№ 845
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110115183 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. АЛ. П., чрез процесуален
представител – адв. А., срещу „ЗАД Асет Иншурънс “ АД ЕИК *********, със седалище гр.
София иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1622,22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
21.10.2018г. до 26.05.2020г. върху сумата от 10 000 лева –присъдено с решение по гр.д.
№5202/2020г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП
реализирано на 27.06.2018год. ПТП, причинено по вина на застраховани при ответника
водач на Рено Клио с ДК №В 3466 ВТ съгл. застрахователна полица № BG/33/118000959684.
В исковата молба се излага, че на 27.06.2018г. около 16,00 часа в гр.Варна ищецът е
претърпял пътно-транспортно произшествие по вина на застрахован при ответника водач на
МПС съгл. застрахователна полица № BG/33/118000959684.На 29.09.2018г. ищецът е
уведомил ответния застраховател за произшествието. На 27.05.2020г. ищецът завел иск
срещу застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди, резултат от произшествието.
С влязло в сила решение по гр.д. №5202/2020г. по описа на ВРС, 16-ти състав ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева частичен
иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на
27.06.2018 год., поради претърпяно ПТП в град Варна, ул.Атанас Москов, което ПТП е
реализирано по вина на водача на лек автомобил Рено Клио с ДК №В 3466 ВТ, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2020 год. до окончателното
изплащане, на основание чл.432,ал.2 от КЗ.
Ищецът намира, че освен присъденото обезщетение, му се дължи и законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано след дататана уведомяване на
застрахователя за събитието- 21.10.2018г. до датата, предшестваща депозиране на исковата
молба по гр.д. №5202/2020г. на ВРС- 26.05.2020г. Въз основа на изложеното настоява за
уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва иска. Позовава се на забава на кредитора, която аргументира с
обстоятелството, че пострадалото лице не е представило поисканите от застрахователя
1
доказателсва по реда на чл. 106, ал.3 от КЗ. В този смисъл ответникът не е изпаднал в
забава. Ако пък се приеме, че застрахователят е изпадал в забава, се настоява, че началният
период на забавата е от изтичане на тримесечния срок за произнася по застрахователната
претенция съгл. чл. 496, ал. 1 от КЗ. В случая претенцията на ищеца е предявена на
8.10.2018г., поради което началната дата, считано от която застрахователят е изпаднал в
забава е 9.01.2019г. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че исковата молба е предявена в нарушение на принципа за
добросъвестност. В заключение настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
становищата си по спора. Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че между ответния застраховател и собственика л.а.модел
“Рено Килио“ с ДК № В 3466 ВТ е съществувало застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане по застраховка гражданска отговорност, обективирана
в застрахователна полица застрахователна полица № BG/33/118000959684 и валидна към
27.06.2018 г.
Липсва спор, че с влязло решение №261726/21.05.2021г. по гр.д.№ 5202/2020г. по
описа на ВРС, 16-ти състав ЗАД „Асет Инщурънс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров" №81-83, представлявано от Милен Иванов
Драгневски и Румен Стефанов Бобев е осъдено да заплати на П. АЛ. П., ЕГН **********,
сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева частичен иск от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в
резултат от непозволено увреждане, настъпило на 27.06.2018год., поради претърпяно ПТП в
град Варна, ул.Атанас Москов, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек
автомобил Рено Клио с ДК №В 3466 ВТ, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.05.2020 год. до окончателното изплащане, на основание
чл.432,ал.2 от КЗ.
Видно от уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка
„Гражданска отговорност“ вх. № 001-1282/08.10.2018г. П.А. Танев е уведомил ответния
застраховател за застрахователното събитие на 08.10.2018г. В заявлението пострадалото
лице се е позовало на настъпили неимуществени вреди от процесното произшествие.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е
функционално обусловена от тази на застрахования водач. И деликвента носи отговорност
за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и
обусловена от отговорността на деликвента, отговорността на застрахователя за изтеклите
мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ обхваща само периода от
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1
КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената забава на
застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не
2
е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на
ВКС, ТО. Разпоредбата на чл. 497 от КЗ визира лихва за забава, дължима извън
застрахователното обезщетение.
Поради изложеното не може да се сподели довода на ответника, че началният срок
на забавата започва да тече от изтичане срока съгл. разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ.
Спрямо пострадалото лице застрахователят изпада в забава от уведомяването/ 429, ал.3 от
КЗ/, освен ако не налице забава на самия кредитор да представи доказателства по реда на чл.
106 КЗ.
Ответникът е релевирал своевременно възражение за забава на кредитора- ищеца по
делото, който по твърдения на ответната страна не е представител поискани от
застрахователя доказателства с оглед установяване на основанието и размера на
претенцията му. С оглед установяване на това възражение с доклада по делото на
ответникът е разпределена доказателствена тежест, като изрично му е указано, че не сочи
доказателства, че е уведомил увреденото лице, за доказателствата, които трябва да представи
за установяване основанието и размера на претенцията му. Такова доказване не е
предприето. При това положение не може да се приеме, че пострадалото лице е изпаднало в
забава като кредитор.
В случая с оглед датата на оправяне на уведомлението за щета -08.10.2018г.,
безспорно към началната датата на исковия период ( 21.10.2018г.) ответникът се намирал в
забава, продължила до датата на предявяване на иска за вреди.
За периода 21.10.2018г. до 26.05.2020г. върху определеното с влязло в сила решение
обезщетение за вреди, обезщетението за мораторна лихва възлиза на 1622,22 лева.
По възражението за давност:
Вземанията за обезщетение се погасяват с тригодишна давност, на осн. чл. 111, б. „б“
от ЗЗД. Давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. В
случая се претендира обезщетение за забава за периода 21.10.2018г. до 26.05.2020г. С оглед
правилото на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД за първия ден от този срок вземането би било изсрочено
по давност считано от 21.10.2021г. Исковата молба е депозирана на 20.10.2021г., поради
което следва обосновано да се приеме, че е настъпила характерната правозапазваща
материалноправна последица на упражняването на правото на иск, свързана с прекъсването
на на течението на погасителната давност.
В заключение възражението за давност се намира за неоснователно.
Следователно предявеният иск се явява основателен в цялост и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 484,89 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Асет Иншурънс “ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София ул. „Шар планина“ №35 ДА ЗАПЛАТИ на П. АЛ. П., ЕГН
********** от гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл. 9, вх.Б, ет.3,ап. 25 сумата от 1622,22
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018г. до 26.05.2020г.
върху сумата от 10 000 лева –присъдено с решение по гр.д. №5202/2020г.обезщетение за
3
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП реализирано на 27.06.2018год. ПТП,
причинено по вина на застраховани при ответника водач на Рено Клио с ДК №В 3466 ВТ
съгл. застрахователна полица № BG/33/118000959684 , на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и
сумата от 484,89 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4