О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V -489 Година 2020,
06.02 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На шести февруари, две хиляди и
двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 333 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№55668/05.12.2020г., подадена от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР
на РБ, с адрес: гр.София, бул.”Ал.Малинов“ №1 представлявана от Директора
Христо Терзийски, чрез пълномощника-гл.юрисконсулт Румена Стоичкова, срещу Решение №3061/14.11.2019г.,
постановено по гр.д.№5617/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ МВР да плати на К.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 327,19 лева представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 198,34 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 15.07.2019 година до окончателното й плащане, сумата 164,88 лева, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 1 327,19 лева, поотделно, от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.10.2016 година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба - 14.07.2019 година, както и сумата 350 лева,представляваща разноски, направени по водене на делото.Ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 283,09 лева по сметка на БРС.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място се посочва, че единственият аргумент на съда за основателност на исковата претенция е, че норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143 е била предвидена в отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и след като в следващите наредби, уреждащи тази материя липсва такава уредба, се касае за празнота. Излага доводи, че за служителите на МВР действа Наредба №8121з-776/29.06.2016г. в сила от 02.08.2016г., издадена на основание чл.187,ал.9 вр. ал.8, чл.187а, ал.4 и чл.188,ал. ЗМВР и не следва да се прилагат общите разпоредби на КТ, респ. на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /ДВ бр.9/2007, в сила 01.07.2007г./ към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззиваемият(ищец).
Заявява, че съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР се допуска полагане на нощен труд до 8 ч. за разлика от чл.140, ал.1 КТ, където нощният труд е ограничен до 7 часа и дори прилагайки механизма на чл.9,ал.1 НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен се получава коефициент единица /8:8=1/.
Намира за необоснован извода на съда, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставят служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата работещи по трудово правоотношение, тъй като допълнителните възнаграждения към основното месечно възнаграждение на държавните служители са посочени в чл.178,ал.1 ЗМВР и тяхното изплащане е изцяло съобразено с фактори като прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, работа при специфични условия и др., които законодателят е предвидил с оглед категорията на труд и характера на служебното правоотношение.
Посочва, че
при решаване на казуса следва да се изхожда от чл.46,ал.1 ЗНА. Също така
намира, че нормите на действащата за държавните служители в МВР Наредба
№8121з-776/29.06.2016г. регламентират отработеното време между 22,00 ч и 06,00
ч. и са ясни по смисъл, отразяват точно волята на законодателя и не възниква необходимост от тълкуването им.
Предвид всичко изложено намира предявени иск за присъждане на възнаграждение за извънреден труд и иска по чл.86 ЗЗД за неоснователни.
Въззивникът моли, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- на 25.11.2020г. Въззивната жалба е изпратена
с куриер и е входирана в деловодството на БРС на 05.12.2020г.-следователно е
подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от
постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца -
адв. Е.Д. на 02.01.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че
делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№333/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 24.02.2020 г. от 09,30ч.,
за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: