Р Е Ш
Е Н И Е
№
132
гр. Враца, 07.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на
14.03.2022г. /четиринадесети март, две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела ВАНЧИКОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело
№ 646 по описа на АдмС – Враца за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК)
във вр. със Закон за добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по ЖАЛБА на К.Х.К. ***,
чрез пълномощник – адв. М.М. ***, против
РЕВИЗИОНЕН АКТ /РА/ № Р-04000620008171‑091-001/16.07.2021г. издаден от Р.
Ф. - * на Сектор и Б. З. - ** по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в
потвърдената му част с Решение № 120/ 18.10.2021г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на
НАП, Б. Н., с който по отношение К.К. са установени задължения за ДДС в размер
на общо 24 135.43 лв., от които 21 218.00 лв. главница и
2 917.43 лв. лихви за забава.
С жалбата се твърди, че ревизионният
акт е незаконосъобразен и необоснован. Сочи се, че оспорения акт съдържа редица
констатации и изводи, които не се подкрепят от извършените процесуални действия
и установените факти и обстоятелства, и доказателства за тях, както и, че в
хода на ревизията са допуснати редица съществени процесуални нарушения. Оспорва
се наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК,
за което се излагат подробни доводи. Твърди се, че неправилно е прието в РА, че
жалбоподателя има качеството на *и, че в периода 01.01.2019г.-30.04.2019г.
ревизираното лице е реализирало облагаем оборот в размер на 51 123.27 лв.
Сочат се нарушения на чл.26 от ЗДДС и чл.67 ал.2 от ЗДДС. Иска се отмяна на
оспорения РА, като незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя адв. М.М. развива
съображения за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък. Жалбоподателят К. лично пред
съда поддържа адвоката си и твърди, че си е платил задълженията и
доказателствата срещу него не отговарят на истината. Съображения за
незаконосъобразност на РА са изложени и
в представена по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя, идентични
с тези в жалбата.
Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител **В.В. моли за решение, с което да
се отхвърли жалбата и потвърди атакувания с нея ревизионен акт, като се вземе
предвид Решение №
120/18.10.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. Претендират
се разноски по делото, съгласно представен списък. Въпреки
дадената от съда възможност за писмена защита, такава не е представена
по делото.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да
се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14/четиринадесет/
дневен срок от получаването на решението.
Жалбата
е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от
надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен
акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
данните по преписката е видно, че жалбоподателя К.Х.К. е ** с постоянен и
настоящ адрес ***. За периода 01.01.2019г.-30.09.2020г. същия е извършвал
електронна търговия с разнообразни стоки, предлагани в Интернет платформи – ebay и изпращани от
територията на Р. Б. към трети страни и страни членки на ЕС, в т.ч. и към В.,
като пратките са изпращани чрез Б. П. Плащанията са получавани чрез ** –**.
Закупувани са различни продукти /козметични, хомеопатични, хранителни добавки,
витамини и различни видове чай/ от различни магазини – козметични магазини, дрогерии,
хипермаркети, аптеки и хранителни магазини, след направена от клиента поръчка.
Дейностите на жалбоподателя К. не са осъществявани, като „дейност чрез фирма“ и
същия няма ** и не притежава **, месечни оборотни ведомости, главни книги и др.
За закупените продукти няма съхранени разходо-оправдателни документи.
На
жалбоподателя К.К. първоначално е извършена Проверка за установяване на
факти и обстоятелства /ПУФО/ – производство с УИН № ***, във връзка с
предоставена от „Б. п.“ ЕАД информация за изпратени международни пощенски
пратки, с цел установяване на лица, недеклариращи или деклариращи в непълен
размер приходи/доходи от извършени продажби в Интернет на стоки закупени за клиенти
в чужбина. Събрани са множество писмени документи, в т.ч. и обяснения от
жалбоподателя. ПУФО е приключила със съставянето на Протокол №
П-04000620162006-073-001/25.11.2020г. /на л.166-177 към Приложение № 10, от
папка 2 от делото/. Във връзка именно с тази проверка е възложено извършването
на ревизия. Установено е, че лицето не е регистрирано по реда на чл.102 ал.1 от ЗДДС.
Ревизионно производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000620008171-020-001/21.12.2020г. /на
л.119 от делото/, издадена от Р. И. Ф. -
* сектор „*“ при ТД на НАП Велико Търново, надлежно оправомощен за това,
съгласно представената Заповед №
6/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП Велико Търново /л.116/.
С посочената ЗВР е определен
обхват на ревизията – Данък добавена стойност /ДДС/ за периода от 23.07.2019г. до 30.09.2020г.,
със срок за завършване на ревизията два месеца от връчване на ЗВР. Със
заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Б. Ц. З. – **, * **и Д.
Р. Е. - * * по приходите. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя
К. на дата 05.01.2021г. /л.120/.
С последваща Заповед за изменение на ЗВР
/ЗИЗВР/ № Р-04000 *********-020-002/04.03.2021г. /л.122/ е удължен срока за
завършване на ревизията - до 05.04.2021г., връчена по електронен път на лицето
на 05.03.2021г./л.123/.
С последваща ЗИЗВР № Р-04000620008171-020-003/02.04.2021г.
/л.125/ е разширен обхвата на ревизията по ДДС и за периода от 22.05.2019г. до
22.07.2019г. от същия ревизиращ екип със срок до 05.05.2021г., връчена по
електронен път на 05.04.2021г./л.126/.
С
последваща ЗИЗВР № Р-04000620008171-020-004/29.04.2021г. /л.128/ е удължен
срока за завършване на ревизията - до 04.06.2021г., връчена по електронен път
на лицето на 01.05.2021г./л.129/.
В хода на
ревизионното производство са събрани множество писмени доказателства, във
вр. с установените задължения, като от ответника са изискани документи от „Б. п.“
ЕАД за изпратени пратки от жалбоподателя, представено е писмено обяснение от
жалбоподателя, декларация за налични банкови сметки, извлечения от банкови
сметка в ПИБ АД, извлечение от текущ акаунт от банкова сметка ***., като на
изпратените искания органите са предоставили съответната информация, като
исканията ведно с отговорите и приложените доказателства, както и тези
представени към тях и тези от
жалбоподателя са приложени към преписката, с Протокол от 12.01.2021г. са
приобщени доказателствата по Протокол от 25.11.2020г. /Приложения № 10 и № 11 към
папка 2/.
На
ревизираното лице е изпратено Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения /ИПДПОЗЛ/ от 31.12.2020г. с което е изискана счетоводната
и търговската документация за ревизирания период, като подробно са
посочени документите които следва да бъдат представени на органите по приходите
/Приложение № 5 към папка 2/.
Налице е Уведомление до жалбоподателя К. от
ответника по чл.122, ал.1 ДОПК от
05.04.2021г., с което лицето е уведомено, че е възложено извършването на
ревизия и наличие на обстоятелства по
чл.122 от ДОПК /Приложение № 1 към папка 2/. Изискани са представяне на редица
документи с ИПДПОЗЛ от 05.04.2021г. /Приложение № 2 към папка 2/.
На 09.04.2021г. е проведена работна среща
с ревизираното лице – жалбоподателя К.К., в хода на която същия осигурил достъп
на ревизиращия екип до профила му в ebay, като
действията са описани в Протокол № 1545779/09.04.2021г. Жалбоподателя подал и
Декларация по чл.124 ал.3 от ЗДДС вх. № 3071/12.04.2021г. /Приложение № 6 в папка 3/.
С Искане за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДСПОТЛ/ са изискани и получени
сведения от „ЦКБ“ АД, „ПИБ“ АД и „Б. п.“ ЕАД /Приложения № 7, № 8 и № 9 от
папка 2/.
Във връзка с ревизията са приложени справки
относно курса на БНБ към бълг. лева за периода от 01.01.2019г. до 30.09.2020г.,
Таблица за прагове за регистрация в държавите членки за дистанционни продажби,
Справки за персонална партида за периода от 01.01.2000г. до 10.06.2020г.,
Справки за валидност на VIN и справки лихви ДДС
/Приложения № 11, № 12, № 13, № 14 и № 15 от папка 2/.
Съставен е Ревизионен доклад /РД/ №
Р-04000620008171-092-001/ 17.06.2021г. /л.92/ от определения ревизиращ екип, с който са
установени задължения за ДДС, подробно отразени в доклада. В доклада
подробно са отразени и анализирани събраните доказателства в хода на
ревизионното производство, като същите са приложени към РД, от приложение № 1
до приложение № 15, неразделна част от същия, като РД е получен от жалбоподателя
на 21.06.2021г /л.114/.
Срещу съставения РД
от жалбоподателя К.К. е
подадено Възражение по чл.117, ал. 5 от ДОПК /л.90/. Към възражението не са приложени
допълнителни доказателства.
Ревизията
е завършила с издаването на
Ревизионен акт № Р-04000 *********-091-001/16.07.2021г. /л. 52/ от Р. И.
Ф. на длъжност **, възложил ревизията и Б. Ц. З. на длъжност **, ** на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК. С
РА е определена данъчната основа за ревизираните
периоди от 22.05.2019г. до 22.07.2019г. и от 23.07.2019г. до 30.09.2020г., и е определено задължението по ДДС, като
задължението по РД от общо
21 237.07 лв. е коригирано в РА на общо 21 218 лв. и
лихви 2 917.43 лв. В РА са
посочени, както правни така и фактическите основания за издаването му, обсъдени
са събраните доказателства в хода на производството, както и
подаденото възражение от жалбоподателя срещу РД, като същото е прието за неоснователно. Изложени са
мотиви във вр. със събраните доказателства, установените задължения и
определения размер на същите, посочени са и обстоятелствата за провеждане на
ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК, като такива са посочени и
в РД, който е неразделна част от РА. Обсъдени са подробно и възраженията на
жалбоподателя. Мотиви за издаване на РА се съдържат и в РД, който е неразделна
част от него.
Задълженото лице
е обжалвало РА по административен ред с
жалба вх. № 6524/10.08.2021г. /л.34/, като същият е потвърден в по голямата си част, с
Решение № 120/18.10.2021г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново /л.19/, като РА е отменен само в частта за допълнително
задължение по ДДС за данъчен период м.09.2019г. в размер на 1.77 лв. и лихви 0.32,
за данъчен период м.10.2019г. в размер на 0.71 лв. и лихви 0.12 лв. и за
данъчен период м.06.2020г. в размер на 1.17 лв. и лихви 0.12 лв. В останалата
част РА е потвърден, като законосъобразен. В
решението са посочени, както правни, така и фактически основания, в резултат
на които е потвърден РА в обжалваната му част, обсъдени са и възраженията на
оспорващия в депозираната жалба, като същите са приети за неоснователни, както
и наличието на обстоятелствата по чл.122 от ДОПК. Решението е връчено на оспорващия на дата 22.10.2021г. /л.28/, а жалбата
до съда е депозирана на 10.11.2021г. пред адм.орган, видно от вх. номер на
същата /л.6/, като е подадена по пощата на 04.11.2021г. / пощ. плик на л.18 от
делото/.
По делото са представени и приети събраните в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, неразделна част от РД и РА, съдържащи се в приложенията
на 2 /два/ броя папки, приложени по
преписката по опис и приети, като доказателства по делото. Представен е и СД диск, приет като
доказателство съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани
електронни подписи от органите по приходите /л.133/.
В хода на съдебното производство, по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната и изготвена
Съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че в резултат на
установеното при извършеният анализ на приложените документи към делото, потвърждава определените задължения за ДДС от
органа по приходите в РА по периодите, същите са изчислени при спазване
разпоредбите на чл.26 ал.6 и чл.67 ал.2 от ЗДДС въз основа на представените
документи и справки от данъчнозадълженото лице.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция.
Постоянният адрес на
жалбоподателя К.К. ***, от което следва, че компетентната териториална
дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на
НАП Велико Търново.
Въз основа на приложените към
административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите,
посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите
по 50, ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват
съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.
В
ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на
доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна част
от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено
от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за
издаването му.
Съдът намира, че ревизиращия екип законосъобразно е преминал
към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 - чл.124 от ДОПК за
определените задълженията по отношение
на жалбоподателя по ЗДДС. Ревизиращите органи са извършили анализ и
съпоставка на всички събрани доказателства, вследствие на което
са установили, че са налице обстоятел-ствата по чл.122, ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК
- наличие на данни за укрити приходи и липса на счетоводна отчетност, която не
дава възможност за определянето на данъчна основа за облагане с данъци.
Извършвайки независима икономическа дейност, за периода
01.01.2019г.-30.04.2019г., от която е получил доходи за себе си, жалбоподателя К.К.
е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, като до 07.05.2019г. не е
подал заявление затова, съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС. След 22.05.2019г. е имал е
задължение за всеки данъчен период да подава справка-декларация и отчетни
регистри, съгласно чл.125 и чл.124 ал.1 от ЗДДС. В случая до започване на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация,
налице е обстоятелството по чл.122 ал.1 т.1 от ЗДДС. Жалбоподателят К. се явява
търговец по смисъла на чл.1 ал.1 т.1 от Търговския закон ТЗ/, тъй като
извършва покупка на стоки с цел да ги препродаде и не е нужна регистрация за да
се придобие това качество. Затова е бил длъжен да води счетоводство съгласно
чл.2 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, което същия не е сторил. Представените
от същия справки и извлечения от профила му не съдържат реквизити на счетоводни
справки по смисъла на ЗСч и не биха
могли да бъдат третирани, като такива. Тези справки и извлечения не могат да
изпълнят и ролята на регистри по смисъла на чл.4 ал.4 от ЗСч. При липса на
заведена счетоводна отчетност и непредставяне на счетоводни регистри и отчети,
безспорно е налице и обстоятелството по чл.124 ал.1 т.4 от ДОПК. Неосно-вателно
се явява възражението в жалбата, че не са налице обстоятелства по чл.122 ал.1
т.2 и т.4 от ДОПК. С оглед събраните доказателства и установените факти и обстоятелства в
ревизионното производство по отношение на жалбоподателя, видно от данните по преписката и предвид
наличие на предпоставките на чл. 122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК е било
налице законово основание
за органите по приходи за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122
от ДОПК. Следва да се има предвид, че наличието само на едно от посочените в
разпоредбата основания дава право на
органите по приходи да проведат ревизионното производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. След като е налице обстоятелство по чл.122,
ал.1 от ДОПК, по силата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по
обжалването на ревизионния акт, фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното, т.е., доказателствената тежест е
обърната. В тежест на органът по приходите
е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, което е сторено, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. Последното в
случая не е
направено. В тази насока е
неоснователно възражението на процесуалния
представител в жалбата и в писмената защита по отношение
на оспорване законосъобразността
на РА и констатациите отразени от органите по приходите. Ревизиращите органи са
преценили, че не са налице обективни данни, които да дават възможност за
установяване на данъчна основа по реда на приложимия материален закон - ЗДДС,
поради което са преминали към ревизия по особен ред. Този извод и
съответно предприетите действия на данъчните органи се споделят
напълно от настоящата съдебна инстанция.
Относно облагаемия оборот за периода
01.01.2019г. до 30.04.2019г. същия е правилно определен. При определяне на
облагаемия оборот органите по приходите са взели предвид данъчните основи,
както за доставките в страната и към държави-членки /облагаеми с 20% ставка/,
така и данъчната основа за доставките към трети страни /приети от ревизията за
облагаеми с нулева ставка. Неправилно е виждането на жалбоподателя К., че при
определяне на данъчните основи следва да се включат таксите, заплатени от него
на ***. Разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗДДС сочи, че данъчната основа се
определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или
дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице,
определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за
възнаграждение по доставка всякакви
плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. В чл.26 ал.5 от ЗДДС са
изброени сумите, които не се включват в данъчната основа, но сред тях няма
такси за обслужване на абонамент, дължими от доставчика във връзка с получавани
преводи по доставки и ползване на интернет платформа за електронна търговия.
Облагаемия оборот, респективно данъчните основи правилно са определени, както са взети в предвид платените суми от
получателите на стоката, без да се приспадат заплатените такси за обслужване на
преводите ** и за абонамент на *.
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК доказателствата в
административното производство се
събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички
събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Приходната
администрация служебно е събирала доказателства във връзка с изясняване на
правнорелевантни факти, касаещи ревизирания период. Действията на органа по
приходите по събиране на доказателства, вкл. и приобщаване на такива са извършени при спазване на изискванията на
ДОПК. Съгласно чл.37, ал.2, ал.3 и ал.4 от ДОПК лицето е длъжно да представи всички данни,
сведения, документи и книжа, носители на информация и други доказателства,
отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата,
подлежащи на установяване в съответното производство. Органът по приходите има
право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства в определен от
него срок. В тази връзка неоснователно е възражението, че жалбоподателят К. не
е могъл да предостави детайлни справки
за трансакциите и други документи, имащи значение за определяне на
задълженията му, като същите е следвало да се изискат по служебен път, тъй като
профилът му в ** е блокиран след започване на проверката на НАП, а за справките
от **, предвид краткия срок от 90 дни за съхраняване на информация, е било
невъзможно да се направят справки за проверявания период. Органът по приходите
правилно е приел, че приложените към преписката извлечения от месечни отчети за
продажбите от ** за м.01.2019г. до м.09.2020г. и справките от ** „***“ за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2020г. са напълно достатъчни за определяне на данъчната основа по чл.26
от ЗДДС и датата на данъчното събитие по чл.25 ал.3 т.4 от ЗДДС за всяка
извършена от жалбоподателя доставка.
Относно възражението за неправилно
определени левови равностойности на получените
от жалбоподателя преводи от получателите на доставките, същото е неоснователно.
Съгласно чл.26 ал.6 от ЗДДС, когато стойностите необходими за изчислява на
данъчна основа са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се
определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса обявен от БНБ към датата, на която
данъкът е станал изискуем. В изречение второ и трето от алинеята се дава
алтернативна възможност левовата равностойност на валутата да бъде определена
по последния обменен курс, публикуван от Е. ц. б. към момента, в който данъкът
става изискуем, като конвертирането между валути, различни от еврото се
извършва, като се използва обменния курс на всяка от тези валути. В случая в РА
органите по приходите са определили левовата равностойност на получените
преводи по дни, като за всеки ден е приложен курса на лева към британската
лира, обявен от БНБ към датата, на която
данъкът е станал изискуем, а именно датата на която е получен превода, съгласно
чл.25 ал.3 и ал.4 от ЗДДС. В Решението
по жалба срещу РА /л.19/ са установени някои неточности в РА при изчисляване на
сумите в левова равностойност, но същите не са съществени. Облагаемия оборот за
данъчния период януари-април 2019г. е общо 53 421.34 лв. при новото
изчисление в решението по жалбата, докато в РА е 53 440.49 лв. Затова правилно е прието, че жалбоподателят К.
е следвало да бъде регистриран за целите на ДДС към 22.05.2019г. съгласно чл.96
ал.1 от ЗДДС, при оборот над 50 000 лв.
По отношение определяне на данъчните
основи за облагане с ДДС за данъчните периоди 22.05.2019г-22.07.2019г. и
23.07.2019г.-30.09.2020г. органите по приходите в РА правилно са определили
левовите равностойности на получените преводи по дни, както за всеки ден е
приложен курса на лева към британската лира, обявен от БНБ към датата, на която
данъкът е станал изискуем, а именно датата на която е получен превода. В тази
част с Решението по жалба срещу РА /л.25-26/ отново има леки корекции, поради
неточности, но същите не са съществени.
На 31.01.2020г. О. к. /ОК/ В. и С. И.
напускат Е.С., но от същата дата влиза в сила Споразумението за оттегляне, като
е договорен преходен период от 01.02. 2020г. до 31.12.2020г., и считано от
01.01.2021г. се прилага Споразумението за оттегляне. По време на преходния
период ОК продължава да прилага правото на Съюза. Затова за периода
01.02.2020г—31.12.2020г. сделките с ОК се третиран от гледна точка на ЗДДС,
като сделки със страсни от ЕС и в случая ревизиращия екип правилно е определил
задълженията за ДДС за извършени сделки с тези страни за периода
01.02.2020г.-30.09.2020г.
В горния смисъл е и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира, като обективно и
компетентно, неоспорено от страните. Експертизата потвърждава определените
задължения за ДДС от органа по приходите в РА по периоди, като същите са
изчислени при спазване разпоредбите на чл.26 ал.6 и чл.67 ал.2 от ЗДДС, въз
основа на представените документи и справки от данъчно-задълженото лице, а
именно жалбоподателят К.К.. В случая няма нарушение на чл.26 и чл.67 ал.2 от ЗДДС, както сочи жалбоподателят.
В хода на ревизията не са допуснати и
съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на
данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност
на РА. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци,
касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Събраните в хода
на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите по
приходите, издали РА. В РД, РА и
приложенията към ревизионната преписка е налице подробна обосновка на
посочените като основание за прилагане на специалния ред обстоятелства и
доказателства към тях, които факти не са оборени в хода на съдебното
производство, както и установя-ванията и
изводите в оспорения РА. В хода
на ревизията освен връчените искания на жалбоподателя за представяне на съответните
документи, надлежно посочени в същите,
органите по приходите са изискали информация от
компетентни органи и трети лица.
Органът по приходите правилно е определил данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК, след като е извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК.
С оглед на изложено следва да се
приеме, че органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението
на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят
данъчната основна за облагане по реда на
чл.122 от ДОПК и да начислят следващия се от това данък - ДДС. Констатациите
им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон. Жалбоподателят не е представил доказателства, с които да
опровергае при условията на пълно насрещно доказване верността на фактическите
констатации в ревизионния акт съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, поради което
законосъобразно органите по приходите са
определили ДДС приемайки, че са налице наличие на данни за укрити
приходи и липса на счетоводна отчетност, която не дава възможност за
определянето на данъчна основа за облагане с данъци. В тази насока възраженията
на жалбоподателя за неправилни констатации и нарушение на данъчното законодателство,
както и неправилна оценка на събраните доказателства са неоснователни.
Съдът намира оспорения РА за постановен при липсата на
съществени нарушения на административно производствените правила, в
определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми,
поради което същият е ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, а подадената жалба срещу него изцяло
неоснователна.
Следва жалбата на К.Х.К.
***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04000620008171‑091-001/16.07.2021г. издаден
от Р. Ф. - * на * и Б.З. - ** по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в
потвърдената му част с Решение № 120/18.10.2021г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП,
Борис Н., с който по отношение К.К. са установени задължения за ДДС, бъде
отхвърлена, като неоснователна и НЕДОКАЗАНА.
При този изход на делото частично
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото /чл.8/.
Съгласно представен списък от процес. представител на ответника се
претендира ю.к. възнаграждение в размер
на 1254.00 лева, определено с оглед
материалния интерес по делото.
В с.з.ответникът е представляван от
гл.ю.к. В. В. и е осъществено процесуално представителство в с.з. по делото, но не и реална защита по същото. Без осъществена
защита по делото, съдът приема, че не следва да се присъжда исканото
възнаграждение за ю.к., според материалния интерес по делото. От процесуалния
представител на ответника не е представен писмен отговор или изготвена писмена
защита по делото. Въпреки предоставената от съда възможност за това в с.з. по
делото не е депозирана писмена защита, вкл. и към настоящия момент, с оглед на
което съдът приема, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
ответника в размер на 500.00 /петстотин/ лева за осъществено процесуално пред-ставителство
в две с.з., а в останалата част до пълния претендиран размер искането следва да се отхвърли, поради
неосъществена защита по делото. Възнаграждението се присъжда освен за
процесуално представителство и за осъществена защита по делото, което в случая
не е налице и не е сторено от процесуалния представител на ответника, видно от
данните по делото. Над тази сума до претендирания
размер, съгласно представен списък искането следва да се отхвърли, като
неоснователно. Разноските следва да се присъдят в полза на НАП-София.
Водим
от горното и
на основание и
чл.160, ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К.Х.К.
***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04000620008171‑091-001/16.07.2021г.
издаден от Р. Ф. - ** и Б. З. - ** по приходите при ТД на НАП – Велико Търново,
в потвърдената му част с Решение №
120/18.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, Б. Н., с който по отношение К.К. са
установени задължения за ДДС.
ОСЪЖДА К.Х.К.
*** ДА ЗАПЛАТИ на НАП-София разноски по делото в размер на 500.00 /петстотин/
лева и отхвърля искането над тази сума до пълния претендиран размер от 1254 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца
пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - София в 14
/четиринадесет/ - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138
от АПК да
се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: