Решение по дело №929/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 799
Дата: 9 април 2019 г. (в сила от 9 април 2019 г.)
Съдия: Александър Антонов Митрев
Дело: 20197180700929
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 799

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в закрито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:             1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

като разгледа КНАХД № 929 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН.

 

Образувано е по постъпила касационна жалба на ТД на НАП - Пловдив против Решение № 189 от 31.01.2019 г., постановено по НАХД № 8057/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В касационната жалба като основание за отмяна се сочат нарушения на материалния закон в решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди НП.

Ответната страна по жалбата не взема становище.

Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че издаването на атакуваното НП се явява в пряко противоречие с установената в чл. 17 от ЗАНН забрана.

Решение е правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни и недоказани. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона. Изцяло се споделят изложените мотиви на Районен съд – Пловдив, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Действително, за констатираното от органите по приходите нарушение са били съставени два акта за установяване на административно нарушение – един от 23.08.2017 г. и един от 20.11.2017 г., въз основа на който е съставено обжалваното НП. Констатира се пълна идентичност между тези два АУАН относно време, място, характер на нарушението и лицето, което се твърди да го е извършило.

Съставянето на втория акт за административно нарушение, след прекратяване на административно - наказателното производство по реда на чл. 54 ЗАНН с резолюцията е незаконосъобразно. Хипотезите, при които се прекратява административно-наказателната преписка, са изчерпателно изброени в чл. 54 от ЗАНН и всяка от тях изключва носенето на административно-наказателна отговорност. Допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в АУАН не е основание за прекратяване на преписката. В този случай се издава наказателно постановление при условията на 53, ал. 2 от ЗАНН. Така или иначе, в конкретния случай преписката е прекратена с резолюцията по чл. 54 ЗАНН, т.е административно-наказващият орган се е произнесъл, че нарушителят не следва да носи административно-наказателна отговорност за това нарушение. Недопустимо е при тези условия да се образува нова преписка със съставяне на нов акт за същото административно нарушение срещу същото лице, както и да бъде издадено и наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от НПК, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. В настоящата хипотеза е налице влязло в сила разпореждане за прекратяване на административно- наказателната преписка, тъй като резолюцията по чл. 54 от ЗАНН не е индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, т.е влиза в сила веднага. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от НПК е субсидиарно приложима в производствата по ЗАНН съгласно чл. 84 от с.з. 

Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районния съд за законосъобразно, правилно и обосновано. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че  решението на Районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 189 от 31.01.2019 г., постановено по НАХД № 8057/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

 

 

2.