Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи
март две хиляди двадесети първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана
Атанасова в. гр. д. № 2063 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение №
277077
от 18.11.2019г., постановено по гр.д. 39677/2018г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 55-ти
състав, е признато за установено,
че
Б.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***. „Д-р**********25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 59364/2017г. по описа на Софийски районен съд, 55-ти
състав: на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД сумата 995,74 лева – главница по Договор за кредит „Бяла карта” № 418970/28.09.2014г., сключен с „Аксес
Файнанс” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с приложение № 1 от 11.12.2015г. към рамков договор за цесия
от 07.11.2014г., ведно със законната лихва от 30.08.2017г. до окончателното
плащане; на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД сумата 110,22 лева – договорна лихва за периода 06.12.2014г.
-07.03.2015г. ; на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 230,57 лева – лихва за забава за периода от
07.05.2015г. до 29.08.2017г.
Със
същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „А.з.с.н.в.”
ЕАД срещу Б.И.С. иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата 275,28 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на кредита за периода 10.01.215г. до 07.03.2015г.,
както и иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД за установяване на вземане за сумата 72,50 лева –разходи по
договора за извънредно събиране на вземането за периода от 06.02.2015г. до
07.03.2015г., както и за сумата 120,00 лева разходи за дейност на служител.
С
горепосоченото първоинстанционно решение освен това Б.И.С. е осъден на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата от 620,50 лв.
– разноски, от които 63,23 лева – разноски по ч.гр.д. № 59364/2017г. на СРС, 55
състав и 557,27 лева – разноски пред първата инстанция.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Б.И.С., чрез
назначения му особен представител по делото адв. Б.К. - САК, като счита решението в частта, в
която исковете са били уважени, за неправилно и необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон, по съображения подробно
изложени в жалбата. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че ответникът е уведомен
за извършеното прехвърляне на вземанията на „Аксес Файнанс” ООД в полза на
ищцовото дружество. Излагат се съображения, че ищецът не е имал надлежно
пълномощно да уведоми длъжника за цесията. Сочи, че уведомяването за цесията не
е редовно направено. Моли се първоинстанционното решение в обжалваната част да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски във въззивното производство.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД, чрез
юрисконсулт М.М., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат доводи в
подкрепа на правилността на обжалваното решение.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на Б.И.С.
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за
установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Настоящата
въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 55-ти състав, решение за валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни
норми на закона, както и не е допуснато нарушение на материалноправни норми на
закона, поради което същото се явява правилно по следните съображения:
В настоящия случай, съдът приема за безспорно
установено обстоятелство по делото, че на 28.09.2014г. в гр. София е бил
сключен Договор за кредит „Бяла карта” № 418970 между „Аксес
Файнанс” ООД, гр. София, като кредитор и Б.И.С., като длъжник,
по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника револвиращ
потребителски кредит за лични нужди срещу насрещното задължение на потребителя
да върне на падежа, като заплати уговорената възнаградителна лихва, съответно
лихва за забава, в случай на незабавно изпълнение на паричното задължение.
Установява
се също така по делото, от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен на 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс” ООД, гр. София,
като цедент и „А.з.с.н.в.” ООД, като
цесионер, както и от препис – извлечение от Приложение № 1 от 11.12.2015г. към
същия рамков договор - списък на длъжниците и вземанията по процесния договор за
прехвърляне на вземания от 07.11.2014г., че вземането на кредитора „Аксес
Файнанс” ООД, гр. София към длъжника Б.И.С. по Договор
за кредит „Бяла карта” № 418970, сключен на 28.09.2014г.е прехвърлено на ищеца „А.з.с.н.в.”
ООД.
Прехвърлянето на вземане /цесията/ е договор, с който
кредиторът на едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/.
Длъжникът по вземането не е страна по договора. Тъй като цесията засяга
интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник,
се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за
цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия
състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания
длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.
Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от момента, в
който съобщението бъде получено от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД
Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и
че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено
съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор;
момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията
срещу длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда
действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от
цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера срещу длъжника, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ЗЗД. /В този смисъл е съдебната
практика на ВКС- решение № 123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/ 2009 г. на ІІ т.
о. и решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г. на І т. о. /.
Спорът пред настоящата въззивна инстанция, определен
от наведените с въззивната жалба оплаквания, е концентриран върху това дали
цесията е породила действие по отношение на ответника- длъжник с оглед
установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно
изискване за съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект.
В процесния случай по делото е представено пълномощно,
по силата на което цедента е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника
за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съдът приема, че по силата на
принципа на свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор
да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чк, 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални изисквания в закона за
начина на уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се
приеме за надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като
приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт от значение за спорното право, настъпил във
висящия процес, извършеното по този начин уведомление от цедента до длъжника
следва да се съобрази от съда при разглеждане на исковата претенция на
цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, а
и по аргумент за по-силното основание, извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника,
представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията. В този смисъл е
постановената от ВКС константна практика, обективирана в Решение №
123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/2009 г. по описа на II т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г. по описа на II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г. по описа на I т. о.
По отношение на направеното възражение от страна на
въззивника, че към момента на съставянето на уведомителното писмо, както и към
момента на доставяне на писмото на адреса на длъжника, ищецът не е имал валидна
представителна власт, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Уведомителното
писмо за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. № УПЦ –П- АФ/
418970 е с дата 25.05.2018г. и именно към него е представена по делото обратна
разписка с дата 25.06.2018г., като пълномощното, с което „Аксес
Файнанс” ООД, гр. София, като цедент, е упълномощило „А.з.с.н.в.” ООД,
като цесионер, да уведоми от негово име длъжника Б.И.С., че новият му кредитор
е именно „А.з.с.н.в.”
ООД, датира от дата 24.08.2015г. Както правилно е приела и първата инстанция не
се доказва чрез посочените по – горе документи надлежното връчване на
уведомлението за цесия на длъжника, тъй като видно от приложеното известие за
доставяне от „Български пощи” ЕАД от 12.02.2016г., уведомлението за цесия не е
било връчено на адресата – длъжник, като е отбелязано, че пратката е непотърсена.
Направеното възражение от въззивника, че
не е налице валидно упълномощаване, тъй като пълномощното не е с нотариална
заверка на подписите, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Това е
така, тъй като разпоредбата на чл. 37 ЗЗД предвижда, че упълномощаването за
сключване на договори , за които законът изисква особена форма, трябва да бъде
дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална
форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване
на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Доколкото за процесния Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 07.11.2014г.
между „Аксес
Файнанс” ООД, гр. София, като цедент и „А.з.с.н.в.” ООД, като
цесионер, не се предвижда задължение да бъде сключен в нотариална форма, то
такова задължение не се поражда и по отношение на упълномощаването. Освен това,
както бе споменато и по – горе, не е предвидена изрична норма в закона относно
начинът и формата за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането от
стария на новия кредитор.
В конкретния случай обаче
първоинстанционният съд е приел, че е установено в процеса изискуемото от
закона съобщаване на прехвърленото вземане на длъжника, осъществено от
цесионера въз основа на упълномощаване от цедента чрез прилагане на уведомлението
към исковата молба и връчването му на особения представител на ответника,
като е изложил съображения, че е също надлежен начин за връчване на уведомление
от такъв характер. По отношение на тези правни изводи на първата инстанция не е
направено възражение от страна на назначения особен представител на ответника Б.И.С.,
поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд не дължи
произнасяне във връзка с горепосоченото.
Налага се изводът, че
решението на СРС в обжалваната част трябва да се потвърди, включително и в
частта за разноските .
На въззиваемата страна
трябва да се присъдят разноски пред СГС за заплатена държавна такса в размер на
75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв., в каквато насока е искането н. „А.з.с.н.в.” ЕАД з. присъждане
на разноски с молба от 16.03.2021 по настоящото дело.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
277077
от 18.11.2019г., постановено по гр.д. 39677/2018г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 55-ти
състав,
в
частта , с която е признато за установено, че Б.И.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***. „Д-р**********25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
59364/2017г. по описа на Софийски районен съд, 55-ти състав: на основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 995,74
лева – главница по Договор за кредит „Бяла карта” № 418970/28.09.2014г., сключен с „Аксес
Файнанс” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с приложение № 1 от 11.12.2015г. към рамков договор за цесия
от 07.11.2014г., ведно със законната лихва от 30.08.2017г. до окончателното
плащане; на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД сумата 110,22 лева – договорна лихва за периода 06.12.2014г.
-07.03.2015г. ; на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 230,57 лева – лихва за забава за периода от
07.05.2015г. до 29.08.2017г.; както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА
Б.И.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***. „Д-р**********25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, сумата от 75 лв. – разноски за заплатена държавна такса
във въззивното производство и 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.