Решение по дело №2801/2020 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021 г.

                                                           гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

                                        Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

при секретаря Ангелина Г.

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов

адм. д. №2801 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с приложението на чл. 1, ал.1 и чл. 4 от ЗОДОВ.

Инициирано е по искова молба от Р.С.Р., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, адв. Е. Г. Е. с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ.

Претендира се  за присъждане обезщетение  в общ размер от 300 лв. за  претърпени от лицето имуществени вреди – сторените разноски за адвокатско възнаграждение  за процесуално представителство за една съдебна инстанция - по  НАХД № 2520/2019 г. по описа на ВРС, с решението по което въззивният съд  отменил  НП № 1476/03.05.2019 г., издадено от заместник кмет на Община Варна, което решение е било оставнено в сила с Решение от 04.08.2020 г. по КНАХД №415/2020 г. по описа на Административен съд - Варна.

Твърди се, че разноските за адвокатско възнаграждение за една инстанция са реално платени, което може да се установи от представен договор за правна помощ. Твърди, че към момента на разглеждане на делото и постановяване на решението на ВРС нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (вероятно се има предвид нормата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН) не е съществувала и не е имало възможност подобни разноски да се претендират пред съда разгледал делото. В тази връзка цитира и ТР №1/15.03.2017 г., постановено по ТД №2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, в което е посочено, че при предявени пред административните съдилища  искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Твърди, че заплатеният в производството адвокатски хонорар е обоснован и справедлив. Моли да бъде осъден ответника – Община Варна да заплати сумата от 300 лв., представляващи имуществени вреди за ищеца. Моли ответника да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът – Община Варна е подал писмен отговор. В него се сочи, че ИМ е допустима, но неоснователна. Обосновава се с това, че не е установено по безспорен начин, че има реално настъпила вреда по отношение на ищеца, както и че е налице причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпването на вредите. Намира, че с представения в производството договор за правна услуга не е установено, че има реално заплащане на описаната в него сума. Твърди, че доказателства за заплащането на тези суми е следвало да бъдат представени пред ВРС и тъй като това не било сторено намира, че иска е неоснователен. Намира, че представянето на подобни доказателства извън  преписката по делото обосновава извод за недоказаност на претенцията. Моли да бъде оставена без уважение претенцията на ищеца, както и да бъде отхвърлено искането му за присъждане на разноски. Моли на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца, ако същото надхвърли минималните размери предвидени по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на ВОП счита иска за основателен и доказан и пледира съдът да го уважи.

Настоящият съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема следното:

Искът е предявен от активно легитимирана страна, срещу надлежен ответник и преди настъпване на преклузията по чл. 110 от ЗЗД, приложим съгласно препратката на  §1 от ЗОДОВ, поради което съдът го счита за допустим.

Разгледан по същество е   ОСНОВАТЕЛЕН.

Фактите по случая са следните: С Решение № 2403/31.12.2019 г., постановено по НАХД № 2520/2019 г.  от на ВРС е отменено  НП №1476/03.05.2019 г.,  издадено от Заместник кмет на Община Варна, с което на Р.С.Р., ЕГН-********** са наложени следните административни наказания: на основание разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Наредбата за обществения ред на община Варна, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че около 14:35 часа на 01.04.2019 г. в гр. Варна, в парк „Аспарухово“, Р.С.Р. разхожда домашен любимец (куче) порода наподобяваща „Йоркширски териер“, като кучето няма поставен микрочип за идентификация – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата за обществения ред в община Варна; - на основание разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Наредбата за обществения ред на община Варна, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че около 14:35 часа на 01.04.2019 г. в гр. Варна, в парк „Аспарухово“, Р.С.Р. разхожда домашен любимец (куче) порода наподобяваща „Йоркширски териер“, като кучето не е регистрирано в районното кметство – нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 10 от Наредбата за обществения ред в община Варна.

 

В производството пред ВРС ищецът е ползвал правна защита и съдействие  от адвокат,  за което е платил договореното възнаграждение в размер от 300 лв. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие приложен на л. 10 от НАХД №2520/2020 г. възнаграждението  е заплатено напълно и в брой на датата на подписване на договора – 11.07.2019 г.

С решение № 1103/04.08.2020 г., постановено   по КНАХД № 415/2020 г. на Административен съд Варна въззивното решение е оставено в сила. 

Така изложените факти се установяват по делото. Един от тях е оспорен от ответника. Последният твърди, че не е представен в рамките на производството пред ВРС договор за правна помощ. Установява се, че това не е така и такъв е представен още в първото по делото заседание (л.10 по делото). Представлява бланков договор, издаден по образец на САК – гр. Варна, който на едната си страница съдържа типово пълномощно, а от другата договор за правна помощ. Последният е попълнен, подписан от двете страни по договора и съдържа (както бе упоменато по-горе) данни, че е налице договорена и платена сумата от 300 лв. за правна помощ.

Спорът е  правен и се свежда до отговор на въпроса установено ли е кумулативното наличие на всички изискуеми  законови предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Държавата по специалния ред на ЗОДОВ, най-вече -   налице ли е отменено поради незаконосъобразност наказателно постановление.

По правото:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за кумулативното наличие на тези три елемента е възложена изцяло на ищеца, търсещ обезвреда.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 г., по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването.

Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват.

Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателно правни последици, е правен резултат от административна дейност по осъществяване на една от формите на юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

 От друга страна законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издаден административен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

 Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия закон.

В разглеждания случай с  отмяната   на издаденото срещу ищеца НП с влязло в сила съдебно решение е изпълнена първата и най-съществена предпоставка,  за ангажиране на отговорността - наличие незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

Относно втората предпоставка – наличие на имуществена вреда вследствие на незаконосъобразно упражнена административна дейност, събраните  по делото доказателства  установяват по безспорен начин, че с фактическото плащане на уговорения адвокатски хонорар  за производството пред ВРС по НАХД № 2520/2019 г.,  за ищеца  са настъпили имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от издаденото  наказателно постановление,  отменено от компетентния съд като незаконосъобразно. 

Направените разноски за адвокатско възнаграждение  във връзка с воденото въззивно производство следва да бъдат квалифицирани като реално причинени вреди, произтичащи непосредствено от отменения поради незаконосъобразност административен акт.

С оглед изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 от АПК. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди  се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен  в пълния претендиран общ размер от 300 лв.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния  представител на ищеца искане за присъждане на разноските, сторени по настоящото производство съдът намира същото за основателно и доказано (л.31 от настоящото дело) и ще следва да го уважи в пълния му размер от 300 лв.

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че следва да бъде намалено възнаграждението до предвидения в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото сумата от 300 лв. за адвокатски хонорар всъщност е най-малката възможна да бъде присъдена по производства с материален интерес.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Община Варна, гр. Варна, бул. „О.П.П.“ №43, представлявана от Кмета на Общината да заплати на Р.С.Р., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, адв. Е. Г. Е. сумата от 300 (триста) лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - сторени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 2520/2019 г. по описа на ВРС в размер на 300 (триста) лева.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р.С.Р., ЕГН-**********,*** сумата от 300 (триста) лева, представляващи направените в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: