Р Е Ш Е Н И Е №21
гр.Силистра, 25.03.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, с участието на прокурор
при Окръжна прокуратура гр.Силистра С. Г., като разгледа докладваното от съдия
М.Славова адм.дело №164 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура
Силистра, подаден при условията на чл.16 ал.1 т.3 АПК, срещу Решение №564 на Общински съвет гр.Силистра,
взето на заседание от 29.07.2021г. по Протокол № 23. Срещу същия акт е
постъпила жалба и от областния управител на област с
административен център гр.Силистра, по реда на чл.45 ал.4 изр.2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), по която е образувано
присъединеното адм.дело №170/2021г. (прекратено) към настоящото, за
постановяване на общо решение по двете оспорвания.С обжалвания акт по т.1
е актуализирана Програмата за управление и разпореждане с имоти - общинска
собственост в община гр.Силистра през 2021г.,включвайки предложение за продажба
на имот, представляващ 509.50/589.50 идеални части от сграда с идентификатор
66425.501.9170. 1.4 по Кадастралната карта на гр.Силистра, на четири нива с
разгърната застроена площ от 589.50 кв.м.,съгласно АЧОС №8241/09.06.21г. (л.95-десен долен ъгъл)
и по т.2 -е дадено съгласие за прекратяване на собствеността на
общинската част от същата сграда, чрез продажба по реда на Закона за общинската
собственост (ЗОбС) на търг с тайно наддаване, при
начална цена от 111 450 лева;депозит в размер на 20% от същата и цена на
тръжната документация от 100 лева без ДДС,при спазване на изискванията на чл.33
от Закона за собствеността (ЗС), нормиращ правото на изкупуване от съсобственик.
Оспорващите
органи твърдят,че
Решението било взето в хода на опорочена процедура, при неизяснени факти, в
нарушение на чл.35 и сл. АПК, като и в двете оспорвания битува довод за неустановеност,респ.
непълнота на мотивите, в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК. Акцент и в двата
сезирали съда документа, е поставен върху неправилното приложение на
материалния закон,като главното оплакване е за липса на съсобственост в
триетажната сграда,въпреки което били приложени правилата за преференциално
изкупуване по чл.33 ЗС,довели до генерална порочност на оспорения акт, според
твърденията.Протестиращия прокурор счита, че е накърнена и целта на закона посредством
превратно упражняване на власт. В този контекст настояват за отмяна на
оспорения акт, позовавайки се на
основанията от чл.146 т.2, т.3 и т.4 АПК.С прокурорския протест е релевирано и основанието от чл. 146 т.5 АПК- несъответствие
на акта с нормативната цел,поради заобикаляне на Закона (ЗОбС),посредством
което да бъдат продадени обособени,самостоятелни обекти на правото на общинска
собственост при прилагане на режима за приоритетно изкупуване от
съсобственик,какъвто в случая нямало,вкл. такъв не било и заинтересованото
ЕООД.В хода на съдебния процес доразвива идеята твърдейки, че дарственият акт,обективиран в НА
№ 139, том II, рег.№2215, д.№222/21г. от
13.05.2021г. на нотариус с рег.№307 на НК (л.93-л.94-десен ъгъл долу),
бил нищожен поради липса на задължително предхождащо го решение на Общинския
съвет за придобиване на недвижимия имот съгласно чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА.Поддържа,
че предвид отсъствието на цел/мотив за дарението и последвалите действия
(няколко дни по-късно) за изкупуване на процесните идеални части от общинския
имот,се е целяло заобикаляне на общия ред за продажба на общински имоти чрез
публична състезателна процедура (чл.35 ал.1 ЗОбС).В
резултат на последното била създадена една фиктивна съсобственост, предопределила
и незаконосъобразността на оспореното решение на Общ.С-Силистра. Изложените
мотиви в Докладната записка на Кмета на Общината (л.33-долен десен ъгъл)
били неустановени в процеса,вкл. след указания на съда,което се приравнявало на
липса на такива съгласно регулацията от чл.146 т.2 АПК.Освен това,прокурорът
счита,че лошото управление на общинската собственост,в нарушение на изискването
от чл.11 ал.1 ЗОбС,не може да доведе до благоприятни
последици за ответния орган.
Областният
управител, чрез представители по
пълномощие адв.П. *** и гл.юрисконсулт Д.Г., подкрепя всички аргументи на прокурора,
като доразвива възражението за нищожност на НА за дарение на въпросните идеални
части от обособения имот на „ДМС“ЕООД на община Силистра, позовавайки се на
чл.226 ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).Поддържа,че заинтересованите
страни- община Силистра и „ДМС“ЕООД,не са сключи-ли договор за дарение, а
ненаименуван възмезден договор,по който едната страна - дружеството е
прехвърлило право на собственост върху идеални части от самостоятелен обект с
идентификатор:6425.501.9170.1.1 (стар идентификатор:66425.501.415 4.1.1,съгл.
НА №138/28.09.17г.-л.91-л.92-долен десен
ъгъл), а дължимата насрещна престация е била - провеждане на оспорената процедура за
доброволна делба, в пряко нарушение на чл.8 ал.4 ЗОбС.
В обобщение, оспорващите органи твърдят,
че практически липсвали мотиви (фактически основания) за приемане на атакуваното
решение, в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК, тъй като нито от Докладната записка
на Кмета (вх.№1348/14.07.21г. на Общ.С-Силистра),нито от станалите разисквания
в хода на заседанието на общинския съвет, можело да се бъдат извлечени
мотивите, провокирали релевираната процедура - кое е налагало продажба на
частта на общината в процесната сграда и защо същата е следвало да бъде
извършена в хипотезата на чл.33 ал.1 ЗС на конкретно юридическо лице,при
отсъствие на съсобственост.Напротив,безспорно било, че общината притежава
еднолично собствеността върху сутерена, първи и втори етаж, и единствено на
третия (инсталационен) етаж, е била учредена съсобственост с въпросното
дружество (привидна,посредством нищожното дарение),но решението обективирало воля, при преференциални за последното
условия, да бъдат продаде-ни всичките 4 нива, представляващи самостоятелен
обект на правото на собственост на общината.Допуснати били и съществени
нарушения на административно производствените правила, с позоваване на чл.52 от
Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Силистра (л.47-л.62-десен долен ъгъл,
занапред само Правилника).Това било така,защото на заседание на Постоянната
комисия по общинска собственост било прието решение да не бъде подкрепена
процесната ДЗ, но при обсъждането ѝ в Общинския съвет,председателят на ПК
докладвал съвсем друго становище (каквото не било формирано от членовете на
комисията),включително допълвайки проекта за решение с предложеното
„актуализиране“ на Програмата за разпореждане с общински имоти през 2021г., както
и с промяна на сочените в ДЗ правни основания за разпоредителните действия, заменяйки
чл.36 ЗС от проекта, с чл.33 ЗС.Подобни предложения в ПК“Общинска собственост“
не са били обсъжда-ни, което сочело на категорично нарушение на чл.97 от
Правилника, както и на чл.49 ЗМСМА. Практически, на заседанието на
Общ.С-Силистра, била внесена за разглеждане (ad hoc) съвсем различна ДЗ, при това
изготвена не от Кмета на общината, а от общински съветник, каквато не е била
включена в Дневния ред на заседанието, нито обсъждана предварително в
постоянните комисии на съвета. Оспорващите органи твърдят, че са нарушени
правилата и на чл.35 и чл.36 АПК, тъй като решаващият колективен орган не бил
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не бил обсъдил
възраженията на общинските съветници, направени на самото заседание. Ето защо, при
пълна липса на каквито и да е данни за размера на получаваните наеми от
подлежащите на отчуждаване общински обекти в процесната сграда
(Бизнес-инкубатор);за фактическата необходимост от ремонт на нейния покрив и
други подобрения,вкл. тяхната стойност,е приел атакуваното решение, което
сочело на пренебрегване на нормативното задължение на органа да събере и
служебно относимите доказателства, довело до накърняване на принципа от чл.7 АПК за истинност (за действителност на фактите).
С оглед на всичко гореизложено се
твърди,че дори и да е била обоснована необходимостта от продажба на въпросния
общински имот, то същата е било допустимо да бъде извършена единствено по реда
на чл.35 ал.1 ЗОбС, чрез публична състезателна
процедура, а не в релевираните хипотези,вкл. чл.33 ал.1 ЗС.Ето защо оспорващите
органи настояват атакуваното Решение №564/29.07.21г. на Общ.С-Силистра, да бъде
изцяло отменено, като несъответно на закона и фактите по делото. Претендират
присъждане на съдебни разноски,вкл. по представен списък от Областния управител
по чл.80 ГПК (л.424-л.427).Заявяват възражение за прекомерност от-носно
заплатените адв.хонорари от ответника и от „ДМС“ЕООД, по чл.78 ал.5 ГПК.
Ответникът - Общински съвет гр.Силистра, чрез представител по пълномощие адв.М.Ч. ***,
в открито съдебно заседание, в писмен отговор (л.229-л.237) на оспорванията и в писмени бележки по съществото на спора,
поддържа неоснователност на същите.Твърди, че са спазени нормативните
изисквания за форма, съгласно регламентацията от чл.59 ал.2 АПК, като мотивите
за вземане на оспореното решение се съдържали в Докладната записка на общинския
кмет. Нямало нарушения на административнопроизводствените правила в контекста
на релевираните такива от оспорващите органи,защото: на заседанието на общинския
съвет било докладвано становището на постоянната комисия по общинска
собственост от нейния председател, който, на основание чл.59 Правилника,бил
представил и проект за изменение и допълнение на процесното решение,за което
нямало пречка предвид качеството му на общински съветник и регулацията от чл.23
ал.1 т.2 Правилника,респ. чл.33 ал.1 т.2 ЗМСМА. От представения по делото
Протокол №23 от проведеното заседание на органа на местното самоуправление на
29.07.2021г. се установявало,че същото било редовно (от 33 общински съветници
са присъствали 27); гласуването е било
поименно,при което със 17 гласа „за“; 8 -„против“ и 2 -„въздържали
се“,решението било прието съгласно изискванията на чл.27 ал.4 и 5 ЗМСМА. Твърди,
че била налице съсобственост,защото общината не била предприемала действия по
обособяване на отделни самостоятелни обекти в сградата, независимо от
обективната им обособимост, съгласно заключението на
Съдебно-техническата експертиза.Категорично се противопоставя на възражението
за нищожност на дарение-то, извършено с НА №139/13.05.2021г. на 17.50/98.00 ид.части от обекта в
сградата с идентификатор:66425.501.9170.1.1,тъй като релевираните с чл.226 ал.3 ЗЗД мотиви/причини като изискване за законосъобразност, били изяснени в процеса
от СТЕ и се свеждали до необходимостта от осигуряване на достъп до общата част
на сградата - покрив,на основния собственик в същата - общината. Намира за
ирелевантно твърдението на протестиращия прокурор,че дарението следвало да бъде
предхожда- но от решение на Общ.С за придобиване на вещните права,позовавайки
се чл.34 ал. 3 ЗОбС, както и на чл.10 от Наредбата за
общинската собственост- НОС (л.43-л.64). В обобщение поддържа, че както
дарението не било засегнато от какъвто и да е порок (още по-малко водещ до
неговата нищожност), така и оспореното Решение на общинския съвет гр.Силистра
било съответно на установените факти по делото и закона, поради което настоява
за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК (л.423).
Заинтересованата
страна - Община гр.Силистра,чрез упълномощен
представител, директор на дирекция„Правна“ Н.Н.
(л.131),в съдебно заседание и в писмен отговор на двете оспорвания
(л.128-л.130), поддържа тяхната неоснователност. Намира за недопустимо
обжалването на разпореденото с т.1 от релевираното решение на общинския съвет гр.Силистра,
тъй като същото било акт без самостоятелно значение, несъздаващо права или задължения
за никого, поради което и не попадало в периметъра на дефинираните с чл.21 АПК
административни актове. Счита, че била спазена нормативната процедура както за
разпореждане със съсобствения дял от процесната
сграда- частна общинска собственост, така и при приемане на оспореното Решение
от общинския съвет Силистра, в допустимата му за съдебен контрол част по т.2. Същото
било взето с нужния кворум при редовно проведено заседание на органа на
местното самоуправление,при ясно посочени фактически основания за приемането му,вкл.
след проведен дебат в самото заседание, поради кое-то настоява да бъдат
отклонени оплакванията за наличие на основанията от чл.146 т.2 и т.3 АПК за
неговата отмяна.Твърди,че въпросната съсобственост между общината и „ДМС“ЕООД
била възникнала още с приватизирането на едноетажната масивна сграда (пералня),
ведно с процесния резервоар от 98 кв.м. на 27.07.2004г. Впоследствие вещните
права върху същия преминали през друг собственик,който с НА №138, том I, рег. №2940, д.№138/28.09.17г. продал на
заинтересованото дружество притежаваните от него обекти в сградата,ведно с
проблемното помещение „резервоар“, представляващо преди тази продажба
„инсталационен етаж“,но описа-но в НА като самостоятелен обект с
идентификатор:66425.501.4154.1. и предназначение-„друг вид самостоятелен обект
в сграда“,който е реално обособен.Последното твърди,че било следствие от действията
на органите по кадастъра,във връзка с изготвянето на Кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр.Силистра, одобрени със Заповед №РД-18-66/02.06.2008г.
на изп.директор на АГКК (опровергано от
допълнителното заключение на СТЕ). Позовавайки се на Решение №164/26.05. 2010г.
по гр.д.№802/2009г. на I ГО на ВКС,
поддържа, че била установена процесната съсобственост по отношение на цялата
сграда, поради което и съответно на закона същата следвало да се прекрати по
реда на чл.36 ЗОбС,чиято алинея 2 препраща към ЗС и
ГПК,вкл. чл.33 ЗС. Последното било задължително за спазване условие, защото в
противен случай, съсобственикът („ДМС“ ЕООД) имал право на иск за нищожност на
сделката (коректното възражение е, че има право на иск за изкупуване по реда на
чл.33 ал.2 ЗС). Намира за ирелевантна обсъжданата в
прокурорския протест разпоредба на чл.76 ал. 3 т.2 НОС,която била относима за неподеляеми съсобствени имоти, какъвто
процесният не е.Твърди, че атакуваният акт за дарение не е нищожен, обратно на
възражението на прокурора, защото: на първо място, не от него възниквала
спорната съсобственост и, на второ - при безвъзмездно придобиване на вещни права
от общината, не се изисквало предхождащо го решение на общинския съвет, в
контекста на чл.34 ал.3 ЗС,във връзка с чл.61 ал.2 от Закона за наследството
(ЗН).Въпреки всичко това, ако съдът приемел, че не е налице съсобственост между
община гр.Силистра и „ДМС“ ЕООД в процесната сграда, предвид заключението на
СТЕ по допълнителната задача, както и изрично описваният „резервоар“ в
приложените по делото нотариални актове като самостоятелен обект на правото на собственост,
с нарочен идентификатор в КККР, още от момента на при-добиването му от
заинтересованото дружество (28.09.2017г.), то алтернативно, съдът да отменял
оспореното решение по т.2, само в последната му част, свързана със спазване на
изискването на чл.33 ЗС, като съхрани основата му, защото общината имала
интерес да се разпореди с обособената част, съгласно приложения проект, с
идентификатор:66425.501.9170.1.4.
Заинтересованата страна -“ДМС“ЕООД гр.Силистра, ЕИК:*********, представлявано
от управителя М.С.Д.,чрез представител по пълномощие адв.И.И. *** в съдебно заседание, в писмен отговор на две-те
оспорвания (л.242-л.250) и в писмени бележки по съществото на делото, оспорва както
прокурорския протест, така и жалбата на Областния управител, излагайки съображения
в подкрепа на правилността на атакуваното Решение №564 по Протокол
№23/29.07.21г. от редовно заседание на общинския съвет гр.Силистра.Поддържа, че
същото не било засегнато от твърдените процесуални пороци по смисъла на чл.146
т.2 и т.3 АПК,тъй като било очевидно, че в Докладната записка на кмета на община
Силистра са посочени фактическите основания за неговото приемане, допълнени от
станалите разисквания на самото заседание,видно от приложения Протокол №23 (л. 18-л.26).
Процесът на волеобразуване
на колективния орган не бил накърнен, като крайният му резултат бил съответен
на закона - спазено било изискването за специалния кворум от чл.27 ал.4 ЗМСМА,
както и разписаната процедура с чл.57-чл.59 Правилника. В съгласие с
поддържаната теза от ответния Общ.С-Силистра твърди, че няма пречка всеки общински
съветник, какъвто е и председателят на ПК по общинска собственост,да внася
предложения за изменение и допълнение на разглеждано от общинския съвет проекто-решение, както било процедирано
в случая. От-носно оспорената му материална законосъобразност счита, че била
установена конфликтната съсобственост между дружеството и общината по отношение
на цялата сграда, поради което предприетите действия за нейното прекратяване по
процесния начин, били законосъобразни.Същата била учредена и съществувала
отпреди при-добиването от ЕООД (2017г.) на помещението „резервоар към пералня“
на ниво +5.25 с площ от 98 кв.м., с право на преминаване през стълбище от
западния вход на сградата. Всичко това било дало законно основание на
дружеството да поиска прекратяване на въпросната съсобственост по отношение на
цялата сграда посредством доброволна делба съгласно чл.36 ал.1 и ал.2 ЗОбС и чл.76 ал.1 НОС (л.201). Според нормативната
процедура, искането било разгледано от комисията по чл.64 от с.н.(л.67-л.69), в
изпълнение на чиито указания бил изготвен инвестиционен проект (л.184-л.200) за
делба,съответно изменение на КККР в СГКК-Силистра,с обособяването на два
самостоятелни дяла с проектни номера:66425.501.9170.1.4 и 66425. 501.9170.1.3,
първият от които е предмет на оспореното решение. Извършена била оценка на
проектирания нов самостоятелен обект,обособен по вертикала на сградата, на
четири нива, с разгърната застроена площ от 589.50 кв.м.,от които 509.50/ 589.50
ид.ч. са общинска собственост,а останалите
80.50/589.50 ид.ч.- на „ДМС“ ЕООД
(л.203-л.213).Съгласно заключението на същата, пазарната стойност на общинския
дял възлизал на 111 450.00 лева,при данъчна оценка 109 261.70 лв. (л.214).
Ето защо поддържа,че при стриктно спазване на нормативната процедура оспорено- то
решение било законосъобразно.Още повече,че чл.36 ал.2 ЗОбС
изрично препращал към приложението на ЗС и ГПК, поради което не можело да бъде
пренебрегната разпоредбата на чл.33 ЗС, гарантираща привилегията на дружеството,
като съсобственик, да изкупи дела на общината, преди всички останали. Категорично
възразява срещу искането на протестиращия прокурор,съдът да установи нищожност
на дарението,извършено с НА №139/13.05.21г. на 17.50/98.00 ид.ч.
от обособеното помещение с идентификатор:66425.501.9170.1.1,след което бил
съставен Акт №82 41/09.06.21г. за частна общинска собственост (л.218),поради
отсъствие на предпоставките от чл.226 ал.3 ЗЗД.
Със
или без процесното дарение, според страната, спорната съсобственост съществувала
и то по отношение на цялата сграда, без значение в какви части. Дарението било
направено единствено със специфичната дарствена цел
на заинтересованата страна,т.е. с цел обогатяване на Общината и гарантиране спокойното
упражняване на правото ѝ на достъп до общата част - покрив.Поради липсата
на каквито и да било доказателства (тежестта за което носел релевиращият
нищожността прокурор), настоява съдът да го отклони като недоказано, а в
основата си и неоснователно,защото нямало заобикаляне на закона или противоречие
с добрите нрави.В условията на евентуалност,при преценка на съда,че в сградата
съществуват два самостоятелни обекта с двама собственици,моли да бъде прието,че
съгласно чл.3 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), същият е
неприложим в случая, препращайки към ЗС,което отново сочело на правилно
приложение на материалния закон от ответния орган. Ето защо настоява оспореното
решение да бъде оставено в сила в цялост, както и да бъдат присъдени съдебни
разноски (л.416-л.422).
Настоящото
производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с чл.8 ал.11 ЗОбС, във връзка с чл.45 ал.3 и ал.4 изр.2 ЗМСМА и с чл.16
ал.1 т.3 АПК. Съдът, като обсъди изложените в протеста на ОП-Силистра и в жалбата
на областния управител доводи, след преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: Оспорването
е процесуално допустимо по отношение на т.2 от процесното Решение
№564/29.07.2021г., взето по Протокол №23 от заседание на общинския съвет гр.Силистра,като
подадено срещу административен акт,в отклонение от чл.145 АПК, по силата на
специалните разпоредби на чл.45 ал.3 и ал. 4 изр.2 ЗМСМА и чл.8 ал.11 ЗОбС;подлежащ на съдебен контрол; от активно легитимирани
страни - прокурор, при условията на чл.16 ал.1 т.3 АПК и наличие на защитим важен
обществен интерес по смисъла на същата процесуална норма, както и предвид нормативните
правомощия на областния управител да упражнява контрол за законосъобразност по
отношение на всички категории актове,вкл. изрично посочените по чл.45 ал.4 ЗМСМА.Съгласно чл.149 ал.4 АПК, когато прокурорът не е участвал в
административното производство, той може да оспори акта до един месец от
издаването му,въпреки което и двете оспорвания са постъпили в законоустановения срок (при липса на данни кога е уведомен
областният управител за процесното решение,е налице негово Писмо с
изх.№1-1331-2/09.08.2021г. на л.9 от делото, а жалбата е постъпила в общински
съвет Силистра на 13.08.2021г.). Разгледани по същество, както протестът, така
и жалбата на областния управител, са основателни
по отношение на т.2 от обжалваното
решение и недопустими по отношение на т.1.
С оспореното Решение №564/29.07.2021г. по
Протокол №23, общинският съвет гр.Силистра по т.1, на основание чл.21
ал.1 т.8 ЗМСМА, чл.8 ал.9 ЗОбС и чл.4 ал.2 от НОС, е
актуализирал Програмата за управление и разпореждане имоти - общинска собственост в община
Силистра през 2021 година,приета с Решение №412/ 28.01.2021г. на
Общ.С-Силистра,като в раздел В.“Имоти, които Община Силистра има намерение да
предложи за продажба“,е включил следната нова точка:„509.50/ 589.50 идеални
части от самостоятелен обект с идентификатор:66425.501.9170.1.4 по
кадастралната карта на гр.Силистра, с предназначение „за офис“, брой нива 4 и
разгърната застроена площ 589.50 кв.м. (АЧОС №8241/09.06.2021г.)“.Относно
незаконосъобразното изменение/актуализиране на Програмата за управление и
разпореждане с имоти - общинска собственост през 2021г., протестиращият
прокурор не е изложил съображения,но Областният управител счита,че същата (незаконосъобразност)
била начална, защото в нарушение на чл.8 ал.9 ЗОбС,предложението
за включване на процесния имот в Раздел В.“Имоти, които Община Силистра има
намерение да предложи за продажба“, било на общински съветник,а не на общинския
кмет, като не е била обсъдена изобщо необходимостта от актуализация на
общинския бюджет,както и не била оповестена на населението, съгласно
регламентацията от чл.8 ал.10 ЗОбС.
Настоящият състав приема, че оспорването в тази му част е недопустимо,
защото: В т.1 от обжалваното по делото решение на Общ.С-Силистра, неправилно е
посочен чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА,тъй като с него фактически не се извършва
разпореждане с процесния имот, а се заявява намерение за това. Правото на
оспорване на бъдещия акт за разпореждане с общинската собственост е изрично
нормирано с чл. 8 ал.11 ЗОбС,който акт обаче е
различен от Програмата по чл.8 ал.9 от същия закон. В този ракурс поставен
процесуалният въпрос за допустимостта на оспорването на релевираната
актуализация на Годишната програма за управление и разпореждане с имотите - общинска
собственост, сочи на липса на годен предмет на съдебния контрол.Обсъжданата т.1
от атакуваното (в цялост) решение е част от производството по приемане на
решение по чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА (каквото е то по т.2), а това при действието на
чл.21 ал.5 АПК, го изключва от кръга на индивидуалните административни актове и
съответно от възможностите за съдебен контрол по аргумент от чл.59 т.1 АПК. По
своя характер оспореното решение на Общ.С-Силистра по т.1 няма белезите на
краен и самостоятелен административен акт по разума на чл.21 АПК, нито белезите
на общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК,тъй като не поражда права и
задължения за определени правни субекти или да засяга тяхна правна сфера, нито
създава права и задължения или непосредствено да засяга права, свободи или
законни интереси на неопределен брой лица.Или, в тази му част процесното
решение не разкрива белезите на акт със самостоятелно правно значение, както
основателно възразява процесуалният представител на община Силистра.При липса
на годен предмет на съдебния контрол, производството в тази му част следва да
бъде прекратено с оставяне без разглеждане на двата сезиращи съда документи. Изцяло
в такъв смисъл е трайната съдебна практика (Вж.Определение №1235/25. 01.13г.,адм.д.№859/13г.
на I О; Определение
№6379/10.05.13г.,адм.д.№5702/13г. на IV О;
Определение №213/09.01.15г.,адм.д.№14984/14г. на VIII О;Определение № 506/18.01.16г.,адм.д.№13754/15г. на VIII О и много други на ВАС).
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Решение №564,взето
по Протокол №23/29.07.2021г. от
заседание на общински съвет гр.Силистра, в частта му по т.2, с която на
основание чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА, чл.35 ал.1 и чл.36 ал.1 т.2 ЗОбС
и чл.68 и чл.76 ал.1 т.2 от НОС, е дадено съгласие
за прекратяване на собствеността на общинската част от самостоятелен обект
с идентификатор:6642 5.501.9170.1.4 по КК на гр.Силистра,с предназначение „за
офис“, брой нива 4 и разгърната застроена площ от 589.50 кв.м.,заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, представляваща
509.50/589.50 идеални части от обекта (АЧОС №8241/09.06.21г., вписан в СВп на 10.06.2021г.,вх.рег. №3245, акт №76, том VIII, д.№2100, ДРВ 3240) чрез продажба по реда на ЗОбС, на търг с
тайно наддаване, при начална цена в
размер на 111 450.00 лева, депозит в размер на 20% от опре-делената
цена и цена на тръжната документация в размер на 100 лева без ДДС, при спазване изискванията на чл.33 от Закона
за собствеността.
От
административната преписка се установява:С Договор за приватизационна продажба
от 27.07.2004г. (л.96-л.98-десен ъгъл
долу) Община гр.Силистра е продала на
„КАСТЕЛ“ООД гр.Силистра едноетажна масивна сграда - пералня, представляваща
обособена част от имуществото на общинско дружество „Свежест“ЕООД,вкл.по б. “в“
на чл.1„помещение за резервоар към пералнята на ниво +5.25 със застроена площ
от 98 кв.м. и право на преминаване към
него през стълбище от западния вход на двуетажната сграда“.С Постановление от
26.04.2017г. на частен съдебен изпълнител с рег.№767 по регистъра на КЧСИ,
горният имот в цялост, описан по напълно същия начин, е възложен в собственост
на „РИВА 1797“ ЕООД гр.Варна (л.240-л. 241).От приложенията към Допълнителната
Съдебно-техническа експертиза (л.390-л.413) се установява,че последният приобретател на имота е провел пълна процедура по
обособяването на самостоятелни обекти на правото на собственост
(Вж.Заявление-КККР вх.№01-183799/19.06.17г.),вкл. за „резервоара“,получил
самостоятелен идентификатор:66425.501.4154.1.1 и ново трайно предназначение в
КР -„друг вид самостоятелен обект в сграда“ (л.410). Или, не може да има спор
по въпроса, че от м.юли.2017г. процесното помещение е обособено реално, а не
просто обособимо в някаква имуществена съвкупност
придобита по силата на проведена приватизация на общинско дружество.Точно с
тези му кадастрални идентификационни белези и правната му
обособеност,помещението е придобито от заинтересованото дружество в съдебния
процес „ДМС“ЕООД гр.Силистра, видно от т.3 на НА №138,том I,рег.№ 2940, дело №138/28. 09.2017г. (л.91-л.92-долен десен ъгъл).
С НА
за дарение №139, том II, рег.№2215,
дело №222 от 13.05.2021г., последното е дарило на община Силистра 17.50/98.00
идеални части от самостоятелен обект с идентификатор:66425.501.9170.1.1 (стар №:66425.501.4154.1.1),с
предназначение „друг вид самостоятелен обект“ (с преустановяване на работата на
пералнята е отпаднала необходимостта и от „резервоар“ към същата,което е
наложило промяна на кадастралния код на обекта,вкл. отпадане на обозначаването
му като „инсталационен“ етаж,т.е. с обслужващо предназначение и следователно
неподлежащо на делба). В НА е посочено изрично (при описанието на обекта),че в
него „[…] се намират всички разпределителни комуникации и част
от мрежите на техническата инфраструктура на сградата, както и единственият
достъп до покрива на същата […]“.
Почти непосредствено след това, на 18.05.2021г., в
Община Силистра с вх.№4770 (л.252) е заведена Молба от „ДМС“ЕООД за стартиране
на процедура по доброволна делба на сграда с идентификатор:66425.501.9170.1 по
КККР на гр.Силистра. Съгласно приетата без възражения от страните в процеса
Съдебно-техническа експертиза (л.338-л.343),сградата е „бивша баня“, двуетажна,
със сложна архитектура, изградена с полуетажи и е различна (отделена
функционално и конструктивно) от „бившата пералня“ с идентификатор: 66425.501.9195.2.Помещението,в
което е разположен резервоара, на ниво +5.25, се намира на последен, частичен
етаж на двуетажната сграда (бивша баня). Това помещение, след дарението от
13.05.2021г. е съсобствено между двете заинтересовани
страни.Вещото лице, след обсъждане на приложения по делото Инвестиционен проект
„Обособяване на два самостоятелни обекта в сграда с
идентификатор:66425.501.9170.1 по КК на гр.Силистра, с адрес: ул.“Сан Стефано“ №2“ и след запознаване с документацията в дирекция
„Устройство на територията“ при община Силистра, дава заключение, че цялата
сграда,като съвкупност от етажи, полуетажи, помещения и др., е съсобствена между страните, защото, независимо от проектите
за изграждане на „Бизнес-инкубатор“ с офиси и производствени помещения, такъв
архитектурен проект не е одобряван и съответно не е реализиран, поради което и
към настоящия момент сградата е един обект на правото на собственост, щом не са
обособявани в нея самостоятелни други такива.Това обаче, по хипотеза, не
изключва обособяването на процесното по делото помещение (резервоар), от
неговия собственик, както стана ясно по-горе и с какъвто именно вещно-правен
статут то битува в имуществените правоотношения между заинтересованите по
делото страни от м.юли.2017г. Неговата обособеност (самостоятелност) е
установена освен от обсъдените по-горе нотариални актове,още и от
допълнителната СТЕ със заключението ѝ по задача 2.
Молбата
е внесена за разглеждане на заседание на 07.06.2021г. на Комисия, назначена със
Заповед №ЗК-445/10.03.2021г. на кмета на общината, съгласно чл.64 НОС
(л.87-л.89-долен десен ъгъл), която с Протокол №5 по т.8, е взела решение - след
представяне на схеми-проект, отразяващи разделянето на сградата на два
обособени самостоятелни дяла, да се задвижи процедура пред общинския съвет за
продаване на общинската част от западния дял,на търг при спазване изискванията
на чл.33 ЗС. Такъв инвестиционен проект е одобрен на 07.07.2021г.
от главния архитект на общината (л. 184-л.225), на базата на който са изготвени
и представените по делото схеми-проект на СГКК-Силистра за двата обособени дяла
от процесната сграда. След коментираното по-горе дарение, е съставен Акт за
частна общинска собственост №8241/09.06.21г. (л.218), послужил при
изработването на проектите за бъде-щата делба. Възложено е било извършването на
оценка на новия самостоятелен обект (обособен вертикално) на независим
оценил,каквато е направена на 09.07.21г. (л.203-л.213) с посочена пазарна цена
на общинския дял в новообособения обект с
идентификатор:664 25. 501.9170.1.4, в размер на 111 450.00 лева без ДДС. Същата
е била критикувана като занижена от общински съветници на въпросното заседание,
а се оспорва и от жалбоподателите, независимо, че се намира по-скоро на терена на
оперативната самостоятелност на ответния орган, щом е изготвена от независим
оценител в периметъра на разпореденото с чл.22 ал.3-ал.5 ЗОбС.
На
14.07.2021г. кметът на община гр.Силистра е изготвил Докладна записка с
предложение за вземане на процесното по делото решение, постъпила в
Общ.С-Силистра с вх.№1348/14.07.21г. (л.33-десен
долен ъгъл). Същата е била разпределена
за становище на ресорната комисия - ПК“Общинска собственост,приватизация и
следприватизационен контрол, жилищна политика“, която на свое заседание на
27.07. 2021г. по т.2 (л.35-л.37-десен
долен ъгъл) е формирала становище да не
бъде подкрепена внесената ДЗ №1348. На проведеното заседание на общинския съвет
на 29.07.2021г. Докладната записка е била включена в Дневния ред под т.6 и
видно от Протокол №23 (л.38-л.46-долен
десен ъгъл), председателят на ПК по
общинска собственост не е докладвал становището на комисията, а е предложил
изменение на проекта за решение по същата ДЗ в писмен вид,което прочел и устно
на заседанието.Действително между предложените проекто-решения
в ДЗ от нейния вносител и тези на председателя на ПК, се установяват
съдържателни различия, които обаче не обосновават извод за изцяло подменена ДЗ
на вносителя, какъвто (и с процесните изменения), си остава кметът на
общината.В развилия се дебат са били оспорени/критикувани - оценката на
общинския дял, предложен за продажба на „ДМС“ЕООД; - липсата на основание за
разпореждане на общината с тази именно собственост при твърдения, че същата не
се е управлявала в интерес на териториалната общност; - несъбирането през
последните години на следващите се наеми и, че независимо от лошото управление
на сградата от общината - тя не се нуждаела от толкова генерален ремонт, както
се твърдяло в ДЗ. В същия смисъл са и изслушаните свидетелски показания в
съдебното производство на св.Г.Д. (съд.зас. на 27. 10.21г.)
и св.Диян Р. (съд.зас. на 08.12.21г.) - двамата
ползвали помещения в процесната сграда,вкл. работили по проекта,свързан с
„Бизнес-инкубатора“.Свидетелите заявяват,че община-та е получавала наеми от
порядъка на 23-24 000 лева без ДДС годишно, като през 2008г. (например) тази
сума е била 33 000 лева. След приключване на проекта обаче (след
2012-2013г.), нямат по-конкретни наблюдения,но първата свидетелка ползва
помещение под наем и към настоящия момент и казва, че са ѝ известни общо
7 наематели в сградата.Ремонт (основен) бил правен през 2001г., но въпреки това
нямало мухъл или други видими увреждания по сградата. Ползваното от нея
помещение било с площ по-малка от 10 кв.м., нямало самостоятелен санитарен
възел (такъв се ползвал общо на етажа) и заплащала наем от 60 лв. с ДДС
месечно.Видно от Справка за приходите от наематели в процесната сграда (л.183),
изготвена от община Силистра (при неизпълнено указание на съда такава да бъде
представена за целия период от отдаването под наем на помещения в бившата баня)
е, че за предходната година са генерирани суми от порядъка на 16 500 лева
от цялата сграда (т.е. двата дяла по проекта),като същите от твърдения за съсобствен (дял) били около 3000 лв.
При
проведеното поименно гласуване на заседанието на общинския съвет на
29.07.2021г. по точка 6 от Дневния ред, изменителното
предложение за решение е прието със 17 гласа „за“; 8 гласа „против“ и 2-ма
„въздържали се“, което сочи на спазени изисквания на чл.27 ал.4 ЗМСМА.При
избрани общо 33 общински съветници и присъствали на заседанието 27 от тях
(законно проведено заседание съгласно регламентацията от чл.27 ал.2 ЗМСМА),
повече от половината от общия брой на съветниците са
подкрепили предложението.
Предвид горните установявания
настоящият състав намира от правна страна следното: Съгласно чл.168 ал.1 и ал.2 АПК, съдът дължи произнасяне за правната търпимост на оспорения властнически
акт на всички основания по чл.146 АПК, независимо от доводите в протеста на
прокурора и в жалбата на областния управител, които практически обхващат (при
взаимно допълване) пълния спектър от отменителни причини по разума на чл.146 АПК.
Още тук следва да бъде отклонено възражението
на оспорващите органи за неправилното игнориране на разпоредбата на чл.76 ал.3
т.2 от Наредбата за общинската собственост (при съобразяване със символичната
съсобственост,само на третия етаж,на фона на общата застроена площ- притежавана
еднолично от общината), като неотносимо към предмета
на настоящия съдебен контрол.От една страна, ответният орган не се е позовал на
тази разпоредба, а на чл.76 ал.1 т.2 от с.н., която е обща и не променя
изводите по спора.От друга страна, от обсъжданата норма от ос-порващите органи
(чл.76 ал.3 т.2 НОС) следва: 1.продажбата
на общинската част се извършва по пазарна цена (каквато не била тази от
приложената Оценка); 2.когато
искането е от съсобственика; 3.същото
е за неподеляем съсобствен
имот на територията на гр.Силистра (какъвто, в преобладаващия си обем,
процесният не е) и 4. Делът
на общината е не повече от 1/3 от него,което категорично е опровергано от
приложената към ДЗ Схема-проект №15-741369/08.07.21г. на СГКК-Силистра. Сградата,
с обособения дял - предмет на оспорения акт, е безспорно поделяема
и по този въпрос страните не спорят.Следователно,без връзка с централния въпрос
по делото е позоваването на неотносимия чл.76 ал.3
т.2 НОС, поради което възражението следва изцяло да бъде ирелевирано.
Относно
компетентността на органа, спазване
на изискването за форма и на административнопроизводствените правила
- чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК: Според чл.138 КРБ, Общинският съвет е орган на
местното самоуправление в общината. Няма съмнение,че именно в неговите правомощия е да се
разпорежда с общинската собственост. Съгласно чл.140 КРБ общината има право на
своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.Компетентността
на всеки орган на власт е законоустановена, като според чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА, общинският
съвет е овластен да взема решения за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество,т.е. да упражнява правата на едноличния собственик - общината.Същото
следва и от разпоредбите на чл.8 ал.1-ал.11 ЗОбС. В
изпълнение на това си правомощие ответният колективен орган е приел оспореното
решение. Следователно, процесният по делото акт е издаден от компетентен орган.
Видно от съдържанието на Докладната записка
№1348/14.07.2021г. на кмета на община Силистра е, че в нея са изложени
фактически основания,мотивирали вносителя ѝ да предложи оспореното
решение.Доколко същите са вярно посочени и предвид направените възражения в
заседанието на общинския съвет от няколко общински съветници, е въпрос за
правилността на крайния акт, за неговата обоснованост, но не могат да бъдат
обсъждани като липса на мотиви в ракурса, в който се твърди в двете оспорвания.
Същите (фактическите основания) формират главния предмет на доказване в
съдебното производство, по аргумент от чл.170 ал.1 АПК и при установяване на
тяхната неистинност,респ. отсъствие или непълнота до степен такава,че да се
осуетява извод за действителните причини за вземане на оспореното решение,
актът подлежи на отмяна.
В този контекст възраженията за допуснати
нарушения, както следва: на чл.59 от Правилника (председателят на ПК по общинска
собственост не е докладвал становището на комисията,а някакво друго); на чл.66
Правилника (в дневния ред на заседанието на съвета се включват само материали, разгледани
в постоянните комисии, какъвто процесният не бил); на чл.97 и чл.98 Правилника
(водещата комисия докладва приетото на нейно заседание становище с евентуални
изменения или до-пълнения, което в случая било нарушено, защото становището на
ПК е било „не подкрепя ДЗ“ (л.35-долен
десен ъгъл-гръб), каквото не е докладвано
на заседанието на Общ.С, а съвсем различно - дори необсъждано от членовете на
ПК), следва да бъдат преценени като несъществени, тъй като и без тяхното
допускане крайният акт би бил със същото съдържание,предвид убедителния брой
гласове, подкрепили внесеното предложение за решение по процесната ДЗ от
председателя на ПК по общинска собственост.Членовете на последната- общинските
съветници З.К.(гласувал „въздържал се“) и Г. Г. (гласувал „против“) очевидно не
са я подкрепили и на заседанието на съвета, както и общинският съветник С.Ж.(гласувал
„против“),но това не е променило крайния резултат.Освен това,постоянните
комисии на общинския съвет, по дефиниция (чл.48-чл.50 ЗМСМА, респ. глава Седма
от Правилника) са негови помощни органи.Паралелно с техните становища
(чл.49-чл.50 ЗМСМА) съществуват правомощията на всеки отделен общински
съветник,съгласно чл.33 ЗМСМА,респ. глава Четвърта от Правилника,в периметъра
на които, председателят на ПК по общинска собственост и общински съветник
Иванка Ташева, е внесла процесното по делото изменение в проекта за решение по
ДЗ №1348 на кмета на общината. Действайки обаче, в кръга на публичните си
правомощия от чл.33 ал.1 т.2 ЗМСМА, тя не е нарушила нормативния регламент,нито
е внесла за обсъждане някакъв собствен материал (необсъждан в комисията и
следователно, недопустимо включен в дневния ред на съвета),различен от
въпросната ДЗ на кмета,а е предложила изменение в проекта за решение по същата,
което е допустимо извършено. В обобщение следва да се приеме, че макар и да са
установени отклонения от процедурния регламент, същите не са били в състояние
да повлияят върху съдържанието на крайния акт - предмет на настоящия
контрол.
Процесното решение
е прието от нормативно определеното мнозинство с чл.27 ал.4 ЗМСМА - повече от
половината от общия брой на общинските съветници; след проведено поименно
гласуване по време на законно заседание на общинския съвет гр.Силистра (чл.27
ал.2 ЗМСМА),което в съвкупност с обсъдените по-горе въпроси,сочи на отсъствие
на отменителните основания от чл.146 т.1, 2 и 3 АПК.
Относно
релевираните доводи за противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона: На първо място, следва да бъдат
разгледани повдигнатите предварителни въпроси,едва след което да се формират
изводи относно материалната законосъобразност на оспорения акт. Съдът дължи
отделно обсъждане на въведеното възражение от прокурора за нищожност на
договора за дарение, обективиран в нотариален акт
№139, том II, рег.№2215, дело №222/21г. на
нотариус с рег.№307 на НК З.Н.,сключен между заинтересованите страни в процеса „ДМС“ЕООД
(дарител) и Община Силистра (дарен),на 13.05.2021г., след което в много ускорен
порядък била осъществена цялата процедура по оспореното привилегировано изкупуване
на твърдяна съсобствена част на общината от
конкретното търговско дружество, на занижена цена и в пряко нарушение на
регулацията от чл. 35 ал.1 ЗОбС. Главният аргумент е,
че сделката е била сключена с цел заобикаляне
на закона - съставомерно обстоятелство по чл.26
ал.1 пр.2 ЗЗД, което е било извършено при накърняване
на добрите нрави и поради единствения
мотив - да се създаде привидна съсобственост между договарящите, по отношение
на цялата сграда - противно на закона и
добрите нрави (арг. чл.226 ал.3 ЗЗД), в резултат
на което, впоследствие дарителят да
придобие общинската част при привилегията от чл.33 ал.1 ЗС, според допълващите
възражението доводи на процесуалния представител на областния управител. От
обективна страна, с процесното дарение страните не са постигнали твърдения
по-горе резултат, а са учредили съсобственост върху реално обособения обект на
правото на собственост на дружеството върху бившия резервоар към пералня,на
ниво +5.25, с площ от 98 кв.м., с нов идентификатор:66425.501. 9170.1.1 и
предназначение -„друг вид обект в сграда“. Следователно евентуално целения
резултат - учредяване на съсобственост върху цялата сграда, с атакуваното
дарение не е постигната, което осуетява и извода за възможно заобикаляне на правилото
от чл.35 ал.1 ЗОбС, тъй като друг нормативен ред за
продажба на общински имот извън публичните състезателни процедури, няма уреден
в действащото право.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените етични правила и морала. Последните не са писани
и конкретизирани,а съществуват като общочовешки принципи, на чието нарушаване
нормотворецът е придал правно значение, приравнявайки ги по последица с
нарушение на закона.Ето защо в тази категория попадат само онези наложили се
правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти (не само за страните по договора) и чието зачитане е в
интерес на обществените отношения като цяло - такива са принципите на
справедливостта, добросъвестността и морала във всички взаимоотношения в
гражданския оборот, намерили израз в различни правни норми, вкл. чл.26 ал.1 ЗЗД;
чл.226 ал.3 ЗЗД и др., а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Дарението
е едностранна сделка, при която обогатяването на дарения и реципрочното
обедняване на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на този вид
договори е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е съществен елемент от
договора за дарение. Последният е единственият договор, при който мотивите имат
правно значение. Както поддържа областният управител в процеса, съгласно чл.226
ал.3 ЗЗД, ако мотивът,единствено поради кой- то е направено дарението, е
противен на закона и добрите нрави, дарението е нищожно.В случая, презумпцията,
установена с чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който
твърди, че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, трябва да докаже
това свое твърдение при условията на главно и пълно доказване.
Твърдението
на оспорващите органи, че сделката е сключена между страните, преследвайки резултат
свързан със създаването на привидна съсобственост между тях в цялата сграда,
след което същата да бъде прекратена посредством изкупуване на общинския дял
(повече от 30 пъти по-голям от този на дарителя) по реда на чл. 33 ал.1 ЗС,
заобикаляйки правилото от чл.35 ал.1 ЗОбС,не може да
се приеме за безспорно доказано по делото. С дарствения
акт, според пълномощника на областния управител,се е целяло дружеството
(дарител) да се постави като съсобственик на общината, която впоследствие да
поеме насрещно облигационно задължение като стартира и проведе процедура за
доброволна делба от вида на процесната по делото т.е. вместо типичната едностранност на дарението, страните са целели скрито
взаимно обвързване, като се постави насрещност на
задълженията (неизявени в НА). Всъщност те били сключили един ненаименован възмезден договор, по който една-та страна е
прехвърлила право на собственост върху идеални части от собствен самостоятелен
обект (бивш резервоар), а дължимата насрещна престация
е била - провеждане на процедура за доброволна делба на (несъществуваща) съсобственост
между същите страни. Обективно постигнатият резултат, обаче, е действително учредена
съсобственост, която не е привидна и е само по отношение на собственото на
„ДМС“ЕООД (преди дарението) помещение с площ от 98 кв.м., на ниво +5.25 в
сградата на бившата баня.В нотариалния акт за дарение същото е описано като „[…] самостоятелен обект[…] Резервоар към пералня[…], в който се намират всички разпределителни
комуникации и част от мрежите на техническата инфраструктура на сградата, както
и единственият достъп до покрива на същата, а достъпа до обекта се осъществява
чрез стълбище от западния вход на сградата - собственост на Дарения.“ Следователно,не се опровергават изявленията на
ответника и заинтересованите страни в процеса, че мотивът на дарението е бил
различен от твърдения от оспорващите, а именно да се осигури достъп на
собственика на сградата (дарената община) до покрива. А това сочи, че сделката
е сключена при наличието на основание, тъй като с нея е прехвърлена
безвъзмездно собственост върху инсталационен етаж, за да се осигури на
собственика на сградата възможност за достъп и обслужване на общи части на
същата, каквато несъмнено е и покривът. Или, твърдяната липса на „възможен“
мотив не е доказана, а са налице заключения, направени на базата на странични
за сделката факти и обстоятелства.Не на последно място следва да бъде обсъдено
и това, че липсва каквото и да е доказателство, за наличие на прикрит възмезден
договор или, че сделката е сключена за да бъде заобиколен редът за продажба на
общинска собственост. (Вж.Решение №385/11.08. 2010г.,гр.д.№59/09г. на I ГО; Решение №288/29.12.2015г.,гр.д.№2293/2015г. на III ГО; Решение
№1117/27.11.2007г.,гр.д.№ 1173/2006г. на V ГО и др. на ВКС).
И за да бъде изчерпен въпросът с довода за нищожност на
дарението на общината от „ДМС“ЕООД, следва да бъде отбелязано още, че
договаряйки страните могат да създадат привидности там, където договорът има
приложно поле като източник на права и задължения. Наличието на симулативен договор,респ. на привидност относно отделни
договорни елементи, се доказва със споразумение между страните по основния
договор (т.нар.“контра летер“),в което разкриват
действителното съдържание на своите волеизявления по договора, каквото по
делото липсва. При горните установености за отсъствие на преки и пълни
доказателства относно твърдяната нищожност на договора за дарение между
заинтересованите страни, съдът не може да установи наличието на толкова
съществен порок на същия. Обратното би било несъвместимо с аксиоматичната
принципна характеристика на този вид недействителност (нищожност) на договорите,че
наличието ѝ изначално изключва целените с тях правни последици.
(Вж.Решение №15105/15.11.2013г., адм.д.№6641/2013г. на VII О на ВАС).В обобщение, настоящият състав приема, че
не са налице убедителни доказателства за прогласяване нищожността на договора
за дарение,а при това положение, каквито и индиции в
обратната посока да съществуват и да се релевират от
оспорващите органи, не може да бъде установен (макар и само в мотивите на
съдебния акт) толкова тежък порок на основание само на тях. По този въпрос няма
колебания в правната доктрина, а и в съдебната практика.
Всичко изложено до тук обаче не означава, че не е нарушен
материалният закон при приемане на оспореното решение в частта му по т.2 от
общинския съвет гр. Силистра.Напротив, наличието на отменителните основания по
чл.146 т.4 и т.5 АПК се установяват още от подробно обсъжданите два нотариални
акта №138/ 28.09.17г. (л.91-л.92-десен
ъгъл долу) и №139/13.05.2021г.
(л.93-л.94-десен ъгъл долу), обективиращи вещните
права на „ДМС“ЕООД в сградата (бивша баня), разпростиращи се върху
самостоятелен обект на правото на собственост,намиращ се на инсталационен етаж,
с площ от 98 кв.м. и самостоятелен достъп до него, които констатации са
еднозначно потвърдени от допълнителното заключение на СТЕ. А щом това е така,
след дарението на 17.50/98.00 идеални части от същия на общината между страните
е възникнала съсобственост единствено и само по отношение на това помещение с
площ от 98 кв.м на ниво +5.25 в сградата. Собствеността върху всички останали
помещения в същата, етажи, полунива и т.н., си е на първоначалния
собственик на цялата сграда (приватизирал само резервоара към пералнята на ниво
+5.25,т.е. същото помещение) - община гр.Силистра.
Следователно,
проектираната делба, посредством вертикално обособяване на два дяла в сградата,
от които западният,с идентификатор:66425.501.9170.1.4 - предмет на решението на
Общ.С-Силистра, допускащо изкупуване на общинската част от същия,възлизаща на
509.50/589.50 ид.ч. срещу 80.50/589.50 ид.ч.
за „ДМС“ ЕООД по привилегирования ред от чл.33 ал.1 ЗС, е без предмет, защото
не може да подлежи на делба нещо, което поначало не е съсобствено.
Новелата на чл.33 ал.1 ЗС дава право на съсобственика да бъде предпочетен при
продажба на идеална част от друг съсобственик на трето лице.Това потестативно право обаче се характеризира с това,че е вторично
и предполага наличието на друго субективно право или правоотношение.
Преобразуващото право (в случая на изкупуване по чл.33 ал.1 ЗС) не възниква или
се погасява, ако не съществува или се погаси основното правоотношение.Следователно,
за да бъде законосъобразна преференциалната продажба чрез изкупуване на съсобствен имот следва да бъде установено, че е налице
съсобственост, каквато в случая категорично липсва. Последното ирелевира и
оплакванията на „ДМС“ЕООД за приложимост на чл.36 ал.2 ЗОбС,
който препращал към ЗС и ГПК, тъй като същият регулира правоотношения,свързани
със съществуваща съсобственост между общината и друго лице, каквато в случая
няма. Последното поставя из-вън настоящия процес и доводите за относимост на чл.3 от ЗУЕС и изобщо негова-та приложимост в
случая,щом е налице ясната уредба от чл.35 ал.1 ЗОбС.
Нямат връзка с предмета на спора и разпоредбите на чл.36 и чл.38 ЗС,на които се
позова-ват страните, тъй като те съдържат регламентация на съсобствеността, а
втората - на етажната собственост,при установеното им отсъствие между страните
по отношение на процесната по делото сграда. (Вж.Решение
№164/26.05.2010г.,гр.д.№802/ 09г.,I ГО на
ВКС; Решение №468/14.01.2014г.,адм.д.№1259/13г.,IIIО на ВАС; Решение №3438/ 19.03.18г.,адм.д.№3923/17г.,
IIIО на ВАС).
Щом всичко изложено до тук е така, то следва че не е
доказано и фактическото основание на оспорения акт,което да обоснове
предлагането на сградата в процесните по делото части (509.50/589.50) на
„ДМС“ЕООД гр.Силистра, без спазване на нормативната процедура от чл.35 ал.1 ЗОбС. Не е изяснено защо, след като се продава самостоятелен
обект на правото на собственост на общината, се прилага ред за ликвидиране на
съсобственост.Налице е неправилно приложение на материалния закон.
Оспореното
решение на Общ.С-Силистра, в частта му по т.2, касае разпореждане с общински
имот в полза на трето лице. Централният спорен въпрос по делото е -
самостоятелен обект - собственост единствено на община Силистра ли е предлаганата
за продажба сграда или е налице съсобственост по отношение на същата между
„ДМС“ЕООД и общината.Предвид обсъдените доказателства се установява, че липсва
каквато и да е съсобственост по отношение на сградата между двете страни, а е
налице възникнала съсобственост по отношение единствено на самостоятелен обект
с площ от 98 кв.м., намиращ се на ниво +5.25 от сградата, до която има
самостоятелен достъп посредством стълбище от западния вход на сградата. При
наличието на два самостоятелни обекта в сградата, притежавани от двама различни
собственици (при изключване на съсобствеността по отношение на бившия резервоар
за пералня), при разпореждането с който и да е от тях, не са приложими
правилата от чл.36 ЗОбС и съответно на чл.33 ЗС.
Всичко гореизложено сочи на пряко противоречие с разпоредбата на чл.35 ал.1 ЗОбС при формирането на волята на органа на местното
самоуправление за продажба на обособен обект на правото на общинска собственост
по неприложим ред за прекратяване на съсобственост, извън правилата на
състезателните процедури,които биха обосновали и по-висока продажна цена,при
законосъобразното им провеждане.Ето защо е нарушена и целта на закона, тъй като
привилегированата продажба на конкретно юридическо лице, при отсъствие на
основание за това, пряко засяга интересите на териториалната общност, дори и да
са налице основанията за разпореждане на общината с процесната по делото
сграда. Следователно, оспореното решение е взето и при несъответствие с нормативната
цел, както основателно твърди протестиращият прокурор. (Вж.Решение
№6708/07.05.19г.,адм.д.№9726/ 2017г., III О на ВАС).
В обобщение, настоящият състав на АС
гр.Силистра приема,че ответният общински съвет,макар и компетентен да приеме
релевираното Решение №564/29.07. 2021г. по т.2 и при очевидно спазени
изисквания на чл.27 ал.4 и ал.5 ЗМСМА, е игнорирал изцяло разпоредбите на
материалния закон в лицето на чл.35 ал.1 ЗОбС, което е несъмнено отменително
основание по смисъла на чл.146 т.4 АПК. В конкретния случай не става въпрос за
несъобразяване с диспозитивна разпоредба на закона, а
за пряко нарушаване на изрична нормативна повеля.Последното е в непосредствена
връзка и с основанието от чл.146 т.5 АПК,защото имотите - общинска собственост
могат да бъдат отчуждавани само в интерес на териториалната общност по аргумент
от чл.140 КРБ.Или,законовата цел се свързва с управление, придобиване и
разпореждане с общинска собственост изключително и само в интерес на местната
общност, което в случая не е спазено с избрания облекчен ред на чл.33 ал.1 ЗС;
конкретен купувач и фиксирана цена, близка до данъчната оценка на имота, което
не би било така при провеждане на публична състезателна процедура за продажба
на същия имот.
Своевременно по делото е поискано заплащане на съдебни
разноски от всички страни, вкл. с представени списъци по чл.80 ГПК,но предвид
изхода на процеса и съгласно регламентацията от чл.143 ал.1 АПК, такива се
дължат на оспорващите органи в установения в процеса размер: 250 лева за
съдебно-техническа експертиза на ОП-Силистра (л.315 и л.333), както и 550 лева
на областната администрация, от които 250 лева за СТЕ (л.312 и л.336) и 300
лева- заплатено възнаграждение за един адвокат (л.425).Същите следва да бъдат
възложени в тежест на Община гр.Силистра, която за разлика от ответния по
делото общински съвет, разполага със самостоятелен щат, бюджет и е юридическо
лице (арг.чл.138-чл.141 КРБ; чл.15 и чл.29а ЗМСМА). При
осъществяване на дейността по чл.168 ал.1,във връзка с чл.146 АПК, настоящият
състав установи, че са налице отменителните основания по смисъла на чл.146 т.4
и т.5 АПК, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният
съд Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без разглеждане протест на прокурор в Окръжна
прокуратура гр. Силистра и жалба на
областния управител на област с административен център гр.Силистра, против
Решение №564, взето по Протокол №23/29.07.2021г. на заседание на общински съвет
гр.Силистра, в частта му по по т.1, с която е
актуализирана Програмата за управление и разпореждане имоти - общинска собственост в община
Силистра през 2021 година,приета с Решение №412/28.01.21г. на Общ.С-Силистра, като
в раздел В.“Имоти, които Община Силистра има намерение да предложи за
продажба“,е включил следната нова точка:„509.50/589.50 идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор:66425.501.9170.1.4 по кадастралната карта
на гр.Силистра,с предназначение „за офис“, брой нива 4 и разгърната застроена
площ 589.50 кв.м. (АЧОС №8241/09.06.2021г.)“ и прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ
по протест на прокурор в Окръжна прокуратура гр.Силистра и по жалба на областния управител на област с административен център
гр.Силистра,
Решение №564, взето по Протокол
№23/29.07.2021г. от заседание на общински съвет гр.Силистра, в частта му по
т.2, с която на основание чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА, чл. 35 ал.1 и чл.36 ал.1
т.2 ЗОбС и чл.68 и чл.76 ал.1 т.2 от НОС, е дадено съгласие
за прекратяване на собствеността на общинската част от самостоятелен обект с
идентификатор:66425.501.9170.1.4 по КК на гр.Силистра,с предназначение „за
офис“, брой нива 4 и разгърната застроена площ от 589.50 кв.м.,заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, представляваща
509.50/589.50 идеални части от обекта (АЧОС №8241/09.06.2021г., вписан в СВп на 10.06.2021г.,вх.рег. №3245, акт №76, том VIII, д.№2100, ДРВ 3240) чрез продажба по реда на ЗОбС, на търг с тайно наддаване, при начална цена в размер
на 111 450.00 лева, депозит в размер на 20% от определената цена и цена на
тръжната документация в размер на 100 лева без ДДС, при спазване изискванията
на чл.33 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,ул. “Симеон
Велики“ №33; БУЛСТАТ:*********, да заплати на Окръжна прокуратура
гр.Силистра, с административен адрес:гр.Силистра, ул.“Илия Блъсков“
№7, сумата от 250.00 (Двеста и петдесет) лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА ОБЩИНА гр.Силистра,
с административен адрес: гр.Силистра,ул. “Симеон Велики“ №33;
БУЛСТАТ:*********, да заплати на Областна администрация, с
административен адрес:гр.Силистра,ул.“Добруджа“ №27, сумата от 550.00
(Петстотин и петдесет) лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: