Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгива от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №19 по описа на КАС за
2022 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от «Напоителни системи» ЕАД, ***,
ЕИК
***, против Решение
№159/27.11.2021 г., постановено по анд №994/2021 г., по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира
оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В тази връзка
сочи, че АУАН е бил съставен
след изтичане на срока по
чл.34,
ал.1
ЗАНН и това не било взето
предвид при постановяване на оспореното решение. Намира, че са
налице предпоставките за прилагане на
чл.28а от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение, както и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация
– Председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор - гр.София,
намира касационната
жалба за неоснователна. В писмено становище, депозирано от пълномощник, се излагат доводи за спазване на тримесечния срок по чл.34,
ал.1
от ЗАНН, за съставяне на АУАН, както и за липса на предпоставките за прилагане на чл.28
от ЗАНН. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че нарушението е доказано
по безспорен начин и не са
налице сочените касационни основания за отмяна на
оспореното решение.
Съдът,
като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, и от лице, имащо интерес
от обжалването, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, районният съд
е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС – 161/29.07.2021 г., издадено от председателя
на ДАМТН, с което,
на основание
чл.
200, ал.
1, т.
38 от Закона
за водите, на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лева,
за нарушение
на чл.141, ал.1,
т.2 от Закона за водите
/ЗВ/.
За да постанови горния
резултат,
районният съд е приел за
установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, защото, като собственик
на язовир „***“,
находящ се в имот с идентификатор *** по КККР на ***, не е изпълнил задължението си да
оборудва язовирна стена и съоръженията към нея с устройство за измерване
на водното ниво. При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал и нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление.
Решението на районния съд е правилно.
Безспорно е по делото, че процесния язовир „***“,
находящ се в имот с идентификатор *** по КККР на ***, с инв.№***, според извлечение от инвентарната книга на ДМА
към 31.05.2017 г., е собствен на «Напоителни системи» ЕАД, ***,
поради което последното
дружество е адресат на задължението по чл.141, ал.1, т.2 ЗВ.
Видно
от приложения констативен протокол №08-02-191/05.11.2020 г.q
на 05.11.2020
г. е извършена проверка от служители на ГД
„Надзор на язовирните стени съоръженията към тях“, при която, при преглед на
техническата документация и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея е установено,
че последните не са оборудвани с устройство за измерване на водното ниво, съобразно
изискването на чл.70, ал.4, вр. с чл.106, ал.2 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние.
Въз основа на горните констатации
е съставен АУАН №08-018/01.02.2021 г. и издадено НП за това, че на 05.11.2020 г.,
дружеството-собственик на язовир „***“, не е оборудвал язовирната стена
и съоръженията към нея, с устройство за измерване на водното ниво съгласно изискването
на чл.70, ал.4, вр. с чл.106, ал.2 наредбата, и с горното нарушило разпоредбата
на чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, като наложената санкция в размер на 1 000 лв. е
основана на чл.200, ал.1,т.38 от ЗВ.
Според разпоредбата на чл.141,
ал.1, т.2
от ЗВ,
посочена като нарушена в АУАН
и в НП, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на
тяхната дейност, отговаряща на
изискванията на наредбата по ал.2.
В чл.70, ал.4 от приложимата
наредба, е предвидено задължение за собственика на язовира да
монтира устройство за измерване на
водното ниво.
Съгласно
текста на чл.200,
ал.1,
т.38
от ЗВ, въз основа
на който е санкционирано дружеството,
по отношение на физическото или юридическото лице,
което не
изпълни задължение по чл. 141, ал.
1 е предвидено наказание глоба, съответно имуществена санкция от
1 000 до
20 000 лв.
По делото не са представени никакви доказателства от страна на
собственика на язовира,
че е изпълнил
задълженията си по чл.141, ал.1, т.2 ЗВ във вр. с чл.70,
ал.4 от приложимата
наредба и язовирната стена разполага с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на
състоянието на процесния водоем.
При така установеното, правилно РС е приел,
че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.141, ал.1,
т.2
ЗВ, като за това нарушение му е наложена санкция в минималния размер, определен в чл.200, т.38 ЗВ.
Правилно
е определена и датата на нарушението – 05.11.2020г., като последната е изрично посочена
както в АУАН, така и в НП. На последната дата е извършена проверката, при която
е открито нарушението и нарушителят, а АУАН е съставен на 01.02.2021 г., или в рамките
на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което неоснователни са възраженията
на касатора за неспазване на горния срок.
Процесното деяние не представлява и маловажен случай,
обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не са налични
данни конкретното нарушение да се
отличава по степен на обществена
опасност от обичайната за този
вид нарушения.
По горните съображения
съдът намира, че касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното в решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид заявеното
от ответната страна искане, касаторът следва да заплати
на ответника по касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Мотивиран така и на основание
чл.221,
ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №159/27.11.2021
г., постановено по анд №994/2021 г., по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА «Напоителни системи» ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***,
с ЕИК
***, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, деловодни разноски в размер на
80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.