РЕШЕНИЕ
№ 482/ 19.12.2019 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 31.10.2019год. /тридесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година/ в състав :
Председател: Милена
Даскалова
Членове : Рени Ковачка
Кристиан Петров
при секретаря Емилия Иванова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 555 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 778 / 08.07.2019год., постановено по гр. дело
№ 39/2018г., Районен съд-Брезник е отхвърлил като неоснователен предявения от З.И.
и П.И. иск с правно основание чл.34 от ЗЗД, с който е поискано да бъде осъдена Ф.В.
да им заплати сумата от 7 500 лева, от които 6 000 лева заплатени на
ответницата при сключване на прогласения за нищожен с влязло в сила Решение №
34, постановено по
гр.дело № 74/2016год. по описа на РС-Трън договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 7, том-I, рег.№ 309 по н.д. № 7/2013год. на нотариус А.Ц., с
който на 28.01.2013год. ответницата е прехвърлила на ищците урегулиран поземлен
имот в кв. 8„ а“ с площ от 833 кв.м. по регулационния план на с. ***, община
Брезник, одобрен със Заповед № III-1 от 1974г. ведно с построените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 58кв.м., масивен гараж със
застроена площ от 22 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 32 кв.м.
при граници на недвижимия имот: от изток-улица о.т 49-4, от юг –УПИ II, от запад - край
на регулацията, от север- улица с о.т. 4-5, както и сумата от 1500лева
направени от ищците разноски по сделката, ведно със законната лихва от
26.01.2018год. до окончателното погасяване.
Със същото решение
съдът е осъдил Ф.В. да заплати на З.И. и П.И. сумата от 380.77лева,
представляващи стойността на извършените от ищците подобрения в имота, ведно
със законната лихва, считано от 26.01.2018год. до окончателното й изплащане
като е отхвърлил предявения иск до пълния му предявен размер от 3 500лева
като неоснователен и недоказан.
С решението си съдът е осъдил Ф. В. да заплати на З.И. и П.И.
разноски по делото в размер на 121 лева, както и е осъдил З.И. и П.И. да
заплатят на Ф. В. разноски по делото в размер на 1127 лева.
З.И. и П. И. са депозирали в срок жалба против Решение №
77/08.07.2019год., постановено по гр.дело № 39/2018год. по описа на Районен
съд-Брезник, в частта му, в която е отхвърлен предявен от тях против Ф.Ц.В. иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. с чл.34 от ЗЗД за сумата от
6000 лева, представляваща платена продажна цена по нищожна сделка, и сумата от
493.60 лева, представляваща платени разноски по продажбата, както и в частта, в
която е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 74,ал.2 вр. с
чл.72,ал.2 от ЗС за сумата от 159.12лева. По изложени във въззивната жалба
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, в
обжалваната му част, жалбоподателите молят то да бъде отменено като предявения
от тях иск по чл.34 от ЗЗД бъде уважен в размер на 6493.60лева и им бъдат
присъдени подобрения за още 159.12 лева.
При уважаване на жалбата претендират разноски и за двете съдебни
инстанции.
В
законоустановения срок Ф.В. е депозирала писмен отговор, в който е изложила
съображения за неоснователност на подадената от ищците в първоинстанционното
производство въззивна жалба. Счита, че първоинстанционото решение, в
обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, с
присъждане на разноски във въззивното производство.
Въззивна жалба
против първоинстанционното решение, но в частта му, в която е уважен предявения
иск с правно основание чл. 74,ал.2 вр. с чл.72, ал.2 от ЗС е подадена от Ф. В..
Същата обжалва решението и в частта за разноските. Счита, че обжалваната част
първоинстанционото решение е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено,
а предявеният иск- отхвърлен като неоснователен и недоказан, с присъждане на
направените във въззивното производство разноски. При евентуално потвърждаване
на обжалваното решение моли то да бъде коригирано в частта му за разноските с
твърдения за неправилното им изчисляване съобразно изхода на делото.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в
жалбата доводи:
Производството пред районния съд е образувано въз основа
на искова молба, депозирана от З.И. и П.И.
против Ф.В.. Поискали са от съда
да осъди ответницата да им заплати сумата от 6 000 лева, представляваща
заплатена от тях цена по договор за продажба на
урегулиран поземлен имот в кв. 8„ а“ с площ от 833 кв.м. по
регулационния план на с. ***, община Брезник, одобрен със Заповед № III-1 от 1974г. ведно
с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
58кв.м., масивен гараж със застроена площ от 22 кв.м. и стопанска сграда със
застроена площ от 32 кв.м. при граници на недвижимия имот: от изток-улица о.т
49-4, от юг –УПИ II, от запад - край на регулацията, от север- улица с о.т.
4-5, обективиран в Нотариален акт № 7,
том- I, рег.№ 309, по
нот.дело № 7/2013год. на Нотариус А.Ц., който договор е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно
решение, както и сумата от 1500 лева, разноски по сделката, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска- 26.01.2018год.
до окончателното й изплащане. Поискали са също така Ф.В. да им заплати стойността
на направените от тух в имота подобрения, изразяващи се в боядисване на стени и
таван в кухня и хол, ремонт на тераса с латекс, замазка и ремонт на външни
стълби, поставяне на циментови платна около 10 кв.м. и преграждане на двора с
оградна мрежа, възлизаща на 3 500 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска- 26.01.2018год. до окончателното й изплащане.
Конкретизацията на
извършените подоберния –като вид и стойност е направена от ищците в молба от
12.04.2018 год.
Ответницата е оспорила исковете като заявява, че не
е получавала от ищците никакви суми по процесната сделка, както и че ищците не
са извършвали подобрения в процесния имот.
Районният съд е отхвърлил иска по чл. 34 от ЗЗД, като е приел за недоказано твърдението на ищците за заплащане на продажната
цена на имота и разноските по сделката. Посочил е, че нотариалният акт, в
частта му, съдържаща изявление на продавача за получаване на цената съставлява
частен документ и тъй като е подписан от глухо лице без приподписване от
свидетели, то същият е в нарушение на изискванията на чл.189 във вр. с чл.576
от ГПК и не съставлява доказателство, че изявлението е направено от това лице.
Районният съд е приел, че ищците имат правата
на добросъвестни подобрители в чужд, поради което могат да могат да претендират
стойността на подобренията съгласно чл.72 от ЗС. Позовавайки се на заключението
на изготвената по делото съдебно - техническа експертиза е приел, че в резултат
на извършените подобрения стойността на имота не е увеличила, поради което на
ищците се дължи единствено стойността на извършените ремонтни дейности, възлизаща
на 380.77 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 28.01.2013год. Ф.В., в качеството си на продавач и З.И., в
качеството и на купувач, са сключили договор за покупко-продажба на УПИ I в кв.8 „А“ по регулационния план на с. ***, общ.Брезник с площ от 833
кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 22 кв.м. Към момента на продажбата,
З. И. е била в граждански брак с П.И. и това обстоятелство не е спорно по
делото. В цитирания нотариален акт е посочено, че продажната цена на имота е
6 000 лева и че същата е изплатена напълно и в брой на продавача от
купувача преди подписването му.
С
влязло в сила Решение № 34/25.11.2016год., постановено по гр.дело № 74/2016год.
на Районен съд-Трън, е прогласена нищожността на основание чл.26, ал.2, предл.3
вр. с чл.18 от ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма съгласно чл.576
вр. с чл.583 от ГПК на Договор за покупко –продажба, обективиран в нотариален
акт № 7, том- I,рег.№ 309 по нот.дело № 7/2013год. на
нотариус А.Ц..
Купувачите по сделката претендират връщане на
платената по прогласения за нищожен договор за покупко-прадажба. Претенцията им
се основава на чл.34 от ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Същата е неоснователна
като доводите за противното, изложени във въззивната жалба на З. И. и П.И. не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и за в разрез с материалния
закон.
Съгласно чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде
признат за нищожен всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от постановление
№ 1/28.05.1979год. по гр.дело № 1/1979год. на Пленума на ВКС, първият
фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване
на нещо при начална липса на основание, тоест когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго и е налице и в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт /договор./
Нотариалния акт, обективиращ процесния, обявения
за нищожен договор за покупко-продажба, съдържа изявление на продавача че е получил продажната цена от
6 000 лева. В тази си част нотариалния акт съставлява частен свидетелстващ
документ и има характер на разписка за плащане. Когато нотариалният акт е
обявен за нищожен поради липса на форма съгласно чл. 576 вр. с чл. 583 от ГПК –
поради ненадлежно удостоверяване съдебната практика приема че нотариалният акт
не съдържа валидно изявление, в случая на глухия продавач, че е получил цената.
/Решение № 220/29.09.2015год. на ВКС по гр.дело № 2314/2015год./ След като
процесният нотариален акт не съдържа годно изявление на продавача за получаване
на продажната цена и липсват други доказателства за нейното плащане,
твърдението на ищците за получаването й от продавача се явява недоказано и
претенцията за нейното връщане се явява неоснователна.
Несъстоятелно
се поддържа във въззивната жалба, че плащането на цената по сделката е установено
чрез разпита на свидетели, извършен в производството по гр.дело – 74/2016год. по описа на РС-Трън,
което обстоятелство не е съобразено от районния съд. Дори и да са налице такива
свидетелски показния, същите не могат да се ползват в настоящия исков процес.
По настоящото дело не са ангажирани гласни доказателства като позоваването такива, събрани в друг
исков процес, е недопустимо.
Поради неоснователността на главния иск и
обусловеността, в която се намират,
неоснователна се явява и
претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
Достигайки до същия извод по отношение основателността на иска по чл.34
от ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е жалбата против
първоинстанциононто решение в отхвърлителната му част относно претенцията на
ищците за присъждане направените разходи по продажбата. Процесните разноски, дори и да се приеме, че
са направени от ищците в качеството им на купувачи по сделката, не са получени
от ответницата. Същите съставляват вреди за ищеца, които не подлежат на
компенсиране от противната страна. Законът признава право на възстановяване, но
само на това, което е дадено по сделката. Обезщетение за понесени вреди е
предвидено единствено в хипотезата на унищожаемост на договора поради грешка. Във
всички останали случаи законът
ограничава правото на страните до правото им на възстановяване на даденото по
нищожна сделка и не допуска да се иска повече от това. /в този смисъл е решение
№ 1140/09.12.2005год. постановено по т.дело № 601/2005 год. на ВКС/. С оглед на
това претенцията за тяхното заплащане се явява неоснователна и правилно е
отхвърлена от районния съд, макар и по различни мотиви.
Ищците-жалбоподатели в настоящото
производство претендират заплащане на извършени в процесния имот подобрения на
обща стойност от 3 500 лева. Районният съд е уважил претенцията частично
за сумата от 380.77 лева, като е приел, че на тази стойност възлизат
извършените от тях в процесния имот подобрения, а в останалата част, до пълния
предявен размер, е отхвърлил претенцията
като неоснователна и недоказана.
Ответницата в първоинстанционното производство
обжалва решението в осъдителната му част, а ищците в първоинстанционното в
първоинстанционото производство- в отхвърлителната му част за сумата от до 539.89лева
/или за 159.12лева /.
Ищците
претендират, че са извършили подобрения в процесния имот на обща стойност
3 500лева, изразяващи се в боядисване на стени и таван на първия етаж в
жилищната сграда на стойност 1 500 лева, боядисване с латекс на тераса на стойност 200 лв., замазка и
ремонт на външни стълби с цимент и пясък на стойност 500 лв, поставяне на
циментови платна около 10 квм.м. пред жилищната сграда на стойност 500 лв и
поставяне на оградна /разделителна мрежа/ в двора на стойност 300 лв.
Ответницата оспорва извършването от ищците на
претендираните подобрения.
По делото е изготвена и изслушана основна и
допълнителна съдебно техническа експертиза, от която се установява, че при
огледа си вещото лице е констатирало боядисани стени в коридора и стълбището на
процесната жилищната сграда, боядисване с латекс на стена на тераса, както и
наличието на оградна мрежа с дължина от 17.10кв.м. по средата на дворното
място, поставена на прясно боядисани дървени колове. Вещото лице не е
констатирало извършено боядисване на тавана в кухнята като го е определил на „почернен
от печка твърдо гориво“. Посочил е, че стойността на боядисването на тавана на
кухнята като труд и материали възлиза на 43.62 лева, стойността на ремонта на
терасата като труд и материали възлиза на 32.99 лева, стойността на тротоарните
плочки като труд и материали възлиза на 81.28лева, замазката на стълбите е на
стойнст46 лева, а стойността на заграждението с мрежа е на стойност 127.50 лв.
В заключението си и в с.з. вещото лице
изрично е посочило, е тавана на кухнята не е боядисван, че в двора има стари
циментови платна, които са със залети фуги. Според вещото лице циментовите платна
са стари като ясно си личи, че заливането на фугите е станало с нов цимент.
Категорично е, че изброените в заключението дейности съставляват ремонтни
такива, необходими за поддържане на сградата, които не увеличават стойността на
имота.
По делото ищците са представени складови
разписки от 25.03.2013год., 03.06.2013год., 10.05.2013год. и 08.04.2013год. за
закупени строителни материали на посочените по-горе дати.
Основателността
на претенцията за заплащане стойността на извършени в процесния имот подобрения,
независимо от това дали ищците ги претендират като добросъвестни или
недобросъвестни подобрители, предпоставя да е доказано по делото, че такива
подобрения са извършени, че са извършени от ищците и то в периода на
осъществяваното от тях владение върху процесния имот. В случая макар и да се
установи, че част от посочените ремонтни дейности са извършени, то не се доказа
нито момента на тяхното извършване, нито че същите са извършени от ищците. В
частност това касае и ремонтните дейности, за които районния съд е приел, че
предявения иск е основателен. В производството пред районния съд не са
ангажирани гласни доказателства за установяване момента на извършване и лицата,
извършили сочените от ищците ремонтни
дейности, а представените стокови разписки не съставляват доказателство, че
посочените в тях строителни материали са закупени от ищците и че същите са
вложени именно в твърдените от тях ремонтни дейности.
С оглед на изложените съображения и липсата
на доказване ищците да са извършили сочените от тях подобрения в процесния имот
и през периода, през който са осъществявали владение върху него, предявеният от
тях иск по чл.74 от ЗС във вр. с чл.72, ал.2 от ЗС следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Достигайки до противен извод за сумата от 380.77
лева, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което
следва да се отмени като се постанови ново за отхвърляне на иска за тази сума,
а в останалата част-за сумата от 159.12лева, решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора на
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта му, с която Ф. В. е
осъдена да заплати на З.И. и П.И. разноски в първата инстанция.
На жалбоподателката
Ф.В. се дължат разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат общо на
сумата от 1033 лева. От тях сумата от
303 лева, част от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, 680 лева - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 50
лева - внесена държавна такса по въззивната жалба.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 77/08.07.2019год.,
постановено по гр.дело № 39/2018год. по описа на Районен съд- Брезник, В ЧАСТТА МУ,в която Ф.Ц.В.
е осъдена да заплати на З.А.И. и П. С. И. сумата от 380.77 лева, представляваща
стойността на извършени от ищците подобрения в имота, ведно със законната лихва,
считано от 26.01.2018год. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА МУ, в
която Ф.В. е осъдена да заплати на З.И. и П.И. разноски по делото в размер на
121 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН ПРЕДЯВЕНИЯ от З.А.И. с ЕГН ********** и П. С. И. с
ЕГН ********** *** против Ф.Ц.В. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на
сумата от 380.77 лева, представляваща стойността на извършени в урегулиран
поземлен имот в кв. 8„ а“ с площ от 833 кв.м. по регулационния план на с. ***,
община Брезник, одобрен със Заповед № III-1 от 1974г. при граници на недвижимия имот: от
изток-улица о.т 49-4, от юг –УПИ II, от запад - край на регулацията, от север- улица с о.т.
4-5 и в построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 58кв.м подобрения, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018год. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА З.А.И. с ЕГН ********** и П. С. И. с ЕГН **********
*** да заплатят на Ф.Ц.В. с ЕГН **********
*** сумата от 1033 лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, в частта му по иска с правно основание чл.34
от ЗЗД, подлежи на касационно обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му на страните като в останалата му част НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Председател: Членове: