РЕШЕНИЕ
гр.
София, 29.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5228 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищцата Р.И. твърди, че на 17.03.2016 г. на път I-5
(Русе –
Бяла), км 14 е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 320 И“ с рег. № *******РК,
който навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещия се
управляван от ищцата л.а. „Мерцедес С180“ с рег. *******. Вследствие на това
ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата
молба, които от своя страна са довели и до отрицателно отражение върху
емоционалното състояние на ищцата и върху начина ѝ на живот. Ищцата
твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила, причинил
процесното ПТП, към момента на събитието е застрахована при ответника, който
във връзка с предявената от ищцата претенция, е изплатил на последната сумата
от 35 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 711,80 лв.
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Ищцата счита, че претърпените от
нея вреди са в по-голям размер, поради което иска ответникът да й заплати
сумата от 35 000 лв., представляваща разликата между дължимото според нея
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и изплатеното от
ответника обезщетение, заедно с лихва за забава върху посочената сума от
17.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира и
допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 887,27 лв.,
представляваща разликата между направените от нея разходи за лечение и
изплатеното обезщетение от ответника, заедно със законната лихва върху
посочената сума от 19.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира
разноски по делото.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството,
че гражданската отговорност на водача, причинил процесното ПТП, е застрахована
при ответника към момента на ПТП. Счита, че е изпълнил задължението си към
ищцата със заплащането на 35 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди
и 711,80 лв. за претърпените имуществени вреди. Възразява, че ищцата е
допринесла за настъпването на вредите, тъй като е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан. Счита, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен. Оспорва искането за присъждане на лихва за
забава, както и началната дата, от която същата се претендира. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно (включително
с оглед на извършеното от ответника плащане на застрахователно обезщетение),
като това се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. с
ал. 2 НПК с оглед на приложените по делото решения по чл. 78а НК от
30.05.2017 г. на РС – гр. Русе и от 12.07.2017 г. на ОС – гр. Русе, както и от
констативен протокол за ПТП от 17.03.2016 г., че на 17.03.2016 г. на път I-5
(Русе –
Бяла), км 14 е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 320 И“ с рег. № *******РК,
който е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се удря в насрещно
движещия се л.а. „Мерцедес С180“ с рег. *******, управляван от ищцата Р.И..
Така с поведението си водачът на л.а. „БМВ 320 И“ е нарушил задължението си по чл. 16, ал. 1,
т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, според които разпоредби на път с двупосочно движение
на водачите е забранено да навлизат в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване и заобикаляне, а също така водачите трябва непрекъснато да
контролират управляваните от тях превозни средства (както е посочено и в
решението на наказателния съд).
Според решението на наказателния
съд и заключението на съдебномедицинската експертиза в резултат от процесното
събитие на ищцата са причинени телесни увреждания. Следователно налице е
противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ 320 И“, от което са причинени
вреди на ищцата. Това поведение е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и от наказателния съд.
Поради това за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за причинените
ѝ вреди от процесното ПТП и съответно от поведението на водача, причинил
това ПТП.
От посоченото в решението на
наказателния съд и от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото,
която е съобразила и представената медицинска документация, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупвания на две ребра в ляво,
счупвания в долната част на левия крак (големия пищял), включително и на седем
кости на лявото ходило, както и счупване в долната част на десния крак (малкия
пищял). Получените травми са наложили първоначално лечение в болница от около две
седмици. Две седмици след напускането на болницата ищцата отново е постъпила за
лечение на счупванията на костите на ходилото и на десния крак, като престоят
ѝ е един месец. През това време тя е оперирана, като са поставени и
метални плака и винтове (импланти) за оздравяване на стъпалото на левия ѝ
крак. След това ищцата относно постъпва на два пъти в болница – през м. 09.2016
г. и през м. 03.2018 г. за по 4-5 дни, за да ѝ бъдат извършени операции
по изваждане на поставените импланти. В показанията си свидетелят В.И.(съпруг
на ищцата) посочва значително по-дълги периоди, в които ищцата е пребивавала в
болница – първоначално около 3 месеца (вероятно свидетелят има предвид второто
приемане на ищцата в болницата, при което са ѝ поставени импланти), а
после още един месец при премахването на имплантите. В тази част показанията на
свидетеля не могат да бъдат възприети, тъй като противоречат на представените
по делото епикризи за болничния престой на ищцата, отразени и от медицинската
експертиза.
След инцидента и след първата
оперативна интервенция, при която са поставени металните импланти, ищцата
известно време не е можела да става и да се придвижва сама. Според медицинската
експертиза този период е продължил 2 месеца, считано от инцидента, а според
свидетеля В.И.– два месеца след операцията или общо четири месеца след
инцидента. Трябва да се има предвид обаче, че свидетелят не посочва преди
операцията ищцата да не е можела да става от леглото, а с оглед на състоянието
ѝ – с два счупени крака – това не би било възможно, както сочи и вещото
лице в заключението си. Поради това трябва да се приеме, че свидетелят всъщност
има предвид общ период от 2 месеца, през който ищцата е била на легло.
Следователно малко след извършване на операцията, която при това е само на
костите на лявото ходило, т.е. не засяга счупването на десния малък пищял,
ищцата вече е имала възможност постепенно да започне да се придвижва сама с
помощни средства – патерици.
Докато ищцата е била на легло, тя
е трябвало да се придвижва с инвалидна количка според показанията на свидетеля В.И.,
като през това време не е можела и сама да се обслужва. При преценка на показанията
на свидетеля съгласно чл. 172 ГПК и съпоставянето им с другите
доказателства по делото, включително като се съобразят посочените по-горе
разминавания между показанията и писмените доказателства, не може да се
възприеме посоченото от свидетеля обстоятелство, че ищцата се е придвижвала с
инвалидна количка около една година. Дори и тя да е ползвала такова помощно
средство и след изтичане на първите два месеца след инцидента, според
медицинската експертиза не е имало обективна необходимост от това, тъй като
след заздравяване на костите на единия крак (на десния малък пищял) е било
възможно ищцата да се придвижва и сама с патерици. В епикризата от МБАЛ „Русе“
АД от 13.05.2016 г. също е отбелязано, че при напускането на болницата след
първата операция на ищцата тя е с гипсова имобилизация само на левия крак,
докато при постъпването ѝ месец по-рано е имала поставени имобилизации и
на двата крака. В последващите епикризи от МБАЛ „Русе“ АД от 15.09.2016 г. и за
извършената рехабилитация от „СБР – Сапарева баня“ АД от 11.04.2017 г.
също не е отбелязано, че ищцата не може да се придвижва сама. В началото на
рехабилитацията само е посочено, че ищцата е имала куцаща походка без помощни
средства, поради което очевидно е можела да се придвижва, дори и без патерици,
макар и със затруднения. След рехабилитацията, според епикризата, отокът на
крайникът е спаднал и походката е подобрена без помощни средства. Поради това,
с оглед и на посочената информация от представените по делото епикризи, следва
да се възприеме заключението на медицинската експертиза за това, че ищцата 2
месеца след инцидента е започнала да се придвижва с патерици, който период е
продължил около 6 месеца.
Въпреки това следва да се
съобрази, че придвижването на ищцата е било затруднено и след посочения период
от общо 8 месеца след инцидента, което е обусловено от отока на крака ѝ
(отразен и в спомената епикриза при рехабилитацията на ищцата). Тя също така е
куцала, както се посочи. Едва след проведената рехабилитация около година след
инцидента може да се приеме, че ищцата е възстановила, макар и с ограничения,
възможността си да се придвижва, както е отразено и в медицинската експертиза.
Продължителният период на възстановяване на ищцата е виден и от представените
множество болнични листове и решение на ТЕЛК във връзка с продължителната
загуба на работоспособност поради уврежданията за период от над 7 месеца след
инцидента и още един месец след последната операция от м. 03.2018 г.
Според експертиза и показанията
на свидетеля В.И.(които в тази си част не се разминават със заключението на
вещото лице) и към момента ищцата има ограничения в движението на левия глезен
и лявото ходило, което има оток. Поради това, макар и да може да се придвижва
сама и без помощни средства, тя леко накуцва, поради което се налага да
използва и бастун за по-голяма стабилност. Налице е и деформация на лявото
стъпало и спадане на свода, което налага ищцата да ползва и ортопедични обувки,
като при това стъпалата ѝ са различни по размер.
Следва да се съобрази също така,
че ищцата е изпитвала и продължава да изпитва болки в областта на травмите и
най-вече в лявото ходило. Според експертизата тези болки са били по-интензивни
в първите 2-3 месеца след инцидента, което съвпада с периода, в който ищцата е
на легло, а също и около 2-3 месеца по времето, когато ищцата е провела
рехабилитация през м. 04.2017 г. И сега обаче тя изпитва периодично болки в
лявото стъпало, както установява вещото лице при извършения преглед и както
сочи свидетелят, за което се налага да приема и болкоуспокоителни медикаменти.
Следва да се имат предвид и
отраженията на получените увреждания върху живота на ищцата, която освен
ограниченията, които е търпяла по време на лечението си, се налага да посещава
и рехабилитационни процедури като част от лечението (спомената рехабилитация
през м. 04.2017 г.), но също и периодично всяка година, както сочи свидетелят В.И.и
във връзка с което по делото е представен и лечебно-процедурен картон от Курортен
комплекс „Милениум“ от м. 08.2016 г. Според свидетеля периодично (веднъж
месечно) ищцата посещава и ортопед в друго населено място, а също така се е
наложило да изостави една от няколкото трудови дейности, които едновременно е
извършвала (изготвяне на социални оценки) поради затрудненията в придвижването
си, но е продължила да извършва другите си занятия.
Освен посочените по-горе
обстоятелства, свързани с продължителността на лечението на ищцата и
възстановяването ѝ (общо около една година), което е преминало през три
оперативни интервенции, немалък болничен престой (общо около два месеца) и
извършени рехабилитационни процедури, както и изпитваните от нея болки, които
продължават, нарушенията и ограничения в нормалното ѝ ежедневие,
трудностите при придвижването ѝ, които частично са останали и се дължат
на трайната деформация и оток на стъпалото на крака ѝ, следва да се
съобрази и нормалният стрес, който изпитва всеки човек, претърпял ПТП и
пострадал от него. Този стрес и уплаха продължават и до сега, когато ищцата
пътува в автомобил и вече не може да управлява автомобила сама, както сочи
свидетелят В.И.. Като се съобразяват всички тези обстоятелства, включително и
наличието на трайни негативни последици за здравето на ищцата, като се вземе
предвид и момента на настъпването на процесното събитие през 2016 г., когато
ищцата е на 44 години, т.е. в средата на работоспособната си възраст, съдът
намира, че обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва
да се определи на 55 000 лв.
По отношение на претендираните от
ищцата имуществени вреди, видно от представените фискални бонове за заплатени
суми, най-значителните по размер разходи са тези, заплатени към МБАЛ „Русе“ АД
от 21.04.2016 г. – 670 лв. и към Курортен комплекс „Милениум“ – гр. Павел баня
от 21.08.2016 г. – 796 лв. Въпреки че съдебномедицинската експертиза по делото
не е отговорила на поставения от съда въпрос за връзката на тези разходи с
лечението на получените от ищцата увреждания, от фактурата от болницата от
същата дата е видно, че заплатената сума от 670 лв. е за медицински изделия,
които представляват поставените на ищцата импланти, още повече че датата на извършеното
плащане съвпада с датата на първата операция на ищцата, когато са поставени
имплантите. Поради това този разход е свързан пряко с лечението на ищцата.
От представения
лечебно-процедурен картон от курортния комплекс също е видно, че ищцата е
извършвала балнеолечебни процедури, за необходимостта от които сочи не само
свидетелят В.И., но също така тези процедури са предписани като лечение
съгласно представения амбулаторен лист от 11.08.2016 г. – издаден
непосредствено преди престоя на ищцата в посочения курортен комплекс. Поради
това следва да се приеме, че и този разход е свързан с лечението на
уврежданията на ищцата.
От останалите представени по
делото касови бонове само по отношение на заплатени лекарства „Оксикорт спрей“ и
„Цикатридина спрей“, които са общоизвестни и широко използвани препарати при
третиране на рани, може да се приеме, че са закупени във връзка с лечението на
ищцата, още повече, че и двете лекарства са закупени непосредствено след
първата операция на ищцата. Тяхната обща стойност е 26,80 лв. Другите фискални
бонове са за заплатени лекарства и амбулаторен преглед, като от тях обаче не
може да се установи за какъв преглед и за какви лекарства става въпрос, а един
от документите е за заплатен козметичен продукт от марката „Биодерма“. Поради
това тези разходи не могат да се отнесат към лечението на получените от ищцата
увреждания.
Така общият размер на разходите, за
които се установява, че са свързани с лечението на ищцата, възлиза на
1 492,80 лв., състоящи се основно от разходи за поставените на ищцата
импланти и тези за предписаното ѝ балнеолечение.
Неоснователно е направеното от
ответника възражение за това, че ищцата е допринесла с поведението си за
настъпване на уврежданията ѝ, тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан. Според посоченото от вещото лице по съдебномедицинската експертиза,
мястото и вида на получените от ищцата наранявания – счупвания на 3-то и 4-то
ребро в ляво – отговарят на травма, получена именно от притискането от
предпазния колан. Освен това вещото лице посочва, че ищцата не е получила други
травми, които биха настъпили, ако е била без поставен предпазен колан. Освен
счупванията на ребрата в мястото, където преминава колана на водача на
автомобила, другите наранявания са в областта на глезените и ходилата, което
съответства, според вещото лице, на травмите, които често водачите получават от
педалите на автомобила и чието предотвратяване няма връзка с поставения
предпазен колан, който не придържа долната част на краката.
По делото е безспорно, включително
с оглед на извършеното от ответника плащане на застрахователно обезщетение и на
посоченото в констативния протокол за ПТП, че гражданската отговорност на
водача на л.а. „БМВ 320 И“, причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е
застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД. Поради това предявените искове за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата вреди следва
да се уважат в посочените по-горе размери, като се съобрази и безспорното
обстоятелство (за което по делото е представено и платежно нареждане от
29.03.2018 г), че ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и за
претърпените имуществени вреди в размер на 711,80 лв. Поради това искът за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 20 000
лв., а този за обезщетение за имуществени вреди – за сумата 781 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от по-късен
момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представената по делото претенция от ищцата до ответника, ищцата е
предявила пред ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 19.10.2017 г.,
поради което от този момент ответникът следва да заплати и лихвата за забава
върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски по делото (на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), поради което на
нея разноски не се дължат. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие ищцата не е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер
на 930,33 лв., което е съответно на уважената част от исковете. На ответника
също следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съответни на отхвърлената част от исковете, които възлизат общо на 252,56 лв.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда общо сумата 1 017,73 лв., представляваща дължимата от
ищцата такса (844,01 лв.) и разноски за експертиза (173,72 лв.), съответно на
уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Р.А.И., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 20 000 лв. (двадесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 17.03.2016 г. на път I-5 (Русе – Бяла), км 14, причинено от водача на л.а.
„БМВ 320 И“ с рег. № *******РК, заедно със законната лихва върху тази сума от 19.10.2017 г.
до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата 781 лв. (седемстотин
осемдесет и един лева) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, причинени от същото ПТП, заедно със законната лихва върху
тази сума от 19.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 35 000 лв., иска за обезщетение за имуществени
вреди до пълния предявен размер от 887,27 лв., както и претенцията за
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода 17.03.2016 г. – 18.10.2017 г.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Г.З.Д.,***, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 930,33 лв. (деветстотин и тридесет лева и 33 ст.) – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.А.И., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
252,56 лв. (двеста петдесет и
два лева и 56 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1 017,73 лв. (хиляда
и седемнадесет лева и 73 ст.) – разноски по делото за държавна такса (844,01
лв.) и съдебна експертиза (173,72 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: