Решение по дело №1217/2018 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 06.11.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на шести ноември                                               две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1217 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.

Молителката А.М.Б. твърди, че на ….. в 16.13 часа, ответникът отправил спрямо нея зап­лахи за убийство посредством телефонен разговор с дъщеря й С. като направил следното изявление: „Кажи на безмозъчната ти майка, че ако пак пише жалби, ще я прегазя с колата, ще я убия и унищожа“. Молителката лично възприела заплахата в присъствието на дъщеря си и синът си П.. Телефонът бил с включен микрофон и ответникът знаел, че тя слуша разговора. Това било акт на домашно насилие по чл.2 ал. 1 от ЗЗДН. Освен това, ответникът упражнявал и икономическо насилие върху нея, започнало през == г., което продължавало и до настоящия момент. Икономическото насилие се изразявало в това, че ответникът през == г. изтеглил кредит в размер на 13 000 лева на негова фирма – ЕТ „М.П.“, след което закрил фирмата и молителката трябвало да му плаща кредита. Ежемесечно плащала по 108 лева негов кредит по изп.д. № 447/2015 г. на ЧСИ Л. ..=. В същото време ответникът й дължал издръжка за минало време в размер на повече от 4 000 лева по изп. дело № 709/2012 г. на ЧСИ М. О... Касаело се за икономическо насилие по чл.2 от ЗЗДН. Ответникът не работел никъде, а молителката била на постоянна работа като военнослужещ във в.ф. № ... Тя и децата й трудно преживявали при така наложения икономически натиск от стра­на на ответника. Фактическата обстановка за извършеното домашно насилие била следната: до == г. молителката и ответникът живели на съпружески начала и от съжителството им се родили две деца – С. на 10 г. и П. на 9 г. Децата живеели постоянно при нея в гр. К.., на посочения в молбата адрес, а ответникът живеел в гр. Х.. При това положение молителката била легитимирана да подаде молба за защита от домашно насилие по реда на чл. 3 т. 2 и 3 от ЗЗДН. Майката упражнявала родителските права съгласно постановеното решение по гр.д. № 138/2018 г. на Районен съд Карлово като режимът за личен контакт с бащата бил ограничен по преценка на съда. С решение по гр.д. 17159/== г. на Районен съд П.. размерът на издръжката за двете деца бил увеличен от 230 на 300 лева. Тъй като М. ответникът не бил съгласен с размера на из­дръжката и режима на личен контакт, същият възприел едно засилено агресивно поведе­ние спрямо молителката и децата. Многократно отправял закани за саморазправа спрямо нея, обиди и клевети пред децата и нейните близки. През … г. същият бил осъден за домашно насилие по гр.д. №509/2014 г. на КрлРС. През == г. също завела дело по ЗЗДН пред КрлРС. Ответникът отказвал да заплаща дължимата издръжка и по този повод била образувана пр.вх. № 7824/== г. на Районна прокуратура – Карлово, която била прекратена на основание чл. 183 ал.3 от НК. Образувани били и други две преписки за неплащането на издръжка - № 527/2018 г. и № 1625/2018 г. на Районна прокуратура Карлово. Образувана била и пр. вх. № 1452/2018 г. на Районна прокуратура Карлово по чл.182 от НК - за нерегламен­тирани свиждания с децата й. Ответникът демонстративно отказал да спазва режима на свиждане и личен контакт, въпреки че  получил препис от решението на съда и бил предупреден от органите на МВР по водената преписка. В същото време имал много висок стандарт на живот - постоянно кара автомобил „Мерцедес”, ходел на лов, притежавал множество имо­ти. Имал две пушки, като през == г. закупил карабина за 1 600 лева. Непрекъснато говорел на децата, че решенията на съда не го интересуват, заплашвал и тях със саморазправа, обиждал ги с различни епитети, но най-вече агресията му била насочена срещу молителката като многократно казвал на децата, че ще я убие, ще я унищожи, разпори, накълца и други всевъзможни изрази. От това поведе­ние децата били постоянно под психическо безпокойство и стрес. Това положение в се­мейството й продължава вече повече от четири години. Въпреки подадените много­бройни жалби до МВР и прокуратурата, до настоящия момент нямало положителен ре­зултат. Поведението на ответника било целенасочено - чрез морален и психически тормоз целял тя да се откаже от родителските правата като майка, и той да не заплаща издръжка за децата. Размерът на неплатената текуща издръжка и тази за минало време вече бил значителен и затова била тази агресия на ответника. По тази причинена ==г. в 16.13 часа ответникът се обадил по телефона на дъщеря им С.. Разговорът се провел от телефон с номер ==, ползван от ответника, който позвънил на телефон с номер .., ползван от детето С.. В момента на обаждането молителката била заедно с двете деца, С. поискала съгласието на майка си да проведе разговора и включила високоговорителя на телефона. Ответникът знаел, че молителката слуша разговора и че П. е до нея. Още с отговарянето започнал да обижда С., наричал я с разни епитети и обидни изрази на висок тон, крещял. Казвал й, че ще стане проститутка, че е пройдоха, че е станала лъжкиня, че ще я прокълне и ще се откаже от нея в църква. Разговорът продължил 14.50 минути. И накрая ответникът отправил чрез детето описаната по-горе заплаха срещу майката. След приключването на разговора децата били силно уплашени, С. плачела. Молителката също се страхувала за здравето и живота си, както за този децата. Страхът бил породен и от обстоятелството, че ответникът притежава огнестрелни оръжия, заплахите му ескалирали и ставали все по-зловещи. Ответникът не се съобразявал с решенията на съда и предупрежденията на държавните институции. Той се чувствала недосегаем, което било основателно предположение, че може да изпълни заканите си спрямо нея и децата. За отправеното домашно насилие над детето С., молителката щяла да подаде отделна молба за защита. За отправените закани с убийство, щяла да подаде тъжба в Районна прокуратура К.. Настоящата искова молба била само за домашното наси­лие спрямо нея. МОЛИ съда да издаде заповед за защита.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против М.И.П..

Ответникът М.И.П. оспорва молбата. Твърди, че на ==година, детето С. е пътувало за Македония с баба си по майчина линия, и разговор със заплахи за убийство посредством детето спрямо ищцата А.Б. не е осъществяван в този смисъл. Признава следните факти: до == г. родителите са живеели на семейни начала и от съвместното си съжителство имат родени две деца -  С. на .. години и П. на …години. От == г. родителите са разделени, като с решение по гр.д. № 138/2018 г. – неприсъствено и понастоящем оспорено от ответника, на същия е бил определен режим на лични отношения с децата, а упражняването на родителските права е предоставено на майката. Оспорва обстоятелството, че дължи 4000 лева издръжка и не заплаща издръжката. Вярното било, че не я заплаща редовно, но по принцип изплащал издръжка и не дължал 4000 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли молбата за защита като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените удостоверения за раждане, че А.Б. и М.П. са живели на семейни начала до == г. и от съвместното им съжителство са родени децата С. и П.. Не се спори, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата след раздялата на родителите, е полагала майката А.Б.. С решение № 527 от .. г. по гр. дело № 138/2018 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на … г., упражняването на родителските права върху С. и П. е предоставено на Майката А.Б., а на бащата е определен режим на лични отношения с децата. С решение по гр. дело № 17159/== г. на Пловдивски районен съд е била изменена издръжката, която ответникът заплаща на децата си, като същата е била увеличена от 120 лева на 155 лева месечно за детето С. и от 110 лева на 145 лева месечно за детето П.. Представено е постановление от .. г. на РП Карлово за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 7824/== г. срещу ответника за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като в мотивите си прокурорът е приел, че към момента на постановяването му не са налице обективните признаци на състава, а именно – да не са платени суми за издръжка в  размер на две месечни задължения. Представено е постановление от ..г. на РП Карлово за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 527/2018 г. срещу ответника за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като в мотивите си прокурорът е приел, че към момента на постановяването му не са налице обективните признаци на състава, а именно – да не са платени суми за издръжка в размер на две месечни вноски. От представеното удостоверение от военно формирование № .. се установява, че ежемесечно от трудовото възнаграждение на ищцата са удържани суми по сметка на ЧСИ Л….. За месеците от октомври == г. до януари 2018 г. Представено е удостоверение то ЧСИ М.. О…, за дължимите суми за издръжка на децата към м. януари 2018 г. Представено е удостоверение от ЧСИ ЛЛ.\;=, че към датата на издаването му – 14.12.== г. длъжниците М.П. и А.Б. дължат по изпълнително дело 447/2015 г. суми, както следва: главница в размер на 4507.78 лева, 911.78 лева мораторна лихва и разноски. Не се спори, че на 30.10.== г. ответникът като длъжник и молителката като поръчител са сключили договор за кредит общо за сумата от 13 000 лева. Установява се, че срещу двамата е образувано изпълнително дело № 447/2015 г. по описа на ЧСИ ЛЛ.= и по него е наложен запор на трудовото възнаграждение на молителката. Запорното съобщение е от дата 03.10.== г. С решение № 327 от 25.07.2014 г. по гражданско дело № 509/2014 г. по описа на КрлРС, потвърдено с решение по въззивно гражданско дело № 2912/2014 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, спрямо молителката са били взети мерки за защита по ЗЗДН за осъществен върху нея физически тормоз на .. г. като по делото е представено и медицинското удостоверение. Установява се от удостоверение на РУ на МВР Хисаря, че ответникът притежава огнестрелно оръжие – една пушка и две карабини, както и разрешение за съхранение и употреба от .. г. По делото са приети като доказателство приключили, прокурорски преписки във връзка с твърдени от молителката престъпления, представени са сигнал до РП Пловдив, тъжби до прокурора за твърдяно престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, извършено на ==г. и за престъпление по чл. 182, ал.2 от НК, извършено на .. искова молба по гр. дело № 1117/== г. по описа на КрлРС с предмет – ангажиране на деликтната отговорност на ответника за неимуществени вреди; молби и становища по изпълнително дело № 709/2012 г. на ЧСИ \;=.

Във връзка с твърдения инцидент, съдът е допуснал до разпит свидетели на страните и е изслушал децата С. и П. – първото по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, а второто в качеството на свидетел.  От показанията на св. Д. се установява, че с майката А.Б. са дългогодишни колеги и приятелки, и по този повод свидетелката контактува и с децата. При срещите между двете приятелки, С. споделяла пред свидетелката, че баща й я заплашва и че се притеснява от тези заплахи.  Когато майката и децата решили да живеят в П.., тогава – в края на месец август т.г., бащата оправил заплахи към С. и я обидил. Заплашил, че ще смачка майката и казал на С., че ще пропадне като човек. Свидетелката попитала детето дали се страхува и то отговорило положително. При разговора между двете не била видимо притеснена, но от разговора с баща й минало известно време.  От показанията на св. Й.. се установява, че познава ответника и децата. С ответница била в добри, приятелски отношения. Свидетелката знаела, че М. и дъщеря му имали някакви пререкания, които се оценяват от свидетелката като родителски способ на възпитание. От разказите на ответника знаела, че С. навлиза в трудна възраст и с нея се разговаряло трудно. Не знаела какво се случило между двамата, ответникът не й разказал, но свидетелката била на почивка с приятелка в град Х.. и на .. г. придружила ответника до К... Там се срещнала със С., двете разменили съобщения по Вайбър, а ответникът се извинил на С. за нещо, за което я обидил в телефонен разговор. С. приела извиненията. По време на разговора между тримата С. не била нито притеснена, нито обидена, уговаряли издирването на книга в град П... Детето било спокойно, искало книгата на всяка цена, защото щяло да заминава на почивка. Разговорът и срещата се провели на улицата, пред дома на бабата на С.. От показанията на детето П., разпитано в качеството на свидетел се установява, че то не е присъствало на телефонния разговор между баща си и сестра си на ==г. Чувало е други разговори между сестра си и баща си, в които баща му наричал С. „пикла“. Имало случаи, в които бащата е правил забележки на децата как се държат с майка си, имало и други – при които отправял закани към личността на майката. Детето се притеснявало да говори с баща си по телефона, защото майка му и сестра му слушали разговорите. Изслушана по реда на чл. 15 от ЗЗдет., С. разказва, че на ==г. баща й се обадил по телефона, който ползвала от поне две години. Казал й, че ако замине да живее в Пловдив, ще стане проститутка и пройдоха (дума, на която не знаела значението), а за майка й казал, че ще я размаже с колата и ще мине през нея. Разговорът се състоял около 16:00 часа. По време на разговора баща й бил много ядосан, почти през цялото време баща й говорел, а тя мълчала, но се разплакала и разстроила. По едно време С. казала, че не иска да говори повече и прекъснала разговора с баща си. Била сама в стаята си в началото, по едно време майка й чула, че плаче, отишла при нея, затова чула почти целия разговор. Разговорът продължил 14 минути, майка й присъствала поне на десет минути от разговора, тя й казала да затвори телефона. С. се уплашила за майка си, а майката – за С.. Родителите й от дълго време били в конфликт, не искали да се виждат, но понастоящем баща й не се обаждал толкова често и конфликтите им намалели. Баща й по-често се обаждал на брат й сега, а тя от няколко месеца не го била виждала и не ходила при него в Х…. На следващия ден баща й дошъл в К… заедно със свидетелката Й.. и се извинил за поведението си. Имало и други случаи, в които баща й я обиждал по телефона и казвал почти едни и същи неща. По време на разговора бра й не бил там. С. запомнила датата на разговора, защото два дни по-късно отишла на екскурзия с баба си в Македония. Имало случаи, в които ответникът отправя закани по телефона докато разговаря с бра й П..

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани в процеса.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Легално определение за понятието „домашно насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено от лице с което пострадалият се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или от лице, то което има дете, каквато е настоящата хипотеза (чл. 3, т.2 и т.3 от ЗЗДН). Установено е и не се спори, страните са живели на семейни начала до == г. и от съвместното си съжителство имат две общи деца.

Предмет на делото е твърдян акт на домашно насилие – психически тормоз, извършен на ==г. посредством телефонен разговор, проведен между ответника и дъщерята на страните. За да е осъществен съставът на домашно насилие, следва да се установи налице ли е деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не, а в конкретния случай дали молителката е лицето, срещу което е осъществено домашно насилие, изразяващо се в отправената от ответника закана срещу живота и здравето на майката. Следователно, в настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо насилие на посочената дата над майката на С. и в какво се е изразявало същото. Молителката представя декларация по член 9 от ЗЗДН за осъщественото спрямо детето насилие на ==г., в която под страх от наказателна отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата – отправени закани в продължение на около 14 минути в телефонен разговор между детето и бащата като се твърди час на разговора – около 16:00 на ==г. – работен ден (вторник). Твърди се също, че телефонният разговор е бил проведен на високоговорител и ответникът е знаел за присъствието на майката по време на провеждането му. В подкрепа на декларираните факти е разпитана свидетелката Д., у която е придобила впечатления за съдържанието му от думите на самата С.. Наличието на разговор се потвърждава от С., изслушана в качеството на свидетел – пряко, и косвено от показанията на брат й П., който е запознат със ситуацията, и е чувал аналогични закани от страна на баща си по адрес на майка си по друго време. Показанията на тримата не се опровергават от никакви доказателствени източници. В показанията си свидетелката Й. сочи, че ответникът се е извинил на дъщеря си, но не е запозната с причините за това извинение, знаела, че се касае за обида.

Съдът намира за безспорно установено в процеса, че на ==г. ответникът е отправил обиди към дъщеря си и закани спрямо майка й в телефонен разговор със С.. Поводът за думите му е било несъгласието с решението на майката, тя и децата да сменят местоживеенето си от град К. и П.. Безспорно спрямо майката са отправяни закани в пред децата, за живота и здравето й. Фактите изложени в исковата молба са доказани, но според съда с изречените думи спрямо молителката не е осъществен акт на домашно насилие. Такъв е мислим спрямо детето С., но не и срещу майка й. за да достигне до този извод съдът отчита следното – разговорът е бил проведен между бащата и дъщерята в работен ден, по време когато се предполага майката да е била на работа. Няма никакви данни ответникът да е бил запознат с графика на молителката, да е целял разговорът да се проведе в нейно присъствие и да е целял да осъществи над нея психически тормоз. Фактът, че майката се е оказала слушател на телефонния разговор, според детето С. се дължи на това, че по време на провеждането му се е разстроила от думите на баща си и се е разплакала. Не се доказва по никакъв начин на ответника да е станало ясно, че майката присъства през цялото време – около 14 минути, според твърденията в исковата молба, или около 10 минути – според твърденията на С.. Не стана ясно в кой момент от разговора ответникът е отправил посочената закана – че ще убие молителката и ще я прегази с колата – дали в нейно присъствие, или само в присъствие на детето С.. Не се събраха каквито й да било доказателства ответникът да е имал умисъл да упражнява психически тормоз на посочената дата – ==г. спрямо майката на децата си и бивша партньорка. Всички данни по делото сочат, че ответникът е целял психологически да въздейства върху С. заради взетото от майка й решение за промяна в местожителството, но дори самото дете заяви, че родителите й не желаят да разговарят помежду си и не се виждат. Не може да се приеме, че дори да е разбрал за присъствието на майката, ответникът е целял психически тормоз върху нея, доколкото се е обръщал единствено към С.. според твърденията на самата молителка. Поради изложените съображения, съдът намира, че макар доказани в процеса, посочените закани са несъставомерни по отношение на молителката, доколкото няма дори едно доказателство ответникът да е целял с процесния разговор да осъществи тормоз над нея.

Що се касае до твърдения икономически тормоз, то първо същият не може да бъде предмет на делото като самостоятелен акт на домашно насилие, защото не е индивидуализиран по време. Но дори да се приеме, че се касае до продължават акт, с начало м. октомври == г., то с действията си ответникът не осъществява икономически тормоз по отношение на молителката. Същият, в качеството си на страна по изпълнителните дела, упражнява или бездейства във връзка със свои процесуални права. Молителката е сключила договор за поръчителство, т.е. поела е договорно задължение да отговоря солидарно с длъжника по кредита и ЗЗД е предвидил ред за защитата й. Вземанията за издръжка са вземания на децата, а не на молителката, а в случай на неплащане е предвиден и ред за частично получаване от общината по местоживеене на децата.

По изложените съображения съдът намира молбата за неоснователна и я оставя без уважение – не е доказан в процеса субективният елемент на състава на домашното насилие – ответникът да е целял да упражни психически тормоз спрямо молителката, доколкото не е доказано той да е знаел, че тя се намира в дома си, а впоследствие – и присъства на разговора с дъщеря му.

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, следва да бъде осъдена молителката да заплати държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на КрлРС.

ОТНОСНО разноските:

Ответникът претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърляне на молбата. Следва да се осъди молителката да заплати на ответника разноски в размер на 200 лева за реализирано адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на А.М.Б. с ЕГН ********** *** за издаване заповед за защита по ЗЗДН от М.И.П. с ЕГН ********** *** по повод извършен спрямо тях нея на домашно насилие на ==г., чрез телефонен разговор както иза продължително иконоическо насилие, считано от м. октомври == г. до подаване на молбата, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА А.М.Б. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 30.00 лева.

ОСЪЖДА А.М.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.