Р Е Ш Е Н И Е
№ 2256 06.06.2018г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14820 по описа
на съда за 2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба и допълнителна молба от 27.10.2017г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
против Г.К.К. се твърди, че след проведено заповедно производство по
ч.гр.дело № *** по описа за 2017г. и
подадено от длъжника възражение, се предявява настоящият иск. Изложени са
обстоятелства, че между „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем „Теленор
България” ЕАД/ и ответника бил сключен договор за мобилни услуги от
07.04.2014г., за мобилен номер ***, въз основа на който ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер ***.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 10.06.2015г.
до 09.09.2015г. дружеството издало фактура № *** от 10.07.2015г. за отчетен период на потребление 10.06.2015г.
до 09.07.2015г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 126.25 лв.,
както и фактура № ***., за отчетен период 10.07.2015г. до 09.08.2015г., с
начислена за периода сума за плащане в размер на 15.48 лв. и 126.25 лв. дължим
незаплатен баланс по предходната фактура. Твърди се, че поради неизпълнение на
абоната – ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в
размер на 141.73 лв., дружеството едностранно е прекратил на дата 10.09.2015г.
договора, като е издало кредитно известие за отчетен периода от 10.08.2015г. до
09.09.2015г. с начислена сума за плащане в размер на 224.86 лв., представляваща
сбор от неплатен остатък от 141.73 лв. и начислена неустойка от 87.45 лв.
Твърди се, че в исковото производство дружеството претендира сумата от 125.53
лв. непогасен остатък за потребени мобилни услуги и начислена неустойка в
размер на 87.45 лв. Посочено е в исковата молба, че като абонат на обществена
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД
ответникът се е съгласил и приел Общите условия на Оператора, като в исковата
молба се съдържа позоваване на клаузите от същите. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи на дружеството сумата от 125.53 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ***, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и искане за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 87.45 лв.
начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № ***. Претендирани
са с исковата молба и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника по делото, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Посочва, че искът за неустойка не е конкретизиран по основание и размер, както и като механизъм за изчисляването й.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за 2017г. се установява, че е издадена заповед №*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 26.06.2017г., по силата на която е разпоредено Г.К.К. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 212.98 лв. – главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2014г., за която е издадена крайна фактура от 10.09.2015г. за отчетен период 10.06.2015г. – 09.09.2015г., 36.30 лв. мораторна лихва за забава за периода 26.09.2015г. – 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.06.2017г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представен в оригинал договор за мобилни услуги, сключен на 07.04.2014г. между Г.К.К., ЕГН ********** и „Космо България Мобайл” ЕАД, ведно с оригинал на Приложение – ценова листа за частни клиенти от същата дата.
Представена е фактура от 10.09.2015г., за отчетен период 10.08.2015г. – 09.09.2015г., на стойност 87.45 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги и 141.73 лв. задължения от предходен период с ДДС, на обща стойност 224.86 лв. Приложени са и предходно издадени фактури от 10.08.2015г., за отчетен период 10.07.2015г. – 09.08.2015г., на стойност 126.25 лв., задължения от предходен период с ДДС, с обща сума за плащане с ДДС 141.73 лв., както и фактура от 10.07.2015г. за отчетен период 10.06.2015г. – 09.07.2015г., на стойност 126.25 лв. с ДДС.
Към исковата молба са представени Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което задълженията се формират на база времетраене на проведените телефонни разговори, броя на изпратените смс-и и изразходените мобилни данни според тарифния план, като според вещото лице от предоставените материали и справки е установено, че обемът на изходящия трафик и генерирани гласови телефонни услуги отговарят на посочените данни от тези на месечните фактури от дати 10.07.2015г. и 10.08.2015г.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на дължимите суми за мобилни услуги за ползвания мобилен номер *** е 212.98 лв., а размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване – 85.47 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 5880 от 26.06.2017г. в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от Г.К.К., като в рамките на дадения едномесечен срок, е предявен и настоящият иск за признаване за установена дължимостта на сумата от 125.53 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ***, поради което същият е процесуално допустим, като подаден при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съдът намира обаче, че следва да остави без разглеждане като недопустима исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 87.45 лв., представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер ***, по следните съображения. Както се посочи по-горе, в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 212.98 лева, представляваща главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги. В исковата молба е посочено, че неустойката от 87.45 лв. представлява част от сумата от 212.98 лева (разликата от 125.53 лева до 212.98 лева), тоест част от претендираното вземане в заповедното производство се търси на друго основание (неустойка) в исковия процес. Съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност или въведеното ново правно основание да се разгледа само ако предявеното вземане се отхвърли на въведеното в заповедното производство правно основание, т. е. тази част от вземането да се претендира на две основания, като за едното да е предявен установителен иск, а за второто – евентуален осъдителен иск. В случая обаче ищецът не е въвел твърдения, които да поставят в зависимост осъдителния иск с този по установителния иск, поради което не е налице евентуален осъдителен иск за част от същото вземане, с оглед на което предявеният осъдителен иск за част от вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение на друго основание, е недопустим.
По
отношение на предявения установителен иск, с оглед на представените в оригинал в договор за мобилни
услуги, сключен на 07.04.2014г. между Г.К.К., ЕГН ********** и „Космо България
Мобайл” ЕАД, ведно с Приложение – ценова листа за частни клиенти от същата
дата, съдът намира, че по делото е установено
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните във връзка
с предоставянето на мобилни услуги, по договор от 07.04.2014г., неразделна част
от който са Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г. По делото не се спори, че от сключването на договора до
месец юни 2015г. е налице изпълнение и от двете страни, което предполага не
само ищцовото дружество, но и ответникът да е бил наясно с предмета на
договора, цените, сроковете за плащане, поради което съдът намира за
неоснователно направеното с отговора на исковата молба оспорване наличието на
облигационно отношение между страните. По силата на Общите условия за ищеца е
съществувало задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на
името на потребителя, а за последния – да плаща цените на потребените услуги в
срок, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. Съдът възприема изцяло заключенията на съдебно-техническата и счетоводна
експертизи по делото, като компетентно и обективно дадени, неоспорени от
страните, от които се установява, че обемът на изходящия трафик и генерирани
гласови телефонни услуги отговарят на посочените данни от тези по фактурите от
10.07.2015г. и 10.08.2015г., както и размерът на претендираното вземане за
незаплатени далекосъобщителни услуги. Безспорно е настъпил и падежът за плащане
на задължението, следователно вземането е изискуемо. До даване ход на устните
състезания по делото ответникът не ангажира доказателствени средства за
установяване на факта на плащане на неплатената сума за далекосъобщителни
услуги, поради което съдът намира, че установителният иск за признаване за
установено съществуването на вземането в размер на 125.53 лв. е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 23.06.2017г. до окончателното й
погасяване.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят направени по
делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските на ищцовото дружество в заповедното производство
възлизат на сумата от 205 лв., а в исковото производство – на сумата от 455
лв., по представения списък по чл.80 ГПК. Предвид това на страната следва да се
присъдят разноски в размер на 120.82 лв. по заповедното производство и 268.17
лв. по исковото производство, съразмерно на уважения размер от претенциите. На
ответника разноски не следва да бъдат присъждани, независимо от изхода на
делото, тъй като няма представени доказателства договореното възнаграждение за
адвокат да е заплатено в брой или по банков път.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К.К., ЕГН ********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 125.53 лв. /сто двадесет и пет лева и 53 ст./ главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2014г., за която е издадена крайна фактура от 10.09.2015г. за отчетен период 10.06.2015г. – 09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.06.2017г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед № 5880 от 26.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за 2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** против Г.К.К., ЕГН ********** *** иск за осъждането му за заплащане на сумата от 87.45 лв. /осемдесет и седем лева и 45 ст./, представляваща начислена договорна неустойка по договор за далекосъобщителни услуги от 07.04.2014г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 120.82 лв. /сто и двадесет лева и 82 ст./ разноски за производството по частно гр. дело № *** от 2017г. и 268.17 лв. /двеста шестдесет и осем лева и 17 ст./ разноски по настоящото дело.
Решението в частта, с която производството по делото е прекратено, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.
Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЛШ