Определение по дело №3044/2023 на Административен съд - Пловдив

Предявено е оспорване с правно основание чл.40, ал.2 от ЗДОИ по жалба на Сдружение “***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес *** представлявано от ***, чрез адвокат К., с приложено към жалбата пълномощно, срещу мълчалив отказ на Ректор на Технически Университет – София по подадено заявление по ЗДОИ с вх. № 69-00-374/24.11.2023г.(по деловодната система на Технически университет-София). Жалбата е подадена пред Административен съд Пловдив, който с разпореждане № 7900/21.12.2023г. по делото е изискал от административния орган административната преписка и е дал възможност за становище по нея.

Ректор на Технически университет – София, чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата, като е представена административната преписка, от която се установява, че е налице изрично произнасяне с Решение № 11/12.01.2024г. на ректор на ТУ-София, с което е предоставен пълен достъп до наличната информация. Сочи се, че е подадено заявление за достъп до обществена информация с вх. № 69-00-284/12.09.2023г. от председателя на същото сдружение със значително съвпадение на въпросите от обществен интерес, по което е налице произнасяне с Решение № 282/26.09.2023г. на ректор на ТУ София и настоящото производство и заявление е злоупотреба с права.

След преценка на изложеното в жалбата и представената административна преписка съдът констатира, следното:

На 24.11.2023г. Сдружение “***“ e депозирало до ректор на ТУ-София заявление за достъп до обществена информация. В предвидения от чл.28, ал.1 от ЗДОИ срок( до 08.12.2023г. вкл.) административният орган не се е произнесъл по искането за предоставяне на информация.

На 14.12.2023г. Сдружение “***“ е депозирало пред Административен съд Пловдив жалба против мълчаливия отказ за предоставяне на обществена информация, чрез валидно упълномощен адвокат - Н.К. (с приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.12.2023г.).

По подаденото заявление по ЗДОИ с вх. № 69-00-374/24.11.2023г. от сдружението ректорът на ТУ-София се е произнесъл с Решение № 11/12.01.2024г., като е предоставен пълен достъп до заявената информация, която е в съдържанието по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от решението. Налице е изрично произнасяне с положително решение по отношение на заявения достъп до обществена информация към жалбоподателя по настоящото съдебно производство, което е станало след образуването му.

С разпореждане по делото съдът е изпратил на жалбоподателя копие на Решение № 11/12.01.2024г., издадено от ректора на ТУ София и е изискал от жалбоподателя да обоснове правен интерес от оспорването и дали поддържа жалбата си.

С молба с вх. № 1895/31.01.2024г. Сдружение “***“, чрез адвокат К., посочва, че по заявлението им за достъп до обществена информация не е било налице произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, което е довело до депозиране на жалбата им срещу мълчалив отказ на ректора на ТУ София. След запознаване с Решение № 11/12.01.2024г., издадено от ректора на ТУ София, жалбоподателят счита, че е получена търсената обществена информация и за него е отпаднал правният интерес от съдебна защита. Искането е за присъждане на разноски по делото, с оглед на обстоятелството, че е налице произнасяне на органа след срока, както и че е отпаднал правният интерес впоследствие, а не към момента на депозиране на жалбата.

С оглед установеното настоящият съдебен състав приема:

Към момента на подаване на жалбата за Сдружение “***“ е налице правен интерес от съдебна защита срещу формирания мълчалив отказ на ректор на ТУ София по подадено заявление по ЗДОИ с вх. № 69-00-374/24.11.2023г.(по деловодната система на Технически университет-София). В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ не е било налице произнасяне от административния орган, което е довело до ангажиране на правна защита и депозиране на жалба пред Административен съд Пловдив. До 08.12.2023г. вкл. е следвало да бъде издаден административен акт по подаденото заявление. Жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана на 14.12.2023г. и е образувано настоящото производство. Не е спазен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК, поради което съдът е изискал преписката от ответника. Произнасяне по заявлението от 24.11.2023г. е направено от ректора на ТУ София на 12.01.2024г.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.

Административният орган се е възползвал от правото си да издаде искания административен акт съобразно чл.156, ал.1 предл. последно от АПК. Ето защо съдът намира, че в такъв случай за жалбоподателя липсва правен интерес от водене на настоящото производство. На основание чл. 159, т.4 във връзка с чл.156, ал.1 от АПК подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Направено е искане за присъждане на разноски с жалбата и с последващата молба от 31.01.2024г. от страна на жалбоподателя. Към жалбата е представен договор за правна защита и съдействие от 12.12.2023г. с уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Представено е пълномощно на адвокат К., както и същата е изготвила и подписала жалбата до Административен съд Пловдив, като и е извършвала процесуални действия в изпълнение на съдебни разпореждания.

По делото е установено, че към момента на сезиране на съда с жалба от сдружението срещу е бил налице годен предмет на съдебно оспорване - мълчалив отказ на ректора на ТУ София, и съответно за жалбоподателя е бил налице правен интерес от търсената съдебна защита. С процесуалното си бездействие да се произнесе в срок по заявлението на жалбоподателя, административният орган е станал причина за завеждане на делото и извършване на разноските, претендирани от жалбоподателя. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 12.12.2023г., към която дата административният орган не се е произнесъл с изричен позитивен акт. Произнасянето е след датата на образуване на делото(14.12.2023г.), с издаване на Решение от 12.01.2023г. от ректора на ТУ София, което е в хипотезата на чл. 156, ал. 1, предл.послед. от АПК. Разноските на жалбоподателя са направени в хода на висящо съдебно производство и страната е заявила надлежно и своевременно присъждането им. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, изм. обн., ДВ, бр. 15 от 2021 г., изрично е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По аргумент на противното, след като по делото се установява, че за оспорващия е бил налице правен интерес от търсената защита срещу формиран мълчалив отказ(ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото), следва да се уважи искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Административният акт, чието издаване мълчаливо е отказано с непроизнасяне в срок до 08.12.2023г., е факт с Решение № 11/12.01.2024г. на ректора на ТУ София.

Възраженията на ответника, свързани със злоупотреба с права от страна на жалбоподателя, са неоснователни. Предпоставките за присъждане на разноски по делото са три: 1. неоснователно предизвикан правен спор; 2. разноски, направени по делото по повод на този спор и 3. съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски, респ. акт за прекратяване на производството по арг. чл. 143, ал. 2 от АПК. В случая е бил формиран мълчалив отказ от ректора на ТУ София, след който той е издал административен акт, положителен за страната, но извън срока за произнасяне по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ и след образуване на съдебното производство.

Предвид на изложеното искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено.

Съдът на основание чл. 159, т. 4 от АПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба на Сдружение “***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес *** представлявано от ***, срещу мълчалив отказ на Ректор на Технически Университет – София по подадено заявление по ЗДОИ с вх. № 69-00-374/24.11.2023г.(по деловодната система на Технически университет-София).

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 3044/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Технически университет София да заплати на Сдружение “***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес *** представлявано от ***, сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 10(десет) лева и 1500(хиляда и петстотин) лева за адвокатска защита и съдействие.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: