна страна на престъплението. Излага, че е
налице крайна необходимост.
В о.с.з. подсъдимият Д., редовно призован, не се явява.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият М.И. живеел в гр.****, в едно домакинство с майка си.
Последният притежавал мъжко куче на четири години, порода „Йоркширски
териер”, на име Роки. Характерно за кучето било, че не лаело и че единия му
тестис не е бил слязъл от коремната кухина. Взел го е когато било на около
две години, с цел да разсее майка си от мъката по скорошно починалия й
съпруг.
На 22.10.2020г. пострадалият И., заедно с жена си и майка си отишли на
гости в дома на родителите й в с.****, общ.****. Около 19.00ч. на същата
дата, пострадалият пуснал кучето в двора на къщата, където гостували. Без да
го забележи, кучето излязло от двора и тръгнало по улиците в селото.
Направените опити да бъде намерено същата вечер останали неуспешни.
Собственикът не предприел никакви действия, с които да обяви, че е изгубил
кучето си, респективно, че го издирва. Св. Н.М. споделила на няколко човека
в селото, че зет й е загубил кучето си. Няма данни обаче това да е достигнало
до знанието на подс. Д..
Подсъдимият Д. един ден през същия месец октомври, прибирайки се с
автомобила си от работа от гр.**** видял куче на улицата по пътя към с.****.
Тъй като обвиняемият бил обещал на дъщеря си да й купи кученце за Коледа,
взел решение да го вземе. Последното било порода „Йоркширски териер”,
нямало никакви отличителни белези от типа на медальон, каишка или чип, за
да може да се установи, че е домашно куче, мислел, че е бездомно. След като
се прибрал го подарил на дъщеря си, като обяснил, че го е купил от един
човек и че се казва Енджъл. Кучето било отглеждано в семейството му
1
няколко месеца. Подстригали го, купили му каишка и го разхождали в селото.
Веднъж при една от разходките през месец март ги видяла св.М., която
решила, че това е кучето на пострадалия М., тъй като било от същата порода и
го снимала, след което изпратила снимката на М. по телефона, за да прецени
дали наистина е то. И. разпознал своето куче, но не предприел нищо, защото
неотдавна починала майка му. Едва на 18.05.2021г. е подадена жалба в
полицията и е посетен дома на П.Д.. Жената на последния съобщила, че
кучето не е при тях вече и че е продадено. Поради влошаване здравето на
децата, той и жена му решили, че това е в резултат на съвместното
съжителство с кучето и решили да го продадат. Така, на 19.03.2021г. П.Д. го
бил продал на П.Х. за 500лв., като обективирали сделката в писмена форма.
За да изведе кучето в чужбина, новата собственичка трябвало да отиде на
ветеринар. Там бил направен паспорт на кучето и били поставени всички
ваксини. При оформяне на документите не било отбелязано кучето да има
отличителни белези и конкретно да не лае и да има проблем с тестиса. Такива
не били забелязани и в новото домакинство. Ветеринарят оприличил, че
кучето е на шест години /така св. И. И.а, дъщеря на П.Х./.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна
експертиза от вещото лице АНД. М., стойността на кучето, след уточнението
на наличните характерни белези, е 700лв. -800лв.
По делото е назначена съдебно –ветеринарна и техническа експертиза,
заключенията по които съдът приема за компетентно и обективно изготвени и
неоспорени от страните. Вещите лица посочват, че качеството на
представените снимки не е най-доброто възможно, за да може да се даде
пълен отговор на поставените въпроси. Вещото лице П.. посочва, че
независимо от качеството обаче от така представените снимки не може да
направи извод, че кучетата на снимките е едно и също. Има сходни неща, но
се установяват и различия. Посочва, че е невъзможно човек да разпознае
кучето си по снимки, тъй като е много вероятно да се припознава.
Представени по делото са копия от паспорта на кучето, направен от
П.Х. преди излизане от страната. В него не са отразени характерни
особености на кучето. Възрастта посочена в него е около една година.
Подсъдимият е ПЛ. АТ. Д. , роден на 15.06.1990 г. в гр. ****, живущ в
с.****, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с
ЕГН **********.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от обясненията
на подс. Д., пострадалия М.И., показанията на св. И.И., св. А.Н., св. Н.М., св.
В.А., св.И. И.а, св.Г. М., св.М. И.а, заключенията по назначената съдебно-
оценителна експертиза, съдебно–ветеринарна и техническа експертиза,
свидетелството за съдимост и характеристичните данни на подсъдимия.
Конкректно от свидетелите И.И., Н.М., М. И.а и М.И. се установява, че
кучето е взето от М., когато то било на около 2-3 годишна възраст. Кучето
имало проблем с единия тестис и не лаело. Пострадалият сам споделя, че
само веднъж го е чул да лае, когато го настъпал. Загубил го октомври 2020г.,
2
през март 2021г. св. М. го видяла в селото, а май месец 2021г. подава жалба в
полицията.
Разпитани в хода на делото са свидетелите А.Н., В.А., И. И.а и Г. М., от
показанията на които се установява, че кучето няма проблем с лаенето или
констатиран проблем с тестиса. Ветеринарят М. заявява пред съда, че според
него се касае за различни кучета. Категорична идентичност не се установява
и от допуснатите експертизи.
В обясненията си подсъдимия Д. посочва, че животното е нямало
белези, от които да предположи, че не е изоставено, поради което го е
прибрал вкъщи.
Съдът кредитира свидетелските показания, които са подробни,
взаимнодопълващи са и кореспондиращи с останалия приет по делото
доказателствен материал. Доколкото не се установява с категоричност, че
двете групи свидетели дават показания за едно и също куче, не може да се
приеме, че едните следва да се кредитират, а другите не.
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства и така установената фактическа обстановка, съдът
констатира от правна страна следното:
От доказателствения материал по делото не се установи по категоричен
начин обективната и субективна страна на извършено деяние по чл. 207, ал.1
от НК от подсъдимия Д.. Действително се установява, че през месец октомври
2020г. пострадалият М. Христов е загубил кучето си, порода „Йоркшерски
териер” в с.****, а П.Д. намерил на улицата, прибирайки се от работа в
района на с.**** куче от същата порода. Не се установява с категоричност, че
се касае за едно и също куче, тъй като между двете има съществени различия.
Така, кучето на М. Христов не лаело и имало проблем с тестиса, а откритото
от Д. нямало такива особености.
Действително вероятността това да е същото куче е голяма. Настоящият
състав обаче намира, че не може да постановява съдебния си акт на
предположения, поради което приема, че не се доказа с категоричност, че се
касае за кучето, загубено от пострадалия.
Независимо от горното, както от гласните, така и от писмените
доказателства по делото е видно, че подсъдимият е осъществил действие по
прибиране на намереното на улицата куче, като липсват по делото каквито и
да е доказателства, обосноваващи изводът, че го е направил със съзнанието,
че това е чужда вещ. Видно от обясненията на лицето, дадени, както в хода на
досъдебното, така и на съдебното производство, същият по категоричен начин
сочи, че е бил убеден, че кучето е изоставено от собственика му. Същото е
нямало никакви отличителни знаци, че има стопанин.
Не на последно място, за да даде вяра на твърденията на подсъдимия,
съдът съобрази и обстоятелството, че кучето е отглеждано в семейството на
Д. за не малък период от време и че при продажбата сделката е обективирана
в писмена форма. В случай че подсъдимият е съзнавал, че е намерил чужда
движима вещ, то не е житейски логично да я задържи при себе си или да
3
обективира в писмена форма продажбата му, удостоверявайки, че е получил
500лв., знаейки, че всеки един момент собственикът може да си го потърси
или да е подал сигнал за издирването му.
При така осъществения анализ на доказателствата, съдът установи, че
обвинението срещу подсъдимия по отношение на обективната и субективна
страна на деянието почива на предположение, доколкото липсват
категорични доказателства че това е кучето, собственост на М.И. и най-вече
относно осъществяването му със съзнание за намиране на чужда движима
вещ и неправомерното й задържане без уведомяване за това собственика,
изгубилия я или властта.
По отношение на субективната страна липсват каквито и да е
доказателства, които да обосноват дори и предположение, че подсъдимият е
бил наясно относно това, че кучето не е изоставено. Настоящият състав
намира, че факта, че кучето е породисто не обосновава извод за обратното,
тъй като изоставянето на домашни животни независимо от това дали са
породисти не е изолиран случай. В случая не може да бъде коментирано
наличието на крайна необходимост.
Поради изложените съображения и като съобрази, че доказателствата
по делото сочат, че лицето не е осъществило от обективна и субективна
страна престъплението по повдигнатото му обвинение, съдът го призна за
невиновен.
С оглед изложените съображения, като прие, че липсват данни за
извършено престъпление, а и деликт съдът отхвърли и предявения
граждански иск.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК разноските за
възнаграждение на вещите лица следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.



05.12.2022г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4