Номер 24.06.2019 година Град Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Ж.П.
При съдебен секретар: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
907 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за
собственост върху недвижим имот с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците К.Ж.Г. с ЕГН **********, Е.Г.П. с
ЕГН **********, Ж.Г.Д. с ЕГН **********, Т.Д.В.
с ЕГН **********, Г.Д.
Г.
с
ЕГН **********, Е.Д. М.
с
ЕГН **********, Д.
Д.
С.
с
ЕГН ********** и С. Д.
К.
с
ЕГН ********** искат от съда да признае за установено по отношение на ответниците Т.Д.Т.
с ЕГН **********, А.Е.Т. с ЕГН **********, З.Д.Т. с ЕГН ********** и Е.Д.Т. с
ЕГН **********, че са собственици, въз основа на наследяване и реституция по
ЗСПЗЗ, при съответни квоти от правото на собственост, посочени в исковата
молба, върху земеделски имот,
представляващ нива с площ 27.002 дка,
седма категория, находяща се в местността „Чакъли”, в землището на село
Йерусалимово, община Любимец, област Хасково, представляваща имот № 040009 по
плана за земеразделяне на селото, който имот по кадастралната карта и
кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД–18.12.45/
15.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, е заснет като поземлен имот с
идентификатор 34014.40.9.
Ищците
твърдят, че процесният имот е бил реституиран на наследниците на К.Г.М. по реда
ЗСПЗЗ - с Решение № 151ЕИ от 16.08.1999 г. на Поземлена комисия – община
Любимец. Твърдят, че наследодателят К.Г.М., починал на 17.10.1967г., е оставил
седем преки низходящи наследници по закон /шест дъщери и един син/, като ищците
са наследници от коляното на една от дъщерите на наследодателя – Р.К.В.,
починала на 28.11.1984г. Един от нейните наследници – синът й Г.Д.Г., починал
на 16.11.2012г., бил пряк наследодател на ищците К.Ж.Г. – негова съпруга, Е.Г.П.
и Ж.Г.Д. – техни дъщери. Същият обработвал процесния реституиран имот в периода
от 2007г. до смъртта си през 2012г. като земеделски производител, а преди това
го е обработвал без да бъде регистриран като такъв, т.е. реално обработвал
имота от 2005 г. до 2012г. След смъртта му преживялата го съпруга К.Г.,
предоставила за ползване имота на свой роднина, за да го обработва. Случайно, в
края на 2015-та и в началото на 2016-та година ищците разбрали, че ответниците
са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, а именно:
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение
и наследство, съставен на 13.12.2013г. от нотариус Митко Митев с рег. № 420 по
Регистъра на Нотариалната камара. С този констативен нотариалния акт се
признавало правото на собственост на ответниците Т.Д.Т. и З.Д.Т. върху
процесната нива. Тъй като към момента на съставяне на констативния нотариален
акт ответникът Т.Д.Т. бил в граждански брак с А.Е.Т., а ответникът З.Д.Т. - в граждански брак с Е.Д.Т., ищците
насочват иска си и срещу техните съпруги.
Ищците твърдят, че констатациите на
нотариуса в нотариалния акт не отразяват действителните права на собственост на
ответниците, поради което го оспорват и правят искане актът да бъде отменен, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, до размера на действителните /наследствените/ права
на Т.Д.Т. и З.Д.Т..
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са
представили отговор, с който оспорват предявения иск като неоснователен, а и
като недопустим - по отношение на ответниците А.Е.Г. и Е.Д.Т..
С отговора си ответниците оспорват
твърдението на ищците, че в периода от 2007г. до 2012г. процесната нива е била
обработвана от Геньо Генев, като твърдят, че дори да се приеме, че през този
период Геньо Генев я е обработвал, то той не я е своил и с тези му действия не
била прекъсната придобивната давност и не се нарушавало тяхното владение върху
имота, установено след възстановяването му още през 1999г.
Ответниците твърдят, че още преди
реституцията, извършена с Решение № 151ЕИ от 16.08.1999 г. на ПК – общ.Любимец,
през 1995г. наследниците на общия наследодател К.Г.М. са извършили неформална
делба по отношение на реституираните им имоти, така че процесният имот бил
даден в дял на Т.Д.Т. и З.Д.Т., като синове и единствени законни наследници на
Д.
М.,
син на една от седемте преки наследници – С. Г.. Твърдят, че при извършването на
неформалната делба са присъствали и наследниците на Р. В., в това число покойният Г. Г.. Посочват, че след възстановяването
на наследствените имоти този договор за доброволна делба, сключен между
наследниците, не бил одобрен от Поземлена комисия, поради което не породил
вещно-правни последици. Впоследствие, въпреки няколкократни неуспешни опити,
сънаследниците не успели доброволно да си поделят реституираните земеделски
имоти, но постигнали съгласие всеки да си придобие нива, съответстваща на
неговия дял. Тъй като процесната нива съответствала на дела на ответниците Т.Д.Т.
и З.Д.Т., те започнали да ползват тази нива като своя. Така от 1999г. до 2009г.
те ползвали имота като свой, със съзнанието, че останалите наследници ги считат
за единствени собственици на тази нива. През този 10-годишен период никой не им бил противопоставил
намерение за своене, нито по някакъв друг начин прекъснал владението им. Затова
и през 2013г. ответниците се снабдили с оспорения констативен нотариален акт за
собственост. По отношение на ответниците А.Е.Т. и Е.Д.Т., ответниците
считат иска за недопустим, тъй като той
се основавал на наследствени правоотношения, а тези ответници не били
наследници по закон, поради което не могли да бъдат ответници по този иск.
В съдебно заседание ответниците заявяват, че не
оспорват обстоятелството, че в периода от 2007г. до 2012г. процесния имот е бил
обработван от Геньо Генев, но твърдят, че той го е обработвал не като негов, а
с цел да получава субсидии.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното
:
Ищците и ответниците Т.Д.Т. и З.Д.Т. са
наследници по закон на К.Г.М., починал на 17.10.1967г., видно от представеното
удостоверение за наследници.
В наследството на К.Г.М. процесният земеделски
имот се включва, възстановен по реда на ЗСПЗЗ – на основание чл.27, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, с Решение № 151ЕИ от 16.08.1999 г. на Поземлена комисия – общ. Любимец,
в което е
вписано, че е придружено със скици на имотите, представляващи неразделна част
от решението.
Решенията на Поземлената комисия, придружени със скици, имат силата на
констативен нотариален акт за собственост, съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и
чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ. След като в решението изрично е посочено, че е
придружено със скица на имота, както и е представена скица по действащата
кадастрална карта на с. Йерусалимово, общ. Любимец, влязлото в сила решение на
ПК легитимира като собственици наследниците на реституирания собственик.
Идеята на реституцията е отчуждените
имоти да се върнат в патримониума на лицето, от което са били отнети, така че
да се заличат последиците от отчуждаването т.е. да се приеме, че те никога не
са били отчуждавани. Ето защо, кръгът на законните наследници на собственика и
техните квоти от съсобствеността се определят според закона, действащ към
момента на откриване на наследството му. В случая, наследодателят К.Г.М. е
починал при действието на сега действащия Закона за наследството, поради което
квотите на сънаследниците от правото на собственост върху реституирания имот
следва да се определят съобразно разпоредбите на чл.5 – чл.10 от ЗН.
К.Г.М. е оставил седем преки низходящи законни
наследници /един син и шест дъщери/: Т. К. Г. /поч. на 09.08.1994г./, Р. К. В. /поч.
на 28.11.1984г./, Д.
К. С.
/поч. на 19.12.1988г./, Ц.
К. Г.
/поч. на 12.02.2002г./, С.
К. С.
/поч. на 16.12.1995г./, Д.
К. К.
и С.
К. Г.
/поч. на 03.06.1950г./, наследена по право на заместване /чл.10, ал.2 от ЗН/ от
децата на сина й Д.
Т. М.
/поч. на 14.11.1986г./ - ответниците Т.Д.Т. и З.Д.Т..
Ищците са наследници от коляното на Р. К. В. /поч. на 28.11.1984г./, като Т.Д.В.,
Г.
Д.
Г.,
Е.Д. М.,
Д.
Д.
С.
и С.
Д.
К.
са
нейни деца, а К.Ж.Г., Е.Г.П. и Ж.Г.Д. – съответно съпруга и дъщери на сина й Г. Д. Г. /поч. на 16.11.2012г./.
Ответниците Т.Д.Т. и З.Д.Т. са
наследници от коляното на С.
К. Г.
/поч. на 03.06.1950г./, наследяващи по право на заместване нея и баща си Д. Т. М./поч. на 14.11.1986г./.
Съобразно разпоредбите на чл.5-10 от ЗН,
ищците Т.Д.В., Г.
Д.
Г.,
Е.Д. М.,
Д.
Д.
С.
и С.
Д.
К.
притежават по 1/42 ид. част, ищците К.Ж.Г., Е.Г.П. и Ж.Г.Д. – по 1/126 ид.
част, а ответниците Т.Д.Т. и З.Д.Т. – по 1/14 ид. част от наследството на К.Г.М..
Видно от представения Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №
172, том VІІ, дело № 930/2013 г. по описа на нотариус Митко Митев с рег. № 420
по РНК, на 13.12.2013г. ответниците Т.Д.Т. и З.Д.Т. са признати за собственици
на процесния имот – нива от 27,000 дка в местността „Чакъли“ в землището
с.Йерусалимово, общ. Любимец. Безспорно е, че към момента на съставяне на
констативния нотариален акт ответниците Т.Д.Т. и З.Д.Т. са били в граждански
брак съответно с ответниците А.Е.Т. и Е.Д.Т..
С оглед оспорване от ищците на
констатациите на нотариуса в посочения констативен нотариален акт, относно
принадлежността на правото на собственост, и за установяване на възраженията на
ответниците за придобиване на части от имотите въз основа на давностно
владение, по делото са допуснати четирима свидетели – по двама за всяка от
спорещите страни.
От показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, се установява с
категоричност, че един от сънаследниците – Г. Г. /прекият наследодател на
ищците К.Г., Е.П. и Ж.Д./ фактически е ползвал процесния имот след
възстановяването му. От друга страна, свидетелите, ангажирани от ответниците не
сочат за данни за фактическо ползване на имотите, продължило повече от десет
години от страна от някой от сънаследниците.
Свидетелските показания не съдържат и категорични данни за някаква
неформална делба, било то приживе на наследодателя, било то след смъртта му –
между наследниците му, каквито твърдения се навеждат с отговора на ответниците.
Никой от свидетелите на дава пълни и конкретни показания за това кога се е
извършила евентуалната неформална делба и какви точно са били договорките между
сънаследниците. Не се установяват от свидетелските показания и някакви други договорки
или реално разпределение на имотите между всички наследници, извършено след
реституирането на имотите.
Извод за наличието на неформална делба и конкретните й параметри не
може да се изведе и от събраните по делото писмени доказателства, доколкото представеният
договор за неформална делба от 14.08.1995г. е неподписан, а представеният
документ, съдържащ подписи под „съделители“ не може да се свърже с договора.
Отделно от това, имотите, предмет на този т. нар. договора, са описани така, че
не могат да се индивидуализират и да се асоциират с реституираните имоти.
За да се уважи възражението за придобивна давност трябва да се установи
по категоричен начин комулативното наличие на два елемента: владение и изтичане
на определен от закона срок. Това е така, тъй като на основание чл.79, ал.1 от
ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на десет години. Т.е. за да се признае за установено
придобиването на имот въз основа на придобивна давност, като оригинерно
основание за придобиване право на собственост, трябва да се докаже фактическото
упражняване съдържанието на правото на собственост след изтичане на определен в
закона период от време.
В конкретния случай, от показания на разпитаните свидетели на ищците –
св. П. И. С. и св. Н. Г. М. категорично се
опровергава факта на самостоятелно ползване на части от делбените имоти от
претендиращите ответници за период по-дълъг от десет години, считано от
реституирането на имотите. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели,
с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и допълващи се с цялостния доказателствен материал.
Отделно от това, дори да беше установен, сам по себе си фактът на
ползването не е достатъчен, за да се приеме, че ползвателите осъществяват
владение върху целия имот, след като съсобствеността произтича от наследяване.
В конкретния случай, в отношенията между съсобствениците, презумпцията на чл.69
от ЗС не може да се приложи на общо основание, тъй като съсобствеността
произтича от наследяване. Когато основанието, от което произтича
съсобствеността е наследяване, за да се превърне във владелец на целия имот и
съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик,
сънаследникът следва да отблъсне владението на останалите съсобственици. Тоест,
държателят следва да е довел до знанието на съсобствениците намерението си да
свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на
ВКС, а те са задължителни за съдилищата, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Съгласно разясненията в тълкувателното решение, съсобственикът, който упражнява
фактическа власт върху чужди идеални части може чрез едностранни действия да
превърне държането им във владение, но ако се позовава не придобивна давност за
чуждата идеална част /както е в случая/, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици и намерението да владее техните идеални части за себе си. В
случая, ответниците, позоваващи се на придобивна давност не доказаха да са демонстрирали
намерение за своене пред останалите сънаследници и последните да не им са се
противопоставили за това.
Демонстриране на владение при сънаследяване не се изисква единствено
ако между сънаследниците е била извършена неформална делба или такава е била
извършена приживе на наследодателя. Установяването на факта на неформална
приживна или посмъртна делба и нейния момент може да се третира като начало на
самостоятелно владение, което, ако е продължило в срока на придобивната давност
може да обоснове придобиването на имота от сънаследник по оригинерен способ,
без да се налага той да демонстрира владение спрямо останалите сънаследници. От
събраните по делото доказателства съдът не може да направи обоснован извод за
наличие на твърдяната от ответниците посмъртна неформална делба.
С оглед изложеното, възраженията на ответниците за придобиване по
давност на процесния имот, се явяват неоснователни. При така направения извод,
следва да се отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, оспорения констативен
нотариален акт за собственост, за частта от съсобствеността над наследствената
такава на сънаследниците, които са се снабдили с акта. Отменяването на
нотариалния акт следва да се постанови от съда дори без да е направено изрично
искане, тъй като то се явява изрично разпоредена от Закона последица от
уважаването на иска за защита на засегнатото с издаването му материално право
/Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. дело № 150/85 г. на ОСГК/.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците
следва да се присъдят направените разноски, които се установиха в размер на 750
лв., включващи 100 лв. – за държавна такса, 50 лв. – за такси вписване и
данъчни оценки и 600 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено
по отношение на Т.Д.Т. с ЕГН **********, А.Е.Т. с ЕГН **********, З.Д.Т. с ЕГН **********
и Е.Д.Т. с ЕГН **********, че К.Ж.Г. с ЕГН ********** притежава 1/126 ид. част
от правото на собственост, Е.Г.П. с ЕГН ********** притежава 1/126 ид. част от
правото на собственост, Ж.Г.Д. с ЕГН ********** притежава 1/126 ид. част от
правото на собственост, Т.Д.В. с ЕГН ********** притежава 1/42 ид. част от
правото на собственост, Г. Д. Г. с ЕГН **********
притежава 1/42 ид. част от правото на собственост, Е.Д. М. с ЕГН **********
притежава 1/42 ид. част от правото на собственост, Д. Д. С. с ЕГН **********
притежава 1/42 ид. част от правото на собственост и С. Д. К. с ЕГН **********
притежава 1/42 ид. част от правото на собственост, придобито от тях по
наследство от К.Г.М., починал на 17.10.1967г., и реституция по реда на ЗСПЗЗ /Решение
№ 151ЕИ от 16.08.1999 г. на Поземлена комисия – общ. Любимец/, върху следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 34014.40.9 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Йерусалимово, общ. Любимец, одобрена със Заповед
№ РД-18-1245/ 05.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в местността
„Чакъли“ в землището на с. Йерусалимово, общ. Любимец, с площ 27 001
кв.м., с трайно предназначение на земята: земеделска, с начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята при неполивни условия: седма, при съседи: 34014.39.310,
34014.40.10, 34014.40.11, 34014.40.7, 34014.40.5 и 34014.40.3.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2
от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 172, том VІІ, дело № 930/2013 г. по описа на
нотариус Митко Митев с рег. № 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград
с дв.вх.рег. № 6948 от 13.12.2013г., Акт № 30, том 25, дело № 2076/2013 г., в
частта му, в която се признават Т.Д.Т. с ЕГН ********** и З.Д.Т. с ЕГН **********
за собственици на описания в акта имот, за частта над 1/7 ид. част от
правото на собственост или по 1/14
ид. част за всеки от двамата, каквато е действително притежаваната от тях част
от съсобствеността, придобита по наследство от К.Г.М., починал на 17.10.1967г.,
и реституция по реда на ЗСПЗЗ / Решение № 151ЕИ от 16.08.1999 г. на Поземлена
комисия – общ. Любимец/.
ОСЪЖДА Т.Д.Т. с ЕГН **********,
А.Е.Т. с ЕГН **********, З.Д.Т. с ЕГН ********** и Е.Д.Т. с ЕГН ********** да
заплатят на К.Ж.Г. с ЕГН **********, Е.Г.П. с ЕГН **********, Ж.Г.Д. с ЕГН **********,
Т.Д.В. с ЕГН **********, Г. Д. Г. с ЕГН **********, Е.Д. М. с ЕГН **********, Д.Д. С. с ЕГН ********** и С. Д. К. с ЕГН ********** сумата
750,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: