Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началника на О. О. дейности Бургас при Д. О. дейности в ГД Фискален контрол против Решение № 78/13.12.2023г., постановено по НАХД № 299/2023г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено Наказателно постановление № 722252-[рег. номер]/30.08.2023г., издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на Скууп 1 ЕООД с [ЕИК], за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ /в редакцията към момента на допускане на нарушението/.

В касационната жалба се релевират съображения, че по делото са налице достатъчно доказателства в подкрепа на направените от страна на адм. наказващия орган изводи за доказаност на констатираното нарушение, реализирано чрез формата на бездействие, както и за авторството на деянието в лицето на ответния търговец, поради което същата е била неправилно установена и въз основа на възприетото съдът е обосновал неправилни правни изводи.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие – ю.к. Тодорова, поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по касация – Скууп 1 ЕООД с [ЕИК] не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд –Царево да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и на становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – за това, че при извършена проверка на 13.08.2023г. било установено, че при извършена контролна покупка в 19.08ч. на един брой тайландски сладолед на стойност 06,00 лева не бил издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство , модел Датекс с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 02832091, като сумата е била заплатена в брой, а не по банков път.

Съгласно същата норма „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 (от Наредбата) – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;“ В исторически план съдържанието на този термин е бивало разширявано многократно, допълвано с термини като фискален бон, системен бон и др.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания за това и въз основа на тях е достигнал до правен извод за недоказаност на нарушението. Вследствие на това Районен съд Царево, с решение № 78 от 13.12.2023г., по административнонаказателно дело № 299/2023 г. е отменил наказателното постановление предмет на спора.

Приел е също, че продажба действително е била осъществена като видно от приложения по делото касов бон, при реализирането й такъв е бил издаден.

Касационният жалбоподател твърди, че видно от протокола за проверка, неоспорен както при съставянето му, така и в хода на съдебното производство, е налице изоставане на часовника на фискалното устройство, като това обстоятелство е било отразено при проверката и е следвало да бъде взето предвид от въззивната инстанция, наред с обстоятелството, че дори изоставането да бъде пренебрегнато, отново издаденият бон не съответства по време на отразения в АУАН и НП момент на бездействие, като търговецът е длъжен да издаде фискална касова бележка едновременно с получаване на плащането от клиента, което задължение не е изпълнено касателно релевантната покупка и независимо от извършеното плащане в брой за различна от контролната покупка.

Оспореното решение е неправилно.

Събраните по делото доказателства сочат на безспорно извършена продажба на заявения 1бр. тайландски сладолед, като по това обстоятелство не се и спори.

В тежест на АНО е да установи и докаже категорично извършеното деяние, за да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, което в случая е сторено. Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние бива осъществено под формата на бездействие. Контрапункт на същото се явява възможността на нарушителя да представи фискален касов бон от регистрирания и действал по време на проверката фискален апарат, с отразяване на часа и предмета на продажба, съвпадащ с тези, индикирани от актосъставителя и АНО, доколкото издаването на такъв представлява нормативновменено му задължение.

От една страна, действително при запознаване със съдържанието на Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0132387 стр.3, абзац втори отгоре надолу, се констатира забележка на проверяващия екип за необходимостта от сверяване на часовника на ФУ, тъй като изостава с 10,00 мин. От друга страна по тази констатация липсва възражение или отразено в протокола несъгласие, а от трета представеният бон се отличава както по предмета на покупката (касае два артикула), така и по момента на издаването му, отразен от изоставащата система като 19.09 часа и 27 сек., докато покупката в същия протокол е отчетена като извършена, т.е. плащането е сторено в 19.08 часа.

При комплексна преценка на обстоятелствата по делото и събраните доказателства категорично не може да бъде заключено, че за извършената продажба е бил издаден фискален бон.

Като е достигнал до противоположен извод, районният съд е постановил неправилно и необосновано решение, което при наличие на сочените в жалбата касационни основания за отмяна, следва да бъде отменено, а спорното Наказателно постановление – потвърдено.

Предвид крайния изход на спора и отправеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът намира за необходимо да присъди такива в полза на касатора за двете съдебни инстанции общо в размер на 200,00 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, XIX-ти касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 78/13.12.2023г., постановено по НАХД № 299/2023г. по описа на Районен съд Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 722252-[рег. номер]/30.08.2023г., издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на Скууп 1 ЕООД с [ЕИК], за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл. 185, ал. 1 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

ОСЪЖДА Скууп 1 ЕООД с [ЕИК] да заплати в полза на Н. А. за Приходите съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.