Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр.Габрово, 26.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 358 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба с вх. № 1963/31.12.2019г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на Н.Б.К. с ЕГН ********** ***
против Заповед № 19-0906-000416/22.09.2019г. за прилагане на принудителна
административна мярка издадена от Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
– Ловеч.
С
обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца” на основание чл.
171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Видно от мотивите на обжалваната заповед, препращащи
към АУАН бл. № 778065 от 22.09.2019г., мярката е наложена заради това, че при
извършена проверка на същата дата в село Малиново е установено, че лицето Н. К.
К. управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката,
като към момента на проверката свидетелството му за управление на МПС е отнето.
В жалбата се иска отмяна на обжалвания административен
акт. Основен довод е, че срещу жалбоподателката не е съставен АУАН и че не е
посочен актът, по силата на който е отнето СУМПС на К..
Ответният
административен орган - Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Ловеч не
изразява становище по жалбата.
Административен съд – Габрово, след
като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.
Водачът
– К. е придобил правоспособност за управление на МПС от категория В с протокол
№ 123/9.04.2004г. Видно от Справка картон на водача, на К. е издадено СУМПС на 16.04.2004г..
От същия картон е видно, че свидетелството му е отнето на 17.09.2019г.
На
22.09.2019г. е съставен АУАН № 778065 от същата дата, с който редом другите
установени нарушения, е констатирано че К. управлява собствения на
жалбоподателката лек автомобил при положение че свидетелството му за управление
на МПС е отнето по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Началник
Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Ловеч е издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0906-000416/22.09.2019г.,
с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е наложил ПАМ – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, чието свидетелство за управление е
отнето – за срок от 6 месеца.
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения.
На
основание чл. 171 ЗДвП за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения се налагат принудителни административни мерки, като
видът им за отделните видове нарушения е конкретизиран в правната норма.
Съдът
не споделя твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата.
Това,
че К. е осъществила състава на наказуемото с чл. 177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП
деяние, предоставяйки автомобила си на лице чието СУМПС е отнето, дава
възможност на контролните органи да приложат спрямо нея посочената санкционна
норма. Неприлагането на тази норма обаче не е пречка да бъде наложена
процесната ПАМ. Достатъчно е да е установено, че лекият автомобил собственост
на жалбоподателката е управляван от лице чието СУМПС е отнето. Този факт се
установява от съставения на водача АУАН, чийто номер е изрично посочен в
обжалваната ЗППАМ. Реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката не необходимо условие за налагане на ПАМ, тази мярка може да
бъде приложена и без да бъде проведено административнонаказателно производство
срещу К..
От
представената по делото Справка за водач, отнасяща се за Н. К. по недвусмислен
начин се доказва, че към датата на установяване на нарушението, неговото
свидетелство за управление на МПС е било отнето.
С
оглед тези констатации, издадения административен акт, предмет на съдебен
контрол в настоящото производство се явява законосъобразен.
Настоящият състав намира за необходимо
да изложи и следното:
Съгласно
общата норма на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се налагат
с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и
за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В съзвучие с
този общ принцип нормата на чл. 171, ЗДвП прокламира че принудителни административни
мерки се налагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения. Някои от тези мерки имат за
задача постигането точно на така формулираните цели. Такива са тези по чл. чл. 171, т.1, б. “а”,
“б”, “в”, “г” “д” и т.н. /“до успешното полагане на проверовъчен изпит”, “до
заплащане на дължимата глоба”, “до представяне на сключена валидна застраховка”
и т.н./ Но има и такива като мярката по т.2а /по която е наложена настоящата
ПАМ/, както и тези по т.1, б.”ж”, т.2 б.б. “и”, “л”, “м”, “н” и т.н., които
изначално не си поставят постигане на посочените цели. Тези мерки имат само и единствено
санкционен характер. Така например /погледнато през призмата на настоящия
случай/ ако след седмица на водача бъде възстановено СУМПС, въпреки че
причините за налагане на ПАМ ще бъдат отстранени на собственика на автомобила ще
се наложи да изтърпи санкция, прикрита като ПАМ за срок от шест месеца. Настоящият състав на Административен съд –
Габрово не възприема подобен законодателен прийом за
административно-наказателна репресия, прикрита зад израза “принудителна
административна мярка”. Дори да се приеме че тези норми, /създадени предимно с изменението
на закона с ДВ бр. 101/2016г./ имат за цел дисциплиниране на водачите на ППС,
то тези откровени санкции следва да намерят своето място в глава Седма
“Административнонаказателна отговорност”, а не в глава Шеста “Принудителни административни
мерки”.
Dura lex sed lex.
Съобразявайки се с действащото право, съдът намира, че оспорването следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 172,
ал.2, in fine от Административнопроцесуалния кодекс Административен
съд – Габрово.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Б.К. с ЕГН **********
*** против Заповед № 19-0906-000416/22.09.2019г. за прилагане на принудителна
административна мярка издадена от Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
– Ловеч.
Решението е окончателно, съгласно чл.
172, ал.5, изр. „второ“ от ЗДвП.
Препис от настоящото да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: