МОТИВИ:След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото,
съдът прие за установено следното:
Бивш главен
старшина П.С.П. - „Командир на дизелно - акумулаторно отделение“ във в.ф.26 800
– Варна, ЕГН **********, роден на *** ***, неженен, неосъждан, със средно
образование, българин, с българско гражданство. Подсъдимият е служил в
Българската армия от 01.12.1995 година до 01.10.2017 година, когато по взаимно
съгласие е прекратен договорът му за кадрова военна служба и е отчислен от
списъчния състав на формированието на основание Заповеди на Командира на в.ф.
26 800 с № ЛС-01-16/20.09.2017 година и № РД-01-278/04.10.2017 година. По време
на службата си се проявил, като дисциплиниран военнослужещ, работещ добре в
екип, инициативен и решителен при преодоляване на трудности, отнасящ се с
необходимото уважение към своите командири и колеги. Не е награждаван и не е
наказван.
Подсъдимият П.С.П. е правоспособен водач на
МПС със свидетелство за управление № *********, с придобити категории С, В, М,
АМ, ТКТ. До 05.09.2017 година няма регистрирани нарушения по Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, за които да са съставени актове за установяване на
административни нарушения /АУАН/, съответно както и издадени фишове за
нарушения по ЗДвП.
Бивш главен старшина П.П. на
05.09.2017 година почивал от дежурство и през деня употребил алкохол. Към 15:00
часа, същият ден, със собствения си автомобил – марка „Тойота”, модел
„Авенсис”, с рег. № В 4256 НК, който управлявал отишъл до гр.Суворово, на ул. „Кочо Честименски” 6 пред къщата
на бившата си приятелка гр.л. Р.Т.П.. Подсъдимият пътувал
сам и когато пристигнал в гр. Суворово вдигал скандал пред къщата с викове и
крясъци. Вратата била заключена и подсъдимият не е влизал в двора на къщата.
Гр. л. П. и родителите й се опитали да се свържат с полицията, но не успели. Подсъдимият
П., като разбрал, че П. и родителите й се опитват да се свържат с полицията,
веднага се качил на автомобила и потеглил. Около 15.30ч., пътувайки по път 2901, км.15 между
гр.Суворово и с.Левски, област Варна, посока село Левски, на един от завоите
загубил контрол над управлявания от него автомобил и катастрофирал в орехова
горичка. Подсъдимият се обадил по телефона на гр.л. Р.П. и й съобщил, че се е
блъснал с автомобила си в ореховата горичка на излизане от гр. Суворово.
По същото време свидетелят К.С.П. се обадил
по мобилния телефон на подсъдимия П.П. по личен въпрос. В проведения разговор
б.гл.старшина П. му казал, че ударил колата, описал му мястото, където е
станало това и го помолил да дойде да го прибере. След проведения разговор
подсъдимият П. напуснал мястото на ПТП-и заминал в неизвестна посока, без да
уведоми и без да изчака на място органите на МВР, каквито задължения е имал
съгласно Закона за движение по пътищата.
Около 16:10 часа същия ден полицейските служители от РУ –
Девня – свидетелите И.П.В. и М.Г.С., след като били уведомени от непознат
гражданин за настъпилото ПТП, посетили мястото и установили катастрофирал лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис на един от завоите на пътя по посока
с.Левски, като водача на автомобила не бил там. Полицейските служители
уведомили Оперативно дежурната част /ОДЧ/ на РУ – Девня да изпратят
автоконтрольор да обслужи произшествието.
На мястото на ПТП-то около 16:30
часа пристигнали свидетелите младши автоконтрольор Е.Н.Х. и младши инспектор Н.Г.К.
***. Те също не установили водача на автомобила, както и пострадали лица. Там
били колегите им от РУ - Девня – М.С. и И.В.. При полицейските служители спрял
автомобил „БМВ 520“ с водач свидетелят К.П.. Той им заявил, че познава водача
на катастрофиралия автомобил и имат уговорка да го прибере. Около 17:10 часа
главен старшина К.П. се върнал при полицейските служители на мястото на ПТП-то,
заедно с б.гл.ст-на П.П., който заявил на полицейските служители свидетелите Н.К.
и Е. Халрил, че е употребил алкохол преди ПТП и той е управлявал автомобила и е
допуснал ПТП-е.
Полицаите, след като установили самоличността
на водача на автомобила, около 17:20
часа извършили проба за алкохол техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
като уредът отчел 1,91 промила алкохол в издишания от б.гл.ст-на П. въздух. На бивш главен старшина П.П. били
съставени АУАН с бл. № 168058 за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1, т.2 б.
„а“ и б. „б“ от ЗДвП и АУАН с бл. № 168059 за констатираните от полицейските
служители нарушения по чл.5, ал.3, т.1 Закона за движение по пътищата,
подписани от него без възражение. Иззето му е и СУМПС. Издаден му е талон за
медицинско изследване с бл. № 0405844. Подсъдимият главен старшина П. бил
съпроводен до Център за спешна медицинска помощ гр.Девня за кръвна проба, но
отказал да даде кръв. Задържан е в РУ – Девня за срок до 24 часа, тъй като е
установено по надлежния ред, че е управлявал автомобила след употреба на
алкохол и е допуснал ПТП-е, което напуснал без да уведоми органите на КАТ.
Видно от заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза № 562/2017 година, по писмени данни по описа на
Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД,която се подържа и в
съдебно заседание е установено, че към 15:30 часа, когато е управлявал
автомобила и е допуснал ПТП-е, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на
бивш главен старшина П. е била в порядък 2,21 ‰ промила, отговаряща на средна
степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушение в координацията
на движенията, концентрацията на вниманието, еуфория, чувство за надценяване на
възможностите, неадекватно възприемане на околната среда и др.
С деянието си подсъдимият бивш главен
старшина П.С.П. осъществил състава на 343б, ал. 1 от НК тъй като на 05.09.2017
година, около 15:30ч., по път 2901,
км. 15, между град Суворово и с. Левски, община
Суворово, Варненска област, в посока село Левски, управлявал лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Авенсис“ с рег. № В 4256 НК, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Гореизложената
фактическа обстановка и правна квалификация се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на свидетелите депозирани в съдебно заседание,
частично от обясненията на обвиняемия депозирани в хода на досъдебното производство
пред разследващият полицай в присъствието на упълномощения от него защитник (л. 19 от ДП), приобщени към доказателствения материал по делото
по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.4 НПК, тъй като подсъдимият отказва да дава обяснение, от показанията на
техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, от заключението по назначената
съдебно медицинска експертиза, приложените писмени доказателства, справки и
документи по делото, служебна характеристика, кадрова справка, свидетелство за
съдимост.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият
отказва да дава обяснения , поради което бях огласени депозираните от него
обяснения в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник. В
обясненията си от 08.09.2017 година подсъдимият се признава за виновен, като в
обясненията си от 11.12.2017 година същият не се признава за виновен, като
твърди, че не той, а майка му св.И.С. управлявала МПС към момента на
настъпването на ПТП.
Защитата на подсъдимия адвокат Д. ***,
пледира за оправдателна присъда. Излагат се доводи, че алкохолната концентрация
не е установена по надлежния ред, а от доказателствата по делото не може
категорично да се установи кой е управлявал МПС към момента на настъпването на
ПТП, дали майка му или подсъдимият.
Прокурорът поддържа предявеното срещу
подсъдимия обвинение. След анализ на доказателствата по делото счита, че от
същите може да се направи извод, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба
на алкохол и самостоятелно е катастрофирал и е осъществил инкриминираното
деяние. В тази връзка се прави искане да бъдат кредитирани показанията на
разпитаните свидетели и останалия доказателствен материал по делото. Изразява
се становище, че показанията на свидетелката Вълчева – майка на подсъдимия са
депозирани с цел да бъде подкрепена защитната теза на подсъдимия, че не той, а
майка му е управлявала МПС към момента на настъпване на ПТП. Акцентира се на
показанията на свидетелите- полицейските служители, че подсъдимият
непосредствено след катастрофата пред тях е заявил, че той е управлявал МПС
след употреба на алкохол. Прави се искане подсъдимият да бъде признат за
виновен с налагане на наказание „Лишаване от свобода„ в размер на една година,
както и глоба в размер на 200,00 лв., с приложение на чл.66 от НК за срок от
три години, като бъде наложено и адекватно наказание по чл.343г от НК „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2 години.
Съдът счита, че подсъдимият бивш
главен сттаршина П.С.П. е осъществил инкриминираното деяние. Видно от
показанията на свидетелката Р. Петрова, и свидетеля К.П. депозирани в хода на
съдебното следствие и приобщените към доказателствата по делото показания от
досъдебното производство, подсъдимият непосредствено след ПТП разговарял с тях
по мобилния телефон. Подсъдимият П.П. около 15.30 часа на 05.09.17 година казал
на свидетелката Р. Петрова, че „се е блъснал с автомобила в ореховата горичка
на излизане от Суворово” (л. 76 от ДП ). Свидетелят К.П. също е
категоричен, че на 05.09.17 година след обяд се чул по мобилния телефон с
подсъдимия П., който му заявил, „..че е ударил колата и го помолил да го
прибере”(л. 74 от ДП ) като му обяснил, къде точно е
станало ПТП. Свидетелите, полицаите И.В. и М.С. посетили ПТП, където установили
лекия автомобил на подсъдимия. В последствие при тях спрял свидетелят К.П.,
който се познавал с подсъдимия и им заявил, че дошъл на мястото, за да прибере
водача на автомобила. Видно от показанията на свидетелите Е.Х. и Н.К. на
мястото на произшествието около 17.10 часа пристигнали свидетелят К.П. и
подсъдимият П.П.. Подсъдимият бил с контузна рана в областта на главата. При
пристигането си на произшествието подсъдимият П. пред тях заявил, че е водач на
автомобила, преди произшествието е употребил алкохол и той е управлявал
автомобила. Свидетелят К. в депозираните от него показания в съдебно заседание
сочи, че подсъдимият П. не е заявявал, че друг е управлявал МПС, и отпред откъм
шофьорската страна имало кръв, а свидетелят Х. е категоричен, че след като е
попитал подсъдимия дали е бил сам в автомобила подсъдимият му отговорил, че бил
сам. Същите свидетели сочат, че около 17.20 часа подсъдимият бил изпробван за
употреба на алкохол с Дрегер алкотест 7510, който отчел 1,91 промила алкохол.
На подсъдимия бил съставени два акта за това, че нарушил правилата за движение
по пътищата и напуснал произшествието, както и за това, че управлява МПС след
употреба на алкохол установена по надлежния ред чрез Дрегер Алкотест” като му
бил издаден талон за медицинско изследване и същият бил откаран до ЦСМП – Девня
за кръвна проба. Подсъдимият П. подписал съставените му актове без възражение.
Същият бил съпроводен до ЦСМП, където отказал да даде кръв за изследване.
Отказът на подсъдимия е удостоверен с подпис на свидетеля Н.К.. Съдът изцяло
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са логични,
последователни и кореспондират, както помежду си така и с останалия
доказателствен материал по делото. Съдът изцяло кредитира и заключението по
назначената съдебно-медицинската експертиза и останалия доказателствен материал
по делото подкрепящ показанията на тези свидетели.
Съдът не
кредитира показанията на св.И.В.С., майка на бивш главен старшина П., тъй като
същите не са логични последователни и не се подкрепят от доказателствата по
делото. Показанията й са в противоречие с показанията на свидетелите Р.П. ,И.В.,
М.С., Е.Х., Н.К. и К.П., относно безспорно установените обстоятелства, че
подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол и е бил сам в автомобила.
Показанията й остават изолирани от доказателствения материал по делото, като
съдът счита, че същите са депозирани с цел да подкрепят тезата на подсъдимия,
че не той е управлявал автомобила, а свидетелката С.. Съдът взе в предвид и
обясненията на подсъдимия депозирани в хода на досъдебното производство. Следва
да се има в предвид, че същият на два пъти при привличане в качеството на
обвиняем и разпит като такъв е променял своята теза. Първия път на 08.09.2017
година, в присъствие на защитника си е заявил, че се признава за виновен и не е
дал други обяснения. Втория път на 11.12.2017 година, в присъствие на същия
защитник в протокола за разпит на обвиняем е заявил, че не се признава за
виновен, тъй като майка му е управлявала автомобила и е допуснала ПТП, а той се
е возил до нея. Съдът не приема тезата на подсъдимия, че не той, а свидетелката
И.С. – майка на подсъдимия е управлявала автомобила. Тези негови твърдения се
опровергават изцяло от показанията на свидетелите Х., К., П., П., които са
категорични, че непосредствено след инцидента П.П. е споделил пред тях, че той
е управлявал автомобила, с който е претърпял ПТП, след употреба на алкохол и е
бил сам в автомобила. Безспорно е, че същият е управлявал автомобила след
употреба на алкохол и това е установено по надлежния ред. Видно от показанията
на свидетелите Х. и К. в 17.20 ч. подсъдимият е бил изпробван за употреба на
алкохол с Алкотест „ Дрегер”, който отчел 1, 9 промила, което е над 1.2 промила
и деянието е наказуемо по чл.343б от НК. На подсъдимия били съставени два акта
за административно нарушение в това число и акт за управление на МПС след
употреба на алкохол. Подсъдимият подписал акта без възражение и обяснение.
Обстоятелството, че ПТП е настъпило около два часа преди подсъдимият да
бъде проверен с „Алкотест Дрегер“ е довело до необходимостта да се изследва
наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия П. към 15.30 часа, когато той е
управлявал МПС и е допуснал ПТП. В тази насока Заключението по експертизата е
че към момента на ПТП подсъдимият П. е бил с алкохолна концентрация в порядък
2.21 промила.
Съдът не
приема тезата на защитата, че алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия
не е установена по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл.6, от Наредба №
30/2001 година за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични
вещества или техни аналози в сила
към датата на осъществяване на деянието.„В
случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване
употребата на алкохоли и/ или друго упойващо вещество от водача се установява
въз основа на показанията на техническото средство„
В
конкретния случай подсъдимият е бил изследван за употреба на алкохол с Алкотест
– Дрегер 7510 фабр. № ARBB0011 от полицейските служители
свидетелите Х. и К. и изследването е показало концентрация на алкохол 1.91
промила. Видно от приложената на л.30 от ДП справка, относно Алкотест „
Дрегер”-а, същият е преминал успешно проверка на 11.05.17 година и е с
валидност от шест месеца, т.е към датата на извършване на проверката е бил
изправен. Налице е установена по надлежния ред концентрация на алкохол в
кръвта. Допълнително е извършена съдебно медицинска експертиза, от
заключението, по която се установява, че към момента на настъпване на ПТП около
15.30 ч. алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия е в порядъка на 2.21
промила.
Съдът
счита, че всички гореизложени обстоятелства преценени в тяхната логическа
връзка, последователност и съвкупност по един несъмнен и категоричен начин
водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимият П. е осъществил
деянието по чл.343б, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе в предвид
смекчаващите вината обстоятелства: добрите характеристични данни, младостта на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, обстоятелствата свързани с това, че
жената, с която е живял на съпружески начала го е напуснала, липсата на
наказания по ЗДвП и Правилника за приложението му.
Предвид изложеното съдът определи на
подсъдимия П. наказание при привес на смекчаващите вината обстоятелства по
чл.343б, ал.1 от НК и чл. 54 от НК в размер на една година „Лишаване от
свобода” и „Глоба” в размер на 200.00 лева.
Съдът
като взе в предвид обстоятелството, че деянието на подсъдимия е изолиран случай
в поведението му, степента на обществена опасност на дееца и деянието счита, че
в конкретния случай не е необходимо същият да търпи ефективно така наложеното
му наказание „Лишаване от свобода„ ,поради което и на основание чл.66 от НК
отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години.
Съдът
като съобрази определеното наказание „Лишаване от свобода“, на основание
чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, лиши подсъдимия П. от Право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца от датата на отнемане на
свидетелството за правоуправление на МПС.
Съдът
счита, че с така определените наказания на подсъдимия ще бъдат изпълнени целите
на чл.36 от НК.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П. следва да заплати в полза на
държавата по транзитната сметка на Регионална служба „Военна полиция“ - Варна:
Банка - „СЖ ЕКСПРЕСБАНК“ - клон Варна, IBAN - ***, сумата от 126,96 лв. (сто двадесет и шест лева и
96 ст.) за съдебно - медицинска
експертиза и по сметка на Военен съд – Сливен в полза на бюджета на съдебната
власт 48,00 /четиридесет и осем / лева деловодни разноски .
Мотивите се написаха днес, 28.02.2017 година.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк.