РЕШЕНИЕ
№ 1276
гр. Пловдив, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501547 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. С. У., с ЕГН
**********, срещу Решение № 1117 /11.03.2025 постановено по гр.д.
№6791/2024г. по описа на РС – Пловдив, с което е признато за установено по
отношение на жалбоподателя, че С. Й. У., ЕГН **********, Д. Х. У., ЕГН
********** и М. Й. Г. ЕГН **********, са собственици на недвижим имот:
ГАРАЖ, съставляващ сграда с идентификатор 56784.534.335.2, със застроена
площ 30 кв.м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни, с
предназначение: Складова база, склад, построена в Поземлен имот с
идентификатор 56784.534.335, находящ се в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл.
Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР,
с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, район Южен, ул. "*** , с площ: 877
кв.м трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м). предходен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 335, квартал: 19. парцел: XI, при съседи: 56784.534.334,
56784.534.333, 56784.534.932, 56784.534.336, 56784.534.355, 56784.534.758 и
жалбоподателят е осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в
1
нарушение на материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на
ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите С. Й. У., ЕГН **********, Д. Х. У., ЕГН ********** и М. Й. Г.
ЕГН **********, с който се вземат становище за нейната неоснователност и
настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с активно субективно
съединени искове с правно основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС ,
предявени от ищците С. Й. У., ЕГН **********, Д. Х. У., ЕГН ********** и М.
Й. Г. ЕГН **********, срещу ответника И. С. У., с ЕГН **********, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на следния недвижим имот: ГАРАЖ, съставляващ сграда с
идентификатор 56784.534.335.2, със застроена площ 30 кв.м., брой надземни
етажи 1, брой подземни етажи няма данни, с предназначение: складова база,
склад, построена в Поземлен имот с идентификатор 56784.534.335, находящ се
в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр.
Пловдив, район Южен, ул. "***, на основание давностно владение
осъществявано повече от 30 години, в полза на общия наследодател на ищците
и наследяване по закон от Й. С. У., при квоти съответно: 5/6 идеални части за
Д. Х. У., 1/6 идеална част за С. Й. У. и 1/6 идеална част за М. Й. У..
С решението си първоинстанционният съд е уважил предявения иск,
като е признал ищците за собственици на недвижимия имот без да посочи
придобивно основание и правата на всеки един от ищците в съсобствеността.
В хода на производството въззивният съд е констатирал нередовност на
исковата молба, тъй като сборът на правата на всеки един от ищците в
съсобствеността е по-голям от единица, поради което им е била дадена
възможност да отстранят констатирания порок на исковата молба, като
посочат правата на всеки един от тях в съсобствеността - каква идеална част
всеки един от тя притежава и иска да бъде признато правото му на
собственост, като сборът от правата на всеки един от ищците не трябва да
бъде по-голям от единица.
С уточняващата си молба от 23.06.2025г. ищците са уточнили исковите
си претенции и са посочили , че претендират да бъдат признато правото им на
собственост досежно процесния недвижим имот при квоти съответно: 4/6
идеални части за Д. Х. У., 1/6 идеална част за С. Й. У. и 1/6 идеална част за М.
Й. У..
При тези данни по делото и с оглед извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира
2
първоинстанционното решение за недопустимо.
Предвид задължителните указания дадени в т.7 на Тълкувателно
решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК,
недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен
изрично във въззвината жалба, може да бъде констатиран служебно от
въззивния съд,
В настоящия случай първоинстанционния съд е бил сезиран със
активно субективно съединени искове с правно основание по чл.124 от ГПК
във вр. с чл.79 от ЗС. По тези искове съсобствениците не са необходими
другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството
на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно
решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици.
Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те
могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността
съсобствеността да произтича от различни юридически факти/, което обуславя
тяхната процесуална самостоятелност. Тоест, правоотношението между
съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното
решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. Напротив, то
може да е различно, поради което с диспозитива на решението си, който е
източник на силата на присъдено нещо,съдът дължи произнасяне по всяка
една искова претенция , с която е сезиран, респективно с признаване на
правата на всеки един от ищците в съсобствеността (каква идеална част всеки
един от тях притежава). Същевременно когато е разгледан иск за собственост,
следва в диспозитива на решението да се посочи фактическото основание, на
което съдът е признал ищеца за собственик/съгласно чл. 77 ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона/ , за да е ясно за кой факт се формира сила на
пресъдено нещо, тъй като мотивите не се ползват с такава.
Така направената пред въззивната инстанция от ищците
индивидуализация на исковите им претенции досежно придобивно
основание и правата в съсобствеността е наложителна, тъй като претенцията
на всеки един от ищците има характера на отделен иск за собственост, по
който се дължи произнасяне от съда с диспозитива на решението.
Ето защо постановяване от първоинстанционния съд на диспозитив по
исковете по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС общо за всички ищци , без да
са конкретизирани дяловете им в съсобствеността и непосочване в
диспозитива на решението на фактическото основание, на което съдът е
признал ищците за собственици , обуславя нарушение на процесуалните
правила- чл.235 ал.1-4 ГПК и чл. 236 ал.1 и 2 ГПК във вр. с чл. 5 предл. първо,
ГПК, чл.6 и чл. 7 ал.1 ГПК, и процесуална недопустимост на съдебното
решение след като не е ясно по кой от всеки един от исковете е налице
произнасяне в рамката на заявеното искане.
Ето защо решение № 1117/11.03.2025 г., постановено по гр.д. №
6791/2024г. , по описа на Районен съд-Пловдив следва да се обезсили, а
делото следва да се върне на първостепенния съд за произнасяне по
3
предявените искове.
Първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за
разноски, в т. ч. и пред настоящата инстанция, съобразно разрешението на
спора в производството за ново разглеждане на делото.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1117/11.03.2025 г., постановено по гр.д. №
6791/2024г. , по описа на Районен съд-Пловдив , ХIV гр.с.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от
друг състав на същия съд и произнасяне по предявените искове.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4