ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 508
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330109782 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. С. И., ЕГН **********, против
„ПИМК Билд“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2810.14 лева –
неустойка за забава, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот;
сумата от 2100 лева – обезщетение за нанесени вреди под формата на пропуснати ползи, за
периода от 18.04.2022 г. до 18.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022 г.
В исковата молба, ищецът твърди, че по силата на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт от 11.04.2022 г. е придобил от ответното дружество „ПИМК Билд“ ЕООД,
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с адрес: гр. П.
****, ****, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 61.14 кв.м., заедно с
прилежащите към обекта 3.497 % идеални части от общите части на секция *на сградата и
от правото на строеж върху мястото, заедно с прилежащата изба № *, с обща квадратура
2.02 кв.м., ведно с прилежащите към обекта 0.254 % идеални части от поземления имот с
идентификатор ***, в който е построена сградата.
Ищецът твърди, че преди изповядване на нотариалната сделка, с ответното дружество
„ПИМК Билд“ ЕООД са подписали предварителен договор за покупко-продажба и
строителство на гореописания недвижим имот на 08.06.2020 г. Сочи, че с този договор,
ответното дружество продавач – изпълнител се е задължил да изгради, завърши и прехвърли
собствеността на имота. Позовава се на чл. 4 от договора, според който „продавачът –
изпълнител се е задължил окончателно да завърши и издаде апартамента, описан по-горе, в
договорената степен на завършеност, както и цялата сграда, съгласно изискванията на ЗУТ,
вкл. да получи разрешение за експлоатация на имота, в срок, най - късно до 31.12.2021 г.
Твърди още, че продавачът - ответник го уверявал, че всички документи са
придвижени към съответните институции, като месец март 2022 г. сградата ще има
Удостоверение за експлоатация.
Сочи също, че тъй като бил закупил гореописания недвижим имот с инвестиционно
намерение - да го отдава под наем, с цел допълнителни доходи и предвид уверенията на
ответника, че сградата ще бъде въведена в експлоатация през март 2022 г., на 18.04.2022 г.
сключил договор за наем за отдаването на процесния имот на трето за спора лице.
1
Твърди се, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022
г., сградата, в която се намира процесния имот, все още не била въведена в експлоатация,
жилището е неизползваемо за живеене, поради което ищецът търпи загуби под формата на
пропуснати ползи.
Сочи, че той е изправна страна по сключения между страните договор, тъй като е
изпълнил всички задължения по договора и е заплатил напълно уговорената цена.
Позовава се на чл. 13.4 от Раздел VІ „Санкции“ на договора, според която разпоредба,
при неизпълнение на продавача-изпълнител на строителни и довършителни работи в срок
по чл. 4 повече от два месеца, той дължи на купувача – възложител неустойка в размер на
0.05 % на ден, но не повече от 5 % върху договорената сума по предварителния договор.
Сочи, че цената на договора е 28 736 евро, която той заплатил в левовата им равностойност
в размер на 56 202.73 лева (по фиксинга за 1 евро на равностойност 1.95583 лева на БНБ).
Тъй като забавата на ответника била повече от 4 месеца, след крайния срок и гратисния
период от 2 месеца, както и предвид изплатената от него цена в размер на 56 202.73 лева,
претендира заплащането на неустойка в размер на 2810.14 лева, представляваща 5 % от
заплатената цена в размер на 56 202.73 лева.
Освен това, претендира и сума в общ размер на 2100 лева, формирана от 2 месечни
наеми в размер на по 700 лева, за периода от 18.04.2022 г. до 18.06.2022 г., както и от
депозит в размер на 700 лева, които били получени от ищеца с подписването на договор за
наем на 18.04.2022 г. от трето за спора лице, които, обаче ищецът ги върнал на последния
през месец юни 2022 г., поради невъзможността да бъде използвано жилището.
Поради изложеното, искането е да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 2810.14 лева – неустойка за забава, по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.06.2020 г., както и сумата от 2100 лева –
обезщетение за нанесени вреди под формата на пропуснати ползи, за периода от 18.04.2022
г. до 18.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ПИМК Билд“ ЕООД, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който на първо място релевира възражение за
неподведомственост на спора пред гражданския съд, тъй като в чл. 20 от Договора № *****
г. имало уговорена арбитражна клауза, а именно, че споровете между страните, във връзка с
процесния договор ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Асоциация за развитие на
правото – гр. Пловдив.
В тази връзка, ответното дружество излага, че процесният спор не е потребителски,
за да е налице изключението на чл. 19, ал. 1 ГПК. Навежда доводи, че съобразно дадените
дефиниции в § 13 от ДР от ЗЗП, в. т. 13 е посочено, че „стока“ е движима материална вещ, а
съгласно т. 14 „услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, който се извършва
по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на
владение на вещ. Позовава се на практика на СЕС по приложение на разпоредбата на чл. 2,
б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, според която
качеството „потребител“ трябва да се преценява във всеки отделен случай, в зависимост от
конкретно разглеждания договор, като се имат предвид естеството и целта на
договора. Сочи, че в конкретния случай и предвид легалните дефиниции на стока и услуга,
посочени в § 13, т. 13 от ДР на ЗЗП, под стока се има предвид само движими вещи, а в
настоящия случай стоката съставлява недвижима вещ, а под услуга се има предвид, че
същата не следва да е с основен предмет прехвърляне владение на вещ, какъвто не е
процесния случай, тъй като засяга изпълнение на договорни (облигационни) задължения за
заплащане на парични суми, поради което спорът не е за вещни правоотношения.
В тази връзка, се моли делото да бъде прекратено.
В случай, че съдът не приеме това възражение, се иска предявените искове да бъде
отхвърлени като неоснователни.
2
Съдът, след като се запозна с постъпилата исковата молба и с отговора на исковата
молба, както и приложените към тях писмени доказателства, намира, че на първо място,
следва да се произнесе по направеното възражение за неподведомственост поради
наличието на арбитражна клауза в сключения между страните договор.
Предмет на исковете са парични вземания, произтичащи от неизпълнение на
задължения – за неустойка за забава и обезщетение за нанесени вреди под формата на
пропуснати ползи, произтичащи от Договор № **** г., представляващ предварителен
договор за покупко – продажба и строителство на недвижим имот, сключен между ищеца К.
И., от една страна като Купувач – възложител и ответното дружество „ПИМК Билд“ ЕООД,
от друга страна като Продавач - Изпълнител.
От представения по делото Договор № *** г., се установява, че в чл. 20, е уговорено, че
всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете,
породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или
прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването
му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при
Асоциация за развитие на правото, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни
споразумения.
Предвид наличието на изрична арбитражна клауза в Договор № ***** г.,
представляващ предварителен договор за покупко – продажба и строителство на недвижим
имот, сключен между страните, както и изричното позоваване на ответника на тази клауза,
съдът намира, че исковете, по които е образувано настоящото производство подлежат на
разглеждане от Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото, поради следното:
Настоящият спор е свързан с изпълнение на процесния предварителен договор за
покупко – продажба и строителство на недвижим имот, т.е. за правоотношение,
произтичащо от договора, по който страните са предвидили арбитражна клауза.
Арбитражната клауза представлява самостоятелен процесуален договор, който е
задължителен за страните относно решаването на споровете, възникващи с този договор.
Съдът намира, че в конкретния случай, не е налице изключението, предвидено в чл.
19, ал. 1 ГПК, според която императивна разпоредба, компетентността на арбитражния съд е
изключена за имуществени спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на §
13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, която
разпоредба е транспонирана от чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, поради
следното:
Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и
професионална дейност.
В § 13, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗЗП е посочено изрично какво следва да се разбира под
„стока“ и „услуга“ за целите на същия закон, съответно: „стока“ е движима материална вещ
(с конкретно посочени изключения), а „услуга“ е всяка материална или интелектуална
дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с
основен предмет прехвърляне на владение на вещ.
Според непротиворечивата практика на Съда на Европейския съюз по въпросите,
свързани с приложението на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, необходимо е
съдът да извърши проверка на всички обстоятелства и доказателства с цел да се установи
дали по силата на договора физическото лице е придобило стоки или услуги и дали при
сключването на конкретния договор с търговеца, физическото лице е действало извън
3
рамките на осъществяваната от него търговска или професионална дейност.
В конкретния случай, Договор № **** г., сключен между страните, в който е
инкорпорирана арбитражната клауза, има комплексен характер: 1) на предварителен договор
за продажба на вещно право на собственост и 2) на договор за извършване на строителство.
Безспорно е, че предварителният договор за придобиването на вещно право върху недвижим
имот не касае „стока“ по смисъла на § 13, т. 13 от ДР на ЗЗП (където изрично е посочено, че
стоката е движима материална вещ), както и че договорът за извършване на строителство
представлява извършване на „услуга“ по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП.
Комплексният характер на договора от 08.06.2020 г., в който е предвидено общо
облигационно задължение на купувача – възложител за заплащане, както на цената на
вещното право, така и на цената на услугата за строителство, обаче, изключва качеството на
физическото лице на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като по силата
на договора уговорените строителни услуги са пряко свързани с правата и задълженията на
страните по предварителния договор за продажба. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 7/01.03.2022 г. на ВКС по т.д. № 3/2021 г., ІІ т.о., ТК и Решение №
60067/17.06.2021 г. на ВКС по т.д. № 2365/2020 г., ІІ т.о., ТК.
Нещо повече, доколкото в самата искова молба, самият ищец посочва, че е закупил
недвижимия имот – предмет на процесния Договор № *** г., с инвестиционно намерение,
според настоящия съдебен състав, е още едно обстоятелство, което обосновава липсата на
качеството му на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо и, съдът намира, че направеният от ответното дружество отвод за
неподведомственост на предявените искове, е основателно и следва да се уважи, като
производството пред Пловдивския районен съд следва да се прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9782 по описа за 2022 година на
Пловдивския районен съд, ХVІІІ гр.с.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивски окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
4