№ 270
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502774 по описа за 2024 година
С решение № 17 от 29.05.2024 г., поправено с решение № 25 от
29.08.2024 г., по гр. д. № 50/2022 г., ОС Кюстендил, осъжда ЗК „Лев Инс“ АД
да заплати на Г. П. П. сумата от 160 000 лв. като обезщетение на
неимуществени вреди, търпени от смъртта на Г. Т. Х., негова почти дъщеря,
рождено дете от предходен брак на съпругата му В. С. П., настъпила в
резултат на ПТП от 3.08.2020 г., ведно със законната лихва от 13.08.2021 г.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба
от ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че по делото не се установява наличието на
специална и особено близка връзка между загиналата и ищеца. Подчертава, че
тя не е негова биологична дъщеря, не е доказано колко и кога са общували и
живели съвместно, а по делото са налични данни, че всъщност са живеели в
различни градове, а Г. (на 47 г.) имала свое семейство. Изтъква, че
отношението на ищеца към Г. било само от уважение към майка й. Намира
размера за прекомерен. Счита, че не е доказано, че Г. е пътувала с предпазен
колан, или че дори да е била с колан отново е щяла да загине. Оспорва
претенцията за лихви, като намира, че застрахователя не е изпаднал в забава.
Претендира да се отмени решението и да се присъдят разноски.
1
Ответникът Г. П. П. оспорва жалбата, като посочват, че той е бил
фактически баща на Г., тъй като нейният биологичен е живеел в чужбина и не
е поддържал връзка с нея. Тя наричала ищеца „тате“, а той нея - „дъще“,
отглеждал я от тригодишна, много от близките им мислели, че тя е негово дете
и носи неговото име. Оспорва възраженията за принос с оглед ползването на
колан, като намира, че от експертизата е видно, че дори и използването на
такъв, предвид естеството на удара и високата скорост, не би гарантирало
предпазване от увреждания.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът Г. П. П. твърди, че при ПТП (на 3.08.2020 г.) загинала (на
******** г.) Г. Т. Х., която била дъщеря на съпругата на ищеца. Сочи, че
отглеждал пострадалата от 3-годишната й възраст като своя рождена дъщеря и
от внезапната й загуба търпял неимуществени реди. Като сочи, че инцидентът
е настъпил поради виновно и противоправно поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, моли да му се присъди
обезщетение в размер на 160 000 лв., ведно със законната лихва от
уведомяването на застрахователя на 13.08.2021 г. до окончателното
изплащане, и разноски.
Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД оспорва иска изцяло по основание и
размер, вкл. и досежно правото на ищеца да получи обезщетение, след като не
е осиновил загиналата. Изтъква, че не е налице съжителство в едно
домакинство и че връзката не е била със значителна близост. Отделно намира,
че естеството на удара не е било такова, че да причини смърт, както и че
загиналата е била в много увредено здравословно състояние, което е
предпоставило леталния изход. Прави възражение за липса на поставен колан.
Оспорва претенцията за лихви, като сочи, че уведомяването е било от майката
на починалата.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
2
Няма спор, че ищецът П. е сключил брак с майката на загиналата през
1976 г. - В. П., както и че Г. Т. Х. е нейна дъщеря. Няма спор, че последната е
починала на ******** г., като е претърпяла инцидент на 3.08.2020 г., като
пътник на задна седалка. Няма разногласия по въпроса, че водачът, причинил
инцидента, е застраховал гражданската си отговорност при ответника.
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че смъртта на Х. е в пряка
причинна връзка с произшествието и претърпените от него травми, а
установените предшестващи заболявания на загиналата не са били причина за
смъртта й, нито са затруднили възможност за оказване на пълно и адекватно
лечение на получените увреждания.
Изслушаната САТЕ, след като е установила механизма на ПТП и е
съобразила, че се касае до челен удар на автомобил и товарен автомобил с
голяма маса (еквивалентен на удар в твърда неподвижна преграда) и движение
със скорост над 130 км), е дала становище, че правилно поставеният предпазен
колан не гарантира предпазване на пътничката от получените от нея
увреждания. Посочено е, че в случая е установено изкъртване на предна дясна
и задна дясна облегалка, което е показателно за естеството на удара и неговата
голяма кинетична сила.
Св. В. П., майка на загиналата, разказва, че след като заживяла заедно с
ищеца взела при тях и тригодишната си дъщеря Г.. Рожденият баща на Г.
заминал за Русия и не поддържали връзка. Ищецът я водел и взимал от детска
градина, грижел се за образованието й в областта на литературата, историята
и музиката, разбирали се и прекарвали много време заедно, между тях имало
атмосфера на взаимна обич, разбирателство, уважение, стараел се общото им
дете със свидетелката да не повлияе на отношенията с Г.. За да не й създават
притеснения в училище, където учела и по-малката й сестра, в регистрите Г.
била записана с фамилно име П., дори на некролога, като фамилията на
ищеца, а не Т., както е фамилното й име от баща й. Разказва, че някои от
приятелите им случайно разбрали, че Г. не е физиологичен баща на Г., когато
тя реагирала гневно на мартеници, изпратени от биологичната й баба по
бащина линия. Биологичният баща отказвал да даде съгласие за осиновяване
на Г.. Въпреки изминалите три години и двамата съпрузи продължавали да
усещат липсата на починалата.
Свидетелката И. С., майка на съученичка на Г., сочи, че била семеен
3
приятел на родителите и много често се виждали. Разказва, че Ж. бил
грижовен и отговорен баща, по нищо не личало, че не е биологичен баща на
Г., нямало разлика в отношението му към двете деца. Г. уважавала Г..
Потвърждава случая с мартениците. След смъртта Г. бил съкрушен, шокиран,
изплашен, ужасен, притеснен и за отражението на загубата върху живота на
другото им дете.
Св. Д. П. Д., водач на товарния автомобил, сочи, че видял жената от
задната седалка чак, когато била извадена от автомобила с помощта на
пожарникар.
Пред САС е приета СПсЕ, според която от смъртта на отглежданата от
него като родна дъщеря Г., ищецът П. е преживял интензивно и
продължително психично страдание, с негативни емоционални състояния и
трайно подтиснато настроение. Тази загуба е довела до дистрес и е
обусловила психотравмено преживяване, като събитието е предизвикало шок,
безпомощност, скръб, чувство на невъзвратима загуба, а след това
продължителна депресивна реакция, характеризираща се с лабилна емоция,
нежелание за общуване и пр. Понастоящем при ищеца персистира тъгата, без
да има данни за клинично изразено състояние на депресия. Не са
констатирани други психични разстройства, а само загуба на
психоемоционална енергия и отдръпване в социален план.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно дължимостта
(с оглед материалноправната легитимация) и размера на обезщетението,
лихвата върху същото, както и приноса на загиналата.
Настоящият състав приема, че ищецът е от категорията лицата, които
имат право да претендират и евентуално да получат обезщетение, тъй като се
касае до отношения, визирани в ППВС № 4 от 1961 г. и ППВС № 5 от 1969 г.
Според първото постановление право на обезщетение при смърт имат
възходящите, низходящите и съпругът. С второто този кръг е разширен, като е
прието, че когато между загиналия при непозволено увреждане и други лица
са се създали отношения, напълно сродни с тези, посочени в постановлението
(като между деца и родители или между съпрузи), е справедливо да се
присъжда обезщетение на вредите от неимуществен характер, които са
4
причинени със смъртта, последвала от непозволено увреждане на близкия им.
Прието е, че в тази група трябва да бъдат включени отглежданите и
неосиновени деца, когато това отглеждане е било трайно и е създало връзка и
чувства между загиналия и ищеца, каквито са отношенията между родител и
дете.
Отнесено към настоящия спор следва да се приеме, че отношенията
между загиналата Г. и вторият съпруг на нейната майка са именно такива,
които са се установили между дъщеря и баща. Безпротиворечиво данните по
делото сочат, че от 3-годишна възраст Г. е отглеждана в едно домакинство от
майка си и нейният втори съпруг, който се е грижел за дъщерята на своята
партньорка, като е изпълнявал в пълен обем функциите на неин баща.
Свидетелските показания са единни относно факта, че Г. и Г. били в отлични
отношения на подкрепа и разбирателство, че той с внимание и обич
възпитавал, подкрепял и общувал с детето, нямал различно отношение спрямо
нея и собственото си дете, обществото я възприемало като негова родна
дъщеря. По делото се установява, че Г. имал желание да осинови дъщерята на
своята съпруга, но нейният баща не давал съгласие за това, което е било
изискуемо съгласно чл. 51 от СК от 1968 г. (отм.).
Предвид всичко казано ищецът е материалноправно легитимиран да
получи обезщетение от загубата на Г., която е била неосиновена от него, но
отглеждана като родна дъщеря. Размерът, който се следва като обезщетение
настоящият състав намира, че следва да бъде редуциран от посочената в
решението на окръжния съд стойност от 160 000 лв. на сумата от 130 000 лв.
За този извод съдът отчита, от една страна, че действително Г. и Г. са били в
много близки отношения, той е отгледал детето, те са общували пълноценно и
връзката им е била нормално установена и основана на обич и привързаност.
По делото не се доказва от страна на ищеца, че той е съжителствал със
загиналата в едно домакинство, а косвените доказателства (справки за адресна
регистрация) сочат, че те са живеели в различни населени места. Това
обстоятелство не може да игнорира факта, че те са били в добри отношения,
но сочи, че интензивността на общуване между тях не е била с високо ниво и
не се доказва да е била ежедневна. Установява се, че Г. понесъл тежко смъртта
на отгледаната от него Г., приемал събитията за ужасяващи и все още не
можел да преодолее трагедията. От СПсЕ е видно, че макар и да не е
обективирал признаци на психично разстройство, ищецът е понесъл тежко
5
трагичните събития, като е преживял психично страдание, продължителна
депресивна реакция, социална дезадаптазия и пр.
За размера на обезвреда съдът взе предвид възрастта на ищеца (70 г.) и
на загиналата (47 г.), момента на събитията (2020 г.), застрахователните
лимити и обществено-икономическите условия към този момент, принципа на
справедливост и съдебната практика по сходен вид дела. По делото не се
установява Г. да е разчитал на Г. за подкрепа в емоционален или материален
план, което да е допълнителен фактор, влошаващ психо-емоционалното
равновесие на лицето. Така определената обезвреда съответства на
приблизително 210 минимални работни минимални работни заплати или
възнаграждението за приблизително 18 години. За да редуцира размера съдът
отчита данните, че загиналата не е бил единственото дете за Г., че той има своя
родно такова, че съжителства със съпругата си и не е останал сам в
домакинството. Не се доказва физическо влошаване на здравето на лицето
нито необходимост от психологическа помощ или лечение.
Възражението за принос от страна на загиналата не се доказва в процеса.
Приетите по делото експертизи, ценени в тяхната съвкупност сочат, че ударът
между превозните средства е бил изключително силен поради челния му
характер и високата скорост на движение. Според експертното становище
(основано на състоянието на превозното средство с изтръгнати седалки)
категорично ясно е, че дори и с поставен колан Г. е можела да получи
увреждания от същия животозастрашаващ характер и отново да се причини
летален изход. От показанията на св. Д. е видно, че тялото на загиналата е
било заклещено в колата и е извадено едва след пристигане на пожарникари,
което сочи на извода, че то е било обект на директно и силно физическо
въздействие от твърдите части на интериора на колата. Както се посочи
сумарната скорост при сблъсъка е била близо 130 км/ч (виж), а
стълкновението е било челно. Ноторно известно в практиката е, че сблъсък на
автомобили от такова естество е с такъв интензитет, че дерогира предпазното
действие на обезопасителния колан - същият е с превантивна функция при
скорост около 60 км/ч.
Посочения по-горе размер следва да се присъди със законна лихва от
датата, на молбата, с която П. е сезирал застрахователя - 15.06.2022 г., тъй като
от този момент последният е бил уведомен, че следва да репарира вредите на
6
това пострадало лице. (Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС). Уведомяването от страна на друг правоимащ в случая не
може да ползва ищеца П.. Ето защо решението следва да бъде коригирано
относно периода на присъдената лихва.
Предвид всичко казано, решението на съда следва да се отмени, в частта,
в която е присъдена сума над 130 000 лв., като искът за разликата над тази
сума до 160 000 лв. се отхвърли. В останалата част – за сумата до 130 000 лв.
решението следва да се потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски в размер
на 600 лв. за такси, като адвокатско възнаграждение не може да се присъди
поради липса на доказателства за заплатен хонорар. Решението на ОС следва
да се коригира в частта за разноските, като тези, дължими на ищеца се намалят
от 2300 лв. до 1 868,75 лв. Дължимата такса възложена на застрахователя
следва да се намали от 4400 лв. до 3200 лв. (с оглед частичното й внасяне от
ищеца пред ОС).
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17 от 29.05.2024 г., поправено с решение № 25 от
29.08.2024 г., по гр. д. № 50/2022 г., ОС Кюстендил, в частта, в която се
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Г. П. П. сумата над 130 000 лв. до
сумата от 160 000 лв. като обезщетение на неимуществени вреди, търпени от
смъртта на Г. Т. Х., в частта, в която е присъдена законна лихва за периода от
13.08.2021 г. до 15.06.2022 г., както и в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е
осъдено да заплати на Г. П. разноски над сумата от 1868,75 лв. до сумата от
2300 лв. и държавна такса по сметка на съда над сумата от 3200 лв. до сумата
от 4400 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Г. П.
П., ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, за заплащане
на обезщетение на неимуществени вреди, търпени от смъртта на Г. Т. Х. за
сумата над 130 000 лв. до сумата от 160 000 лв., и искането за присъждане на
законна лихва за периода от 13.08.2021 г. до 15.06.2022 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за сумата
7
от 130 000 лв.
ОСЪЖДА Г. П. П. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски за
въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8