РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 23.10. 2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№828 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба  на А.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.Цв.Ц. *** против С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, ==. Посочва се в молбата, че страните сключили граждански брак на 27.07.1987г. в град Червен бряг, за което бил съставен акт за граждански брак №82/27.07.1987г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Червен бряг. Твърди се, че от брака си страните имат трима низходящи, които са пълнолетни понастоящем. Посочва се, че от началото на 2018г. отношенията на страните се влошили вкл. нямат нормални съпружески и интимни отношения. Твърди се, че поведението на ответницата се променило и безпричинно на 17.10.2018г. последната напуснала семейното жилище и заживяла в град София на семейни начала с друго лице.  Посочва се, че от тази датата и до датата на подаване на исковата молба ищецът няма контакт с ответницата, като информация за последната Д. получава  от дъщеря им м. а. а.. Посочва се, че страните са се дезинтересирали един от друг, отчуждени са и брака им е изпразнен от съдържание, поради което запазването му   е  безсмислено. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата, а при условията на евентуалност  по вина на двамата съпрузи. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави семейното жилище, находящо се в  ..на ищеца, като собствено на родителите му, както и след прекратяване на брака ответничката да носи предбрачното си име в.. Претендират се и направените деловодни разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.Цв.Ц. ***. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи предявените искове.

            Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не взема становище по иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак №106590/27.07.1987г., че А.А.Д. с ЕГН **********  и С.Д. в. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 27.07.1987г. в град Червен бряг, за което бил съставен акт за граждански брак №82/27.07.1987г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Червен бряг, като съпругата приела фамилното име Д..

            Безспорно по делото е и се установява от  нотариално заверена декларация за гражданство, жителство, семейно и имотно състояние от 20.08.2019г. на А.А. Димитро, че страните не притежават недвижими имоти, движими вещи и парични влогове в режим на съпружеска имуществена общност.

Не се оспорва от ответницата, че от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

            Спорно по делото е настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните и по чия вина.

            За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени гласни доказателства чрез разпит на  свидетели – м. а. а. и Д. А. А. – дъщери на страните. Видно от показанията на свидетелките през месец октомври 2018г. ответницата напуснала семейното жилище и живее на семейни начала с друго лице като престанала да поддържа контакт със съпруга си. Пред тях ответницата заявила категоричното си желание за раздяла с Д. и нежелание да поддържа съпружески отношения с него.   Въпреки наличието на роднинска връзка на свидетелите със страните по делото, съдът кредитира изцяло с доверие показанията им като обективни и безпристрастни предвид съответствието помежду им. Показанията на свидетелите са правдоподобни, житейски адекватни, в синхрон помежду си и както и да се преценяват в светлината на чл. 172 ГПК няма как да се приемат за недостоверни понеже са заинтересовани. Логично е за причината за раздялата на страните и обстоятелството дали брачните им отношения са нормални да са запознати най близките  на страните, като личните преживявявания на съпрузите няма от кого да се установят по-добре от най-близките им хора, съседи и кръга от приятели, с които те общува.  В конкретния случай доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба излагат двама от низходящите на страните, които са пълнолетни и могат да изложат годни доказателствени факти от значение за спора по делото. Ето защо съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелките м. а. а. и Д. А. А. като обективни и безпристрастни, съответни на обективната действителност.

 Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото доказателства вкл.  признанието на страните по делото. По категоричен и убедителен начин  от гласните доказателства в показанията на св. м. а. а. и Д. А. А.  се установява, че  страните са разделени от около година, като са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите и обществото. Ето защо  бракът между А.А.Д. с ЕГН ********** и С.Д.Д. с ЕГН ********** следва да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Относно вината за разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,  ищецът е поискал съда да постанови вина на ответника за настъпването на разстройство в отношенията им.

От събраните в хода на производството гласни доказателства се установи, че съпругата  е нарушила грубо и демонстративно брачното си задължение за преданост и уважение към съпруга си и за отговорност и грижа към семейството чрез извънбрачната си връзка и напускане на семейното жилище. Ответницата е позволила да настъпи влошаване на отношенията и разкъсване на брачната връзка,  не е положила достатъчно усилия за постигане на съгласие досежно отношения в семейството, семейните задължения и отговорности, и изглаждане на противоречията във връзка с брачния живот. С това си поведение ответницата е нарушила брачните си задължения, за което носи вина.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Искането на ищеца  е за  възстановяване на предбрачното фамилно име от съпругата му,  Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило. Законът казва: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“.  Само променилият името си съпруг може да възстанови името си с предбрачното си такова. Т.е. само този съпруг притежава правната възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди този брак.

Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.  В тази насока е и задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд - Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011 година  вр. ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК,   Определение № 172 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК,, в която Върховния касационен съд приема, че нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.

Ето защо в конкретния случай съдът счита, че искането на ищеца да бъде възстановено предбрачното фамилно име на С.Д.Д., следва да бъде оставено без разглеждане.

По иска с правно основание чл.56 от СК:

Съгласно чл. 56 от СК  при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. В конкретния случай, не е спорно по делото, че се касае за семейно жилище, което не е собственост на нито една от  страните по делото, а е собственост на родителите на ищеца.   Гореизложеното ведно с обстоятелството, че по делото са налице доказателства, че  отношенията между страните са обтегнати, изключва  възможността за уважаване на претенцията на ответника да бъде предоставено жилището за съвместно ползване на двете страни. По изложените съображения съдът приема, че ползването на семейното жилище  следва да бъде предоставено на ищеца.

Страните не са заявили искане за уреждане на имуществените отношения между тях, поради което съдът не следва да се произнася  в тази част. След прекратяване на гражданския брак движимите вещи и недвижими имоти, придобити по време на брака,  ще се трансформират  по силата на закона в съсобственост между съпрузите.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., съдът определя държавна такса   по чл.6  т. 2  в размер на  50 лв.,  която следва да се заплати от ответника.

На основание  чл. 329, ал.1 ГПК  направените от ищцата деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. следва да бъдат  възложени върху ответника.

 Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд- Червен бряг :

                                                                        РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл.49, ал.1  от Семейния кодекс  брака между А.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***,  и С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, ==, сключен на 27.07.1987г. в град Червен бряг, за което бил съставен Акт за граждански брак №82/27.07.1987г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Червен бряг, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ОБЯВЯВА на основание чл.49, ал.3 СК, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, ==.

Оставя без разглеждане искането с правно основание чл. 53 СК след развода  С.Д.Д. с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име в., като недопустимо.

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 СК ползването на семейното жилище, находящо се в ***, собственост на родителите на А.А.Д. с ЕГН **********, на последния.  

ОСЪЖДА  на основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК  С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, == ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Червен бряг държавна такса  в размер на  50 / петдесет/ лв.

ОСЪЖДА  на основание чл.329, ал.1 ГПК С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, ==  ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Д. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 600 / шестстотин/ лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.Плевен  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: