Определение по дело №616/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 907
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Лазар Кирилов Василев
Дело: 20213100500616
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 907
гр. Варна , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500616 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. 122 ГПК. Образувано е по повдигнат от
Районен съд Варна с Определение № 322 от 08.03.2021 г. погр.д. № 3368/2021 г. спор за
подсъдност между РС Варна и Софийски районен съд, за определяне на местно
компетентен съд, който да разгледа производството по предявения от У. Н. А. с ЛНЧ
**********, разрешение за пребиваване № *********, родена на 03.05.1984г., гражданка на
Ливан, с посочен адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 2, офис 226,
против Х. М. Ш. с ЕГН **********, гражданин на Ливан, постоянно пребиваващ в
Република България, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ № 1, вх.
А, ет. 3, ап. 5 – съпруг на молителката, иск с правно основание чл. 5 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 122 ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от
общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни
съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който
последен е приел или отказал да разгледа делото. Районен съд Варна последен е отказал да
разгледа делото, поради което Варненски окръжен съд, като по-горния по степен съд, е
компетентен да се произнесе по спора за подсъдност. В тази връзка производството е
допустимо.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Производството е образувано по предявен от У. Н. А. с ЛНЧ **********, разрешение
за пребиваване № *********, родена на 03.05.1984г., гражданка на Ливан, против Х. М. Ш. с
ЕГН **********, гражданин на Ливан, постоянно пребиваващ в Република България, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 5 – съпруг
на молителката, иск с правно основание чл. 5 от ЗЗДН.
С Определение № 20271986 от 09.12.2020г. РС София е прекратил производството по
гр.д. № 59796/2020г. и е изпратил делото за продължаване по компетентност на РС Варна. За
да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че с оглед характера на производството,
компетентен да разгледа молбата и наложи мярка за защита е районният съд по постоянен
или настоящ адрес на пострадалото лице. Съдът е посочил, че видно от извършена от него
1
справка в НБД Население, молителката и ответника имат постоянен и настоящ адрес в гр.
Варна. Предвид това, СРС е приел, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по
подсъдност на РС Варна.
По изпратената по подсъдност молба от У.А. е образувано гр.д. № 3368/2021г. по
описа на РС Варна. При разглеждането му, решаващият състав е приел, че местно
компетентен да се произнесе по заявлението е РС София, тъй като видно от приложената по
делото справка в НБД „Население“ (лист 13) е видно, че за У. Н. А., няма данни за запис в
базата, а в изрична молба от молителката, последната е заявила, че понастоящем живее на
адрес: гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 95. При така посочения от молителката адрес, РС
Варна е приел, че съгласно нормата на чл. 7 от ЗЗДН, пострадалото лице може да избере
дали да подаде молбата за защита както пред съда по постоянния си, така и пред съда по
настоящия си адрес. Също така, молителят може да сезира и друг съд, като това е допустимо
с оглед правото му да не разкрива своя постоянен адрес или настоящ адрес, а да посочи друг,
на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Предвид това, с Определение № 322/08.03.2021г. РС Варна е повдигнал препирня за
подсъдност за разглеждане на молбата на У. Н. А..
При така описаната фактическа обстановка, Настоящият съдебен състав счита, че
местно компетентен да разгледа повдигнатия правен спор е Софийски районен съд, поради
следното:
С оглед специалната изборна местна подсъдност по член 7 от ЗЗДН, пострадалото
лице може да избере дали да подаде молбата за защита в районния съд по постоянен или
настоящ адрес, но има възможност да сезира и друг районен съд, което е допустимо с оглед
правото на молителя да не разкрива своя постоянен или настоящ адрес в молбата, а да
посочи друг адрес /член 9, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН/. Според извършената от СРС
служебна справки от НБД "Население", молителката няма регистрирани към датата на
подаване на молбата за защита постоянен и настоящ адрес. Доколкото по правилото на член
7 от ЗЗДН специалната местна подсъдност по този закон е по постоянния или настоящия
адрес на пострадалото лице, като тази подсъдност е изборна и е предоставена в интерес на
молителя с цел да се гарантира бърза и ефикасна защита на лицето, пострадало от домашно
насилие, то в настоящия случай следва да бъде уважено желанието на У. Н. А. да получи
защита от съда по адреса, който е посочила в изричната си молба от 08.12.2020г., депозирана
пред СРС. Настоящия състав на съда намира, че в духа на ЗЗДН и в съответствие с целите,
които се преследват от същия, е лицето, твърдящо, че е пострадало от домашно насилие, да
получи търсената защита възможно най-бързо и при възможно най-малко пречки за това.
Предвид това, макар молителката да няма официално регистриран постоянен или настоящ
адрес в гр. София, доколкото същата е намерила евентуална защита на посочения от нея
адрес в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 95, то следва по молбата да се произнесе РС
София.
От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ГПК,
съгласно която ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се
предявява пред надлежния съд в София. В настоящия случай, макар адресът на ответника да
е известен, то отново следва да намери приложение горепосочената норма, тъй като за
производствата по защита от домашно насилие е предвидена специална местна подсъдност –
по постоянен или настоящ адрес на молителя. Предвид това и доколкото по делото се е
установило, че в НДБ „Население“ няма данни лицето У. Н. А. да има регистриран адрес, то
и молбата за защита следва да се подаде пред надлежния съд в гр. София, който по
правилата за родова подсъдност е Софийски районен съд.
Също така, по аргумент от чл. 119 от ГПК следва да се има предвид, че съдът не
следи служебно за спазване на местната подсъдност, каквато е подсъдността по член 7 от
2
ЗЗДН. Тъй като тя е създадена в интерес на пострадалото лице, то негова е преценката дали
да се възползва от нея или не. До същия извод се стига и след анализ на нормата на член 119
от ГПК, съгласно която съдът може да повдига служебно въпроса за местната подсъдност,
но само в случаите по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК. Настоящият спор не
попада в нито една от горепосочените хипотези на местна подсъдност, за които съдът следи
служебно с оглед допустимостта на иска. Следователно по правилото на член 119, алинея 4
от ГПК в настоящата хипотеза районният съд може да се произнесе по въпроса за местната
подсъдност само след като е сезиран с възражение на ответника. Доколкото в случая все
още не са връчени книжата по делото на ответника и последният не е взел становище по
местната подсъдност, първоинстанционният съд преждевременно и извън рамките на своите
правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора.
Предвид всичко изложено, делото следва да се изпрати на Софийски районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание чл. 122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от У. Н. А. с ЛНЧ ********** , с
разрешение за пребиваване № *********, родена на 03.05.1984г., гражданка на Ливан, с
посочен адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 2, офис 226, против
Х. М. Ш. с ЕГН **********, гражданин на Ливан, постоянно пребиваващ в Република
България, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ № 1, вх. А, ет. 3, ап.
5 – съпруг на молителката, иск с правно основание чл. 5 от ЗЗДН, е Софийски районен
съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3