Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
26.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №12675 по
описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Е.П.К. ЕГН ********** с адрес с.*******чрез адв.И.Е.Г. *** офис 9 срещу Ч.Н.Д. ЕГН ********** ***-13,
кантора №23, с която е предявен иск с правно основание чл.51 от ЗАдв., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 39 540,24лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за адвокатска
услуга вследствие на ненадлежно осъществяване на представителство, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на настъпване на вредата до
окончателното заплащане на сумата и разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 16.07.2013г. между него
и ответника бил сключен Договор за правна защита и съдействие №**********,
серия Б, във връзка с който ищецът в лично качество и като управител на „П.“
ЕООД ЕИК *******е възложил на ответника в качеството му на адвокат да го
представлява по гр.дело №4774/2013г. по описа на СРС. Твърди, че предметът на
договора включвал оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство по гр.д.№4774/13г. на СРС. На гърба на договора
било поместено пълномощното, с което ищецът упълномощил ответника в качеството
му на адвокат да го представлява и защитава по цитираното дело, както и да
завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции.
Твърди, че адвокатският хонорар в размер на 2 200лв. заплатил в брой при
сключване на договора. Гр.д.№4774/13г. по описа на СРС било образувано по реда
на чл.422 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.44 ЗЗД вр. чл.535 ТЗ за признаване за установено по
отношение на „П.“ ЕООД и Е.К., че дължат на „Т.И.“ ООД /с предишно наименование
„Д.“ ЕООД/ сума в размер на 20 000лв. по запис на заповед, издаден на
26.11.2008г. Ищецът твърди, че това дело е предходено
от заповедно производство ч.гр.д.№3501/12г. по описа на СРС, по което била
издадена заповед за изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист. Било
образувано изп.д.№20128520400279 по описа на ЧСИ К.П.с
рег.№852, район на действие СГС. Ищецът твърди, че в исковото производство по
чл.131 ГПК е оспорил предявените искове, излагайки и доводи за недействителност
на записа на заповед, тъй като подписите на Е.К. в качеството му на управител
на „П.“ ЕООД и като физическо лице не са били положени от него. По делото била
назначена съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дало заключение,
че подписите са положени от него. Твърди, че в последното съдебно заседание, в
което била изслушвана експертизата, ответникът не се явил като процесуален
представител на ищеца, като подал молба делото да се гледа в негово отсъствие.
Направил бланкетно оспорване на експертизата. Съдът
постановил решение от 03.02.2016г., с което приел за установено, че Е.К. и „П.“
ЕООД дължат солидарно процесните суми по делото на „Т.И.“
ООД. Ищецът твърди, че в срока по чл.258 от ГПК ответника не подал въззивна жалба от името на ищеца и решението влязло в
законна сила.
Ищецът твърди, че на 24.01.2012г. „Т.И.“ ООД
подал още едно заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и било образувано ч.гр.д.№3504/2012г. по описа на СРС за
сумата от още 20 000лв., дължима по запис на заповед от 26.11.2008г. Била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и образувано изп.дело при ЧСИ К.П.. След подадено възражение по чл.414 ГПК било образувано гр.д.№30869/13г. по описа на СРС. Били направени същите
оспорвания на исковата молба за недействителност на записа на заповед поради неполагане
на подпис от страна на Е.К. в лично качество и като управителна „П.“ ЕООД. Била изготвена съдебно-почеркова
експертиза, която установила, че подписите, положени от името на Е.К. не са
положени от него. Искът на „Т.И.“ ООД бил отхвърлен като неоснователен и
решението като необжалвано влязло в сила.
Ищецът твърди, че в хода на гражданските
производства е подавал сигнал в прокуратурата, където било образувано ДП срещу
неизвестен извършител за съставяне на неистински частни документи – два
бр.запис на заповеди. Твърди, че в резултат на поведението на ответника е
претърпял имуществени вреди, които са предмет на настоящия иск. Според него
ответника не е предприел всички необходими действия по договора между тях и е
бездействал, като не е изпълнил в пълен обем дължимата грижа при защита
интересите му.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника, който е упражнил правото си на писмен отговор.
Ответникът Ч.Д. оспорва иска по основание и
размер с подробна аргументация. Поддържа, че е изпълнил всички задължения като
адвокат на ищеца и че заплатения хонорар от 2200лв. е съобразен с Наредба
№1/2004г. за мин.адвокатски възнаграждения за една съдебна инстанция. Твърди,
че за него не е възникнало задължение да обжалва цитираното от ищеца първоинстнационно решение по гр.д.№4774/13г. по описа на
СРС, тъй като не е бил упълномощен за това с нов договор. Напротив ищецът
отказал неговата помощ за обжалване, както и да му подпише ново пълномощно за
процесуално представителство. Излага подробни доводи.
Ответникът е направил възражение, че претендираното обезщетение е погасено по давност.
Направил е искане за привличане на трето лице
помагач ЗАД „Армеец“ с оглед на това, че като адвокат имал сключена застраховка
„Професионална отговорност“. Съдът е уважил това искане. Третото лице помагач З.
„А.“ АД е изразило становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
наличието на противоправност в поведението на
ответника, както и твърденията за претърпени от ищеца вреди. Оспорва размер на
исковите претенции и претенциите за лихви.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства е видно, че между страните е бил сключен Договор
за правна защита и съдействие от 16.07.2013г., с който ищецът в лично качество
и като управител на „П.“ ЕООД ЕИК *******е възложил на ответника правна защита
и съдействие, изразяващо се в представителство пред СРС по гр.дело №4774/2013г.
с договорено възнаграждение в размер на 2200лв., платени от ищеца в брой.
В изпълнение на договора адв.Ч.Д.
е подал писмен отговор по образуваното гражданско дело №4774/2013г. на Софийски
районен съд, приложено към настоящото. От същото е видно, че Е.К. и
представляваното от него дружество „П.“ ЕООД са
били представлявани от адвокат Ч.Д., който с отговора на исковата молба
е направил искане за назначаване на съдебно-почеркова
експретиза, която да установи, че положения подпис на
запис на заповед не е на Е.П.К. в качеството му на управител на „П.“ ЕООД –
издател на записа на заповед от 26.11.2008г. и в качеството му на физическо
лице – авалист. Съдът е уважил искането и било изготвено
заключение от в.л.Валери Костадинов, според което подписите върху записа на
заповед са били положени от едно и също лице, а именно от Е.П.К.. Установява
се, че в открито съдебно заседание, проведено на 11.06.2015г. заключението е
било прието. В действителност ответниците не са
присъствали, не е присъствал и техен процесуален представител. Установява се,
че адв.Д. е депозирал молба, с която е уведомил съда,
че е възпрепятстван да участва в съдебно заседание, но не е възразил делото да
се гледа в негово отсъствие. Наред с това е оспорил заключението на изготвената
експертиза и е поискал изготвяне на нова като за целта да бъде взет почерков материал от Е.К.. Липсва произнасяне от съда по
искането за повторна експертиза и е бил даден ход на устните състезания. С
решение от 03.02.2016г. на осн.чл.422 ГПК
съдът е признал за установено по отношение на „Т.И.“ ООД, че „П.“ ЕООД и Е.К. му дължат солидарно сумата от 20 000лв.
по запис на заповед от 26.11.2008г., ведно с лихва от 24.01.2012г., за която
сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл.417 ГПК по
гр.д.№3501/2012г. на СРС. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна
сила на 10.02.2016г.
По делото са изслушани показанията на св.С.К.–
сътрудник консултант в кантората на адв.Д.. Твърди,
че познава ищеца Е.К. като клиент на кантората. Било водено дело на една
инстанция, което не било в полза на К..
Твърди, че лично разговаряла с него, поканила го да отиде в кантората и да
подпише пълномощно, но той отказал с изявление, че не желаел адв.Д. да го представлява.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.51 от ЗА адвокатът
отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия
адвокатски съвет. Ищецът поддържа, че отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за виновно неизпълнение на задълженията си. Законът задължава
адвоката при упражняване на професията да се ръководи от върховенството на
закона и да защитава правата и законните
интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми своя клиент за
неговите права и задължения.
Съгласно общата разпоредба за неизпълнение на
договорите на чл.79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнението. В случая ищецът се основава на гражданската
отговорност, породена от неизпълнението от ответника на задълженията му по чл.
40, ал.2 и ал.3 ЗА и сключения помежду им договор за правна помощ, който по
характера си представляват договор за поръчка. Въпреки позоваването на
неизпълнение на задължения по специален закон, отговорността има договорно
основание, защото задължението на адвоката за защита на правата и законните
интереси на клиента, произтича от сключения с клиента му договор за правна
помощ. Тъй като е налице договорна обвързаност между страните, за реализирането
на отговорността по този договор по смисъла на чл.82 ЗЗД на обезщетение ще
подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Посочените изисквания за характера на вредите са меродавни и в двете хипотези
на цитираната правна норма, като разграничението е че при добросъвестност на
длъжника е предвидено допълнително условие – да са били предвидими при
пораждане на задължението. Вредите са преки, доколкото са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника по договора.
Ищецът в настоящото производство следва да
установи при условията на пълно, главно доказване фактическия състав на
отговорността по чл.82 от ЗЗД, а именно: сключен договор, виновно неизпълнение
на поетите с този договор задължения и вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от това неизпълнение. От горепосочените предпоставки е
установено наличието единствено на първата – сключен договор с адвокат Д..
Ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл.154,
ал.1 ГПК, не установи останалите предпоставки.
От представените по делото доказателства съдът
счита, че не може да се направи извод, че ответникът по делото не се е
ръководил от върховенството на закона и че същият не е защитавал правата и
законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Липсват доказателства,
които да обусловят извод, че ответника Д. е разяснил неточно правата на ищеца и
процесуалните възможности за тяхната защита. Напротив, от показанията на св.К.,
които съдът изцяло кредитира като базирани на преки възприятия, се установява,
че Е.К. е бил уведомен за резултата от постановеното съдебно решение и е
заявил, че не желае повече адв.Д. да го представлява.
Установено е, че договорът за правна защита и съдействие се отнася само за
производството по гр.д.№4773/13г., развило се пред СРС. От приложеното гр.д.№
4773/13г.
на СРС се установява, че ответникът е изпълнил точно произтичащите от договора
за правна защита и съдействие задължения и е защитил правата на клиента си в
рамките на възложената му работа- депозирал е писмен отговор на исковата молба,
поискал е назначаване на експертиза, като с писмена молба до съда е оспорил и е
поискал назначаване на повторна. Не може
да се приеме, че неявяването на ответника в съдебното заседание на 11.06.2015г.
по гр.д.№ 4773/13г. съставлява виновно неизпълнение на задължението
му за процесуално представителство на ищеца, тъй като се е дължало на
уважителна причина – служебна ангажираност по друго дело в същия съд и в същия
час. В действителност не е посочил доказателства за тези си твърдения, но и
такива не са му били поискани. Фактът, че ищеца не е бил представляван в това
заседание, в което е приключило съдебното дирене, не е довел до накърняване
правата му, доколкото не се твърди по този начин да е бил лишен от възможността
да ангажира други доказателства / в хипотезата на чл.143, ал.2 от ГПК/. Напротив,
независимо, че ответника не е присъствал в открито съдебно заседание, с
депозираната молба до съда е оспорил заключението по изготвената почеркова експертиза и е поискал назначаване на повторна.
От където не може да бъде направен извод, че той е бездействал или, че
действията му са във вреда на представлявания от него клиент.
Следва да се отбележи, че доколкото
окончателната преценка за основателността на заявената от клиента претенция е в
изключителната компетентност на съответния съд, чиято е и преценката за
основателност на направеното доказателствено искане
за допускане на повторна експретиза.
В обобщение, според настоящия състав не е
налице неизпълнение на задълженията на ответника по сключения между него и
ищеца договор за правна защита и съдействие, от който за ищеца да са настъпили
вреди, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск.
Разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като ответникът не е претендирал такива.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.П.К. ЕГН ********** с адрес с.*******чрез адв.И.Е.Г.
*** офис 9 срещу Ч.Н.Д. ЕГН **********
***-13, кантора №23 иск с правно основание чл.51 от ЗАдв.,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 39 540,24лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди
от неизпълнение на договор за адвокатска услуга вследствие на ненадлежно
осъществяване на представителство, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на настъпване на вредата до окончателното заплащане на сумата, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е постановено при участието на З. „А.“
АД- *** като трето лице- помагач на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: