Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5985 по описа на съда за
2013 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на К.М.К. и Т.М.И.К.
срещу П.С.П., З.С.Д., М.П.К., Н.П.В., О.П.В., Л.Т.Р. и Р.Т.Г. за установяване
правото им на собственост върху вилна сграда с идентификатор 68134.1945.326.1
със застроена площ от 160 кв.м. и върху едноетажна сграда – гараж с
идентификатор 68134.1945.326.2 със застроена площ от 40 кв.м., находящи се в
гр. София, район „****** и осъждане на ответниците да им предадат владението
върху тях. Твърдят, че собствеността върху процесните сгради чрез владението им
от започване на строителството до 19.12.2012 г.
Ответниците са подали отговори, в които оспорват иска с
твърдения, че сградите не представлявали законен строеж, не били владяни през посочения от ищците период, а дори и да са
упражнявали фактическа власт, владението им било изгубено за повече от шест
месеца. Ответниците били собственици и владелци на дворното място, ведно с
построените в него сгради, които представлявали приращение. Парцелът бил
възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а извършеното в него строителство било
реализирано след 01.03.1991 г.
Съдът, след като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС от страна на ищеца подлежат на
безспорно доказване правото на собственост на ищците на соченото в него
основание – придобивна давност.
Ответниците
от своя страна дължат да установят наличие на правно значимо основание за упражнявана
фактическа власт върху имота.
В хода
на производството е починал ищецът К.М.К. и делото е продължило по иск на Т.М.И.К.,
която се явява и единствен негов наследник, предвид отказа на останалите
наследници (л. 10 – 18 от ч.гр.д. № 1580/2015 г. по описа на САС).
Срещу П.С.П.,
З.С.Д., М.П.К., Н.П.В. и О.П.В. исковата молба е заведена на 26.04.2013 г., а
срещу Л.Т.Р. и Р.Т.Г. – на 06.12.2013 г. по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК.
Не се
спори по делото, че по подадена от ответниците в настоящото производство и
техни наследодатели през 1993 г. е подадена искова молба срещу К.М.К. и други
физически лица, с което е предявен ревандикационен иск за парцел ХІІ-304а от
кв. 10 с площ от 753 кв.м. и парцел ХVІІІ-304а от кв. 10 с площ от 782 кв.м. по
плана на кв. „Бояна“, гр. София. По образуваното гр.д. № 512/1993 г. по описа
на СРС, 89 състав съдът е постановил решение, с което е отхвърлил предявените
искове. С влязло в сила на 14.07.2011 г. решение от 06.06.2007
г. по в.гр.д. № 2814/1999 г. по описа на СГС, ГК, Въззивно
отделение, ІІ „В“ състав решението е отменено и е признато за установено по
отношение на К.М.К., че П.С.П., З.С.Д., М.П.К., Н.П.В., О.П.В. и З.П.Я. са
собственици на парцел ХІІ-304а от кв. 10 по регулационния план на гр. София, м.
„Бояна – Киноцентъра, първа част“, одобрен със заповед № 34 от 13.05.1972 г. с
площ от 753 кв.м. и е осъдил К.К. да им предаде
владението върху имота.
В
мотивната част на това решение е осъществен косвен съдебен контрол върху
решение от 25.06.2001 г. по гр.д. № 8967/2000 г. на СРС, 41 състав, в сила от
25.07.2001 г., с което съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 3 от ЗСПЗЗ е възстановена
собствеността на наследниците на С.П.П. (ищци в производството по ревандикационния иск) в стари реални граници върху нива от
1.540 дка, VІ категория, находяща се в землището на с. Бояна, м. „Под грамада“,
представляваща имот 304а, включващ парцел ХІІ-304а от кв. 10 с площ от 775 кв.м.
и парцел ХVІІІ-304а от кв. 10 с площ от 765 кв.м. по регулационния план на в.з.
„Бояна“, к.л. 615 от кадастралния план, изготвен през 1956 г., заявен с пореден
номер 2 от заявлението. Въззивният съд е проверил
законосъобразността на решението на СРС, 41 състав, заместващо акта на органа
по възстановяването и е приел, че решението е постановено в съответствие с чл.
10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд се е установило, че в парцел ХІІ-304а има
законно изградена сграда, но тя е разрешена за строеж и фактически изградена
след 01.03.1991 г. и поради това не е била налице пречка за възстановяване на
собствеността върху имота.
Към
датата на съдебно предявената претенция през 1993 г. за мястото е имало
издадено разрешение и строеж, но не и наличие на обект, годен да се владее и придобие
чрез упражняване на фактическа власт върху него. През 1993 г. ответниците в
настоящото производство не са могли да предявят претенции за сградата и гаража,
обект на настоящото производство, тъй като те не са съществували. Завеждането
на исковата молба за ревандикация на парцел ХІІ-304а
от кв. 10 по регулационния план на гр. София, м. „Бояна – Киноцентъра, първа
част“ с площ от 753 кв.м. е действие от естество да смути владението на
ответника К.К. върху него в състоянието, в което
то се е намирало към датата на предявяване на иска по чл. 108 от ЗС. Действително,
налице е съдебна практика, цитираната в писмените бележки на ищцовата страна,
че предявяване на иск за дворно място не прекъсва придобивната давност за построеното
в него. Не се установява обаче, че през 1993 г. сградата не е била изградена до
степен на завършеност „груб строеж“, предвид издадено на 14.10.2012 г.
разрешение за строеж. Довършената върху чужд имот сграда представлява
подобрение и съобразно принципа на приращението (чл. 92 от ЗС), тя принадлежи
на собственика на имота.
Законът е въвел оборимата
презумпция на чл. 92 ЗС – собственикът на земята е собственик и на постройките
върху нея, освен ако не е установено друго – например, учредено право на строеж
от собственика в полза на трето лице правото да осъществи строителство върху
терена, при което построеното става собственост на това лице, или правото на
собственост върху постройка в чужд имот да бъде придобито по давност. Именно
това придобивно основание се сочи от ищцовата страна. Необходимо е да се установи, че К.К. и Таня К. са осъществявали явно, спокойно и непрекъснато
владение върху процесните сгради в срока, необходим за придобиването им по този
оригинерен способ, с намерение да ги своят.
За
периода от януари 1958 г., когато имотът е внесен в ТКЗС (съобразно приетото в
решение от 25.06.2001 г. по гр.д. № 8967/2000 г. по описа на СРС, 41 състав) до
възстановяването на собствеността придобиването на това основание е изключено
от чл. 86 ЗС. От 1951 г. до 1990 г. е съществувала забрана за придобиване по
давност на вещ - социалистическа собственост. На тях са приравнени и включените
в ТКЗС земеделски земи. Забраната е съществувала в периода 1990 г. - 1996 г. за
вещи, държавна или общинска собственост. След влизане в сила на ЗДС и ЗОС на
01.06.1996 г. - вещи, публична държавна или общинска собственост. Имотите -
частна държавна или частна общинска собственост могат да се придобиват по
давност от 01.06.1996 г.
Според чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ, не се зачита изтеклата придобивна давност за имоти, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За тези имоти придобивната давност започва да
тече от деня на влизане в сила на разпоредбата - 22.11.1997 г. Целта е да не се
допусне придобиване по давност на имоти, за които е подадено заявление за
възстановяване на собствеността. Правото се възстановява само след провеждане
на съответното административно производство и с тази норма се препятства
възможността да се отрекат правата на правоимащите по ЗСПЗЗ с възражение за
придобивна давност. Придобивната давност върху имоти,
които се възстановяват по ЗСПЗЗ може да започне да тече най - рано от
22.11.1997 г., а ако възстановяването на собствеността настъпи след тази дата,
началният срок на давността е от момента на възстановяването, в случая –
25.07.2001 г. (в този смисъл решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр. д. №
396/2009 г. на ВКС, I г., решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009
г. на ВКС, I г., решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр.д.№ 660/2010 г. на ВКС,
ІІ ГО и др.).
В полза на К.К. или негов праводател не е било
учредено право на строеж от държавата и до момента на настъпване на
конститутивния ефект на решението за възстановяване на собствеността, той не може
да се позовава на придобивна давност не само за главната вещ – земята, но и за
приращението, каквото е представляват процесните сгради, независимо от
законността на построяването им.
Едва от момента на
издаване на окончателния индивидуален административен акт, с който приключва
производството по ЗСПЗЗ, на заявилите право на възстановяване на собствеността
лица може да бъде противопоставено възражение за придобивна давност.
Предявяването на
ревандикационен иск за собственост върху мястото спира придобивната давност –
възможността при упражняване на фактическа власт върху имота в продължение на
5- или 10-годишен срок, в зависимост от основанието, на което е установено
владението, ответникът да придобие собствеността върху него. Всички подобрения,
които владеещият несобственик прави в спорния имот са на негов риск и след като
ответниците в настоящото производство са признати за собственици на дворното
място, съгласно принципа на приращението, те са собственици и на постройките в него,
представляващи подобрения.
Решението по иска с правно основание за дворното място е
влязло в сила на 14.07.2011 г. и от този момент е могла да започне да тече
придобивна давност в полза на владеещия несобственик. До датата на завеждането
на исковата молба, по която е образувано настоящото производство – 26.04.2013
г. не са изтекли сроковете по чл. 79 от ЗС, поради което искът е неоснователен.
Отделно от това, изтекла придобивна давност в полза на
владеещ несобственик е основание за снабдяването му с констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка. В случая на 14.12.2011 г. К.М.К. се е снабдил
с нотариален акт на основание покупка и приращение върху дворното място и
построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда и едноетажна сграда –
гараж, представяйки документи, чиято легитимационна
стойност е отречена с влязлото през юли същата година съдебно решение.
На следващо място, процесните имоти не са придобити по
давност, тъй като не се доказа явно, спокойно, непрекъснато и безспорно
владение в продължение на 10 години. Предявеният ревандикационен иск сочи на
изгубено владение. В случай, че то е изгубено на 19.12.2012 г., когато е
предприет въвод, освен в дворното място по решението от 06.06.2007
г., и в построените в него сгради, ищецът в настоящото производство е могъл да
се брани по правилата на чл. 523 и 524 от ГПК, като доказва собственост върху
тях на основание придобивна давност или друго.
Предявеният
срещу ответниците ревандикационен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора Т.М.К. дължи да заплати на П.П., З.Д.
и Н.В. сумата от 5 800 лева адвокатско възнаграждение, а на З.Д. – и 400
лева депозит за експертиза по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.И.К., ЕГН **********, лично и
като наследник на починалия в хода на производството К.М.К., ЕГН ********** срещу
П.С.П., ЕГН **********, З.С.Д., ЕГН **********, М.П.К., ЕГН **********, Н.П.В.,
ЕГН **********, О.П.В., ЕГН **********, Л.Т.Р., ЕГН ********** и Р.Т.Г., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че е собственик
на вилна сграда с идентификатор 68134.1945.326.1 със застроена площ от 160
кв.м. и на едноетажна сграда – гараж с идентификатор 68134.1945.326.2 със
застроена площ от 40 кв.м., находящи се в гр. София, район „****** и осъждане
на ответниците да предадат владението върху тях.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.М.И.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, З.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Н.П.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5 800 лева
разноски за производството, а на З.С.Д. – допълнително 400 лева.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: