Решение по дело №631/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1055
Дата: 12 юни 2015 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20155300500631
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   1055

                                                          гр.Пловдив 12.06.2015г.

 

 

                         В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

               Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

при участието на секретаря В.В.,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№631/2015г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

               Жалба по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.

               Постъпила е жалба от длъжника В.Р.П. против действията на ЧСИ П.И. с район на действие ПОС по изп.д.№570/2014г. по описа на същия,изразяващи се в насочването на изпълнението спрямо недвижим имот,собственост на длъжника,като жалбоподателя сочи, че имота е несеквестируема вещ и моли действията на ЧСИ П.И.,с които е насрочен опис на имота,да се отменят като незаконосъобразни.

               В срока е постъпило възражение на жалбата от взискателя,като същия счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение,тъй като длъжника не може да се ползва от разпоредбата на чл.444,т.7 от ГПК.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Изпълнителното производство по делото е образувано срещу длъжника В.Р.П. по издаден изпълнителен титул на взискателя ДП „Транспортно строителство и възстановяване ”.Обжалват се действията на ЧСИ П.И. към насочването на изпълнение върху недвижимия имот,собственост на длъжника,като същия сочи,че това е единствено жилище за него и семейството му и върху същия не може да има изпълнение.

               Видно от представените писмени доказателства по делото жалбоподателят е бил осъден с влязло в сила решение от ПРС за липси на 6500литра дизелово гориво,като правното основание на исковата претенция е била чл.45 от ЗЗД за заемана от него материално-отговорна длъжност.Съдът е признал задълженията на жалбоподателя и е издал изпълнителен лист за претендираните суми.Взискателя е образувал изпълнително производство при ЧСИ П.И.,като същия е изпратил призовка за доброволно изпълнение на длъжника и в указания срок същия не е заплатил дължимата сума,поради което на същия е била изпратена призовка за принудително изпълнение и ЧСИ П.И. е насрочил опис на имота.От представените и приети по делото писмени доказателства действително се установява,че процесното жилище е единствено за длъжника и членовете на неговото семейство,като и от назначената СТЕ се установява,че имота и жилището са неделими,поради което длъжникът попада в хипотезата на чл.444,т.7 от ГПК.Но от друга страна,тъй като нормата на чл.445,ал.2,т.1 от ГПК е императивна и същата предвижда,че за вреди от непозволено увреждане и финансови начети длъжникът не може да се ползва от привилегията на несеквестируемостта,то и по отношение на същия не може да се приложи разпоредбата на чл.444,т.7 от ГПК. 

             Настоящата съдебна инстанция намира жалбата за допустима поради това,че е подадена в срок от лице,имащо право на жалба против действията на ЧСИ,но по същество се явява неоснователна поради следното:

              Видно е от представените писмени доказателства,а именно издадения изпълнителен титул за длъжника не важи привилегията на чл.444,т.7 от ГПК,а именно несеквестируемост на единствено жилище,тъй като същия е задължен по отношение на взискателя за вреди от непозволено увреждане.При положение,че длъжникът е бил МОЛ и е допуснал нанасянето на вреди от непозволено увреждане на взискателя,същия следва да отговаря с имуществото си за нанесените липси.Следователно жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение.

               Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна,каквито същата е сторила за инстанцията в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение и следва същите да се присъдят.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                           Р  Е  Ш   И:

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В.Р.П. *** ЕГН-********** *** чрез адв.С. против действията на ЧСИ П.И. по изп.д.№570/2014г. по описа на същия,изразяващи се в извършване на опис на недвижим имот,считан за несеквестируем от длъжника като неоснователна.

                ОСЪЖДА В.Р.П. *** ЕГН-********** *** да заплати на ДП „Транспортно строителство и възстановяване” направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 600в./шестстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

                РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                                                                     Председател:   

                                                                                       Членове: