РЕШЕНИЕ
№8/12.02.2016 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Д.А..............................................................и в присъствието на
прокурор................................................................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм.дело № 582 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца.
Образувано е по жалба от Д.А.Д. ***, против Заповед № 4285/04.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Димитровград в частта й относно определения размер на отпуснатата с тази заповед семейна помощ и относно определената начална дата на отпускането й.
В жалбата се твърди, че заповедта в оспорените
й части е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Жалбоподателката сочи, че е майка на детето Р.П.А.. На 23.09.2012г. на
детето била поставена диагноза „епилепсия” от експертна лекарска комисия и му
била определена първоначална 40% степен на увреждане, а с нова експертиза била
определена 60% степен на увреждане с диагноза общо заболяване „Епилепсия редки
пристъпи. Хипеотиреодизъм. Затлъстяване I степен. Умствена изостаналост.”. В
обжалваната заповед размера на помощта бил определен на 100 лева за лечение и с
дата на отпускане от датата на постановяване на новото решение на ТЕЛК. Оспорващата счита началната дата на отпускане
на помощта за неправилно определена, поради липсата на промяна по отношение на
началната дата на диагностициране на заболяването. Твърди, че подаването на
документите за второто освидетелстване станало преди повече от половин година,
като видно от заключението на ТЕЛК състоянието на сина на жалбоподателката се било
влошило. Детето не било болно от 01.10.2015г., а от по-рано и се нуждаело от
поддържащо лечение и помощ. По изложените съображения моли за постановяване на
решение, с което размерът на определената с жалената заповед помощ бъде завишен,
поради недостатъчността на същия - 100 лева, а така също и да бъде изменена
началната дата на отпускане на помощта от 01.10.2015г. на датата, на която първоначално
е било диагностицирано заболяването епилепсия на Р.П.А.
Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Димитровград в депозиран Писмен отговор вх. №4923/28.12.2015г. и в Писмо вх. № 199/13.01.2016г., оспорва жалбата като излага конкретни доводи за нейната неоснователност и недоказаност, и моли бъде отхвърлена, съответно потвърдена оспорената заповед.
Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Експертно решение на Детска експертна лекарска комисия № 242/29.01.2013г. на Р.П.А. е определена степен на увреждане 40% с начална дата 23.09.2012г. за срок от 1 година- до 01.01.2014г. За водеща диагноза е посочена „Епилепсия”, общо заболяване- „Епилепсия- големи пристъпи с интервали от месеци”.
С Експертно решение на ТЕЛК – Хасково II № 375/29.09.2015г. на Р.П.А. са определени 60% степен на увреждане, със срок на определения % вид и степен на увреждане - 01.09.2016г., при начална дата 23.09.2012г. Като водеща диагноза в решението е посочена „Епилепсия”, а в графа Общо заболяване е отбелязано „Епилепсия редки пристъпи. Хипотиреоидизъм. Затлъстяване I ст. Умствена изостаналост.”.
С Молба-декларация вх.№4285/20.10.2015г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Димитровград, Д.А.Д. е поискала отпускане на месечна помощ по чл.7 ал.8 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ за детето Р.П.А..
Със Заповед №4285/04.11.2015г. на основание чл.7 ал.8 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСДП във връзка с §23 от ПЗР на ЗСПД на Д.А.Д. е отпусната месечна помощ за детето Р.П.А. в размер на 100.00 лв за срок от 01.10.2015г. до 31.12. 2015г. Заповедта е връчена на на Д.Д. на 10.11.2015г. , а жалбата срещу същата е подадена на 17.11.2015г. чрез административния орган.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество,същата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящия случай е заповед на Директора на ДСП – Димитровград за отпускане на семейна помощ за дете с трайно увреждане на възраст под 18 години, в частта й на определената начална дата на отпускане на помощта и определния размер на същата.
В чл.2 от ЗСПД са изброени изчерпателно видовете семейни помощи, като същите са разграничени на еднократни и месечни. В месечните семейни помощи са включени и месечни добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане – чл.2 ал.3 т.3 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 8д ал.1 т.1 от ЗСПД право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания. Правото на тази добавка съгласно чл.7 ал.8 от ЗСПД се предоставя независимо от дохода на семейството.
Между страните не е спорно, че жалбоподателката има право на поисканата месечна семейна помощ. Спорният в случая въпрос касае началната дата на отпускане на помощта и нейния размер.
С оспорената заповед месечната помощ по чл.2 ал.3 т.3 от ЗСПД е отпусната, считано от 01.10.2015г. като според ответника приложима в случая е разпоредбата на чл.19 от ППЗСД, съгласно която месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация с необходимите документи, в случай че са налице условията по чл.7 от ЗСПД.
Съдът не споделя това становище на административния орган. Действително към датата на издаване на оспорената заповед нормата на чл.19 от ППЗСПД е действаща, но тя не намира приложение в случая. Считано от 28.07.2015г. /Д.в. бр.57/2015г./ е в сила законодателна промяна относно някои текстове от ЗСПД, вкл. и на чл.10 ал.8 от същия, предвиждаща до този момент препращане към ППЗСПД относно реда за отпускане и предоставяне на семейни помощи по закона, като нормата е отменена. Същевремено от 28.07.2015г. е изменена и разпоредбата на чл.9 от ЗСПД, като същата съдържа правила относно помощите по чл.2 ал.3 от закона, сред които е и месечната добавка за отглеждане дете с трайно увреждане, вкл. урежда началния момент на отпускането й.
При това законодателно разрешение приложима в случая се явява нормата на чл.9 ал.6 от ЗСПД, визираща началната дата на отпускане на конкретна по вид семейна помощ, а именно тази по чл.8д от ЗСПД, каквато е и процесната.
Съгласно новоприетата ал.6 на чл.9 от ЗСПД /в сила от 28.07.2015г./ месечната добавка по чл. 8д се отпуска за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в решението, но не повече от три години назад, считано от месеца на издаване на решението, ако заявлението-декларация е подадено в тримесечен срок от датата на решението. Ал.6 на чл.9 от ЗСПД в изр.2 визира и друг начален момент на отпускане на месечната добавка по чл. 8д , а именно от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация.
В настоящия случай началната дата на увреждането, възприета и в двете експертни решения – на ДТЕЛК и ТЕЛК, е 23.09.2012г. и именно тази дата се претендира в жалбата като начална за отпускане на поисканата помощ. С оспорената заповед помощта е отпусната считано от 01.10.2015г. като административният орган неправилно е изходил от нормата на чл.19 от ППЗСД, вземайки предвид, че заявлението – декларация за отпускането й е подадено през м.октомври,2015г. Към момента на издаване на оспорената заповед хипотезата, при която помощта по чл.8д от ЗСПД се отпуска от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, е закрепена в изр.2 на ал.6 от чл.9 от закона. Този начален момент обаче е приложим само при наличие на определните в т.1 и т.2 на алинеята предпоставки, и според настоящия състав следва да се разглежда като изключение от общото правило по изр.1 от същата алинея, но не такъв е настоящият случай.
Според легалната дефиниция за „дете с трайно увреждане”, дадена в §1 т.6 от ДР на ЗСДП / в редакцията на нормата в сила от 28.7.2015г./ Р.П.А. следва да се счита за дете с трайно увреждане към момента на издаване на Решението № 375/29.09.2015г. на ТЕЛК, доколкото именно с това решение му е определена 60% степен на увреждане /за разлика от решението на ДТЕЛК, определящо такава от 40% /. Молбата-декларация, с която е поискана семейна помощ по чл.8д от ЗСПД е подадена на 20.10.2015г. – т.е. в 3-месечния срок от датата на експертното решение. Предвид последното началният момент, от който следва да се отпусне поисканата помощ е този, визиран в чл.9 ал.6 изр.1 от ЗСПД, а именно от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността. В случая датата на увреждането, определена от ТЕЛК е 23.09.2012г., поради което с оглед правилото на чл.9 ал.6 изр.1 от ЗСПД поисканата помощ е следвало да се отпусне от 01.09.2012г. като така определения начален момент на отпускането й не надвишава визирания в разпоредбата ограничителен период от 3 години назад, считано от месеца на издаване на експертното решение.
По изложените съображения съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателката, че началната дата на отпускане на семейна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане, е неправилно определна.
Основателно е и оплакването в жалбата за неправилно определен размер на отпуснатата семейна помощ.
Съгласно разпоредбата на
чл.8д ал.2 от ЗСПД размерът на месечната добавка по ал.1 се определя ежегодно
със Закона за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/, но не може да
бъде по-малък от предходната година. Според §23 от ПЗР на ЗИДЗСДП /обн. Д.в.
бр.57/2015г., в сила от 28.07.2015г./ всички месечни помощи по чл.7
по подадени заявления-декларации след влизането в сила на този закон се
отпускат за срок до 31 декември 2015 г. в размерите, определени съгласно
досегашния чл.
7, ал. 4 и 8 и в чл. 61
от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015г.
Тази разпоредба е приложима в настоящия случай, доколкото отпуснатата месечна добавка е поискана след влизане в сила на ЗИДЗСДП /обн. Д.в. бр.57/2015г. в сила от 28.07.2015г./, поради което размерът й следва да се определи съгласно ЗДБРБ за 2015г. С процесната заповед този размер определен на 100.00 лв. Административният орган не е взел предвид, че в ЗДБРБ за 2015г. е налице изрична разпоредба относно размера на месечната добавка по чл.8д от ЗСДП за 2015г., а именно тази на чл.61 ал.12, според която този размер е 240.00 лв. Предвид последното оспорената заповед в тази й част противоречи на материалния закон.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед в частта й относно определената начална дата на отпускане на поисканата помощ, както и в частта й относно определния размер на помощта следва да се отмени. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по Молба-декларация вх.№4285/20.10.2015г. досежно началния момент на отпускане на поисканата семейна помощ и размера на същата, като се вземат предвид задължителните указания по прилагане на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.173 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 4285/04.11.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Димитровград, с която на основание чл.7 ал.8 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСДП във връзка с §23 от ПЗР на ЗСПД на Д.А.Д. е отпусната месечна помощ за детето Р.П.А. в размер на 100.00 лв за срок от 01.10.2015г. до 31.12. 2015г. В ЧАСТТА относно определения начален момент за отпускане на помощта и размера на същата.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне по Молба-декларация вх.№4285/20.10.2015г. досежно началния момент на отпускане на поисканата семейна помощ и размера на същата, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя 14-дневен срок за произнасянето, считано от влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: