№ 552
гр. Т., 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530100836 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.128, чл.222 и чл.224 от
КТ,чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че работил по трудово
правоотношение при ответника, като от 01.12.2020 година, трудовото му
правоотношение е прекратено. Твърди, че ответникът не му е заплатил
трудово възнаграждение за периода м.юли-м.ноември 2020 година, поради
което му дължи и обезщетение за забава. Твърди, че ответникът му дължи
и обезщетения по чл.222 и чл.224 от КТ. Твърди, че ответникът му дължи и
съответните лихви за забава върху тези претенции. Поради това ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
дължимото трудово възнаграждение в размер на 2 963.40 лв., лихва за
забава в размер на 216.83 лв., обезщетение по чл.222 от КТ в размер на
1 527.56 лв., лихва за забава, в размер на 83.17 лв., обезщетение по чл.224 от
КТ за 2019 г., в размер на 697.76 лв., за 2020 г., в размер на 687.24 лв., лихва
за забава, в размер на 134.80 лв., ведно със направените по делото разноски.
Ответникът, оспорва предявените искове по размер. Признава, че
ищецът е работил по трудово правоотношение, което към момента е
прекратено. Твърди, че е изплатил на ищеца сумата от 1 400 лв., като в
тази връзка прави възражение за прихващане на неговите задължения към
1
ищеца с тази сума.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Видно от приложения по делото трудов договор № 3 от 03.01.2019 г.,
ищецът работил при ответника на длъжността “ш.а.”. Със Заповед № 35
от 01.12.2020 година, трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено, считано от 01.12.2020 година. Трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ. Видно от заключението на
вещото лице неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за
периода юли 2020 г. – ноември 2020 г., включително е, в размер на 2 963.40
лв., като размерът на дължимата лихва за забава възлиза на 216.83 лв.,
размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ е 1 527.56 лв., а дължимата
лихва е в размер на 83.17 лв., размера на обезщетението по чл.224 от КТ за
2019 г. е 697.76 лв. и за 2020 г. е 687.24 лв., общо размера на задължението
по чл.224 от КТ е в размер на 1 385 лв., а размера на лихвата за забава
възлиза на 134.80 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните изводи: ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника, което към момента е прекратено. Правоотношението е
прекратено на 01.12.2020 година. За периода м.юли- м.ноември 2020 година,
работодателят не е изплащал на работника трудово възнаграждение. През
този период ищецът е бил на работа и е полагал труд, т.е. през този период
последния е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение.
Трудовото правоотношение е двустранно, като всяко от страните по него
има съответни права и задължения. Едно от основните задължения на
работодателя е да заплаща на работника в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. След като
работникът е изпълнил задължението си да полага труд, съобразно
уговореното по договора, то работодателят е длъжен да му заплаща
полагащото му се трудово възнаграждение. Видно от заключението на
вещото лице, работодателят не е заплатил на ищеца трудово
възнаграждение за претендирания период в пълен размер, като
задължението възлиза на 2 963.40 лв. Поради горното предявеният иск е
основателен и доказан по размер. Акцесорният иск за заплащане на лихва за
2
забава върху неизплатеното трудово правоотношение също е основателен.
Трудовото възнаграждение се дължи, като изплащането му е в установени и
определени срокове. Т.е. задължение има отнапред определен падеж, при
което в случай на неизпълнение на падежа, длъжникът, в случая
работодателят изпада в забава. За забавата дължи съответното
обезщетение. Размерът на лихвата за забава върху трудовото
възнаграждение, съгласно експертизата е 216.83 лв. С оглед на горното,
съдът приема, че и така предявеният иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл.325,т.1 от КТ. Независимво от основанието, за прекратяване, след като
работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
той има право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Размерът на
обезщетението е обусловен от прослуженото при работодателя време. В
случая не се спори, че на ищецът следва да бъде изплатено обезщетение, в
размер на две брутни трудови възнаграждения. Съгласно заключението,
размерът на това обезщетение възлиза на 1 527.56 лв., обстоятелство
сочещо на основателност на претенцията.
При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
ответникът не му е заплатил обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г. и 2020 година. Тук е мястото да се отбележи, че така
предявеният иск е един, независимо от това за какъв период от време се
претендира обезщетение -една, две или три години и т.н. Та за периода 2019
и 2020 година на ищеца се дължи обезщетение общо за 38 дни- за 2019 г.-20
дни, а за 2020 г.-18 дни. Разммерът на това обезщетение е общо за двете
години- 1 385 лв.
Ищецът е предявил и искове за заплащане на лихва за забава върху
претендираните обезщетения, върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в
размер на 83.17 лв., върху обезщетението по чл.224 от КТ в размер на 134.80
лв. Предявените от ищеца искове са неоснователни. Тези задължения на
работодателя към работника, за разлика от задължението за изплащане на
трудовото възнагжраждение, нямат определен падеж. За да изпадне в
забава работодателя и съответно да дължи обезщетение за това, то той
следва да бъде поканен от работника да му изплати обезщетенията.
3
Ищецът не представи доказателства, от които да е видно, че е поканил
ответника да му заплати дължимите обезщетения, от която датата да е
изпаднал в забава. Поради това така предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът твърди в отговора си, че е изплатил на ищеца
сумата от 1 400 лв., поради което прави възражение за прихващане на на
задълженията му за обезщетения по чл.224 и чл.222, ал.3 от КТ с тази сума.
Към това възражение, не са приложени никакви доказателства, които да
установят дали действително такава сума работодателят е изплатил на
ищеца, какво е основанието за плащане, както и допустимо ли е търсеното
прихващане. С оглед на горното, възражението е неоснователно.
На ищеца по делото е оказана безплатна правна помощ от адв. Ст.М.,
по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Поради това
възнаграждението за оказаната правна помощ следвада се възложи на
ответника, който да го изплати на процесуалния представител.
Дължимото възнаграждение се определя по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претенцията на адвокат М. е за всеки иск да и бъде определено
възнаграждение по реда на чл.7, ал.2 от наредбата. В случая приложима е
хипотезата на чл.7, ал.1, т.1 от наредбата. В чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са
уредени адвокатските възнаграждения по трудови дела. Съгласно легалното
определение по чл. 357 КТ, това са спорове между работника или служителя
и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по
изпълнението на колективните трудови договори, независимо дали исковете
са неоценяеми или с определен материален интерес. Правилото в чл. 7, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е създадено с оглед характера на съдебния спор, а не според
вида на предявения иск (оценяем или неоценяем). По реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се определят възнагражденията по дела за защита на
имуществени права, които не са породени от трудови правоотношения-
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012, постановено по Тълкувателно дело №
4
6/2012г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия,
задължително за съдилищата. Поради горното на адв.М. следва да бъде
присъдено възнаграждение за оказаната правна помощ в размер на
минималната за страната работна заплата, към момента на сключване на
договора за правна помощ- 27.05.2021 година- 650лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд- Т., държавна такса върху предявения иск за неизплатено трудово
възнаграждение в размер 118.54 лв., както и държавна такса по
предявените искове за заплащане на на лихва за забава, в размер на 50 лв., по
предявения иск за обезщетения по чл.222 от КТ, в размер на 61.10 и по иска
по чл.224 от КТ, в размер на 55.40 лв. Ощо дължимата от ответника
държавна такса е в размер на 285.04 лв. Следва да му бъдат възложени и
разноските за вещо лице в размер на 100 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „Маршала- Сашо Йорданов” със седалище и адрес гр.Т.,
ул.”Васил Левски”, № 43, ЕИК *********, представляван от С.Г.Й. да
заплати на П. М. ЕФТ. от гр.Т., ЕГН **********, съдебен адрес гр.Т.,
ул.“Лилия“, № 4, вх.Б, кантора 9, адв. Ст.М. сумата от 2 963.40 лв.,
представляваща неизплатено трудовото възнаграждение за периода месец
юли-месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г.,
сумата от 216.83 лв., представляваща лихва за забава върху трудовото
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ „Маршала- Сашо Йорданов” със седалище и адрес гр.Т.,
ул.”Васил Левски”, № 43, ЕИК *********, представляван от С.Г.Й. да
заплати на П. М. ЕФТ. от гр.Т., ЕГН **********, съдебен адрес гр.Т.,
ул.“Лилия“, № 4, вх.Б, кантора 9, адв. Ст.М. сумата от 1 385 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 38 дни за 2019 г. и 2020 година, ведно със законната лихва от
15.06.2021 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Маршала- Сашо Йорданов” със седалище и адрес гр.Т.,
ул.”Васил Левски”, № 43, ЕИК *********, представляван от С.Г.Й. да
5
заплати на П. М. ЕФТ. от гр.Т., ЕГН **********, съдебен адрес гр.Т.,
ул.“Лилия“, № 4, вх.Б, кантора 9, адв. Ст.М. сумата от 1 257.56 лв.,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, недно със законната
лихва от 15.06.2021 година.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. М. ЕФТ. от гр.Т., ЕГН **********,
съдебен адрес гр.Т., ул.“Лилия“, № 4, вх.Б, кантора 9, адв. Ст.М. против ЕТ
„Маршала- Сашо Йорданов” със седалище и адрес гр.Т., ул.”Васил Левски”,
№ 43, ЕИК *********, представляван от С.Г.Й. искове за заплащане на
лихва за забава върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 83.17
лв. и лихва за забава върху обезщетението по чл.224 от КТ, в размер на
134.80 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОТХВЪРЛЯ възражението на ЕТ
„Маршала- Сашо Йорданов” със седалище и адрес гр.Т., ул.”Васил Левски”,
№ 43, ЕИК *********, представляван от С.Г.Й. за прихващане на
задълженията му към П. М. ЕФТ. от гр.Т., ЕГН ********** за обезщетения
по чл.222, ал.3 и чл.224 от КТ, със сумата от 1 400 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ЕТ „Маршала- Сашо Йорданов” със седалище и адрес гр.Т.,
ул.”Васил Левски”, № 43, ЕИК *********, представляван от С.Г.Й. да
заплати по сметка на Районен съд – Т. държавна такса в 285.04 лв., както и
разноски за вещо лице в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „Маршала- Сашо Йорданов” със седалище и адрес гр.Т.,
ул.”Васил Левски”, № 43, ЕИК *********, представляван от С.Г.Й. да
заплати на адв. С.М. АК-Т., гр.Т., ул.“Лилия“, № 4, вх.Б, кантора 9, сумата
от 650 лв., представляваща възнаграждение за оказана правна помощ по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд- Т..
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
6