№ 932
гр. София, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. О. срещу определение № 830 от
18 октомври 2021г. по в. гр. д. № 561/2021г. на Окръжен съд - Перник, с което
е оставена без разглеждане жалбата й срещу действие на ЧСИ С. Б., peг. №
753, с район на действие Окръжен съд - гр. Перник, извършено по
изпълнително дело № 969/2021г. по описа на ЧСИ, - извършен на 20.05.2021г.
опис на недвижим имот и изразяващо се в извършване на опис на недвижим
имот, като процесуално недопустима, като със същото определение съдът е
прекратил производството по в. гр. д. № 561/2021г. по описа на Окръжен съд -
Перник. Частната жалбоподателка счита обжалваното определение за
незаконосъобразно, тъй като поддържа, че жалбата й до съда е допустима, и
иска отмяната му.
Насрещните страни – взискателят Л. И. М. и В. К. Л. – титуляр на
вещното право на ползване на имота, обект на изпълнение, са подали
отговори на частната жалба, с които са оспорили основателността й.
Поддържат, че М.О. е носител на правото на ползване върху описания имот,
собственост на длъжника И.Л., и не е трето лице – собственик на имота, която
да е упражнявала владение като такъв, а владението е упражнявано от И.Л. до
влизането му в затвора.
Съдът, като взе предвид данните от изпълнителното дело и доводите
1
на страните, намира следното:
В жалбата си с адресат съда М. О. е посочила, че обжалва
незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. дело № 696/2021г. по
описа на ЧСИ с рег. № 773 с район на действие ОС - Перник чрез насочването
му върху имот, който владее и на който на 20.05.2021г. бил извършен опис -
апартамент № 7, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.515.7938.1.7, находящ се в град Перник, община
Перник, област Перник, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект, от 19.11.2019г., с адрес на имота: град
Перник, ул. ***, блок 2, вход А, етаж 2, апартамент № 7 – е
незаконосъобразен. Голата собственост върху имота била прехвърлена през
2006г. от нея и В.Л. с договор за дарение на И.Л. и владението никога не било
предавано на собственика, а тя своила имота, като го владее на „фактическо и
правно основание“ и е единственото й жилище и като такова е
несеквестируемо. Оспорва по съдържание (без да се обоснова) протокола за
опис от 20.05.2021г. Иска от съда описът на имота да се отмени.
Срещу тази жалба са подадени писмени възражения от взискателя
Л.М., която счита, че правата на жалбоподателката като ползвател на имота не
я превръщат в трето лице – собственик, „което има право да претендира
самостоятелни права в изпълнителното производство“.
В мотивите по обжалваното действие, ЧСИ е посочил, че жалбата до
съда е неоснователна, тъй като жалбоподателката е носител само на правото
на ползване на имота.
Съгласно нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва
действията на СИ само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в
деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице; жалбата не се уважава, ако се установи,
че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или
възбраната.
В разглеждания случай с обжалваното в настоящото производство
определение на ОС – Перник е прието, че не е установено жалбоподателката
да е била във владение на процесния имот, поради което не е легитимирана да
2
се защита по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, а наред с това съдът е посочил, че
възбраната и описът не подлежат на атакуване от трето лице.
В частната жалба срещу посоченото определение на ОС, се изтъква, че
действията на СИ върху процесния имот нарушават правото на ползване на
жалбоподателката, а отделно от това с подадената от нея жалба до съда е
повдигнат въпросът за собствеността върху имота, която тя твърди, че е
придобила въз основа на давностно владение, като е започнала да упражнява
фактическа власт върху имота въз основа на правото си на ползване, но преди
повече от 10 години е започнала да владее имота като свой.
Частната жалба е допустима - подадена е срещу акт, подлежащ на
обжалване, от легитимирана страна и правото на жалба е упражнено с
редовна жалба в срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна
по следните съображения:
Насочването на изпълнението за парично вземане върху определен имот
(съдържанието на понятието „насочване на изпълнението“ и правомощията на
съда да отмени всички изпълнителни действия в случай, че приеме, че това
насочване е незаконосъобразно, е изяснено в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС) може да бъде допустим предмет на обжалване
и в хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК, освен в случаите на чл. 435, ал. 2, т. 2
ГПК, когато правото на жалба е признато на длъжника, – когато
жалбоподател е трето лице, което твърди, че не е длъжник по изпълнението и
владее имота към деня на възбраната. От изложеното в процесната жалба с
адресат съда, съобразно приетото по-горе, може да се направи извод, че
жалбоподателката е обосновала правото си на жалба срещу насочването на
изпълнението върху посочения имот именно с такива твърдения, въпреки че
не е уточнила от кога е започнала своенето на имота, съответно в кой период
го е своила по отношение на собственика, при положение че е титуляр на
ограничено вещно право от 2006г. и фактическата й власт върху имота не е
установена като владение върху имота. При т. н. гола собственост
правомощията владение и ползване на вещта са ограничени от запазеното за
предишния собственик/ци на имота (както е в случая) право на ползване, в
чието съдържание се включва правомощието владение (т.н. квази владение) и
ползване (по предназначението й) - упражняване на фактическа власт върху
вещта, съотв. служенето с нея и плащането на разноските, свързани с
3
ползването (чл. 56 и 57 ЗС). Верността на твърденията в жалбата, с които е
обоснована процесуалната легитимация на жалбоподателката и които следва
да бъдат уточнени, съобразно изложеното по-горе, за да подлежат на
преценка по същество по отношение на придобивната давност, на която се е
позовала – дали те отговарят на действителното фактическо положение, в т.ч.
дали е извършено позоваване на придобивната давност (вж. ТР № 4 от
17.12.2012г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС), противопоставимо на
взискателя - е въпрос по същество, а не по допустимостта на жалбата.
Предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е
законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът
за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение, се разглежда, доколкото е необходимо да се установи
законосъобразността или не на обжалваното действие – на насочването на
принудителното изпълнение. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4
ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на
законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по
отношение на материалното право на собственост (така т. 4 ТР № 3 от
10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС). В случая единствено
доводът за несеквестируемост на имота не може да бъде релевиран от третото
лице (вж. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК).
По изложените съображения обжалваното определение, с което е
прието, че жалбоподателката като трето лице не разполага с право на жалба, е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Така мотивиран, САС прие, че частната жалба срещу обжалвания акт,
с който е констатирана недопустимост на жалбата, подадена по реда на чл.
435, ал. 4 ГПК, е основателна.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 830 от 18 октомври 2021г. по в. гр. д. № 561/2021г.
на Окръжен съд – Перник.
Връща делото на Окръжен съд – Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5