Р Е Ш
Е Н И Е
№ 212
гр. Перник, 13.02.2024г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров адм. д. № 511 по описа на АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл. 219, ал. 3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.Б.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез адв. Я.С. ***, съдебен адрес:***, офис 6 срещу Отказ за
издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в Писмо изх. рег. № 2084-40-(3)
от 01.11.2023г. на главния архитект на община Трън, във връзка с заявление вх.
рег. № 2084-40 от 07.08.2023г. и молба пояснение вх. рег. № 2084-40/2/ от
11.10.2023г, за издаване на удостоверение за търпимост на „двуетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в УПИ XIII-***, кв. 5 по ПУП на с. М., община Трън.
Жалбоподателят сочи, че отказът е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че
същият е немотивиран, съобразно представените към заявлението документи и
необоснован от фактическа и правна страна. Иска същият да се отмени и
преписката да се върне на органа за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Я.С. ***,
с приложено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа жалбата, моли съда да я уважи по подробно изложени в същата съображения. Счита, че необсновано административния орган не
кредитира представения към заявлението КНА. Заявява, че същият е издаден при
спазена законова процедура, с която е признато правото на собственост на
жалбоподателя върху 2/4 от процесния имот и като такъв КНА доказва правото на
собственост пред административния орган и/или трети лица, до момент, в който
бъде доказано обратното обстоятелство и съдът постанови, че признатия за
собственик субект с КНА, не е собственик. Претендира сторените по делото
разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание ответникът – Главния архитект на община Трън, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред административният орган е започнало по заявление вх.
№ 2084-40 от 07.08.2023г. /лист 17/,
подадено от А.Б.Х. за издаване на удостоверение за търпимост на „двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ XIII-***, кв. 5 по ПУП на с. М.,
община Трън.
Към заявлението са приложени: Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 164, том I, рег. № 342, дело № 90 от 11.10.2012г. на съдия по вписванията , с
район на действие Районен съд- Трън /лист 22/; Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по констативен ред № 50, том I, дело № 66 от 15.03.1990г.,
на районен съдия в Районен съд- Трън /лист 21/; Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност № 40, том II, рег. № 519, дело № 125 от
27.11.2012г. на съдия по
вписванията , с район на действие Районен съд- Трън /лист 19/; Удостоверение за
наследници № 137 от 07.08.2023г. /лист 20/ и Декларация от А.Б.Х. за годината
на изграждане на строежа /лист 18/.
Във връзка с постъпилото заявление, с писмо изх. рег. № 2084-40/1/ от
25.08.2023г. на кмета на община Трън /лист 16/, настоящият жалбоподател е
уведомен, че преписката му е оставена без движение за изясняване на
собствеността върху процесния имот.
По повод полученото писмо, с молба-пояснение вх. рег. № 2084-40-/2/ от
11.10.2023г. /лист 14/, А.Б.Х., прави уточнение относно правото си на
собственост, като акцентира на факта, че е единствен собственик на имота, в
които е изградена сградата, за която е подал заявление за издаване на
удостоверение за търпимост.
По постъпилото заявление вх. № 2084-40 от 07.08.2023г. и молбата-пояснение
вх. рег. № 2084-40-/2/ от 11.10.2023г., главният архитект на община Трън се
произнася с оспореното в настоящото производство Писмо изх. рег. № 2084-40-(3)
от 01.11.2023г. /лист 13/, с което отказва издаване на удостоверение за
търпимост, поради неизяснена собственост върху процесния имот.
Видно от известие за доставяне /лист 28/, Писмо изх. рег. № 2084-40-(3)
от 01.11.2023г. на главният архитект на община Трън е съобщено на адресата си
на дата 09.11.2023г, като жалбата срещу административния акт е подадена, чрез
органа, на дата 17.11.2023г.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146
от АПК, като от правна
страна, намери следното:
Жалбата е подадена от лица по чл. 147,
ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срещу подлежащ на съдебен контрол, на основание чл. 215, ал. 1 изр. 1-во от ЗУТ акт на главния архитект
на община Трън, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, съображенията затова са следните:
Режимът на търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и по §
127 от ПЗР на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.) позволява запазването на строежи,
построени без строителни книжа, но „допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон“ (ЗУТ) (§ 16), или „допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби“ (ЗУТ) (§ 127).
От представените по делото доказателства се следва, че процесната сграда
е изградена през 1991г., поради което приложение намира разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Съгласно
цитираната разпоредба строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Тоест, за да има търпим строеж,
то той следва да отговаря на следните условия кумулативно:
• Да е изграден преди 31
март 2001;
• Да е незаконен – без
строителни книжа;
• Да е допустим по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно ЗУТ, като доказването на времето на извършване
на строителството е допустимо да се установява с всички доказателствени
средства, допустими по АПК.
В настоящият случай обжалваният отказ е издаден от компетентен орган.
Съгласно § 127, ал. 1, изр. последно от
ПЗР на ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, като съгласно чл. 145
от ЗУТ техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и
одобряват от главния архитект на общината. С оглед на това главният архитект на
общината е органът, който притежава необходимата компетентност да издаде или да
откаже да издаде удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 от ЗУТ. Въз основа
на изложеното съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен
орган, поради което не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл.
146, т. 1 от АПК.
Актът е издаден при спазване на изискването за писмена форма. Формално
отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, но е немотивиран. В съдържанието
му не се откриват фактически основания по същността на заявената процедура,
което е довело и до съществено нарушение на административно производствените
правила, което пък от своя страна е рефлектирало и върху материалната
законосъобразност на отказа. Това е така, защото органът въобще не е изследвал
предпоставките за търпимост на строежа, нито е анализирал представените от
настоящия жалбоподател доказателства, свързани с годината на изграждане на същия,
в контекста на приложимия закон.
В оспореното писмо единствено е посочено, че се отказва издаване на
удостоверение за търпимост, поради неизяснена собственост, тъй като органът
приема, че за 2/4 идеални част от УПИ XIII-***, кв. 5 по ПУП на с. М., община
Трън, за които заявителят се легитимира като собственик с НА № 40, том II, рег.
№ 519, дело № 125 от 27.11.2012г. е налице право на собственост на трети лица.
Предмет на производството, което е предвидено в разпоредбите на § 16 от
ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗУТ е да се удостовери факт с правно значение, а именно,
че строежът е търпим или не. Това производство само по себе си е особен вид
административна услуга, при която заявлението на инициатора, което се явява
заинтересовано лице определя и предмета на обследването. Следва да се има
предвид, че по отношение на вещното право на собственост, удостоверението за
търпимост не може да има действие. То удостоверява единствено, че строежът е
търпим, а не и собствеността върху него.
Още с приемането на ЗТСУ и ПП ЗТСУ с ПМС № 31 от 1973 г., обн., ДВ, бр.
62 от 7.08.1973 г. е въведен режим на търпимост с чл. 303 от ПП ЗТСУ,
регламентиращ, че строежи (сгради, постройки, преустройства, инсталации,
уредби, съоръжения и други работи), направени незаконно до 14 ноември 1958 г. в
урегулирани или неурегулиранн терени, включително върху държавна земя, не се
премахват. Не се премахват и строежи, направени незаконно от 15 ноември 1958 г.
до 31 декември 1965 г. включително върху държавна земя за задоволяване на остра
жилищна нужда, докато тази нужда е налице. Поради противоречия в
правоприлагането в чл. 303 от ПП ЗТСУ през 1985 г. с ДВ бр. 48 е добавена нова
алинея 7, която регламентира, че не се премахват от техническите органи строежи
или части от строежи, които са допустими по застроителните и регулационните
планове и по правилата и нормативите по териториалното и селищното устройство, но са незаконни само поради това, че
собствениците на имота не са дали съгласие по установения ред за извършването
им, като такива строежи могат да се премахнат от техническите служби в
случаите, когато собственикът докаже, че е възразил писмено до общината по
време на строежа. Това означава, че собствеността върху поземления имот не е
била условие за търпимост на строежите по чл. 303 ПП ЗТСУ, вкл. върху държавна
земя, но изричното противопоставяне на собственика по време на строителството е
било пречка за признаване на търпимостта.
В ЗТСУ през 1977 г. е въведен нов режим на търпимост с приемането на § 2
от ПР на ЗТСУ (ДВ, бр. 102 от 1977 г.) Ал. 4 на § 2 от ПР на ЗТСУ изрично предвижда, че
жилищни и вилни сгради и сгради за сезонно ползуване, построени незаконно в
посочения срок върху заграбени земи от общините и държавата и от юридическите
лица, се премахват по установения ред или се отнемат в полза на общините и
държавата. Съдебната практика приема посочена разпоредба за императивна и като безспорно определящата собствеността върху
земята, върху която е построен незаконният строеж, като задължително условия за
признаване на търпимостта.
Разбирането, че собствеността върху поземления имот няма отношение и не
е условие за търпимостта по § 16 от ПР на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и по §
127 от ПЗР на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.) се променя с преосмислянето на
съдържанието на изразите „правилата и нормативите“ по § 16 от ПР на ЗУТ и на
„разпоредбите“ по § 127 от ПЗР на ЗУТ.
В по-ранната практика на ВАС се приема, че понятието „строителни правила
и нормативи“ по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ включва не само
техническите параметри относно местоположението, височината и начина на
застрояването на сградата, но и правилата за застрояването на съсобствените
имоти, като в случай, че съсобственик на поземлен имот не е изразил съгласие за
построяването на сграда, то същата не може да бъде търпима /Решение № 10870 от
3.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2006 г., II о./. Приема, се също, че
правилата и нормативите се отнасят и до нормите, регулиращи строителството в
съсобствен имот или в сграда в режим на етажна собственост и до разпоредбите,
изискващи съгласието на останалите съсобственици за извършване на
строителството /Решение № 9043 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3957/2009
г., II о./.
Последователно в практиката на ВАС, започва да се приема, че „правилата
и нормативите“ по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ представляват техническите,
строителни такива, а не нормативните, изискващи
съгласие на собственика, респ. съсобственика, на имота за извършване на строежа
/Решение № 11309 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2012 г., II о.,
Решение № 9610 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2013 г., II о.,
Решение № 1352 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2013 г., II о.,
Решение № 3064 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2017 г., II о./.
От тази изходна позиция, че в изразите „правилата и нормативите“ по § 16
от ПР на ЗУТ и на „разпоредбите“ по § 127 от ПЗР на ЗУТ се визират
техническите, строителни такива, а не всички останали правила и норми от
правната ни система, отнасящи се до наличие на вещни права, като основна
предпоставка за признаване на търпимо строителство, настъпва и промяната в разбирането, че собствеността има отношение към
търпимостта на строежа. В тази връзка и с това тълкуване, ВАС започва да
приема, че строеж може да отговаря на условията за търпимост, визирани в § 16,
ал. 1 ПР ЗУТ, между които не е нито собствеността върху земята, нито правото на
строеж върху нея в този смисъл /Решение № 7702 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 4966/2012 г., II о., Решение № 9187 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. №
5793/2012 г., II о., Решение № 14681 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. №
7083/2012 г., II о., Решение № 14992 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. №
7292/2012 г., II о., Решение № 15399 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. №
10338/2012 г., II о., Решение № 2052 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. №
14377/2012 г., II о., Решение № 8228 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. №
4868/2014 г., II о., Решение № 1724 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4597/2019 г., II о./.
В обобщение следва да се отбележи, че ако собствеността беше условие за
признаването на търпимостта на един строеж по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127 от
ПЗР на ЗУТ, то законодателят щеше да включи същата в посочените разпоредби, по
подобие на § 2 от ПР на ЗТСУ, и по-специално ал. 4 от същия.
Съгласно Решение № 994 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2017
г., II о., търпимостта на незаконен строеж касае неговия
териториалноустройствен статут, но не и вещното право на собственост, и същият
може да бъде търпим дори и да е построен без съгласието на общината върху имот
– общинска собственост. Търпимостта изключва публичното право на
административния орган да го премахне, но такова може да бъде постановено и по
отношение на търпим строеж, ако пречи на собствениците да упражняват в пълнота
правото си на собственост и то бъде надлежно защитено по исков ред, а не в
административно производство.
Защитата срещу търпим строеж, извършен в чужд поземлен имот, не може да
се реализира по административен ред, единствено чрез сигнализиране на органите
по строителен контрол, ако строежът отговаря на всички условия за признаването
му за търпим, дори и да е извършен в чужд недвижим имот при липса на всякакво
вещно право. Защитата срещу нарушението на правото на собственост може да се
проведе посредством иска по чл. 109 от ЗС, с искане за премахване на търпимия
строеж, ако същият създава пречки за собственика на земята, които му пречат да
упражнява правото си на собственост в пълен обем.
При извършването на строеж върху имот, собственост на трето лице, без
учредено право на строеж, по силата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята
става собственик и на построеното. С правото на търпимост не се създава и право
на собственост. Това означава, че търпимият строеж не е на този, който го е
извършил, а на собственика на поземления имот. Това е така, тъй като
търпимостта по ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното
строителство /Решение № 60087 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2020 г.,
II г. о., ГК, Решение № 129 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г., I
г. о., ГК/.
От всичко изложено до тук , следва че собствеността не е условие за
признаването на търпимостта на един строеж по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127 от
ПЗР на ЗУТ.
Във връзка с изложеното, като е обосновал отказа си да издаде
удостоверение за търпимост на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в
УПИ XIII-***, кв. 5 по ПУП на с. М., община Трън единствено с аргумент за
неизяснена собственост върху процесния имот, главният архитект на община Трън е
издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в условията на чл.
146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
След отмяната на отказа, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката
следва да бъде върната за ново произнасяне на административния орган, който
следва да установи наличието или отсъствието на предпоставките на приложимия
материален закон по нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и надлежно да
мотивира своя акт.
Относно разноските
С оглед изхода на спора, своевременно заявената претенция, от страна на
жалбоподателя, за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК,
изразяващи се в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие /лист 11/, се явява основателна
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от
ЗА и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1250.00 лв.
Разноските следва да бъдат възложени на община Трън, юридическо лице на
бюджетна издръжка, в чиято структура се намира административният орган, издал
незаконосъобразния административен акт (чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от
ДР на АПК).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
РЕШИ
ОТМЕНЯ Отказ за издаване на
удостоверение за търпимост, обективиран в Писмо изх. рег. № 2084-40-(3) от
01.11.2023г. на главния архитект на община Трън, във връзка с заявление вх.
рег. № 2084-40 от 07.08.2023г. и молба пояснение вх. рег. № 2084-40/2/ от
11.10.2023г, за издаване на удостоверение за търпимост на „двуетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в УПИ XIII-***, кв. 5 по ПУП на с. М., община Трън, като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА преписката на главния архитект на община Трън, за ново произнасяне
по заявление вх. рег. № 2084-40 от 07.08.2023г. и молба пояснение вх. рег. №
2084-40/2/ от 11.10.2023г, за издаване на удостоверение за търпимост на
„двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ XIII-***, кв. 5 по ПУП на
с. М., община Трън, съгласно дадените, с настоящото решение, указания по
прилагане на закона.
ОСЪЖДА община Трън да заплати на А.Б.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** съдебни разноски в размер на 1250 /хиляда и двеста и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ:/п/