Р Е Ш
Е Н И Е
№ 304
23.06.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Невена
Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
188 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Г.И.А. ***, срещу Решение № 2/06.01.2020г.,
постановено по АНД № 404 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г. С жалбата се моли за отмяна на решението.
Твърди се, че същото е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Сочи се, че е налице пълна липса на мотиви, както и че
обжалваното решение противоречи на доказателствата по делото и на установеното
от тях действително положение. Заявява се, че е нарушен и материалният закон.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на тези доводи и се моли за отмяна
на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление, като се
претендира и присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба - РУ – Харманли към ОД на МВР - Хасково, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните
съображения:
За да
потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 05.06.2019г. в 09.45 часа в гр.Харманли, ж.к.„Тракия“, на паркинга
пред входа на магазин „Лидл“ Г.И.А. управлявал собствения си автомобил марка „Опел
Астра“ с рег. № *** и като предприема движение назад, без да се е убедил, че
пътят зад него е свободен, със задна лява част на автомобила блъска пешеходеца
Танка Кирилова Латева от гр. Пловдив, с което причинява ПТП с пострадало лице.
С оглед на
така установеното, му е съставен акт за установяване на административно
нарушение за нарушение по чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а
въз основа на така съставения АУАН е издадено и Наказателно постановление №
19-0271-000902 от 08.07.2019г., с което, при идентично описание на фактическата
обстановка, на Г.И.А., за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът е преценил, че АУАН и НП са
издадени от компетентните за това органи и при спазване на сроковете по чл. 34
от ЗАНН. Приел е, че АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, а
атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, като описаните в него
обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената
за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Посочил е, че в
случая, като не е взел необходимите мерки да се убеди, че пътят зад него е свободен,
в това число, ако е необходимо и със съдействието на лица извън автомобила,
жалбоподателят Г.А. е нарушил задължението, вменено му с разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП, и при това положение правилно и законосъобразно е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност по реда на чл. 183, ал. 2, т.
11 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба“ от 20 лева на водач, който наруши
правилата за движение назад. Посочил е също, че не са налице предпоставките за
определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е
мотивирал съображенията си в тази насока. Приел е, че наложеното за извършеното
нарушение административно наказание е определено във фиксирания от законодателя
размер, а именно глоба в размер от 20 лева.
Касационната
инстанция намира така постановеното решение за правилно и законосъобразно, като
напълно споделя изводите на въззивната инстанция.
От събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на
визираното в АУАН и НП нарушение, регламентирано в разпоредбата на чл. 40, ал.
1 от ЗДвП. Съгласно последната, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Напълно
се споделят изводите на районния съд за правилно определена правна квалификация
на нарушението. От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че на описаните в акта и в наказателното постановление дата и място Г.И.А.,
предприемайки с личния си автомобил маневра назад, блъска пешеходец. Причиненото
от това поведение на жалбоподателя пътно-транспортно произшествие е в резултат
на нарушаване на визираното в чл. 40, ал. 1 от ЗДвП задължение на водача, преди
да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. За неспазване на това задължение от страна на А. правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с глоба в размер на 20
лева водач, който нарушава правилата за движение назад. При подробен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и относимата в случая
правна уредба, съдът е достигнал до правилен извод, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана. Настоящият състав изцяло се солидаризира с изложените в тази насока
съображения и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Касационният
състав намира за неоснователни твърденията на касатора за допуснати
съдопроизводствени нарушения от решаващия съд и липса на преценка на
доказателствения материал съобразно изискванията на закона. Съдът, спазвайки
служебното начало, е събрал всички релевантни за спора доказателства,
включително и гласни такива, преценил ги е както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, и е установил правилно фактическата обстановка по делото, противно
на твърденията на инициатора на настоящото производство, които се възприемат за
неоснователни и не следва да бъдат кредитирани.
Не са налице
и сочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаване на НП. Настоящата инстанция намира, че е спазен
императивният ред, регламентиран в ЗАНН, относно процедурата по административно
наказване и не могат да бъдат възприети релевираните доводи за изначална
порочност на административно-наказателното производство. Не са налице
твърдените от касатора неясноти при индивидуализиране на обстоятелствата, при
които е осъществено правонарушението. Видът и характерът на претърпените от ПТП
увреждания, идентификационните данни на пострадалото лице, както и самото ПТП,
не съставляват елементи от обективния състав на процесното нарушение и
непосочването на свързаните с тях признаци в АУАН и НП, както се претендира от
касационния жалбоподател, не водят до непълнота, обуславяща отмяна на обжалваното
решение и съответно на атакуваното наказателно постановление. В тази връзка
съдът приема, че контролните органи достатъчно ясно са описали поведението на
водача в контекста на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, посочвайки именно релевантните
за спора факти. Дори и да се приеме, че актът и наказателното постановление не
отразяват цялостната фактология, то, на първо място, в контекста на
гореизложеното следва да се приеме, че това изначално не е било необходимо
предвид характера на вмененото на жалбоподателя нарушение, и, на второ място, това
обстоятелство категорично не разкрива белезите на съществен процесуален порок и
не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
С оглед
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд -Харманли е
потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/06.01.2020г., постановено по АНД №
404/2019г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.